Решение по дело №2617/2022 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на Г.Б.И. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника му адв. А.К., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София. С исковата молба са предявени две искови претенции, всяка от които за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени му по време на задържането по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, изразили се в претърпяно унижение на човешкото му достойнство, които се твърди да са настъпили като резултат от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, извършени чрез бездействие от страна на администрацията на затвора. Първата от исковите претенции е за период на престой на ищеца в Затвора Пловдив от 01.01.2016г. до 01.04.2020 г., а втората - от 01.04.2020 г. до 11.10.2022 г. Въпросните нарушения, които се твърди да са били допуснати от затворническата администрация и за двата искови периода са се изразили според ищеца в следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца, като се излагат твърдения, че жилищната площ не е надвишавала 3 кв. м.; липса на каквато и да било вентилация за пречистване на въздуха, поради пренаселеността липсва достатъчно свеж въздух; лоши битови условия – неработещи казанчета в тоалетна, липса на работещи чешми и умивалници, липса на прегради и шумоизолация на тоалетната, което лишава затворника от уединение, защото той остава постоянно видим за останалите лишени от свобода стоящи в килията; лошо състояние на банята – л.св. се къпят заедно по 30-40 при налични само 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода, която е с лошо качество и не става за пиене; наличие само на един прозорец с големина 1 кв.м. на 0,50 кв.м.; следствие от което липсват достатъчно светлина и приток на чист въздух, което създава на ищеца дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания; липса на вътрешна и външна изолация на стените, следствие от което отоплението се затруднява и има случаи, в които ищецът не може да заспи от студ; непредоставяне на достатъчно дебели завивки, като на молбите за предоставяне на такива, надзирателите са отговаряли, че не разполагат с такива; спалното и постелъчно бельо се сменя изключително рядко, което създава предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи; непредоставяне на препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; липса на водена индивидуална и корекционна работа с ищеца, довело до поведенческа и личностна криза; липса на достатъчно мебели (шкафове), а малкото налични били счупени.

Предявеният първи иск е за периода от 01.01.2016г. до 01.04.2020 г. в размер на 15 000 лв., а вторият за периода от 01.04.2020г. до 11.10.2022 г. – за обезщетение от 10 000 лева, ведно със законна лихва върху всяка от претендираните суми съответно за първия от исковете, считано от датата на преустановяването на бездействието на органите на ГДИН и за втория - считано от 11.10.2022 г до окончателното изплащане на всяка от главниците, според уточняваща молба вх. № 24024/16.12.2022 г. (л. 49). Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) за предоставена безплатна правна помощ на ищеца от упълномощения му адвокат. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв. К. поддържа и двата иска, като сочи, че и двата иска са основателни и доказани.

Ответникът ГДИН – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба, както и в съдебно заседание, неоснователност и недоказаност на исковите претенции. В последно заседание по делото поддържа становище за изтекла погасителна давност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Задължително участващият по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС прокурор счита исковата молба за частично основателна, поради което моли да бъде присъдено обезщетение по справедливост.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковете са допустими. С оглед на съдържанието на всяка от двете отделни искови претенции се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът И. претендира вреди от посочени нарушения за два отделни периода на задържането му в Затвора Пловдив. Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително задържан в посоченото място за лишаване от свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Затвора Пловдив, а съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът Г.Б.И. *** първоначално на 22.01.2016 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено му за престъпление по чл. 199 от НК, като до 27.07.2017 г. вкл. няма данни с колко други лишени от свобода е пребивавал. За периода от 28.07.2017 г. до 17.07.2018 г. вкл. изтърпява наказание в ЗО Смолян. За периода 28.07.2017 г. – 01.04.2018 г. ищецът пребивавал на стая № 212, с две помещения с площ от 13,64 кв. м. и 12,45 кв.м., без санитарния възел, с два отварящи се прозореца с размери 1,54 х 1,72 м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 2,00 кв. м. За всеки л. св. има легло с размери 80 х 190 см. В стаята има два шкафа с по четири отделения с размери 35 х 100 см. Стаята е снабдена с осветителни тела и се отоплява с радиатори. Лишените от свобода имат достъп до топла вода два пъти седмично, съгласно график. За периода от 01.04.2018 г. до 17.07.2018 г. ищецът И. е настанен в стая № 310 с площ от 17,55 кв. м., без санитарния възел, с един отварящ се прозорец с размери 1,60 х 1,70 м., с общ санитарен възел разположен на същия етаж. За всеки л. св. има легло с размери 80 х 190 см. В стаята има два шкафа с по четири отделения с размери 35 х 100 см. Стаята е снабдена с осветителни тела и се отоплява с радиатори. Лишените от свобода имат достъп до топла вода съгласно график два пъти седмично. За посочения период заедно с ищецът са пребивавали не повече общо четири л. св. По време на престоя си в ЗО Смолян ищецът е подавал молби и е устроен на работа, като „общ работник“. За периода от 18.07.2018 г. до 31.12.2018 г. ищецът И., поради смяна на режима от „общ“ на „строг“ е върнат в Затвора Пловдив За този период на престой на ищеца също нямало запазена информация с колко други лишени от свобода пребивавал ищецът в спалните помещения, предвид съхраняването на информацията за три години съгласно „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните ѝ поделения“ – ТС-НО-5, утвърдена със Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и от Държавната агенция „Архиви“. Назначен е на работа със заповед № 1454/17.08.2018г. в „Обособено производство“, като със заповед № 1977/06.11 2018г. е спрян от работа.

От 01.01.2019 г. до 08.08.2019 г. ищецът И. пребивавал в стая № 25, която е с площ от 31.32 кв.м. без санитарният възел с два отваряеми прозореца с размери 0.50 x 1.20 м. и 1.20 х 1.20 м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 4,49 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0,40 х 1,20 м. В тази стая ищецът И. пребивавал за посоченото време заедно с още най-малко 6 и най-много 11 лица, броени заедно с него. Ищецът И. е взел участие в Образователна програма „Изучаване на декоративни техники чрез спирит ефект от 02.04.2019 г. до 30.04.2019 г.

От 09.08.2019 г.до 01.03.2020 г. е преместен в стая № 36, която е с площ от 15.06 кв.м. без санитарният възел с един отваряем прозорец с размери 1.20х1.20м. и санитарен възел е 2.52 кв.м. В тази стая ищецът И. пребивавал за посоченото време заедно с още най-малко четири и най-много пет лица, броени заедно с него.

Ищецът И. постъпил отново в Затвора Пловдив на 21.08.2020 г. за изтърпяване на наказание по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК. За времето от 21.08.2020 г. до 27.08.2020 г. вкл., е пребивавал в стая ОП Приемно отделение, която е с площ от 26,28 кв. м., без площта на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,44 х 1,18 м. и 0.98 х 1,18 м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 2,7 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0,35 х 1,18 м., с течаща постоянно студена вода, и нужното осветление. В тази стая И. пребивавал за посоченото време заедно с още 8 лица от 21.08- 25.08.2020 г. и с още 7 лица на 26.08. и 27.08.2020 г., заедно с него.

От 28.08.2020 г. до 22.09.2020 г. вкл., ищецът се помещавал в стая № 60, на пети пост, която била с отделен санитарен възел и с площ на спалното помещение от 27,06 кв.м. Помещението разполагало с два отваряеми прозореца с размери 0,98 х 1,15 м. и 0,45 х 1,15 м, а санитарният възел бил с площ от 2,82 кв. м. и също разполагал с отделен отваряем прозорец с размер 0,30 х 1,15 м. В това помещение в различните дни на престоя там ищецът пребивавал най-малко с още пет лица и най-много с шест лишени от свобода.

Считано от 23.09.2020 г. до 24.09.2020 г. вкл., И. бил настанен в стая № 27, с площ от 39,02 кв. м., със самостоятелен санитарен възел от 4,36 кв. м. Спалното помещение разполагало с два отваряеми прозореца с размери от 1,20 х 1,20 м. и 1,20 х 1,20 м., а санитарното помещение имало един отваряем прозорец 1,20 х 1,20 м. В тази стая И. пребивавал най-малко с още тринадесет лица и най-много с още четиринадесет лишени от свобода.

От 25.09.2020 г. до 19.01.2021 г., вкл. е преместен в стая № 39 с площ от 47,80 кв. м., със самостоятелен санитарен възел от 2,50 кв. м. Спалното помещение разполагало с два отваряеми прозореца с размери от 1,20 х 1,20 м. и 1,20 х 1,20 м., а санитарното помещение имало един отваряем прозорец 0,60 х 1,20 м. В тази стая И. пребивавал най-малко с още седем лица и най-много с още четиринадесет лишени от свобода, заедно с него.

От 20.01.2021 г. до 18.05.2021 г., вкл. е преместен на трети пост в стая № 24, която е с площ 30.95 кв. м., с два отваряеми прозореца с размери 1,20 х 1,20 м. и 1,20 х 1,20 м., със самостоятелен санитарен възел 4.44 кв. м. В тази стая И. пребивавал най-малко с още шест лица и най-много с още десет лишени от свобода, заедно с него.

От 18.05.2021 г. до 01.11.2022 г. е преместен на шести пост в стая № 15, която е с площ 28,18 кв. м., с размери 0,99 м. х 1,15 м. и 0,45 м. х 1,15 м., с отделен санитарен възел с площ 2, 69 кв. м., с един отваряем прозорец с размери 0,33х 1,15 м. В тази стая И. пребивавал най-малко с още три лица и най-много с още осем лишени от свобода, заедно с него.

През 2017 г. в Затвора Пловдив се извършило боядисване на спалните помещения, дограмата и подовата настилка били подменени. По време на престоите на ищеца в Затвора Пловдив за всеки лишен от свобода, включително и за ищеца, имало осигурено легло, като след ремонта на пети пост, където е преминал част от престоят на ищеца, стаите били оборудвани с нови легла, шкафове, маси и столове. През периодите на престоите на ищеца такива текущи ремонтни дейности се извършвали за смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела, подмяна на счупени прозорци и пр. В санитарните помещения, с които разполагали всички стаи по настаняване на И., лишените от свобода можели да ползват течаща студена вода. Топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята на затвора, съгласно утвърдени графици за използването ѝ по два пъти седмично, съобразно с настаняването на лишените от свобода на конкретните постове в затвора. Всички работещи лишени от свобода имали осигурена възможност след приключването на всеки работен ден да използват банята, като по време на описаните престои на ищеца в Затвора Пловдив същият бил назначен на работа. Спалните помещения в затвора и по-конкретно тези, в които бил настанен ищецът по време на всеки от двата му престоя там, разполагали с по два отваряеми прозореца с размери, предоставящи възможност за проникване на дневна светлина, като в килиите имало монтирано и изкуствено осветление. В затвора Пловдив липсвала изградена вентилационна система, но всички прозорци били отваряеми, като проветряването на стаите ставало по желание на лишените от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществявала също от лишените от свобода, които за целта получавали съответните прибори, като можели и да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив, или такива да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. При престоите си в Затвора Пловдив ищецът И. разполагал винаги с комплект спално бельо и завивки, като при нужда домакинът осигурявал колкото комплекта са необходими. Отделно от това, лишените от свобода имали право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла и да използват лични такива в ротация със служебни, или да закупуват такива от лавката при затвора, като ищецът И. имал и се възползвал от тази възможност. По време на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и при двата процесни престоя ищецът не бил депозирал молби за допълнително осигуряване от затвора на завивки през зимата, когато отоплението в затвора се извършвало посредством изградено парно, както и други жалби свързани с лоши битови условия. Прането на дрехи и смяната на спално бельо се осъществявали по усмотрение на самия лишен от свобода ръчно, или чрез изнасяне за пране от близките, или в пералнята при затвора Пловдив, за което бил изготвен седмичен график за ползването ѝ (л. 59), включващ и два дни в седмицата, в които пералнята се ползва именно за пране на спално бельо на лишените от свобода.

По време и на двата периода на престой на ищеца в Затвора Пловдив на територията на пенитенциарното заведение били осъществявани дейности по ДДД обработка, съгласно сключени договори за дезинсекция и дератизация със специализирани фирми. За 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. била извършвана редовна дезинсекция и дератизация на различните помещения на затвора по график, включително и спалните такива, съставляваща химична обработка на помещенията против мишки, хлебарки, мравки, дървеници, бълхи и мухи, каквито дейности били документирани с протоколи.

Къпането на лишените от свобода е в обща баня, като всички л. св. имат достъп до течаща топла вода съгласно утвърден график (л. 56) за разпределение на времето на л. св. от съответната група. Като работещ ищецът И. е имал достъп до банята всеки ден след приключване на работния процес. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон Проветряването на стаята е по желание на л. св. и могат да правят това чрез отваряне на прозорците.

По време на първия от престоите на И. *** основно прилаганата спрямо него корекционна работа била мотивирането му и включването му в трудов процес, поради което и същият бил назначен на работа в обособено производство. Със заповед № 779/25.03.2019 г. е назначен на работа за почистване на стражевите полоси, но със заповед № 1200/10.05.2019 г. е преназначен като чистач на източно каре на Затвора Пловдив, към домакинския щат на Затвора Пловдив. Ищецът И. е взел участие в „Образователна програма „Изучаване на декоративни техники чрез спирит ефект“ от 02.04.2019 г. до 30.04.2019 г. През вторият от процесните периоди спрямо ищеца продължила прилаганата спрямо него корекционна работа свързана с мотивирането и включването му в трудов процес за поддържане на трудово професионалните му умения, които са силните страни на л. св. И.. Било изготвено препланиране на присъдата, който той подписал без възражения, в който били включени индивидуални дейности. Ищецът отказва да бъде включен в специализирана програма за алкохол и наркотици. По молба на ищеца с него е проведена консултативна беседа с инспектор - психолог П., след която декларира, че ще спазва необходимото поведение и прави отказ от намерение за провеждане на гладна стачка (л. 82 и 83). Пред 2020 г. с него е изследван от психолог чрез въпросници за агресивност, мултидименсионален клиничен въпросник, дифенренцирано психологическо изследване, оценка на алкохолната зависимост, оценка на криминалното мислене- антисоциални нагласи, за депресия, тревожност, стрес и агресивност (л. 81). През 2022 г. И. отправя молба да бъде включен в специализираната програма за наркотици и алкохол.

Представен е график за провеждане на амбулаторните прегледи в медицински център на Затвора Пловдив (л. 86).

Посоченото от фактическа страна се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетеля С.С., чиито показания съдът кредитира, но само отчасти и то само доколкото са съответни на приетите и кредитирани от съда писмени доказателства.

На базата на установените факти и анализа на доказателствата, от правна страна, съдът намери следното:

На първо място, по отношение на първата от исковите претенции, установява се категорично от приетите писмени доказателства, че ищецът не е пребивавал в Затвора Пловдив от посочения в исковата му молба начален момент 01.01.2016 г., тъй като е започнал изтърпяването на наказанието лишаване от свобода считано от 22.01.2016 г., същевременно в периода от 28.07.2017 г. до 17.07.2018 г., вкл. не е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, и не е приключил изтърпяването на наказанието си лишаване от свобода на 01.04.2020 г., а е освободен на 02.03.2020 г. Поради това и съдът намери, че само на това основание неоснователна е претенцията на ищеца за частите от предявения исков период, а именно за времето от 01.01.2016 г. до 20.01.2016 г. вкл., от 28.07.2017 г. до 17.07.2018 г., и от 02.03.2020 г. до 01.04.2020 г. вкл., тъй като не се установи в рамките на посочените периоди ищецът да е бил изобщо задържан в Затвора Пловдив, както твърди по исковата молба.

По отношение на втория от исковете, както потвърдено от писмените доказателства, ищецът И. не е пребивавал в Затвора Пловдив от посочения в исковата му молба начален момент 01.04.2020 г., тъй като е започнал изтърпяването на наказанието лишаване от свобода считано от 21.08.2020 г. Поради това и съдът намери, че само на това основание неоснователна е претенцията на ищеца за частта от предявения исков период, а именно за времето от 01.04.2020 г. до 20.08.2020 г. вкл. , поради което и претенцията му с включени оплаквания от неблагоприятни условия по престоя му в Затвора Пловдив за тази исков период, се явява също така неоснователна, доколкото не се установява изобщо в така посочения период лицето да е било задържано в Затвора Пловдив.

Следва в тази връзка да се разгледат по същество оплакванията на ищеца конкретно за времето, за което се установява действително и реално същият да е пребивавал в Затвора Пловдив, а именно за първия период от 22.01.2016 г. до 27.07.2017 г., вкл., от 18.07.2018 г. до 01.03.2020 г., вкл. и за втория период от 21.08.2020 г. до 11.10.2022 г. и с оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, съдът ще осъществи и преценката си за евентуалното кумулативно въздействие върху ищеца на условията, в които е бил лишен от свобода, като вземе предвид и продължителността на всеки от престоите му в място за лишаване от свобода, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, което пък е предвидено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.

Според нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда дословно така визираното в чл. 3 от КПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл. 3 от КПЧОС по силата на чл. 5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.

При наличие на посочената нормативна уредба и с оглед на конкретните доказателства по делото, съдът намери, че изцяло неоснователна и недоказана е първата от исковите претенции, а втората се явява само частично основателна и доказана. В тази връзка и по-надолу в мотивите на съдебното решение ще се разгледат поотделно всяко от оплакванията на ищеца, формулирани иначе общо и за двата искови периода.

Конкретно досежно оплакването за пренаселеност на килиите по настаняването на ищеца И. и при двата от престоите му в затвора, то следва да се има предвид общо, че според нормата на чл. 3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото „Ананиев срещу България“, както и „Нешков и др. срещу България“, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане, като например: липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член. В случая, според съда, независимо от факта, че разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, която сочи, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., е влязла в сила след постъпването на И. в място за лишаване от свобода, а именно през януари 2016 г., то това не означава, че за държавата в лицето на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, не е съществувало задължение за изпълнение на стандартите, касаещи минималната жилищна площ и преди този момент, като в тази насока, както се каза, пряко приложима по силата на Конституцията е самата КЗПЧОС.

В тази връзка, и с оглед наведените от ответника възражения за изтекла погасителна давност, следва да се посочи, че погасителната давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от време, през който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание, както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, във връзка с чл. 203, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл. 46 от Закона за нормативните актове (ЗНА), следва да намерят приложение правилата на чл. 110 - 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо (така чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящият случай, това е моментът на прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. от ОСГК са обсъдени противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като в т. 4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал. 2 от ЗОДВПГ (загл. изм.). В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. А при незаконни фактически действия/бездействия на администрацията (каквито се твърди да са налице в конкретния случай), този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и въз основа на него следва да се приеме за безспорно, че погасителната давност в случая започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия на администрацията да поставят ищеца в неблагоприятни условия на лишаване от свобода, а именно от 27.07.2017 г., когато вече не търпи наказанието си в Затвора Пловдив и 02.03.2020 г., датата, на която И. е освободен от пенитенциарното заведение. Давностният срок, включително за непозволено увреждане, както вече се посочи и по-горе, е регламентиран с чл. 110 от ЗЗД като петгодишен и с изтичането му се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В конкретния случай от ответника са направени изрични възражения за погасяване по давност на исковата претенция в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, поради което съдът приема, че след като от 27.07.2017 г. (датата на преустановяване на твърдените незаконосъобразни действия и/или бездействия) до датата на предявяване на този иск – 11.10.2022 г., е изтекла петгодишна давност, то вземането следва да се счита погасено и искът в тази му част, а именно от 22.01.2016 г. до 27.07.2017 г. вкл. също подлежи на отхвърляне. По отношение на останалата част от първия исков период не следва да се приема, че има изтичане на петгодишната давност и по-точно периода от 18.07.2018 г. до 01.03.2020 г.

По отношение на останалата част от този исков период, в който се установи, че няма изтичане на петгодишната давност и лицето действително е пребивавало на територията на Затвора Пловдив, а именно от 18.07.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл., с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът не е представил доказателства за това с колко други л.св. е пребивавал ищецът за горепосочените периоди, които са от общо 167 дни, съдът приема, че е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. По отношение на останалата част от първия период – от 01.01.2019 г. до 01.03.2020 г., за който безспорно се установи, че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора Пловдив и който период е предмет на разглеждане в настоящото производство от събраните доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м., които са общо 411 дни. Изключение от горното правят периодите: 28.02.2019 г., 05-11.03.2019 г. и 21-28.03.2019 г. в които жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека.

По отношение на твърдението за пренаселеност в установения втори период на престой на ищеца от 21.08.2020 г. до 11.10.2022 г., за който се установява действително И. да е пребивавал в Затвора Пловдив. От представените справки става ясно, че за част от дните, които ищецът е прекарал в стая „ОП“ Приемно отделение 21-27.08.2020 г., както и за следните стаи: № 27 за 23-24.09.2020 г., № 39 за 30.09.- 08.10.2020 г., 13.10.-16.10.2022 г., 06.11.-20.11.2020, № 24 за 19.01.-09.03.2021 г., 13.03. – 30.03.2021 г., 02.04. – 15.04.2021г., 18.04. – 28.04.2021 г. и 08.05. – 15.05.2021 г. и № 15 за 16.06.2021 г. – 23.06.2021 г., 09.07.-05.08.2021г., 17.08.-18.08.2021 г., 02.11.-11-11.2021 г., 05.01.-06.01.2022 г., 14.01.2022 г., същият е търпял наказанието си при условията на действителна пренаселеност. При това положение се констатира, че в рамките на посочения втори период на практика ищецът е бил в условия на пренаселеност за общо 189 дни. При това положение и според съда следва да се уважи претенцията на ищеца за втория искови период, за присъждане обезщетение в частта ѝ относно неизпълнение на нормативното задължение на специализираната администрация на местата за лишаване от свобода за осигуряване на съответна разполагаема площ при изтърпяване на наказанието на ищеца за общо 189 дни в рамките на гореописаните периоди.

Иначе, както от писмените доказателства, така и гласните такива, по отношение на останалите оплаквания, разгледани общо и за двата периода на престой на ищеца, се установява категорично следното:

Недоказани според съда са изцяло оплакванията на ищеца и за двата искови периода, свързани с неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в местата за лишаване от свобода. Действително, не са налице доказателства в Затвора Пловдив да е била изградена специална вентилационна система. Установява се категорично обаче, че всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци и то по два, а не както твърди ищецът – само по един, от които е била налице възможност за проникване на свеж въздух, както и на дневна светлина, предвид размерите им. Установено е, че в спалните помещения на Затвора Пловдив има по два прозореца, както се каза и по един прозорец или отдушник в самото санитарно помещение, които прозорци се отварят и поради това е налице възможност за непрекъснато проветрение и то по желание на настанените там лица. Установено е, че в помещенията на Затвора Пловдив е осигурено и необходимото изкуствено осветление, което не е оспорено от свидетелят С., като същият навежда твърдения за недостатъчна големина на прозорците, по повод на втория исков период за помещения, в които се установява тогава да е бил настанен ищецът И.. В тази връзка, действително, с оглед размера на стаите, съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи извод, че е налице известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти, касателно нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да се има предвид и типа на сградата, която не е типична жилищна сграда, а такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията относно осветеността, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно. Във връзка с оплакването относно липсата на вентилация, се установява от доказателствата, че такава практически се е осъществявала по възможните начини чрез отваряне на прозорците, за проникване на свеж въздух отвън. Установява се също така, че и през двата искови периода за съществена част от времето И. е бил устроен на работа, което е индикация, че в голяма част от деня той е бил извън спалните помещения. Поради това и според съда, дори и да се приеме, че проникването на дневна светлина в спалните помещения и на свеж въздух не е било достатъчно, което не е доказано категорично, то като се вземе предвид и факта, че за ищеца практически е била налице възможност да е извън тези помещения през деня, не може да се счете, че са настъпили твърдените от него неимуществени вреди, като дори и разпитания по негово искане свидетел не е дал показания в такава насока. Поради това и тези оплаквания и за двата установени периода на престой съдът намира за недоказани. Не се установява, нито от представените писмени, нито от гласните доказателства, ищецът да е страдал от кашлица или задух, при това именно вследствие на липсата на въздух, както се твърди, като за подобни негови оплаквания изобщо липсват ангажирани от негова страна доказателства. Ответникът е представил график на медицински център, който се извършват амбулаторните прегледи на л. св. (л. 86).

Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява категорично, че в стаите в Затвора Пловдив, през разглеждания период на задържане на ищеца, са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично. Установено е според съда поради това и при пълно съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Не се установява, нито от гласните, нито от писмените доказателства, в някое от помещенията по настаняване на ищеца, по време и на двата престоя, да не е бил изграден санитарен възел. Установява се от писмените доказателства, че санитарните възли, прилежащи към всяко спално помещение, са били отделени от спалното помещение, като на практика са отделни помещения, разполагащи и със собствени врати, прозорци или отдушници, поради което и твърденията на ищеца за липса на уединение при ползване на тоалетната, не са изобщо доказани, включително и не се потвърждават от показанията на разпитания свидетел.

От приложената справка е видно, че при наличие на повреди се осъществява своевременна смяна на кранчета, отстраняване на течове и пр., като поради това и оплакването за претърпени вреди от наличие на сочените обстоятелства на повреди, които обичайно се появяват, не се доказва изобщо.

Не е доказано и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за лоши условия за ползване банята при затвора Пловдив, доколкото се установява, че е бил въведен график (л. 69 и 76). за използването ѝ по съответните отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на ползването ѝ от значителен брой лица. Сиреч, налице са били активни действия по въвеждане на съответна организация при ползването на банята, което да не позволява едновременно струпване на лишени от свобода от различните отделения и групи. Отделно, от показанията на свидетеля няма твърдение за липсата на баня, която лишените от свобода да ползват по предназначение и не е посочил да не е имало вода в банята, или тя да не е била годна за ползване именно с оглед хигиенните нужди на лишените от свобода – за къпане.

Не е основателно и оплакването на ищеца за липса на достатъчни мебели и лошото им състояние, като в тази насока са представените от ответника документи за оборудването на помещенията. Фактът, изтъкнат от ищеца, че шкафовете били недостатъчни и се ползвали общо за бельо и посуда, според съда, дори и да бъде установен, не би могъл да доведе до извод за отношение на администрацията на затвора, което поставя лишения от свобода в унизително положение, като се имат предвид усилията на администрацията да оборудва помещенията с необходимите мебели. Поради това и според съда не може да се счете за доказана и причинна връзка между наличието на по-малко мебели в помещенията и причиняването на неимуществени вреди на ищеца, като в тази насока не са налице и ангажирани конкретни доказателства за търпени конкретно от ищеца неимуществени вреди, нито в какво са се изразили те. Очевидна е от писмените доказателства, които са представени, активната позиция на специализираната администрация към оборудване на помещенията с необходимите мебели, което води на извод за липса на незаконосъобразно бездействие като източник на вреди.

Оплакването на ищеца относно липсата на изолация на стените на затвора и преживени от него неблагоприятни усещания на студ, поради отказ да му бъдат предоставени завивки от администрацията на Затвора Пловдив и при двата му престоя там, също са неоснователни. На първо място, установява се от представените от ответника писмени доказателства, а това е потвърдено и от гласните доказателства, че в затвора отоплението през зимата се осъществява посредством изградено локално парно, работещо по график през отоплителния период. Установено е, че стените на затвора не са с поставена изолация, но следва да се има предвид, че поставянето на такава не е нормативно установено задължение на ответника. Освен това, налице са данни, че през 2017 г. е била подменена дограмата на прозорците, като е поставена нова ПВЦ дограма, което в значителна степен има отношение към запазване на вътрешната температура и изобщо изолацията на помещенията, респективно подобряване на условията на престой.

Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били предоставени завивки и поради това е изпитвал студ. Въпреки твърдяното общо от свидетеля, че завивки са искани, но не са им предоставени от администрацията, не са налице данни И. изобщо да е депозирал такива молби до администрацията на затвора, съгласно утвърдения за това ред и съответно да му е било отказвано. Освен това, св. С. е посочил, че по време на съвместния им престой с ищеца И. *** е имало налично парно отопление. Поради това и общите твърдения, че през зимата е студено, като се има предвид, че се касае до характерни температурни стойности за съответния сезон и съответното географско място, не може да бъдат свързани пряко с неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора Пловдив и в тази насока да съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие. Що се касае до оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници и хлебарки в помещенията и по-конкретно в леглата на лишените от свобода, то от доказателствата по делото се установява, че и за двата периода на престой на ищеца са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това обаче е била на самите лишени от свобода, на които се предоставят и препарати за почистване, макар предвид старата материална база поддържането на хигиената да се е осъществявало трудно. Установява се от представените и приети писмени доказателства и за двата периода, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора Пловдив, включително и спалните такива, което е доказано от приложените протоколи (л.15-43), в част от които включително с отразяване и че след извършване на обработката не е установено наличието на вредители. Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия, паразитни насекоми – дървеници и хлебарки, за които са свидетелствали разпитаните свидетели - не са изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода за посочените два искови периода. Освен това, както става ясно от приложената по делото справка, честотата на смяна на спалното бельо се определя от страна на самия лишен от свобода и това не е задължение на администрацията на затвора, доколкото това е място за лишаване от свобода, а не туристически обект за настаняване. Налице са доказателства за утвърден график за изпиране на спалното бельо в служебна пералня, а при неговото изхабяване и възможност лишеният от свобода да подаде молба за замяната му с ново. Затова и въпреки, че принципно наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника за двата посочени периода, доколкото се установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън условията на затвора. Отделно от това по повод поддържането на хигиената, св. С. е посочил, че на лишените от свобода се предоставя възможността да перат спалното бельо в пералнята, а дрехите си перат на ръка.

Що се касае до оплакването на ищеца относно това, че спрямо него не е била извършвана индивидуална и групова възпитателно - корекционна работа, то съдът намира и него за напълно неоснователно касателно и двата периода на установен престой. Както се посочи и по-горе, от доказателствата по делото е категорично установено, че по време на първия от престоите на И. *** основно прилаганата спрямо него корекционна работа била мотивирането му и включването му в трудов процес, поради което и същият бил назначен на работа в обособено производство, след това е назначен на работа за почистване на стражевите полоси и преназначен като чистач на източно каре на Затвора Пловдив. Ищецът И. е взел участие в „Образователна програма „Изучаване на декоративни техники чрез спирит ефект“. През вторият от процесните периоди спрямо ищеца продължила прилаганата спрямо него корекционна работа свързана с мотивирането и включването му в трудов процес. Било изготвено препланиране на присъдата, който той подписал без възражения, в което били включени индивидуални дейности. Ищецът първоначално отказал да бъде включен в специализирана програма за алкохол и наркотици. Установява се, че ищецът е имал по време на престоя си е отправял заявка за работа с психолог, която е уважена, като му е оказана необходимата помощ, което е видно от приложените доказателства, както и от последвалото по негово искане участие в първоначално отказаната програма за обществено въздействие, което също е доброволно /чл. 124, ал. 2 от ЗИНЗС/, сиреч при желание на лишения от свобода.

Следва да се има предвид тук, че трудовите мероприятия съставляват също част от социално-възпитателната работа при изпълнение на присъдата, съобразно с указаното в чл. 129 от ППЗИНЗС, а прилагането на наказания на ищеца, за което са налице данни от писмените доказателства, са форми на възпитателната и корекционна работа, прилагана спрямо него. В случая, според съда, са били изпълнени изискванията по чл. 154 - чл. 156 от ЗИНЗС, като видно от приложените графици на разпределение на времето на лишените от свобода, е било предвидено време за срещи и беседи, каквито са били предвидени в плана на присъдата на ищеца, което пък е в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 165 от ЗИНЗС, находяща се също в Глава 11 от ЗИНЗС озаглавена „Социална дейност и възпитателна работа“. Ето защо и съдът намира, че в случая не е установено противоправно бездействие на ГДИН, което е елемент от отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС. Отделно от това, по делото от страна на ищеца не са били ангажирани и каквито и да било доказателства за реално претърпени вреди, изразили се в твърдяната от него поведенческа и личностова криза и дискриминационно отношение при доказателствена тежест за ищеца.

С оглед изложеното по-горе по отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца И., то съдът счита, че следва изцяло да отхвърли първия от предявените искове, както и че отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде ангажирана само по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие, свързано с поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти относно разполагаема площ на един лишен от свобода в рамките на установеното време на престой за исковите периоди. По останалите оплаквания, съдът счита, че не следва да уважава исковете, предвид тяхната недоказаност.

Отговорността на държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията във връзка с нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС е обективна. Предвид редакцията на чл. 3 от ЗИНЗС, въведена след 2017 г., която вече не съдържа изискване действията/бездействията по поставяне в неблагоприятни условия на задържаните лица да са умишлени и това е в съответствие и с практиката на ЕСПЧ, сочеща, че липсата на умишлено поведение не пречи неблагоприятните условия на задържане да съставляват нечовешко или унизително отношение в нарушение на член 3 от КПЧОС, всички посочени като установени условия, свързани с пренаселеност на помещения по настаняване на ищеца, съдът счита, че съставляват нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. При наличието на така установените по-горе неблагоприятни условия, при които ищецът И. е следвало да търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив през втория установен период от време, при прилагане на подхода за оценка на въздействието им върху психическото и физическото състояние на задържаното лице, съобразно с периода, за който се установяват по категоричен начин такива нарушения, като взе предвид и възрастта на ищеца, а също и предвид разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съдът намери, че в случая действително е налице доказано причиняване на неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора по осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което осъществява нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. В случая, налице е поставяне в неблагоприятни условия на ищеца И., над нормално присъщите на лишаването от свобода, като в тази връзка и според съда се установява твърдението за причинени неимуществени вреди в резултат от престоя му в пенитеницарно заведение при условията на пренаселеност, защото посочените и по-горе неблагоприятни условия, макар да не е доказано да са в кумулативна съвкупност и с другите твърдени такива по исковата молба, сами по себе си са от естество да причинят описаното от ищеца чувство на унижение на човешкото му достойнство. Пренаселеността в помещенията по престояване на ищеца е такова обстоятелство, което и обективно води до извод за унизително към човека отношение, доколкото неминуемо се отразява върху човешкото достойнство. В тази връзка и описаното от ищеца като претърпяно унижение е реална последица от посочените неблагоприятни условия. В тази насока съдът взема предвид и факта, че съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и др. срещу България“, не е необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или унизителни условия на живот в ареста, като съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. От страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да водят до противен извод.

Затова и съдът счете, че следва да уважи отчасти двата иска за неимуществени вреди до посочените размери за първия иск от 2877 лева, като го отхвърли до пълния предявен такъв от 15 000 лева и за втория иск от 1323 лева като го отхвърли до пълния предявен такъв от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан. С оглед на това и основателна е акцесорната претенция за присъждане и на законна лихва, като такава следва да се присъди върху сумата на обезщетението, считано от 02.03.2020 г. за първия иск и от 11.10.2022 г. за втория иск до окончателното им изплащане.

При този изход от производството и съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – държавна такса за образуване на производството, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от втория от исковете. Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено съобразно с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че адв. К., упълномощен от ищеца за представителство по делото, е следвало да представлява последния безплатно като лице, което е близък приятел на пълномощника, сиреч на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Адвокатът е посочил в списък на разноските претенция за присъждане от 2650 лева, но съгласно ЗА, при такава хипотеза, съдът е този, който определя размера на възнаграждението за адвокат, съобразно с предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и предвид основанията на чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата, на адв. А.К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този случай, предвид обстоятелството, че договорът за правна защита, е подписан между страните на 04.10.2022 г., т.е. преди направените промени в Наредбата от обнародвани в ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г., то следва да бъде приложима редакцията от ДВ бр. 68 от 2020 г. в случая, съобразно с нормата на чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, което, с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на уважената част исковите претенции, така изчислено по съразмерност възлиза на 215 лева.

Що се касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено, защото независимо от това, че е налице частично отхвърляне на искова претенция, то нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на втората искова претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност. Същевременно, по отношение на първия от исковете, който съдът отхвърля изцяло, тълкуването на нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС също тази насока под понятието „разноски“, посочено в тази разпоредба, следва да се разбират не дава такава възможност, независимо, че искът се отхвърля изцяло. В деловодни разноски, сиреч средства, заплатени за процесуални действия, като те не включват юрисконсултско възнаграждение. Аргумент в тази насока е и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, която изрично разграничава разноските от възнаграждението за адвокат. Нормата е специална по отношение на общите правила на чл. 78 от ГПК, както се каза, поради което ищецът в това исково производство не дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, дори и когато искът му е отхвърлен изцяло.

С оглед така изложените мотиви Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на Г.Б.И. с ЕГН **********,***, сумата от общо 4 200 (четири хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоите му в Затвора Пловдив в периодите от 18.07.2018 г. до 01.03.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху посочената главница, начиная от датата на преустановяване бездействието на ГДИН, а именно 02.03.2020 г., и от 21.08.2020 г. до 11.10.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху посочената главница, начиная от датата на исковата молба, а именно 11.10.2022 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции в останалите им части, както следва: до пълния размер от 15 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.01.2016 г. до 01.04.2020 г. вкл. и до пълния размер от 10 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.04.2020 г. до 11.10.2022 г. вкл. за понесени неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Затвора Пловдив, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на ищеца Г.Б.И. с ЕГН **********,***, сумата от 10 лв. /десет лева/, съставляваща заплатената от ищеца държавна такса за образуване на делото.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на адв. А.В.К. *** със служебен адрес гр. Пловдив, район „Централен“, бул. “Шести Септември“ № 169, сумата от 215 лв. /двеста и петнадесет/ лева, съставляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковите претенции.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.

Съдия: