П Р И С Ъ Д А

 

№ 228                26.11.2009г.  град Стара Загора

  В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД        І НАКАЗАТЕЛЕН състав

На 26 НОЕМВРИ                         2009 година

В публично заседание в следния състав:

 

                        Председател: Б.Б.

                        Съдебни заседатели:

                                      1.Л.П.

                                      2.В.З.

Секретар: М.П.

Прокурор: НАДЕЖДА БЕЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия БОЗОВА н.о.х.дело № 1607 описа за 2009 година

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.И.Г.,***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че в неустановен ден в периода 15.06.2008г. – 30.06.2008г. в гр.Ст.Загора противозаконно е присвоил чужди движими вещи – един брой мобилен телефон марка „Самсунг М300V”, на стойност 160.00 лева и един брой зарядно устройство към него, на стойност 16 лева, вещи на обща стойност 176.00 лева, собственост на Р.И.Ф., които владеел - дадени му за послужване, поради което и на основание чл.206 ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК вр. чл.42а ал.1,2 т.1, т.2 и т.6 вр. ал.3 т.1 и 3 вр. чл.42б ал.1 и 2 вр. чл.42б ал.5 от НК вр. чл. 373 ал.2 от НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки:ЕДНА ГОДИНА задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично; ЕДНА ГОДИНА задължителни периодични срещи с пробационен служител и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една година.

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Б.П.,***.Загора, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че в неустановен ден в периода 03.08.2008г. – 15.08.2008г. в гр. Ст.Загора противозаконно е присвоил чужди движими вещи – един брой мобилен телефон марка „Самсунг F 250”, на стойност 176.00 лева и един брой СИМ карта за мобилен телефон „Самсунг М300”, на стойност 39 лева, вещи на обща стойност 215.00 лева, собственост на Р.И.Ф., които владеел - дадени му за послужване, поради което и на основание чл.206, ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК вр. вр. чл. 42а ал.1,2 т.1, т.2 и т.6 вр. ал.3 т.1 и 3 вр. чл.42б ал.1 и 2 вр. чл.42б ал.5 от НК вр. чл. 373 ал.2 от НПК вр. чл. 372 ал.4 от НПК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: ЕДНА ГОДИНА задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично; ЕДНА ГОДИНА задължителни периодични срещи с пробационен служител и сто и петдесет часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една година.

 

    ОСЪЖДА подсъдимите ДИАН И.Г. и П.Б.П., всеки с посочена по – горе самоличност, да заплатят в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, сума в размер на 100.00 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски за експертизи на досъдебното производство.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и на протест пред Окръжен съд град Стара Загора в 15-дневен срок от днес.

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:         

 

                                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И към Присъда № 228/26.11.2009г. по НОХД № 1607/2009г. по описа на Старозагорския районен съд:

 

Обвинението срещу подсъдимия Д.И.Г.,***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, осъждан, ЕГН **********, е за това, че в неустановен ден в периода 15.06.2008г. – 30.06.2008г. в град Стара Загора противозаконно е присвоил чужди движими вещи – един брой мобилен телефон марка „Самсунг М300V”, на стойност 160.00 лева и един брой зарядно устройство към него, на стойност 16 лева, всички вещи на обща стойност 176.00 лева, собственост на Р.И.Ф., които владеел - дадени му за послужване - престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

 

Обвинението срещу подсъдимия П.Б.П.,***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, осъждан, ЕГН **********, е за това, че в неустановен ден в периода 03.08.2008г. – 15.08.2008г. в град Стара Загора противозаконно е присвоил чужди движими вещи – един брой мобилен телефон марка „Самсунг F250”, на стойност 176.00 лева и един брой СИМ карта за мобилен телефон „Самсунг М300”, на стойност 39 лева, всички вещи на обща стойност 215.00 лева, собственост на Р.И.Ф., които владеел - дадени му за послужване - престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

 

В съдебно заседание представителят на РП Стара Загора поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, се подкрепя по категоричен начин от събраните в хода на съкратеното съдебното следствие доказателства. Предлага на съда да наложи на подсъдимите наказание пробация със следните пробационни мерки: една година и шест месеца задължителни периодични срещи с пробационен служител; една година и шест месеца задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност четири пъти седмично и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една година. Излага подробни съображения.

 

Подсъдимите не оспорват фактическата обстановка във внесения обвинителен акт, признават се за виновни и изразяват критично отношение към извършеното. На досъдебното производство подсъдимите са дали подробни обяснения по обвинението и са направили признания пред съдия.

 

Назначените служебни защитници също не оспорват фактическата обстановка изложена във внесения обвинителен акт. Считат, че разглеждането на делото по реда на съкратено съдебно следствие е изцяло в интерес на подсъдимите.

 

Адв.Н.Т. счита, че в случай на осъдителна присъда, на подсъдимия П.П. следва да се наложи наказание пробация под една година с двете задължителни пробационни мерки. Сочи подробни съображения.

 

Адв. С.С. счита, че в случай на осъдителна присъда, на подсъдимия Д.Г. следва да се наложи наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки, в размер не по - висок от законоустановения минимум. Сочи подробни съображения.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият Д.И.Г. и свидетелката Р.И.Ф. се познават и поддържали близки /интимни/ отношения помежду си в периода от началото на 2008 г. до края на месец март на същата година. След приключване на връзката им, двамата имали случайни срещи, при които поддържали добро отношение един към друг. В неустановен по делото ден, в периода 15.06.2008г. – 30.06.2008г. подсъдимите Д.И.Г. и П.Б.П. и свидетелката Р.Ф. се срещнали случайно в центъра на град Стара Загора. В протеклия помежду им разговор, Г. поискал от свидетелката мобилния й телефон – марка „Samsung M300V”, който бил нейна лична собственост, като й казал, че иска да го разгледа. Ф. се съгласила и му дала телефона си. След като го разглеждал известно време, Г. заявил, че много го харесва и ще го вземе да го ползва. Свидетелката се съгласила и предала във владение на подсъдимия и зарядното за посочения телефон. След няколко дни Ф. срещнала отново Г., при което последният й заявил, че е изгубил телефона й и ще й го върне след като го намери. Последващите опити на свидетелката да си върне телефона и зарядното останали без резултат, тъй като Г. отказвал да й ги предаде. След като свидетелката Ф. станала по-настоятелна в молбите си, подсъдимият Г. я заплашил, че може да й се случи нещо лошо, ако продължава да настоява да й върне телефона и зарядното. В резултата на действията на подсъдимия, свидетелката Величка Ф., майка на Р.Ф., подала жалба до органите на РУ на МВР град Стара Загора. Към жалбата са приложени и обяснения на самата Р.Ф.. След постъпване на жалбата, подсъдимият  Г. предал вещите - 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung M300V” и 1 бр. зарядно устройство към него, с протокол за доброволно предаване от 11.09.2008 г. – виж лист 10 от ДП. В протокола този подсъдим е посочил, че вещите ги е взел от Р.. С разписка от 06.11.2008г. вещите били върнати на собственика им без повреди.

 

     Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза, стойността на гореописаните движими вещи, собственост на свидетелката Р.И.Ф. е: 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung M300V”, на стойност 160 лева и 1 бр. зарядно устройство към него, на стойност 16 лева, или вещи на обща стойност 176 лева. Заключението не е оспорено от страните, а съдът го приема като добросъвестно дадено.

 

     В неустановен по делото ден, в периода 03.08.2008г. – 15.08.2008г. в град Стара Загора подсъдимите Г. и П. се срещнали случайно със свидетелката Р.Ф.. В протеклия помежду им разговор П. поканил свидетелката на гости в дома си, находящ се в град Стара Загора, бул.„Цар Симеон Велики” № 258, ет.6, ап.23. Свидетелката се съгласила. След като пристигнали в жилището, П. поискал от Ф. да му даде личния си мобилен телефон марка „Samsung F250”, за да го ползва и да се обади на свой приятел. Пострадалата се съгласила и му предала мобилния си телефон, ведно с 1 бр. СИМ карта за мобилен телефон „Samsung M 300”. Подсъдимият П. взел вещите и излязъл на терасата на дома си, за да говори. Малко след това се върнал в стаята и заявил на свидетелката, че е изтървал телефона и той се е счупил. Веднага след това П. слязъл пред жилището си и като се върнал след няколко минути, казал на Р.Ф., че е намерил всички части от телефона й без  батерията, като заявил, че ще задържи телефона докато го отремонтира и тогава ще й го върне. В последствие подсъдимият отказвал да върне вещите на Ф. под различни предлози: че все още поправя телефона, че не го носи в себе си и т.н. След като пострадалата подала жалба до органите на РУ на МВР – Стара Загора, подсъдимият П. предал мобилния телефон с протокол за доброволно предаване от 11.09.2008г. С разписка от 06.11.2008 г. телефонът е върнат на собственика му без повреди.

 

     Видно от заключението на назначената на ДП съдебно-оценителна експертиза, стойността на процесните движими вещи, собственост на свидетелката Р.И.Ф. е: 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung F250”, на стойност 176 лева и 1 бр. СИМ-карта за мобилен телефон „Samsung М 300”, на стойност 39 лева, всички вещи на обща стойност 215 лева. Заключението не е оспорено от страните, а съдът го приема като добросъвестно и компетентно дадено.

 

В съдебно заседание подсъдимият П. заплати на свидетелката Р.Ф. сумата от 39.00 лева, представляваща левовата стойност на 1 бр. СИМ-карта за мобилен телефон „Samsung М 300”, съгласно заключението на експертизата.

 

Видно от свидетелствата за съдимост, приложени по делото, всеки от подсъдимите бил осъждан към момента на извършването на горепосочените деяния за тежки умишлени престъпления от общ характер. Видно от приложените на ДП характеристични справки, срещу подсъдимите има водени множество преписки за противоправни деяния.

 

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на разследването доказателства, които са непротиворечиви и приобщени към доказателствения материал чрез прочита им - показания на свидетелите Р.Ф., Величка Ф., Милена Гичева, Ивелина Стоянова, обяснения на подсъдимите дадени пред съдия и представляващи направени признания, с които в пълнота се изяснява механизма на престъпленията, заключения на съдебно-оценителни експертизи, справки за съдимост и приложените по делото писмени доказателства. По делото не са налице доказателства противни на така възприетата и описана по – горе фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.

 

С оглед гореизложеното и предвид събраните по делото доказателства, безспорно се доказа, че с деянието си подсъдимия Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, тъй като в неустановен ден в периода 15.06.2008г. – 30.06.2008г. в град Стара Загора противозаконно е присвоил чужди движими вещи – един брой мобилен телефон марка „Самсунг М300V”, на стойност 160.00 лева и един брой зарядно устройство към него, на стойност 16 лева, всички вещи на обща стойност 176.00 лева, собственост на Р.И.Ф., които владеел - дадени му за послужване.Предмет на престъплението са чужди движими вещи - един брой мобилен телефон марка „Самсунг М300V”, на стойност 160.00 лева и един брой зарядно устройство към него, на стойност 16 лева, собственост на свидетелката Росица Финдикова, които вещи тя лично е предала, предоставила във владение на подсъдимия - за послужване. Така той е почнал да упражнява фактическата власт над тези поверени му вещи с ясното съзнание, че дължи тяхното връщане. Независимо от това, подсъдимият не е върнал на собственика вещите, разпореждал се е с тях в свой интерес, което е наложило собственика на вещите да търси съдействие в РПУ Стара Загора. Подсъдимият е запазил владението над вещите, които не са негова собственост и до намесата на компетентните органи не ги е върнал. Деянието е извършено от подсъдимия Г. виновно, при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

 

С оглед гореизложеното и предвид събраните по делото доказателства, безспорно се доказа, че с деянието си подсъдимия П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, тъй като в неустановен ден в периода 03.08.2008г. – 15.08.2008г. в град Стара Загора противозаконно е присвоил чужди движими вещи – един брой мобилен телефон марка „Самсунг F 250”, на стойност 176.00 лева и един брой СИМ карта за мобилен телефон „Самсунг М300”, на стойност 39 лева, всички вещи на обща стойност 215.00 лева, собственост на Р.И.Ф., които владеел - дадени му за послужване. Предмет на престъплението са чужди движими вещи – един брой мобилен телефон марка „Самсунг F 250”, на стойност 176.00 лева и един брой СИМ карта за мобилен телефон „Самсунг М300”, на стойност 39 лева, собственост на свидетелката Росица Финдикова, които вещи тя лично е предала, предоставила във владение на подсъдимия, с договорката – за послужване. Така той е почнал да  упражнява фактическата власт над тези поверени му вещи с ясното съзнание, че дължи тяхното връщане. Независимо от това, подсъдимият не е върнал вещите на собственика им, въпреки настояването на собственика, и се е разпореждал с тях в свой интерес. Подсъдимият е запазил владението над вещите, които не са негова собственост и до намесата на компетентните органи не ги е върнал. Деянието е извършено от подсъдимия П. виновно, при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

 

ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:

     За престъплението по чл.206 ал.1 от НК се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода.

В случаите на чл.373 ал.2 от НПК вр. чл. 372 ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се определя задължително при условията на чл.55 от НК, ето защо за извършеното престъпление на подсъдимите следва да се наложи наказание пробация. При определяне размера на наказанията на всеки от подсъдимите съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства изразеното съжаление за случилото се; направените признания на досъдебното производство и в съдебно заседание; оказаното съдействие на разследващите органи; възстановяването на имуществените вреди; не високата стойност на присвоените вещи. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни; наличието на предходни осъждания за тежки умишлени престъпления - кражби.

 

Отчитайки горното, съобразено с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК и с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът на основание чл.206, ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК вр. чл.54 от НК вр. чл. 42а ал.1,2 т.1, т.2 и т.6 вр. ал.3 т.1 и 3 вр. чл.42б ал.1 и 2 вр. чл.42б ал.5 от НК вр. чл. 373 ал.2 от НПК вр. чл. 372 ал.4 от НПК наложи наказание на всеки от подсъдимите при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства - ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: ЕДНА ГОДИНА задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично; ЕДНА ГОДИНА задължителни периодични срещи с пробационен служител и сто и петдесет часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една година.

 

     ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

     На основание чл.189 ал.1 и 3 от НПК в тежест на подсъдимите се възложи сумата от 100.00 лева, представляваща направени по делото разноски на ДП за съдебно-оценителни експертизи.

 

     Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: