МОТИВИ към Присъда № 260000 от
19.01.2021 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 958
по описа за 2020
година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия А. *** обвинителен
акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс,
за това, че на 19.07.2020 г., в град Хасково, при условията на повторност в немаловажни случи, отнел чужди движими вещи, а
именно 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „******“, неустановен модел, на стойност
55.00 лева и 1 бр. музикална уредба, неустановена марка и модел, на стойност 44.00
лева, всички вещи на обща стойност 99.00 лева, от владението на А.С.А. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно
заседание пред Районен
съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства
то било доказано, като деянието било установено от
обективна и субективна страна. Предлага съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, като акцентира на въпроса за индивидуализация
на наказанието. Предлага съдът да му наложи при условията на чл. 54 НК, след оценка на
обществената опасност на деянието и конкретно на влиянието на стойността на
предмета на престъпление върху тази оценка и обществената опасност на дееца, с
оглед данните за предходни негови осъждания. Така също и след анализ на
установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които конкретно
аргументира. По този начин, счита че подходящо било наказание лишаване от
свобода за срок от 1 години, което следвало да се изтърпи ефективно при
първоначален „строг“ режим. Изразява становище и относно предявения граждански
иск, който счита за доказан по основание и размер и счита, че следвало да бъде
уважен от съда.
Гражданският ищец - А.С.А. *** заявява, че
поддържа предявения граждански иск и по същество заявява искане да бъде уважен
изцяло.
Защитникът на подсъдимия А. *** - адв. М.Р. *** пледира за невиновност на нейния подзащитен и оспорва гражданския иск, като при
произнасянето на присъдата моли да се акцентира на основния момент от
преценката, свързан с липсата на убедителни доказателства относно авторството
на деянието, каквито с оглед разпределението на доказателствената
тежест, следвало прокуратурата да ангажира. Твърди, че разследването било
проведено повърхностно, липсвали надеждни доказателства, уличаващи подсъдимия,
като лицето, извършило процесната кражба, като не
били проведени задълбочени действия по приобщаване на веществени доказателства,
респ. тяхното изследване, включително и по отношение на предмета на
престъпление. Събраните гласни доказателства били противоречиви, като акцентира
на предубеденост и заинтерисованост у лицето, сочено
като пострадало и конституиран като граждански ищец по делото, още повече
предвид трайно влошените му лични отношения с подсъдимия, повлияло на
обективността на показанията му. Тези недостатъци били възприето от съда и това
било наложило използването на процесуални способи за тяхното отстраняване –
поставяне в очна ставка с подсъдимия по реда на чл. 143 НПК и прочитане на
показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство, поради
констатирани противоречия. Не били правдиви показанията и на полицейския
служител, пред който подсъдимият заявил признание за извършената кражба, тъй
като това станало вследствие на въздействие върху насочеността на неговите
изявления, оценявайки и факта, че подсъдимият сам бил заявил, пред други
полицейски служители в начален момент при задържането му, че нямал общо с това
деяние и не бил съпричастен с извършването му. Моли съда да бъде признат за
невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. При условията на
евентуалност, заявява в случай, че съдът възприеме тезата на прокурора за
извършване на деяние, авторството и вината на нейния подзащитен,
то липсвали квалифициращите признаци по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, доколкото,
освен в хипотезата на повторност, тази квалификация
се прилагала за немаловажни случаи, какъвто настоящият не бил, по съображения,
подробно изложени от защитата. Моли съда подзащитният
й да бъде оправдан по това обвинение и признат за виновен за кражба по чл. 194,
ал. 3 НК и да му бъде наложено наказание, сред предвидените в тази норма,
несвързано с лишаване от свобода.
Подсъдимият
А. *** разбира
обвинението, но не се признава
за виновен по него. Дава подробни
обяснения за случая. В хода на съдебните
прения се придържа към
заявеното от неговия защитник. В даденото му право на последна
дума отправя изявление
да му бъде наложено наказание „пробация“.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.А.А. е роден на *** ***, същият е ****************.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 1091,
издадена от Районен съд – Хасково на 27.07.2020 г., подсъдимият А.А.А., е многократно осъждан, като това, от значение при
определяне на квалификацията на деянието е осъждането му с Присъда № 19 от
15.02.2018 г., постановена от РС – Хасково по НОХД № 1501/2017 г., в сила от
20.04.2018 г., с която за извършено на 17.05.2017 г., престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 б.
„а“ и б. „б“ НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, при общ режим, изтърпяно на дата 31.07.2018 г., след като от момента на
изтърпяване на предходно наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по НОХД
№ 207/2014 г. – 30.04.2014 г. до датата, посочена в обвинителния акт е изтекъл
срок, по – продължителен от 5 години. За подсъдимия са събрани характеристични
данни, като според отразеното в справката лицето А.А.А.
има множество регистрирани криминални прояви, като служебно известен за съда е
фактът и на многобройни последващи осъждания за тях.
Същият е бездомно лице, поддържа контакти с криминално проявени лица, злоупотребява
с алкохол и има агресивно поведение. Видно от приложените декларации за семейно
и материално положение и имотно състояние, подсъдимият не реализира доходи от
трудова или друга правнорегламентирана дейност, не
притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, регистрирани на негово
име. Няма сключен граждански брак и деца.
Установено в хода на досъдебното производство и в съдебна фаза е, че свидетелят
А.С.А. *** и бил пенсионер. Занимавал се и с музика, като допълнителни се
препитавал като уличен музикант, а за целта се бил сдобил с преносима музикална
уредба – тонколона, със съответните изводи и портове за включване на микрофон и
музикални инструменти. Въпреки това, през инкриминирания период работел и като пазач
на строителен обект, намиращ се в град Хасково, ул. „******“, помагайки на свой
познат, също назначен на такава работа на строителния обект. За да можели да изпълняват
служебните си задължения, работодателят им бил осигурил „фургон“, разположен на
входа на строежа. В него имало поставено легло, на което гражданският ищец А.А. можел да си почива. Освен това, във фургона той бил занесъл
притежаваната от него преносима музикална уредба, неустановена марка и модел. Тя
била поставена в близост до леглото.
На 18.07.2020 г. свид.
А.А. обичайно отишъл на работа в около 17:00 часа, за
да започне дейност по охраняване строителния обект. Със себе си носел мобилен телефон
марка „******“, без поставена СИМ - карта.
В около 01:30 часа вече на 19.07.2020
г., гражданският ищец А.А. влязъл във фургона и оставил
мобилния телефон марка „******“ на плот на
масичка до леглото, като в близост била оставена и музикалната уредба. Входната
врата на фургона била леко отворена, за да има видимост към мястото, което охранявал.
След известно време обаче той се отпуснал и задрямал.
В същото време на 19.07.2020 г., в около
01:45 часа подс. А. ***. Когато стигнал до строителния
обект охраняван в този момент от свид. А.А. той видял, че вратата на фургона, намиращ се на самата улица
„******“, била леко отворена. Подсъдимият А.А. бил
наясно, че именно гражданският ищец А.А., бил пазач на
обекта. Двамата се познавали от дълги години, но имали трайно влошени лични
отношения, като в предходен момент – няколко месеца преди инкриминираната дата,
дори се било случило подсъдимият да отнеме мобилен телефон /апарат/, собствен на
А.А., който последният бил оставил да се зарежда в
търговски обект, станало без позволение от продавача в него, но впоследствие,
след като от камерите за видеонаблюдение, този факт
бил разкрит, подс. А.А.
върнал мобилния апарат, марка „******“. На инкриминираната дата, подс. А.А. се приближил към фургона
отворил в цялост входната му врата и влязъл вътре. Видял, че на плот до леглото
имало поставена 1бр. музикална уредба, неустановена марка и модел и 1бр. мобилен
телефон марка „******“, а свид. А.А.
бил задрямал. Приближил се към него и взел музикалната уредба и мобилният телефон
в ръцете си и понечил да излезе. В този момент свид. А.А. се разбудил и видял собствената
си вещи – тонколона в ръцете на подс. А.А. и му извикал да спре с въпрос защо краде, на който
подсъдимият не отговорил, а напуснал фургона, и тичайки, се насочил към ул. „******“.
Докато бягал, той изпуснал мобилния телефон. Гражданският ищец А.А. незабавно позвънил на „Спешен телефон 112“ и подал и сигнал
за извършената кражба. В около 01:50 часа на 19.07.200 г. ОДЧ при РУ на МВР - Хасково
изпратил на сигнала полицейските слу кители - З.К.Б. и
Р.Б.Т.. При пристигане на място, те били посрещнати от свид.
А., който им обяснил, че неговият познат в лицето на подс.
А.А. му бил отнел преди малко 1 бр. музикална уредба,
неустановена марка и модел и 1 бр. мобилен телефон марка „******“, след като
непосредствено след деянието вече бил установил липсата му. Той ги завел на ул.
„******“, където предполагал, че живеел подс. А.А., но не го открили на адреса. Полицейските служители снели
обяснение от свид. А.А. и си
тръгнали. Той останал да изпълнява трудовите си задължения. Рано сутринта, в около
07:00 часа на 19.07.2020 г. свид. А.А. видял покрай фургона да минава подс.
А.А., и му извикал: „Защо ме крадеш?!“. Подсъдимият не отговорил и продължил пътя си. След
известно време, същият ден, процесната музикална уредба,
неустановена марка и модел, била оставена на земята зад фургона, а малко по –
късно, А.А. узнал за този факт от свой познат, който
му я посочил. Гражданският ищец я взел, след което съобщил на полицейските служители.
В около 20:30 часа на 19.07.2020г., подс. А.А. ***, когато бил забелязан
от полицейския служител И.Р.М.. Той имал предварителна информация, че подс. А.А. се издирвал във връзка
с извършена от него кражба, поради което в изпълнение на своите служебни задължения
го задържал за срок от 24 часа по ЗМВР. При задържането си, подсъдимият А.А. първоначвлно отрекъл съпричастността
си към извършената кражба, но след това, при проведена „оперативна беседа“, извършена
от свид. Д.А. - младши експерт при Група „Териториална
полиция“ към Сектор „ОП“ при РУ на МВР – Хасково, подсъдимият признал за извършеното
деяние, като потвърдил, че бил върнал музикалната уредба, но не можел да стори това
с мобилният телефон, тъй като го бил загубил.
Според заключението на вещото лице по
назначената съдебно - оценителна експертиза, стойността на 1 бр. мобилен телефонен
апарат марка „******“, неустановен модел, била 55.00 лева, а на 1 бр. музикална
уредба, неустановена марка и модел – 44.00 лева, или общата стойност на всички вещи
била 99.00 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на
досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе,
както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл.
281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното
производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключението на вещото
лица по назначената съдебно – оценителна експертиза, възприето от съда, като
компетентно и безпристрастно изготвено, както и от събраните по делото гласни
доказателства, включително и чрез приобщаване по съответния ред на събраните такива
в хода на досъдебното производство, а именно обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите А.С.А., Д.А.А., З.К.Б., И.Р.М. и Р.Б.Т.,
дадени в хода на съдебното следствие. Необходимо, най – напред, както е изтъквано
и в предходни случаи, е да се има предвид, че обясненията на подсъдимия в наказателния
процес, освен средство за защита, са основно гласно доказателство и следва да се
ценят наред с всички останали. В тази връзка, съдът дава вяра на изложеното в обясненията
на подсъдимия, че с гражданския ищец били познати от дълго време, а личните им
отношения били трайно влошени и обтегнати, както и че в предходен момент е имал
травма и имобилизация на долния крайник, както за
факта, че преди инкриминираната дата е отнел телефон, собствен на А.А., който последният бил оставил да се зарежда в търговски обект,
станало без позволение от продавача в него, но в впоследствие върнал мобилния апарат,
марка „******“. В тази част обясненията на подсъдимия, дадени пред настоящия
съдебен състав са последователни и съответстват на събраните други гласни доказателства,
приети в хода на съдебното следствие, като достоверни източници, кредитирани от
съда с доверие. Такива са тези, съдържащи се в показанията на свидетеля А.С.А., който най – напред е очевидец на
деянието и има преки и непосредствени впечатления за механизма на
осъществяването му, за предмета на престъпление и най – вече за авторството.
Въпреки, че е възприел в начален момент отнемането на музикалната уредба
/тонколона/, пострадалият скоро след това е установил липсата на процесния мобилен апарат, за който има ясен спомен къде е
бил поставен в момент, непосредствено преди престъпното посегателство.
Пострадалият, въпреки че е бил задрямал и въпреки че е било през тъмната част
на денонощието, е успял бързо да се разбуди и поради това, че обектът /фургон/
се е намирал в осветена зона, ясно да различи по физически белези подсъдимия А.А., който е познато за него лице от дълги години и дори
поименно да се обърне към него. Успял е след това достоверно да предаде тази
информация за механизма на деянието за предмета на престъпление и за автора на
органите на МВР при подаване на сигнала. Действително, този свидетел има
качеството на пострадал от престъплението и е упражнил правата си в
наказателния процес да бъде конституиран като страна, след като бе уважено искането
за приемане за съвместно разглеждане на предявения граждански иск, което в
общия случай може да служи като индиция за възможна
негова заинтерисованост от изхода на делото, а освен
това с подсъдимия са в трайно влошени лични отношения. Въпреки това, същият,
след като е получил необходимото разяснение на правата задълженията в
процесуалното качество на свидетел по делото и е бил предупреден за
отговорността по чл. 290, ал. НК, е обещал да говори истината, а показанията
му намират необходимата логическа опора, тъй като, с изключение на отделни нюанси
относно точната дата, дължащи се на липсата на ясен спомен, са вътрешно безпротиворечиви и житейски последователни и най – вече
съответни с останалите гласни доказателства, на които съдът дава вяра. Такива
са показанията на свид. Д.А.А.,
за който пък липсват каквито и да било факти и обстоятелства за възможна заинтерисованост или предубеденост. Същият пресъздава последователно
и убедително хронологията на събитията във връзка с разкриването на авторството
на престъплението, а освен това – на предмета на посегателство и механизма на
осъществяване на деянието. Този свидетел е действал при и по повод изпълнение
на полицейските си функции по предотвратяване и оперативно разкриване на
деянието и липсва каквото и да е основание, още по – малко доказателства, за
превратно и недобросъвестно използване на служебното си положение. Твърденията
в обратна насока от защитата целят единствено изграждане на защитна версия на
подсъдимия и разколебаване на достоверността на гласни доказателства, за които
не съществува друго основание да се приемат като несъответни на обективната
истина. Извод, който не се променя от изложеното от свидетелите З.К.Б. и И.Р.М.
и Р.Б.Т. - относно действията, предприети от тях при изпращането им по сигнал от
пострадалия и за изявленията на подсъдимия пред част от тях при задържането му
и преди отвеждане в РУ на МВР - Хасково. Показанията им в тази част като логични,
и еднопосочни, следва да се приемат за достоверни, което не изключва
възможността самият подсъдим да е този, който впоследствие да промени версията
си по случая, което впрочем колебливо се прояви и ред съда относно част от
предмета на престъпление. Тази непоследователност всъщност, като проблем в
достоверността на обясненията, бе причина за поставянето му в очна ставка с
пострадалия, а не липсата на последователност в показанията на свид. А.А.. Отделно, подсъдимият
е лице с „богат процесуален опит“ и е наясно с законовото и принципно положение
в процеса на правораздаване, че съдът е единствено компетентният да налага
наказания за извършени престъпления орган, което чисто житейски оборва твърденията
на защитата за възможността той да се е повлиял, поради натиск и въздействие с
аргумент налагане на по – тежко наказание от орган на МВР и да промени тезата
си относно собствената си съпричастност в извършване на деянието. Затова, относно най – дискусионния момент, свързан
с позицията на подсъдимия, поддържана в хода
на съдебното следствие – лично пред първата инстанция при разглеждане на делото
относно авторството, изложените аргументи налагат обясненията му пред съда да
се приемат за изолирани и неправдиви. Поради това, преценката на обясненията на
подсъдимия в тази част е основана на критичен анализ и в същата част е необходимо
те да се приемат като негова защитна теза, ненамираща опора в останалия, приет за
достоверен доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на
така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен
и категоричен извод,
че подсъдимият А.А.А.
е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението, субсумирано
под състава на чл. 195, ал.
1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен
към наказателна отговорност, тъй като на 19.07.2020 г. в град Хасково, при условията
на повторност в немаловажни случи, отнел чужди движими
вещи, а именно 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „******“, неустановен модел,
на стойност 55 лева и 1 бр. музикална уредба, неустановена марка и модел, на стойност
44 лева, всички вещи, на обща стойност 99 лева, от владението на А.С.А. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От събраните
доказателства е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на
осъществяването му, неговия предмет както авторството на престъплението - а именно,
че подсъдимият е извършил същото. По отношение на предмета на престъпление,
обстоятелствата по делото всъщност не се оспорват от него на по – късен етап от
развитие на производството, нито въобще наличието на деяние, а единствено
въпросът за авторството, който след анализ на доказателствата, предложен по –
горе, следва да се приеме за решен. Спорен се явява и моментът с установяване, на
база интерпретацията на иначе безпротиворечиво установените
факти, наличието на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, а оттам
и относно правната квалификация във връзка с изложените от защитата при
условията на евентуалност доводи. От обективните данни по делото, касаещи механизма
на осъществяване на деянието, а именно обстоятелствата, свързани с местонахождение
на вещите – във фургон на строителен обект и в присъствие на пострадалия в него,
в тъмната част на денонощието, упоритостта при осъществяване на инкриминираната
деятелност от страна на подсъдимия и неговата завишена обществена опасност предпоставят невъзможността случаят да бъде квалифициран като
маловажен, въпреки ниската обща стойност на предмета на престъплението. За квалифицирането
на случая като маловажен и разколебаване на извода за възможност за квалификация
на кражбата по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК е необходимо настоящият случай, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи
вината обстоятелства, да разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Настоящата хипотеза обаче не
е такава, с оглед стойността на предмета на престъпление, който е по - нисък,
при това неколкратно, в сравнение с размера на минималната
работна заплата за страната към момента на извършване на престъплението, но
това ще бъде ценено при индивидуализация на санкцията, а изложеното по – горе относно
механизма на осъществяване на престъпното посегателство и това относно обществената
опасност на деянието и дееца, сочат на такъв именно извод. Тези аргументи, в контекста
на събраните данни за личността на подсъдимия, характеризиращи го в негативен план
сочат на липсата на възможност да се приеме, въпреки ниската стойност на отнетите
вещи, че случаят е с по – ниска степен на обществена опасност от обикновените, поради
което обосновано и в съответствие с материалния закон деянието е квалифицирано и
по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК. Тази квалификация изключва възможността за приложение
на привилегирования състав и по чл. 195, ал. 4 НК.
Налице е квалифициращият
признак “повторност” по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК,
и поради това, че деянието, извършено от подсъдимия за посочения период от време,
е довършено преди да изтече срокът по чл. 30, ал.1 от НК и след анализ на данните
за съдимостта на подсъдимия и конкретно осъжданията на последния към датата на извършване
на деянието, описано в обвинителния акт - с Присъда № 19 от 15.02.2018 г., постановена
от РС – Хасково по НОХД № 1501/2017 г., в сила от 20.04.2018 г., с която за извършено
на 17.05.2017 г., престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ НК му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 месеца, при общ режим, изтърпяно на дата 31.07.2018 г.
Цитираното осъждане на подсъдимия, предхождащо инкриминираната дейност, за която
е привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело, обосновава извода, че
деянието следва да се квалифицира като извършено при условията на „повторност” по чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс, съответно
правилна се явява и дадената в обвинителния акт квалификация на извършената кражба
по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, след като от момента на изтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 207/2014 г. – 30.04.2014 г. до датата,
посочена в обвинителния акт е изтекъл срок, по – продължителен от 5 години.
От субективна страна, съдът намира, че деянието
е извършено умишлено, при пряк умисъл от страна на подсъдимия, т.е съзнавал е, че
с деянието си лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждала преминаването
им в негова фактическа власт и е целял да
установи тази власт върху предмета на престъплението, както и да извлече имуществена
облага чрез това.
При определяне
на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както и общата стойност на предмета
на престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца
и подбудите за извършване на престъплението,
свързани с материалното положение на подсъдимия. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен
на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с изключително
обременено съдебно минало, към датата на извършване на деянието, тъй като е
многократно осъждан, като за същия са събрани
и данни за личността, които го характеризират изцяло в негативен план. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете последващото
съдействие, което подс. А.А.
е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по - бързото
разкриване на случая, макар да не го поддържа пред съда, което е израз на
правото му на защита, както и положителното му процесуално поведение. В това число
и дадените подробни обяснения, с които допринесе за изясняване на обективната истина по делото. Наред с това, възстановени са, още
преди приключване на досъдебното производство, и част от инкриминираните вещи. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия следва да бъде
определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като за този подход на съда
влияе най – напред и основно преценката за обществената опасност на деянието от
гледна точка ниската стойност на предмета на престъпление, която не променя
извода за квалификацията, но следва да се отчете, както и горните факти,
изброени като смекчаващи вината обстоятелства, оценени като многобройни. По този
начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено
за срок от 4
месеца – под предвидения в приложимата
правна норма от особената част на НК специален минимум. Изпълнението
на същото бе прието от съда, че не би могло да бъде отложено
с изпитателен срок, доколкото не се
установи едновременното наличие на формалните предпоставки за това по чл.
66, ал. 1 от НК, но най – вече поради
необходимост от ефективно изтърпяване за постигане на целите най – вече на личната
превенция. По тези съображения, бе постановено ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ при първоначален
строг режим на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като
е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както
и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът прие, че е налице основанието чл.
59, ал.1, т. 1 от НК, при изпълнение на наказанието, да бъде приспаднато времето
през което подс. А.А.А., ЕГН:
********** е бил задържан по ЗМВР, със Заповед, рег. № 1970зз – 278 от 19.07.2020
г., като един ден задържане за зачита за един ден „лишаване от свобода“.
Относно предявения граждански иск, приет
за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето
правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите,
по която е квалифициран от съда – следва да се отбележи следното:
Несъмнено, поведението, предприето от
подсъдимия А.А.А., осъществява признака „деяние” по смисъла
на чл. 45 ЗЗД, като не съществува спор относно неговата обществена опасност и противоправност, доколкото съставлява престъпление, а в
резултат пострадалият е претърпял имуществени вреди, доказани в хода на съдебното
следствие, които следва да бъдат обезщетени. Предвид установените факти по делото,
настоящият състав, като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият бе признат
за виновен в извършване на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност,
както и че са налице всички останали от елементите от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка причинна
връзка между тях, доказана вина на подсъдимия, намира че следва да бъде дадена защита
увреденото лице, като да бъде ангажирана деликтната отговорност
на причинителите, възникнала, поради виновно неизпълнение на общото задължение да
не се вреди другиму. В този смисъл, предявеният от гражданския ищец против подсъдимия
иск е установен по основание, а въз основа на заключението на вещото лице,
доказан по размер, поради което бе уважен изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият
А. *** бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност, в негова тежест
на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат разноските по делото, като
същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково
сумата в размер на 109.80 лева, представляваща направени по досъдебното производство
разноски за възнаграждение на вещо лице, а по сметка на Районен съд – Хасково –
сумата в размер на 20 лева, представляваща възнаграждение за явяване и изслушване
на вещо лице; сумата в размер на 50.00 лева – ДТ върху уважения размер на гражданския
иск, както и сумата в размер на 5.00 лева, представляваща държавна такса при всяко
служебно издаване на изпълнителен лист.
Председател: