Р Е Ш Е Н И Е
№ 1108
гр.Пловдив, 10.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми май, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2563/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-001737 от 18.03.2019г., издадено от М.
В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което
на М.Н.М., ЕГН:**********, с адрес ***,
1.на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение
на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
2. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по пътищата
е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че при издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, предлага
същото да бъда отменено. В допълнително становище излага, че жалбоподателят не
е извършил твърдяното нарушение, на 17.02.2019г. бил в дома на своя първи
братовчед, на излизане забелязал полицейски автомобил, спрял до паркирания там
негов нерегистриран автомобил „Фиат Панда“, служителите на МВР му съставили
акт, че управлявал последния. Сочи още, че жалбоподателят не е извършил
нарушението, с което се твърди, че не е представил контролен талон, същият му
бил иззет при съставяне на предходен АУАН, представил е пред проверяващите
наказателното постановление и жалба, които съгласно разпоредбата на чл.159,
ал.8 от ЗДвП заменят контролния талон. На следващо място излага, че е налице
разминаване в длъжността на актосъставителя в АУАН и наказателното
постановление, в акта същият е посочен като *** към ОД МВР – Пловдив, на която
длъжност няма право да съставя АУАН, несъответствието представлява грубо
процесуално нарушение. Също поддържа разминаване между описаните в АУАН и
наказателното постановление данни, като в акта е записано, че нарушението е
извършено в 17:30 часа, в наказателното постановление – 17:50 часа, в докладна
записка – 16:30 часа, както и че в АУАН е посочена улица „Димитър Вълков“, а в
наказателното постановление – „Професор Димитър Вълков“. Сочи, че в нарушение
на чл.42, т.5 от ЗАНН – за АУАН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН – за наказателното
постановление, не са посочени нарушените законови разпоредби, доколкото чл.140,
ал.1 от ЗДвП е визирал няколко условия, на които трябва да отговаря МПС, за да
бъде допуснато до пътищата, аналогично е и с твърдяното нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. На следващо място изразява становище, че в АУАН и
наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят управлява МПС без
регистрация и табели с регистрационни номера, като по този начин двата отделни
състава са смесени – управлява МПС без регистрация и без регистрационни номера.
Също поддържа, че никъде в наказателното постановление не е споменато, че има
възражения, същите не са обсъдени, няма и мотиви защо административнонаказващият
орган не ги приема. На следващо място сочи, че дори да се приеме, че
жалбоподателят М. е извършил описаните нарушения, то налице е явно маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото се касае за автомобил, взет не с
цел да бъда управляван, а за ремонт, нарушението е извършено в малко населено
място, където няма почти никакъв трафик, същото се явява изолирано и
инцидентно, липсват настъпили вредоносни последици. Процесуалният представител
на жалбоподателят – адвокат Б. поддържа жалбата на изложените основания, също
предлага наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят М.
заявява, че може да добави само, че просто е имал лош късмет.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на
обжалваното наказателното постановление е проведено законосъобразно, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид следното:
По делото не се представени доказателства за връчване на препис от
наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Същевременно не може да бъде сторено и заключение за законосъобразно
превеждане процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН. Действително върху наказателното
постановление се установява ръкописен текст „Чл.58
от ЗАНН“ и подпис на лице, чиято самоличност и длъжност не е посочена. В
този смисъл следва да се посочи, че отбелязването „Чл.58 от ЗАНН“ практически не означава нищо, доколкото същия член
в своите алинеи съдържа всички хипотези връчване препис от наказателното
постановление, не се сочи изрично, че се касае за реда по чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Също така последния ред изисква и отбелязването върху наказателното
постановление да е направено от наказващия орган, докато в случая последното е
от лице, чиято самоличност и длъжност не е посочена. Не на последно място, дори
да можеше непротиворечиво да се приеме, че е сторен опит за прилагане реда на
чл.58, ал.2 от ЗАНН, то по административната преписка липсват данни нарушителят
да е търсен и да не е намерен на известния му адрес.
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис от
наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН,
така и за законосъобразно прилагане реда на чл.58,а л.2 от ЗАНН, с оглед
разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да приеме, че жалбата
също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.02.2019г., около 17:30 часа, в ***, обл.Пловдив, свидетелят Г.К.П.,
в качеството му на *** при ОД МВР – гр.Пловдив, осъществявал дейност по контрол
на движението на главната улица на селото, когато забелязал движещ се по
пресичаща я улица лек автомобил – Фиат Панда, без табели с регистрационни
номера, поставени на определените за това места. Последното МПС обърнало
посоката си на движение, поради което било последвано от свидетеля П. с
патрулния автомобил. Същия лек автомобил – Фиат Панда, без табели с
регистрационни номера спрял на ул.„Професор Димитър Вълков“ срещу № 23,
свидетелят П. направил проверка и установил, че последното МПС било управлявано
от жалбоподателя М.Н.М., който при проверката бил в автомобила и не представил контролния талон към свидетелството
си за управление на МПС. Свидетелят П. установил още, че МПС – лек автомобил
Фиат Панда, бил с рама № ***, не било
регистриран и било без поставени регистрационни табели.
С оглед на горното, на място и в присъствието на нарушителя, свидетелят П.
съставил АУАН с бланков № 990417 от 17.02.2019г. срещу М.Н.М., за нарушение на
чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата, както и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал,
като отразил възражение, че паркирал пред братовчед си М.М.. Въз основа същия
акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Г.К.П.. Последният помни случая и описва, че видял
движещото се МПС Фиат Панда, без табели с регистрационен номер, както и че установил, че
последното било управлявано от жалбоподателя М.Н.М.. Съдът намира показанията
на свидетеля М. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни.
От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Показанията на свидетеля М. напълно кореспондират и с тези на
свидетелите Н. С. П. и М. Г. М., които също сочат, че жалбоподателят М.
управлявал въпросния автомобил - Фиат Панда, без табели с регистрационен номер,
с цел да го придвижи до дома на свидетеля М.. Следва да се посочи, че между
показанията на свидетеля П. – от една страна и свидетелите П. и М. не се
установяват никакви съществени противоречия. Съдът преценява показанията на
свидетелите Н. С. П. и М. Г. М. като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се
установява повода жалбоподателят М. управлява въпросния автомобил - Фиат Панда,
без табели с регистрационен номер към момента на нарушението.
Съдът съобрази и приложените по делото писмени доказателства, а именно –
справка за нарушител / водач на жалбоподателя М. Н. М. от установява предходни
издадени срещу него АУАН и наказателни постановления, момента влизане в сила на
последните, факта и датата на отнемане на контролния му талон към
свидетелството за управление на МПС.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените доказателства.
Горната фактическа обстановка по същество не е спорна между страните, не
се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което М.Н.М., ЕГН:**********, с адрес ***, виновно е нарушил разпоредбата на
1.чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това че на 17.02.2019г.,
около 17:30 часа, в ***, обл.Пловдив, на ул.„Професор Димитър Вълков“ срещу №
23, по път, отворен за обществено ползване, е управлявал МПС – лек автомобил
Фиат Панда, бил с рама № ***, не било регистриран и било без табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места;
2. чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата – за това че на
17.02.2019г., около 17:30 часа, в ***, обл.Пловдив, на ул.„Димитър Вълков“
срещу № 23 е управлявал МПС – лек автомобил Фиат Панда, бил с рама № ***, като
не носил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС.
Съдът намери за неоснователно възражението, че жалбоподателят не е
извършил твърдяното нарушение, на 17.02.2019г. бил в дома на своя първи
братовчед, на излизане забелязал полицейски автомобил и т.н.. Обстоятелството,
че на посочената дата жалбоподателят М. е управлявал МПС – лек автомобил Фиат
Панда, бил с рама № *** се установява от всички доказателства по делото,
включително показанията на свидетелите Г.К.П., Н. С. П. и М. Г. М.. Повода жалбоподателят М. да управлява последното МПС
неотносим към самия факт на извършване на нарушението.
На следващо място неоснователно е и възражението, че жалбоподателят не е
извършил нарушението, с което се твърди, че не е представил контролен талон,
същият му бил иззет при съставяне на предходен АУАН, представил е пред
проверяващите наказателното постановление и жалба, които съгласно разпоредбата
на чл.159, ал.8 от ЗДвП заменят контролния талон. Последното твърдение е изцяло
недоказано, съставлява единствено едно изявление, не се сочи номер на АУАН или
наказателно постановление, във връзка с които бил отнет въпросния контролен
талон. Нещо повече – от доказателствата по делото и конкретно – справка за
нарушител / водач на жалбоподателя М. Н. М. се установява, че преди процесното
нарушение, контролният талон на жалбоподателя М. бил отнет с АУАН серия Д №
623619 от 10.05.2018г., по който било издадено наказателно постановление №
18-0329-000597 на началника на РУП – Раковски при ОД МВР – Пловдив. Последното
наказателно постановление обаче е в сила от 17.10.2018г., което е преди датата
на изследваното нарушение - 17.02.2019г., което обстоятелство очевидно не
кореспондира с горното твърдение на жалбоподателя.
Също така съдът намери, че не може да бъде споделено и възражението в
смисъл, че е налице разминаване в длъжността на актосъставителя в АУАН и
наказателното постановление, в акта същият е посочен като *** към ОД МВР –
Пловдив, на която длъжност няма право да съставя АУАН, несъответствието
представлява грубо процесуално нарушение. По делото безспорно се установява,
включително и от показанията на самия свидетел Г.К.П., че същият е *** при ОД
МВР – гр.Пловдив. В последното си качество П. има право да съставя АУАН за
констатирани нарушения на ЗДвП съгласно чл.1.4 от Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. В този смисъл безспорно в
наказателното постановление неправилно е посочено, че свидетел Г.К.П. е *** в
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив. Последното обаче по никакъв
начин не съставлява „грубо процесуално нарушение“, което би могло да мотивира
отмяната на наказателното постановлението като незаконосъобразно, доколкото
няма никаква връзка с извършеното нарушение и неговата квалификация, нито
нарушава правото на защита на жалбоподателя. Тул следва да се обърне внимание,
че вписването на данните на актосъставителя в наказателното постановление, включително
неговите имена и длъжност, обслужва единствено нуждата от установяване същия,
предвид евентуалната необходимост да бъда изслушан като свидетел пред съда,
което в случая е сторено, а не някакво своеобразно „право“ на нарушителя да притежава
данните на актосъставителя.
На следващо място неоснователно се явява и възражението за разминаване
между описаните в АУАН и наказателното постановление данни, като в акта е
записано, че нарушението е извършено в 17:30 часа, в наказателното
постановление – 17:50 часа, в докладна записка – 16:30 часа, както и че в АУАН
е посочена улица „Димитър Вълков“, а в наказателното постановление – „Професор
Димитър Вълков“. Безспорно се наблюдава разлика в приблизително посочения час
на нарушението в АУАН – 17:50 часа и наказателното постановление – 17:30 часа.
Същото не може да бъде счетено за съществено процесуално нарушение доколкото не
съществува законово изискване, нито практически е възможно посочване времето на
нарушението с точност до минута. Още повече в конкретния случай се касае за
деяния – управление на МПС, което не е реализирано в единствен и точно
определен миг, жалбоподателят се е придвижвал, бил е следван от служителите на
МВР, преди да преустанови движението си пред описания адрес и т.н.. Що се
отнася до сочената докладна записка, посочените в същата обстоятелства,
включително часа и минутата на нарушение не са предмет на
административнонаказателното обвинение, такива са фактите, посочени в
наказателното постановление. Следа да се почертае не всяко несъответствие във
фактическата обстановка, а само съществено такова, което препятства
непротиворечивото индивидуализиране на времето и мястото на нарушението
съставлява съществено процесуално нарушение, което налага извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление. В случая да се твърди, че разлика от минути в
посочения час на нарушението, или в АУАН на улицата като „Димитър Вълков“ вместо „Професор
Димитър Вълков“, препятства жалбоподателя да разбере за кое нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, очевидно е невъзможно.
Също така неоснователно е и възражението, че в нарушение на чл.42, т.5
от ЗАНН – за АУАН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН – за наказателното постановление,
не са посочени нарушените законови разпоредби, доколкото чл.140, ал.1 от ЗДвП е
визирал няколко условия, на които трябва да отговаря МПС, за да бъде допуснато
до пътищата, аналогично и с твърдяното нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Посоченото
от жалбоподателя в смисъл, че чл.140, ал.1 от ЗДвП е визирал няколко условия,
на които трябва да отговаря МПС, за да бъде допуснато до пътищата, както и че
чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда два различни документа е безспорно вярно. Въпреки
това законодателят не е обособил същите хипотези в подточки, ето защо и законосъобразното
и точно посочване на чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП очевидно
няма как да съставлява в нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В този смисъл, макар понякога да се практикува посочване на „предложение“ от текста на разпоредба, то
последното е изцяло по преценка и съответно - не може да бъде вменено в
задължение на административнонаказващия орган, предвид липсата на законово
изискване за същото, доколкото чл.26 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане
на Закона за нopмaтивнитe aктoвe ясно е указал начина, по който се диференцират
отделните разпоредби, без да предвижда обособяване на „предложения“. В случая в
обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление ясно е посочено в
какво се състоят нарушенията, като последните напълно кореспондират с
посочените законови разпоредби.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че в АУАН и наказателното
постановление е посочено, че жалбоподателят управлява МПС без регистрация и
табели с регистрационни номера, като по този начин двата отделни състава са
смесени – управлява МПС без регистрация и без регистрационни номера. Действително
чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда две отделни изисквания относно моторни превозни
средства и ремаркета, движещи се по пътищата, отворени за обществено ползване –
да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В случая обаче управляваното от жалбоподателя М.
МПС – лек автомобил Фиат Панда, бил с рама № *** нито е бил регистриран, нито е
бил с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Ето защо и напълно правилно и законосъобразно в АУАН и наказателното
постановление са описани и двете обстоятелства, които както заедно, така и по
отделно, налагат заключение за осъществено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Също неоснователно е и възражението, че никъде в наказателното
постановление не е споменато, че има възражения, същите не са обсъдени, няма и
мотиви защо административнонаказващият орган не ги приема. Следва да се
посочи, че макар безспорно административнонаказващият орган винаги да е длъжен
да обсъди сторените възражения, то за същия не съществува задължение да изложи
писмени мотиви, в които за разисква последните. Това е така, доколкото
разпоредбите на чл.57, ал.1, т.1 – т.10 от ЗАНН, изчерпателно сочат изискуемите
реквизити на наказателното постановление и не предвиждат развиване на мотиви в насока
направените възражения.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установените нарушения, както
и обстоятелствата по същите, разкрива една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП съобразена от законодателя при
въздигане на същите в нарушение. Процесните нарушения са такова на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние,
като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
отделен случай. Що се отнася до посочените от жалбоподателя обстоятелства, а
именно - че се касае за автомобил, взет не с цел да бъда управляван, а за
ремонт, нарушението е извършено в малко населено място, където няма почти
никакъв трафик, същото се явява изолирано и инцидентно, то същите са от
естество да бъдат обсъдени при индивидуализация на наказанието, но не налагат
заключение за основание приложение на реда на чл.28 от ЗАНН. Следва да се
съобрази, че деянието, изразяващо се в управление на МПС, което не е
регистрирано, се отличава с една значителна степен на обществена опасност,
включително мотивирала криминализирането му от законодателя като престъпление
по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата
- наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. Също, съгласно чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от Закона за движението по пътищата се наказва с – глоба в размер на 10 лв.
водач, който не носи определените документи, включително контролен талон. В
случая и наказанията са определени в минимален размер, като няма данни и не се
твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта
на установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-1030-001737 от
18.03.2019г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР – гр.Пловдив, с което на М.Н.М., ЕГН:**********, с адрес ***,
1.на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
2.
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.