Р Е Ш
Е Н И Е
№ 124
гр. Перник, 13.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на дeсети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар АННА МАНЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова административно дело № 104/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба на А.Т.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу
Решение КПК -3/03.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е
отхвърлено негово възражение с характер на жалба с вх. № 1012-13-107/03.12.2019
г. против Разпореждане № О-13-999-00-********** от 18.11.2019 г. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1
от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване /НПОПДОО/, на
жалбоподателя е отказано изплащане на
парично обезщетение/помощ за общо заболяване по Болничен лист ****.
В жалбата се изразява становище, че оспореният административен акт е незаконосъобразен,
неправилен и необоснован и се иска неговата отмяна. Основните доводи са
свързани с твърдения за ненадлежно връчване на Разпореждане №
Д-13-999-00-**********/26.07.2019 г., с което ръководителят по изплащането на
обезщетенията и помощите е спрял производството по отпускането/изплащането на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по
Болничен лист ****за периода от 03.07.2019 г. до 01.08.2019 г. и на Жалба изх.
№ 1029-13-1154/26.07.2019 г., подадена от директора на ТП на НОИ - Перник срещу
болничния лист. Сочи се, че ЕР на ТЕЛК ****2019 г. не е връчено на
жалбоподателя, както и че същият не е уведомяван за провежданата проверка, за
нейния предмет, обем и обхват, не му е извършван повторен преглед и не са
изисквани допълнителни данни. Оспорва се компетентността на органа, издал
разпореждането, с което му е отказано изплащане на обезщетение за временна
неработоспособност и извън установения срок.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Перник, чрез
процесуалния си представител старши юрисконсулт Й.С., счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореният с нея административен акт
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, взе предвид становищата на страните и приложените по делото
доказателства, и след като провери законосъобразността на оспорения акт на
всички основания по чл.146 от АПК, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от лице по
чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния
акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО, срещу решение на директора на ТП на НОИ – Перник, което подлежи на съдебен
контрол. С оглед на това тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията са следните:
На 02.07.2019 г. от **** ООД – гр. Перник на жалбоподателя А.Т.М. бил
издаден Болничен лист ****/л.16/, удостоверяващ временна нетрудоспособност
поради общо заболяване с продължителност 30 календарни дни в периода от
03.07.2019 г. до 01.08.2019 г., с диагноза: други уточнени увреждания на
синовията и сухожилията /диагноза по МКБ: М67.8/ и режим на лечение: домашен.
Данни за него са постъпили в Електронен регистър на болничните листове и
решенията по обжалването им /ЕРБЛРО/ на 02.07.2019 г. /л.12/.
На 25.07.2019 г. в информационната система за електронен обмен на
документи и данни, от осигурителя **** ООД с ЕИК **** постъпило Удостоверение
относно правото за изплащане на парично обезщетение по болничния лист /л.13/.
При анализ на данните, постъпили в ЕРБЛРО за А.Т.М. било установено,
че временната му неработоспособност е настъпила на 03.06.2019 г. и е продължила
до 01.08.2019 г. вкл., т.е. общо 60 дни, с диагноза по МКБ – М67.8 – други
уточнени увреждания на синовията и сухожилията.
След извършена проверка на основание чл.112, ал.1, т.2 от Закона за
здравето /ЗЗ/, във връзка с чл.63, ал.2 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза на
работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи,
директорът на ТП на НОИ – Перник подал до ТЕЛК - Перник Жалба изх. №
1029-13-1154/26.07.2019 г. /л.14/ срещу горепосочения болничен лист. С
Разпореждане № Д-13-999-00-**********/26.07.2019 г. /л.17/, на основание чл.40,
ал.4 от КСО и чл.47, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
ДОО, считано от 26.07.2019 г. ръководителят по изплащането на обезщетенията и
помощите спрял производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение
за временна неработоспособност на А.Т.М. поради общо заболяване по Болничен
лист ****за периода от 03.07.2019 г. до 01.08.2019 г. Копие от жалбата и
издаденото разпореждане за спиране на производството били изпратени на М. с
писмо с известие за доставяне на настоящия адрес на лицето: гр. София, ж.к. ****.
Писмото и известието за доставяне са върнати на 01.08.2019 г. с отбелязване
„преместено от този адрес“.
С Писмо вх. № 1029-13-1154#2/14.11.2019 г. /л.20/ в ТП на НОИ – Перник
било изпратено ЕР на ТЕЛК ****2019 г., издадено от ТЕЛК ІІ с-в общи заболявания
към **** АД – гр. Перник /л.21/. Видно от последното, Болничен лист ****не бил
потвърден от ТЕЛК, тъй като от медицинската документация от ЛКК не се
установяват състояния, обуславящи продължителна временна нетрудоспособност на
лицето. Въз основа на тези данни, ръководителят по изплащането на обезщетенията
и помощите към ТП на НОИ – Перник издал Разпореждане №
Д-13-999-00-**********/18.11.2019 г. /л.8/, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО отказал
изплащане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване на А.Т.М. по Болничен
лист ****. Мотивирал отказа с отменения болничен лист и невъзможност данните от
него да бъдат отразени в т.16.2 и/или 16.А в декларация образец № 1 по Наредба
№ Н-8 от 2005 г. Това разпореждане е изпратено на жалбоподателя с писмо с
обратна разписка. Получено е от него на 22.11.2019 г., видно от известието за
доставяне /л.9/.
В срока по чл.117, ал.2 от КСО А.М. оспорил Разпореждане №
Д-13-999-00-**********/18.11.2019 г., подавайки срещу него Възражение
/представляващо по същество жалба/ вх. № 1012-13-107/03.12.2019 г. /л.10/.
С Решение КПК -3/03.01.2020 г. – предмет на оспорване в настоящото
производство, на основание чл.117, ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ –
Перник отхвърлил жалбата на М. и така потвърдил Разпореждане №
О-13-999-00-********** от 18.11.2019 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите. За да постанови акта си, административният орган
извършил подробен анализ на събраните по преписката доказателства и относимите
към случая разпоредби. Въз основа на тях приел, че след като Болничен лист ****не
е потвърден от ТЕЛК, ІІ с-в общи заболявания към **** АД – гр. Перник с
издаденото и влязло в сила ЕР на ТЕЛК ****2019 г., то в периода 03.07.2019 г. -
01.08.2019 г. жалбоподателят не е бил неработоспособен, поради което не е имал
право да ползва отпуск за временна неработоспособност.
Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 14.01.2020 г. /видно от известие за доставяне на л.7/, а жалбата срещу
него е подадена в ТП на НОИ – Перник на 24.01.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно
сезиране с Възражение /по същество – жалба/ вх. № 1012-13-107/03.12.2019 г.,
подадена на основание чл.117, ал.1 от КСО и в срока за обжалване на
Разпореждане № О-13-999-00-********** от 18.11.2019 г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите по чл.117, ал.2 от КСО. Същото е
постановено в едномесечния срок по чл.117, ал.3, изр.1 от КСО, като следва да
се отбележи, че същият е инструктивен и няма правопрекратяващ ефект по
отношение правомощието на органа да се произнесе по жалбата, с която е сезиран,
поради което неспазването му не се отразява на законосъобразността му.
Решението е издадено от директора на ТП – Перник на НОИ, който е
компетентен орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Обективирано е в изискуемата се
според същата разпоредба писмена форма и със съдържанието, регламентирано в
чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл.117,
ал.3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са фактическите и
правни изводи, направени от него при осъществената контролна дейност. Съдържа
ясно формулиран диспозитив и информация за реда, срока и органа, пред който
подлежи на обжалване. Датирано и подписано. От обстоятелствената част
недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя
извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по
чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от ДОО за постановяване на отказ да се изплаща парично обезщетение/помощ за
общо заболяване.
Настоящият състав намира, че направеният в оспореното решение извод
съответства на закона. Същото е постановено по повод оспореното разпореждане на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Перник.
С последното, на основание чл.40, ал.3 от КСО е отказано изплащане на парично
обезщетение/помощ за общо заболяване. По делото е безспорно, че жалбоподателят
отговаря на
изискванията по чл.40, ал.1 от КСО, тъй като е осигурено лице за общо
заболяване и по принцип има право на парично
обезщетение вместо
възнаграждение за времето на
отпуск поради
временна неработоспособност. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване, паричните
обезщетения за временна неработоспособност се изплащат при ползване на отпуск въз основа на болничен лист, който се издава при условията и по реда на Наредбата на медицинската експертиза
и се обжалва по реда на
чл.112 от Закона за здравето. В настоящия случай издадения на оспорващия от ЛКК болничен лист
е отменен от ТЕЛК, чието
решение подлежи на
обжалване пред НЕЛК. Решението на ТЕЛК не е
обжалвано и е влязло
в законна сила.
Съгласно чл.168 от АПК, предмет на настоящата съдебна
проверка е само
законосъобразността на
оспорения административен акт – Решение КПК -3/03.01.2020 г. на директора на ТП
на НОИ – Перник, на
всички основания по чл.146 от АПК. Предмет на делото е съществуването на оспорените материални
субективни права и правни задължения, разпоредени с акта, както и материалното
субективно преобразуващо право те да бъдат отменени. В тази връзка, съдът
намира за неотносими възраженията на жалбоподателя, че не му е връчена Жалба
изх. № 1029-13-1154/26.07.2019 г., подадена от директора на ТП на НОИ - Перник
срещу болничния лист, както и ЕР на ТЕЛК ****2019 г. Решаващият съд няма
правомощия да извършва косвен съдебен контрол относно законосъобразността на експертното решение на
ТЕЛК, защото производството по обжалване на решенията на ЛКК е уредено в чл.112
от Закона за здравето. Установяването на законосъобразността, респ.
незаконосъобразността на експертното решение, с което е отменен болничният
лист, въз основа на който се претендира обезщетение за временна
неработоспособност за периода от 03.07.2019 г. до 01.08.2019 г., не е в
правомощията на органите на ТП на НОИ – Перник.
Съгласно чл.103, ал.2 от Закона за здравето, експертизата на
временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски
консултативни комисии, териториални експертни лекарски комисии и от НЕЛК, като
органите на ТП на НОИ са обвързани от тези
решения. Като фактическо основание за отказа да се изплати обезщетението за
временна неработоспособност в обжалвания административен акт е посочено наличието на влязло в сила решение на ТЕЛК, с което не се
потвърждава болничния лист. Това приравнява последния на нищожен акт, който не
поражда правни последици, в т.ч. и право на парично обезщетение за временна
неработоспособност.
Експертно решение на ТЕЛК ****2019 г., видно от поставения печат, е
влязло в сила на 11.11.2019 г. По силата на чл.113, ал.3 от Закона за здравето
то е задължително за всички лица, органи и организации в страната, в т.ч. и за
органите от НОИ. Поради това правилно ответникът е потвърдил разпореждането за
отказ за изплащане на обезщетение по болничния лист за процесния период.
Предвид гореизложеното и като приема, че оспореният административен
акт е издаден от
компетентен орган, в съответната форма, без допуснати при издаването му
нарушения на
процесуалния и материален закон и в съответствие с целта на закона, съдът приема, че
атакуваното решение е
законосъобразно и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед на направения извод относно изхода на делото, съдът намира за
основателна претенцията на ответника за присъждане на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, препращащ към чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, според който по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100,00 до 200,00 лв. С оглед на фактическата и правна сложност
на делото, съдът приема, че на основание чл.81 от ГПК, вр. чл.144 от АПК,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – Перник /в чиято
структура е издателят на оспореното решение/, направените по делото разноски в
размер от 100,00 лв. /сто лева/.
Така мотивиран и на основание чл.118 от КСО във вр. с чл.172, ал.2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу
Решение КПК -3/03.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е
отхвърлено негово възражение с характер на жалба с вх. № 1012-13-107/03.12.2019
г. против Разпореждане № О-13-999-00-********** от 18.11.2019 г. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.
ОСЪЖДА А.Т.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ –
Перник направените по делото разноски в размер на 100,00 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.119, във вр. с чл.117, ал.1,
т.1 от КСО.
СЪДИЯ: /п/