Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 08.05.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №5830 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно
решение от 09.06.2017г., постановено по гр.дело №15846/2014г. по описа на СРС, ІІ
Г.О., 123-ти състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В.Р.Р. и А.В.Р.
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.150 от ЗЕ във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при
условията на солидарност следните суми: сумата от 2333.16 лв., главница,
представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от м.02.2012г. до м.04.2013г. вкл.; както и сумата от 231.81 лв., обезщетение
за забава върху главницата за периода от 01.04.2012г. до 03.12.2013г., като
неоснователни и недоказани.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца - „Т.С.” ЕАД, чрез юрисконсулт Ж.Ж., с която се обжалва
изцяло съдебно решение от 09.06.2017г.,
постановено по гр.дело №15846/2014г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 123-ти състав,
като са релевирани твърдения относно неговата неправилност и
незаконосъобразност. Излага се, че първоинстанционният съд не е извършил
правилна преценка на събраните по делото доказателства, от които се установява,
че ответниците - В.Р.Р. и А.В.Р. са потребители на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, доказан е факта на доставка на топлинна енергия до имота на ответниците
през исковия период от време, както и е доказана нейната стойност. По
изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло
обжалваното съдебно решение като неправилно, необосновано и постановено в
противоречие на материалния закон и постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите
страни - В.Р.Р. и А.В.Р., депозират писмен отговор, в който изразяват становище
за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че
обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че в хода на съдебното
производство не е доказано от жалбоподателя, ищец в първоинстанционното
производство, че е налице договорно правоотношение между страните за снабдяване
с топлинна енергия на процесния имот за исковия период от време, поради което
претенциите на жалбоподателя са изцяло неоснователни. Изложени са доводи, че
правилно СРС не е кредитирал приетите по делото заключения на ССЕ и СТЕ, както
и е изключил от доказателствата по делото тези, по отношение на които ищецът е
бил задължен да ги представи в оригинал. Молят съда да постанови съдебен акт, с
който да потвърди обжалваното решение.
Третото лице-помагач - „Т.” ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу В.Р.Р. и А.В.Р. при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №22266/2013г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 89 състав, въззивника-ищец - „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК на 30.12.2013г. и е постановена на 09.01.2014г. заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу В.Р.Р. и А.В.Р.. В срока по чл.414 от ГПК
са подадени от всеки от длъжниците - В.Р.Р. и А.В.Р. възражения, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на
изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни
искове.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното
съдебно решение, първостепенният съд е приел, че от доказателствата по делото
не се установяват твърдените в исковата молба обстоятелства, релевантни към
предявените искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което е прието, че същите следва да бъдат
отхвърлени изцяло. Настоящият съдебен състав счита за неправилен и
некореспондиращ на събраните по делото доказателства изводът на СРС, че от
доказателствата по делото не се установяват относими към спора факти и
обстоятелства. Напротив - въззивният съд счита, че от приетите доказателства се
установява, че между страните е налице валидно облигационно договорно
правоотношение през процесния период, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия. От приетия като доказателство
по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
№65, том ІI, рег. №3377, дело №232/20.09.2007г. се установява по несъмен начин
факта, че ответниците по делото - В.Р.Р.
и А.В.Р. са собственици при условията на съпружеска имуществена общност на
процесния топлоснабден имот - апартамент
№4, находящ се в гр.София, СО район „Красно село”, ж.к.”***********; за исковия период от време -
м.02.2012г. - м.04.2013г.. Според
действалата през периода разпоредба на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна
енергия за битови нужди е собственикът
или титулярът на вещното право на
ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В случая доколкото
по делото са ангажирани категорични доказателства, че ответниците по делото - В.Р.Р. и А.В.Р. са собственици при условията
на съпружеска имуществена общност на процесния топлоснабден имот, респективно следва
да се приеме, че през процесния период същите са имали
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и са
страна по договорното отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. В
случая не се изисква задължително договорът да е в писмена форма, касае се за
неформален договор за продажба на топлинна енергия, като съдържанието на този
договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично - чл.150, ал.2, изр.2
ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Следователно, установено е принципно
съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните в
процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за
доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество
топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответниците е
от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК.
В случая от съвкупната преценка
на представените доказателства - извлечение от сметки, изравнителни сметки и заключение
на СТЕ, съдът приема, че по делото е доказан
и размерът на реално потребеното от ответниците
по делото - В.Р.Р. и А.В.Р. количество топлоенергия
за процесния период. Ответниците не са установили да са се възползвали от предвиденото
рекламационно производство и да са оспорили изготвените от третото лице-помагач
изравнителни сметки в установените срокове съгласно чл. 32 ал.3 от Общите
условия, които имат силата на закон за страните – в 45-дневен срок след
периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и
разпределението по чл.70 ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването, поради което и
с оглед на липсата на мотивирано оспорване на тези документи и по настоящото
производство, съдът намира, че разпределението на топлинна енергия е извършено
в съответствие с нормативната уредба. Дължимият размер за потребеното количество топлинна
енергия досежно имота на ответниците за периода м.02.2012г. - м.04.2013г. е в размер на 1704.80 лв., чиято
стойност е изчислена в заключението на СТЕ на база реално потребената топлинна
енергия, съобразено е с изготвените от фирмата за топлинно счетоводство
изравнителни сметки за процесния период, в която сума не са включени предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Заключението по СТЕ е дадено от
вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени
формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените
му задачи, предвид на което съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира.
По изложените съображения съдът
приема, че за исковия период м.02.2012г. - м.04.2013г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в
недвижимия имот на ответниците за отопление и топла вода, като общата стойност
на фактически потребената топлинна енергия възлиза на сумата от 1704.80 лв.. Въззиваемите страни до приключване на устните състезания
не са ангажирали доказателства, че са заплатили стойността на доставената в
имота им топлинна енергия. Следователно предявеният установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан до размер на сумата от 1704.80 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2013г. /дата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/, до
окончателното изплащане на сумата. Съдебното решение в частта, в която е
отхвърлен предявеният установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1
от ЗЗД до размер на сумата от 1704.80 лв. следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно и да се постанови друго решение, с което в тази част иска да
се уважи. В останалата част предявеният установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за разликата над 1704.80 лв. до пълния
предявен размер от 2333.16 лв. се явява неоснователен и недоказан и като
такъв подлежи на отхвърляне, предвид на което съдебният акт в тази част следва
да бъде потвърден.
По предявената претенция за лихви,
съдът намира следното:
В чл.32, ал.1 от Общите условия
от 2005г., е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна
енергия в 30 –дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а в ал.6 на същата разпоредба е предвидено, че
при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва. Следователно претенцията за заплащане на мораторна лихва
върху размера на дължимите главници се явява основателна за периода от 01.04.2012г.
/дата, на която вземането за лихва по първата процесна фактура за месец февруари 2012г. е станало изискуемо/
до 03.12.2013г. /крайна дата на заявената претенция за заплащане на мораторна
лихва/. Общата стойност на претендираното
обезщетение за забава върху главните вземания възлиза на 292.24
лв. /изчислена при прилагане на разпоредбата на чл.162 от ГПК/. Следователно и
с оглед диспозитивното начало в гражданския процес предявеният установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с
чл.422 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан за
сумата, за която е предявен - 231.81 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2012г. до 03.12.2013г.
и като такъв следва да бъде уважен. Съдебното решение в частта, в която е
отхвърлен предявеният установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1
от ЗЗД за сумата от
231.81 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.04.2012г.
до 03.12.2013г., следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови
друго решение, с което така предявеният иск да се уважи.
С оглед
изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има
въззивника-ищец. Съгласно т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Следователно в полза на въззивника-ищец следва да се присъдят на основание чл.81 и чл.273 във
връзка с чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 202.53 лв. /платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, направени в заповедното
производство, изчислени съобразно уважената част на предявените искове, както и
сумата от 485.70 лв., направени пред СРС разноски за платена държавна такса и
депозити на вещи лица, изчислени съобразно уважената част на предявените
искове, както и сумата от 54.10 лв., направени пред СГС разноски за платена
държавна такса, изчислени съобразно уважената част на предявените искове.
Отделно от тези разноски в полза на въззивника-ищец следва да се
присъди на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 100 лв., юрисконсултско
възнаграждение за СРС и сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение за
СГС.
Право на разноски имат и въззиваемите страни - ответници
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но доколкото няма данни за
реално сторени такива пред въззивната инстанция, както и направено в този смисъл
искане, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 09.06.2017г., постановено по гр.дело №15846/2014г. по описа на СРС, ІІ
Г.О., 123-ти състав, В ЧАСТТА, в
която са отхвърлени предявените от „Т.С.”
ЕАД срещу срещу В.Р.Р. и А.В.Р. искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.150 от ЗЕ
във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност за сумата от 1704.80 лв., главница, представляваща стойност на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.02.2012г. до
м.04.2013г. вкл.; както и за сумата от
231.81 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.04.2012г. до 03.12.2013г.,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.”ЕАД,
рег. по ф.д.№1084/1993г. по описа на
СГС, със седалище и адрес на управление:****, срещу В.Р.Р.,
с ЕГН **********, и А.В.Р., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.София, СО район „Красно село”,
ж.к.”***********, ап.4; при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ответниците - В.Р.Р., с ЕГН **********, и А.В.Р.,
с ЕГН **********, дължат на ищеца - „Т.С.” ЕАД при
условията на солидарност сумата от 1704.80 лв., главница, представляваща
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент №4, находящ се в гр.София, СО район „Красно село”, ж.к.”***********, за периода от м.02.2012г. до
м.04.2013г. вкл.; както и сумата от
231.81 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.04.2012г. до 03.12.2013г., които вземания са предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 09.01.2014г. по
ч.гр.дело №22266/2014г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 89 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 09.06.2017г., постановено по гр.дело №15846/2014г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 123-ти състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В.Р.Р., с ЕГН **********, и А.В.Р., с ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр.София, СО
район „Красно село”, ж.к.”***********, ап.4, да заплатят солидарно на “Т.С.”ЕАД, рег. по ф.д.№1084/1993г., със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК разноски в
размер на 202.53 лв., направени в заповедното производство, изчислени съобразно
уважената част на предявените искове, разноски в размер на 485.70 лв.,
направени пред СРС, изчислени съобразно уважената част на предявените искове,
както разноски в размер на 54.10 лв., направени пред СГС разноски, изчислени
съобразно уважената част на предявените искове, както и на основание чл.78,
ал.8 от ГПК сумата
от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение за СРС и сумата от 100 лв.,
юрисконсултско възнаграждение за СГС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./