МОТИВИ: по НОХД №- 1373/16г по описа на ПОС.
Срещу
подс. Р.И.К. е повдигнато обвинение по чл. 343 ал.1 б. В,вр. чл. 342 ал.1 от НК
затова, че на ******г в гр. Р. обл. П., при управление на пътно превозно
средство – лек автомобил „Мерцедес“ с ДКН
****** е нарушил правилата за движението по пътищата в чл.5 ал.1 т.1, чл. 6
ал.1 т.1,чл. 20 ал.1 и ал.2,чл. 36 ал.1 и ал.2 и чл. 47 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинила смъртта на М. М. И..
Съдебното производство е протекло по
реда на гл. ХХVІІ НПК вр. чл. 371 т.2,тъй като подсъдимата признава вината
си и фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
и не желае да се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът
поддържа обвинението и моли да се наложи наказание при наличието единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства и при условията на чл. 58а ал.1 от НК, като наложеното наказание
лишаване от свобода счита,че следва да
се определи около минимума от
предвиденото в закона,което се отложи по реда на чл. 66 от НК. Счита ,че
следва да се наложи и наказанието по чл.
343г в срок от шестнадесет месеца.
Подсъдимата
признава вината си и моли за справедлива присъда.
Съдът
възоснова на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Съдът
е приел, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед това съдът възприема изцяло
представената фактическа обстановка в обстоятелствената част на обвинителния
акт и от която е установено следното:
На
*********г към 15.30 часа подс. К. управлявала инкриминирания лек автомобил Мерцедес,като се движила по ул.
И. В. в гр. Р. в посока север- юг. Пътната настилка била суха и така
достигнала до кръстовището на бул. Г. Р..
Спряла на пътен знак Б-2 и пропуснала
идващия с предимство от дясно на
булеварда лек автомобил. В този момент видимостта й от ляво на този булевард била
намалена,предвид наличието на няколко
палмови дръвчета с широки листа,засадени
в леха между уличния тротоар и
пътното платно. Тази ограничена видимост я принудила да се придвижи напред с автомобила си и по този начин навлязла в Т- образното кръстовище вече по бул. Г. Р.. В
този момент и в посока изток-запад по булеварда се придвижвал пострадалия И.,който управлявал мотоциклет Хонда,без
предпазна каска,като се намирал в близост до осовата линия на пътя. В момента
на извършвания от подсъдимата ляв завой, пострадалия се намирал на около 40
метра от нея и след кратък момент
настъпил удар между двете превозни средства в предната лява част на лекия
автомобил и предна част на мотоциклета.
От заключението на вещото лице по
назначената СМЕ се установява, че
смъртта на И. е настъпила в следствие
на тежки,несъвместими с живота травматични
увреждания: счупване на черепа-черепен
покрив,основа и лицев скелет, разкъсване на мозъка,наличие на кръв в лявата
плеврална кухина,разкъсване на околосърцевата торбичка и аорта и пълно
прекъсване на гръбначния стълб в гръдния му отдел. Настъпилата смърт е в пряка
причинна връзка с произведеното ПТП.
От
заключението на вещото лице по назначената АТЕ се констатира,че
от техническа гледна точка причина за
произшествието е навлизането на водача на лекия автомобил в платното за движение на мотоциклета по
начин и в момент,когато това не е била безопасно, без да го пропусне. Скоростта
на движение на мотоциклета в момента на удара е била около 52 км.,а този на лекия автомобил около
12 км. Мотоциклета е нямал техническа възможност да избегне удара, освен ако се
е движил със скорост по малка от 49 км.
От
заключението на СХЕ се установява,че кръвната проба взета от пострадалия И. е отчела наличие на 0.16 промила. Това съпоставено
с научно-литературно определената
факторредукция от 0.15 промила на
час определя, че по време на ПТП
концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия И. не отговаря на никой от критериите за степен на алкохолно
опиване, съгласно утвърдената съдебна
практика и липсата на правно основание да се определи квалификацията пияно състояние по смисъла на закона.
От
заключението на СХЕ се установява,че кръвната проба взета от подс. К. не е установила наличие на алкохол в кръвта й.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица по
представените експертизи, като приема, че същите са изготвени професионално и в
съответствие с научните познания от съответната област.
Описаната
фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от показанията на всички свидетели дадени по хода
на ДП, наред с останалите писмени доказателства приложени по делото: протокол
за оглед на местопроишествие-л4-9, фотоалбум-.л.13-25, св. съдимост – л.32,
характеристична справка- л. 33, АТЕ-л.52-66 / с изключение на л. 54, л. 56 и л. 64 в който погрешно е отразена посоката на
движение на мотоциклета/ СМЕ-л.68-70,
СХЕ-л. 71 и л. 74, справки от ОД МВР и
Пътно управление–л.98-99 и л.100, смъртен акт-л.120, удостоверение наследници -
л.79, застрахователна полица и документи за техническа изправност -л.80-93 и
АТЕ – л.127-142
С
оглед на така установената безспорна
фактическа обстановка съдът намира, че подс. К. е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343 ал1 б.
В,вр. чл. 342 ал.1 от НК затова, че на*****г в гр. Р. обл. П., при управление
на пътно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“ с дкн **** е нарушил правилата за движението
по пътищата в чл. 47 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинила смъртта на М.
М. И..
От
обективна страна подс. К. като водач на
МПС е осъществявала правомерно
управлението на МПС, тъй като е имала необходимата квалификация за това -
категория Извършеното от нея движение
по пътното платно е станало в нарушение на правилата на чл. 47 от ЗДвП,който определя
задължението на водача на ПТП при приближаване на
кръстовище да се движи с такава скорост,че при необходимост да може да
спре и пропусне участниците в
движението,които имат предимство. В случая кръстовището, през което е преминавала
подсъдимата е била регулирано със знак СТОП, задължаващ превозните средства движещи се по ул.И. ***
придвижвала тя , да спрат и осигурят предимство на движещите се по бул. Г. Р.. Не
успяла своевременно да усвои идващия
по бул. Г.Р. и от ляво мотоциклет,като решила да премине през
кръстовището,в момент,когато това не било безопасно.
От
субективна страна престъплението е осъществено по непредпазливост при допусната
небрежност от подсъдимата, тъй като не е предвиждала настъпването на обществено
опасните последици, но е била длъжен и е могла да ги предвиди.
При така посочената правна квалификация и след
като съдът се съобрази с целите на специалната и на генералната превенция и на
обстоятелствата на чл. 58а ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 55 от НК намира, че
наказанието на подсъдимата следва да се определи при наличието на многобройни смекчаващите
обстоятелства. Смекчаващи обстоятелства се явяват чистото съдебно минало, добри
характеристични данни, такива като дисциплиниран
водач на МПС, семейно положение и чистосърдечно признаване на вината. Няма отегчаващи
отговорността.
Най-справедливо
е да се наложи наказание под предвидения от закона минимум от две години по реда на чл. 55 ал.1 т.1 от НК от една
година и шест месеца лишаване от
свобода, което следва да бъде редуцирано при условията на чл. 58а ал.1 НК на една година лишаване от свобода.
Съдът,
след като обсъди наличните в случая основания на чл. 66 ал.1 от НК, прие, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия
следва да се приложи института на условното осъждане. Този правен извод съдът извлича от конкретните доказателства по
делото, от които по несъмнен начин е установено, че причина за настъпилото ПТП има подсъдимата, която с оглед
възрастта и своя социален статус може да
се поправи, без да изтърпява ефективно
определеното наказание лишаване от свобода,като целите на наказанието
може да се изпълнят и по този начин. Отлагателното условие на закона следва да бъде определено с изпитателен срок от три
години,като с това ще бъдат изпълнени целите генералната и специална превенция предвидени в
чл. 36 от НК.
Налице
са основанията подс. К. да бъде призната за невинна в това да е нарушила правилата по чл. 5 ал.1 т.1,чл.
6 ал.1 т.1,чл. 20 ал.1 и ал.2 и чл. 36 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и оправдана по
тези обвинения. Никой от тези вменени й нарушения на правила за
движение не се намира в причинна връзка
с настъпилото ПТП. Същите в частта
относно чл. 5 и чл. 6 от ЗДвП се явяват бланкетни текстове
от закона и нямат пряко отношение
към регулирането на движението по пътищата.
Хипотезите на чл. 20 ал.1 и ал.2 и чл 36 ал.1 и ал.2 не се
намират в обективна връзка с доказателствата по делото и фактите посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Обвинението не е установило и
доказало липсата на контрол от страна на
подсъдимата върху управляваното от нея
МПС,нито нарушаване на общото
задължение при възникнала
опасност да се спре превозното средство,което не се твърди от обвинението а с
това да бъде вменено виновно поведение с оглед хипотезите на чл. 20 ал.1 и ал.2
от ЗДвП. В същия смисъл съдът проявява
разбирането си и по отношение хипотезите на чл. 36 ал.1 и ал.2 от ЗДВП. В обвинителния акт се са посочени преки или косвени доказателства, нито е представено твърдение във фактическата
обстановка,че подсъдимата е осъществила
завой на ляво по бул. Г. Р., без да се
движи по най-лявата лента по посоката си
на движение или при навлизането си на път с двупосочно движение да не се е
придвижвала по възможно
най-краткия път в дясната част на платното за движение.Ето защо съдът намира,че
подс. К. следва да бъде призната за
невинна и оправдана по тези обвинения.
Наказанието
лишаване от право на управление от МПС следва да се определи на една
година и шест месеца,който срок според
съда съответства на тежестта на обществената опасност на деянието и преди
всичко на настъпилия вреденосен резултат
В случая размерът на това наказание се отчита от съда и на
основата на пряката превантивна цел на закона по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при отлагателното условия на чл. 66 от НК деецът да търпи по-висок размер административна принуда.
Вещественото
доказателство мотоциклет „Хонда“, оставено на съхранение при домакина на ЛУ МВР
гр. Р.,следва да се върне на Ч. П. К.,след
влизане на присъдата в сила
На
основание чл. 189 ал.3 НПК подсъдимата
следва да заплати разноските по делото в размер на
442.38 лева по сметка на ОД МВР –Пловдив и 800 лева на частните обвинители за ангажирания
повереник.
Причини
за извършване на престъплението се явяват занижения самоконтрол.
Предвид
на изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ:
Особено
мнение от съдебен заседател Атанас Даилов:
Не
съм съгласен с начина на изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода. Считам,че законовата превенция в случая може да се изпълни само при ефективно изтърпяване
на наложеното наказание от една година
лишаване от свобода.
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ: