№ 177
гр. П., 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500249 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№492 по описа за
2021 година е отхвърлен предявеният иск от Б. С. М. ЕГН **********,адрес
гр. П., ул. „К.Ш.“ 22, против Б. АТ. БЛ., ЕГН: **********, адрес с.Б., община
Б., ул. „П.“ №4, и В. Т. БЛ. ЕГН **********, адрес: гр.П., ул. О. № 7 , за
признава за установено, че ищецът е собственик на 1/12 идеална част от УПИ
IV-206 в кв. 26 по плана на с.Б., общ.Б., обл.П., с площ от 570 кв.м. с
административен адрес на имота с.Б., общ.Б., обл.П., ул. „Т.В." №6, при
съседи на имота: УПИ IV-207, УПИ III-212 и от две страни улици, като
неоснователен.
Осъден е Б. С. М. да заплати на Б. АТ. БЛ. и В.Т. 400 / четиристотин /
лева, разноски по делото.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Б.М..
Сочи в жалбата си, че ответниците по исковата молба Б. АТ. БЛ., ЕГН:
********** и съпругата му В. Т. БЛ. ЕГН ********** и настоящият
собственик на процесния имот- приобретателят В.Б. Б. са необходими
другари.
Предявен бил положителен установителен иск са установяване правото
на собственост върху 1/12 идеална част върху процесния недвижим имот и
1
предявен при условията на евентуалност осъдителен иск – за правото на
заинтересования съсобственик- ищецът, да изкупи продадените от
ответниците на В.Б. Б. идеални части от процесния недвижим имот.
Мотивирайки наличието на необходимо другарство счита , че съдът е
следвало да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца
да предяви исковата молба и срещу приобретателя . Пропускайки да направи
това съдът постановил недопустимо решение.
Първоинстанционният съд достигнал до правния извод, че А.Б. Б. -
бащата на Б.Б. е придобил чрез давностно владение процесния недвижим
имот в с.Б. в резултат на промяна на анимуса си- той бил започнал да владее
имота за себе си и го бил владял така в продължение на повече от 10 години.
Тези заключения на съда почивали на неточно и непълно възприемане на
показанията на разпитаните свидетели в съдебното заседание на 28.10.2021г.
Съдът не оценил установеният от всички свидетели факт, че не са
правени подобрения и пристроявания в имота, както и че същият не е бил
използван по предназначение - за индивидуално ниско жилищно застрояване.
Поради това и счита, че не е демонстрирана ясно промяна на намерението му
и превръщането му от държател във владелец на идеалните части на
останалите сънаследници .
Такава демонстрация на промяна в намерението у ответника или
неговия баща заявена пред другите наследници била задължителна, защото
начинът, по който е започнало съвладението, е в резултат на общо
правоприемство, каквото е наследяването.
Не било установено по делото предаване на владението от дядото на
бащата на ответника.Коментират се свидетелските показания относно тези
обстоятелства.
Неправилно съдът възприел показанията на св.Ф..
Необосновано съдът стига до извод, че констатациите на Нотариус Г.В.
в приложеното Нотариално дело 316/2019 г. не са оборени. Нотариус В.
установил в своето определение, че ответникът е владял процесния имот
необезпокоявано, непрекъснато през целия период, който период според
свидетелските показания, снети в Нотариалното производство от свидетелите
П.В.С, Т.Л.П и В.П.С, е 50 години и ответникът е бил владял самостоятелно,
поради което и приел ,е молителят е придобил имота по давност.
Първоинстанционният съд постановил Решение, което не почива на
събрания доказателствен материал по делото. Ответникът не успял да докаже,
че в полза на неговия баща А. Б. е изтекла придобивна давност, не успял да се
докаже, че е установил владение за себе си и предприел действия ,
достигнали до знанието на останалите наследници на дядото Б.И.. Имотът е
бил деклариран от всички преживели наследници на дядото Б.И., поради
което не можело да се приеме, че имотът е бил владян по какъвто и да е
начин изключително от бащата на ответника.
2
Моли решението да бъде обезсилено и делото върнато на
първоинстанцинния съд с надлежни указания.
Евентуално моли да бъде отменено и предявения иск уважен ,като се
приеме за установено, че ищецът Б. С. М. ЕГН: **********, като
сънаследник на Б.Б. И., е собственик на 1/12 идеална част от УПИ IV-206 в
кв. 26 по плана на с.Б., общ.Б., обл.П., с площ от 570 кв.м. с административен
адрес на имота: с.Б., общ.Б., обл.П., ул. „Т.В.“ №6, при съседи на имота: УПИ
IV-207, УПИ HI- 212 и от две страни улици и в резултат да бъде отменен
Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка по описа на
СВ/АВ П. под акт № 141, том V, дело 818/2019 г. от 25.09.2019;
- при условията на евентуалност, ако бъде уважен установителния иск
за собственост , да бъдат осъдени сънаследника Б. АТ. БЛ., ЕГН: **********
и съпругата му В. Т. БЛ. ЕГН ********** по чл.ЗЗ, ал.2 от Закона за
собствеността да предложат на Ищеца-сънаследник Б. С. М. при същите
условия, на които са продали на третото лице притежаваната от тях
собственост в наследствения имот УПИ IV-206 в кв. 26 по плана на с.Б.,
общ.Б., обл.П., с площ от 570 кв.м. с административен адрес на имота: с.Б.,
общ.Б., обл.П., ул. „Т.В.“ №6, при съседи на имота: УПИ IV-207, УПИ Ш-212
и от две страни улици.
В срок е постъпил писмен отговор от Б.Б. и В.Б..
Намират жалбата за неоснователна.
От събраните доказателства по делото било установено, че владението
на процесния имот е било предадено още приживе от общия наследодател
Б.Б. И. на неговия син А.Б. Б. - баща на ответника, който е започнал да
упражнява за себе си фактическата власт върху имота с намерение да
придобие собствеността за себе си от този момент. И ако до смъртта на
лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 ЗС
срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен
момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт
върху имота приживе на наследодателя.
Съгласно разясненията дадени в ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС
по тълк.д. № 1/2012г., в случаите при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което
изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага
и е достатъчно да докаже , че е упражнявал фактическата власт върху целия
имот в срока по чл.79 ЗС. От съществено значение при позоваването на
придобивна давност в отношения между сънаследници следователно е
основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата
власт върху съсобствения имот. Ако приживе едно лице е предало владението
върху недвижим имот други му, следва да се приеме, че последният
установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение да
придобие собствеността от този момент.
3
В тази връзка били освен показанията на св. Р.Т. и Г.Т., според които
владението и фактическата власт на бащата на ответника върху процесния
имот са били явни - всички в селото са знаели че той манифестира имота като
свой, като това намерение е било демонстрирано и пред останалите
наследници към онзи момент - трите сестри на А. Б. и показанията на св. Ф.
според който имотите на общия наследодател били разпределени между
всички наследници.
Молят решението да бъде потвърдено , претендират разноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на решението, за да
се произнесе , взе предвид следното:
В исковата си молба против Б.Б. и В.Б. ищецът Б.М. твърди ,че с
първия ответник са наследници на техния общ наследодател Б.Б. И. , починал
на 24.12.1991 г.
Придобили от своя наследодател недвижим имот: УПИ IV-206 в кв. 26
по плана на с.Б., общ.Б., обл.П., с площ от 570 кв.м. с административен адрес
на имота: с.Б., общ.Б., обл.П., ул. „Т.В." №6, при съседи на имота: УПИ IV-
207, УПИ III- 212 и от две страни улици.
Правото на собственост на Б. С. М. възлизало на1/12 /една дванадесета/
идеална част от имота, а Б.Б. И. притежавал 1/8 /една осма/ идеална част от
имота.
След проверка в Имотния регистър се установило, че ответникът Б. АТ.
БЛ. се е снабдил за имота с нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка, вписан в СВ/АВ П. под акт № 141, том V, дело 818/2019 г. от
25.09.2019, а по описа на Нотариус Г.В., вписан под № 545, район на
действие- PC П. актът е описан като: акт №118, том II, рег.№ 3686, дело
316/2019.
Непосредствено след това Б. АТ. БЛ. и съпругата му В. Т. БЛ. продали
имота на В.Б. Б. с с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в СВ/АВ П. под акт № 142, том V, дело 819/2019 от 25.09.2019 г., а по
описа на Нотариус Г.В., вписан под №545, район на действие PC П. актът е
описан като акт № 119, том II, рег.№ 3687, дело 317/2019 г.
Б.лав Б. не бил заявил по никакъв начин да владее целия имот за себе
си. Имотът бил и все още е занемарен,в трънак, необитаем и необработваем.
В него имало една порутена постройка, която била негодна за живеене.
Ищецът преминавал периодично през село Б. покрай имота, за да го
нагледа, да провери за набези от други хора, да го обезопаси, ако е било нещо
необходимо и като цяло е правил всичко възможно да се интересува от имота
си. Не се е засичал с ответника при имота. Не е известно и да е подавана
данъчна декларация по чл.14 от Закона за местните данъци и такси.
Оспорва възможността ответникът да е придобил имота по давност. От
години в имота не било извършвано нищо.
4
Оспорва законосъобразността на извършената покупко-продажба на
недвижимия имот по описа на СВ/АВ П. под акт № 142, том V, дело 819/2019
от 25.09.2019 г., с който имотът е продаден от Б. АТ. БЛ. и съпругата му В. Т.
БЛ. на купувача В.Б. Б.. С този нотариален акт продавачите са се разпоредили
с идеални части от недвижим имот, които не притежават. Те не са придобили
идеалните части на другите съсобственици в имота по давност поради
изложените съображения. Това означава, че сънаследникът Б. АТ. БЛ. и
съпругата му В. Т. БЛ. и двамата в качеството на съсобственици следвало да
спазят задължението си по чл.33, ал.1 от Закона за собствеността и да
отправят писмено предложение за продажба на идеалните им части до
останалите съсобственици и едва след надлежен отказ, което се удостоверява
с декларация пред нотариус, да продадат на трето лице. В случая имотът не е
бил предложен за продажба на останалите съсобственици, Поради това на
основание чл.33, ал.2 от Закона за собствеността в двумесечния срок от
узнаване за продажбата, като е узнал за извършената продажба на 29.03.2021
с направената справка в Имотния регистър, предявява в условията на
евентуалност тази втора претенция.
Направено е искане да се признае за установено, че ищецът Б. С. М.
ЕГН: **********, като сънаследник на Б.Б. И., е собственик на 1/12 идеална
част от УПИ IV-206 в кв. 26 по плана на с.Б., общ.Б., обл.П., с площ от 570
кв.м. с административен адрес на имота: с.Б., общ.Б., обл.П., ул. „Т.В." №6,
при съседи на имота: УПИ IV-207, УПИ III-212 и от две страни улици и в
резултат да бъде отменен Нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка по описа на СВ/АВ П. под акт№ 141, том V, дело 818/2019 г. от
25.09.2019; в условията на евентуалност, ако бъде уважен иска по т.1; да
бъдат осъдени сънаследника Б. АТ. БЛ., ЕГН: ********** и съпругата му В.
Т. БЛ. ЕГН ********** по чл.33, ал.2 от Закона за собствеността да
предложат на ищеца- сънаследник Б. С. М. при същите условия, на които са
продали на третото лице, притежаваната от тях собственост в наследствения
имот УПИ IV-206 в кв. 26 по плана на с.Б., общ.Б., обл.П., с площ от 570 кв.м.
с административен адрес на имота: с.Б., общ.Б., обл.П., ул. „Т.В." №6, при
съседи на имота: УПИ IV- 207, УПИ III-212 и от две страни улици.
В изпълнение указанията на съда и постъпила молба , с която ищецът
уточнява правния си интерес от предявяване на първия субективно съединен
иск за установяване правото му на собственост върху 1/12 ид.ч. поради факта,
че той е наследник на наследодателя си Б.Б. Наследодателят Б.Б. И. владял
процесния имот повече от 10 години,поради което счита ,че наследодателят
Б.Б. И. е станал собственик на имота, но не е бил издаден нотариален акт или
друг титул за собственост за това и след смъртта му имотът е станал част от
наследствената маса.
Обосновава правния си интерес и от предявяване на втория субективно
съединен иск, с който се иска отмяна на нотариалния акт за покупко-
продажба на недвижимия имот по описа на СВ/АВ П. под акт № 142, том V,
5
дело 819/2019 от 25.09.2019 г., с който имотът е продаден от ответниците Б.
АТ. БЛ. и съпругата му В. Т. БЛ. на купувача В.Б. Б.. Ако бъде признат
ищецът за собственик на 1/12 идеална част от процесния имот с първия
субективно съединен иск, то за ищецът ще е налице правото да претендира по
чл.33 от Закона за собствеността да му бъде предложено първо на него като
съсобственик в имота да изкупи идеалните части на ответниците.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответниците оспорват иска за собственост по основание, като твърдят,
че общият за страните по делото наследодател е придобил недвижимия имот
през 1967 г. още преди смъртта си през 1991 г. е предал владението на имота
на своя син - наследодателя на ответниците А.Б. Б.. Той ползвал имота до
смъртта си на 11.02.2005г., след което ответникът и неговата съпруга са го
владели и са отглеждали в него овошки и зеленчуци до 2017 г., когато поради
влошаване на здравословното състояние и на двамата ответници са били
принудени да прекратят земеделската дейност. Оспорват твърденията на
ищеца, че никой нищо не е правил за имота, не го е поглеждал и в него имало
само една негодна за живеене постройка. В този имот нямало жилищна
постройка. В него бащата на ответника - А. Б. отглеждал животни до смъртта
си и имал фуражомелка, в която се мелело зърно на хората от квартала.
Наследодателят на ответника е получил владението на имота от баща си /
общия наследодател / още докато същият е бил жив и го е владял до смъртта
си през 2005г., след което до 2019г. или за период от 14 години само и
единствено ответника е владял като свой процесния имот.
Молят исковете да бъдат отхвърлени , претендират разноски.
По отношение на доводите за недопустимост на решението , въззивната
инстанция намира следното:
Предявен е иск – установителен по природата си за право на
собственост , намиращ правното си основание в чл.124 ал.1 от ГПК.
Направено е и искане по смисъла на чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на
нотариални акт ,издаден чрез обстоятелствена проверка за собственост на
ответниците. С констативния нотариален акт се установява право на
собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно
охранително производство, с участието само на молителя. Последица от
издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила
спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на
лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на
собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да
установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право.
Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно
решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице
по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр,
издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2
6
ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е
последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават
правата на третото лице/това е прието по задължителен за съдилищата ред/.
Вторият предявен иск е с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС – иска се
признаване правото на съсобственик на изкупуване.
Петитума по този иск е формулиран като осъдителен , което не е точно.
Чрез този иск се упражнява потестативното право на изкупуване,иска е
конститутивен по природата си.
Не това е същественото за спора.
Претенцията по този иск е заявена евентуално по отношение на първия,
което също не е точно. Касае се до два самостоятелни иска ,намиращи се в
отношение на обусловен към обуславящ. Изхода на първия, предопределя
изхода по втория иск, като не предпоставя задължително основателността му.
Тоест – съдът дължи произнасяне и по двата иска.
Вярно е изложеното във въззивната жалба ,че надлежни ответници по
иска с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС са страните по сделката. В
конкретния казус купувача по сделката с ответниците не е конституиран като
страна и действително съдът е бил длъжен да проследи правилното
конституиране на страните , тъй като се касае за задължително другарство.
Не се касае за недопустимост на решението .Както вече беше посочено
, първоинстанционният съд не се произнесъл по иска по чл.33 ал.2 от ЗС ,
като в конкретния случай изхода по първия иск би предопределил
отхвърлянето и на този.
Този пропуск на съда би могъл да се отстрани само по реда на чл.250 от
ГПК – чрез допълване на решението , което може да стане само по
инициатива на страната , а такава инициатива жалбоподателят не е предявил.
Основанието за недопустимост на решението , което се излага във
въззивната жалба не е относимо към производството по установителния иск
за собственост.
Единствено по този иск съдът се е произнесъл в диспозитива на
решението си това е и предмета на въззивното производство.
Поради това , въззивната инстанция намира ,че решението е допустимо
и дължи произнасяне по съществото на спора.
Като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , съдът
прие за установено следното:
Сочения от ищеца общ наследодател Б.Б. И. е починал на 24.12.1991
година. Оставил е съпруга и четирима преки наследници. Ответникът Б. АТ.
БЛ. е един от наследниците на неговия най-голям син –А. Б. – починал през
2005 година. Ищецът пък е един от наследниците на дъщерята на общия
наследодател Е. М.а , починала през2012 година.
7
С Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, вписан в
СВ/АВ П. под акт № 141, том V, дело 818/2019 г. от 25.09.2019, по описа на
Нотариус Г.В., вписан под №545, район на действие- PC П. първия ответник е
признат за собственик по наследство и давностно владение на процесния имот
- УПИ IV-206 в кв. 26 по плана на с.Б., общ.Б., обл.П., с площ от 570 кв.м. с
административен адрес на имота: с.Б., общ.Б., обл.П., ул. „Т.В." №6, при
съседи на имота: УПИ V-207, УПИ III-212 и от две страни улици.По делото
са приложени и съдържащите се в нотариалото производство доказателства.
На деня след снабдяване с нотариален акт е извършена и сделката с
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 119 том ІІ,рег.
№3687 дело № 317/2019 година на същия нотариус. Чрез тази сделка
ответниците са продали същия имот на В.Б. Б..
Няма доказателства , но не е възникнал спор между страните ,че
ответниците са съпрузи.
По делото без оспорване от страните е приета експертиза . От
заключението на експерта се установява, че поземления имот е № 206, за
който е отреден УПИ-ІУ-206 в кв.26 по ПУП на с.Б. с урегулирана площ и
приложена регулация от 570м.кв. и начин на трайно ползване-дворно място в
урбанизирана територия за индивидуално ниско жилищно застрояване.Имота
е ъглов с достъп от две улици и вход чрез дървена врата от изток.На място е
изоставен и неизползваем, обрасъл е с храсти и растителност, като в дъното
му към съседен имот с № 212 съществува разрушена паянтова стопанска
сграда, негодна за ползване и обитаване. От към улицата имота е ограден от
плътен каменен зид и метална мрежа
Видно е от доказателствата в нотариалното дело,че имота по данни от
разписната книга е бил записан на наследници на Б.Б. И. ,като няма документ
за собственост.
Св.Т.Р.С – И.а депозира показания ,че има впечатления от имота , тъй
като живее в селото и минава от там.Помни общия наследодател на страните
, който отглеждал животни в този имот и имало овощни дървета.След
смъртта му наследодателят на ответника имал там фуражомелка , пред
порутената стопанска постройка.Твърди,че никой не е предприемал каквито и
да е действия по отношение на имота и в частност ответника.Не и е известно
общия наследодател да е предоставял този имот на сина си А. Б..
Св.Б. Ф. е внук на общия наследодател и неговите показания са в същия
смисъл , като тези на предходната свидетелка.На него не му е известно този
имот да е бил на А. или сина му Б..Твърди,че всички останали имоти били
разпределени между наследниците , само този имот се водел на дядо
им.Когато било извършвано разпределението дядо му и баба му били живи.
Св.Р.Т. депозира показания ,че в този имот дядото Б. отглеждал
овце.След смъртта му бащата на ответника продължил да се грижи за имота
„като негов син“.Той сочи,че само бащата на ответника „се мяркал“ в имота и
8
след смъртта на общия наследодател и според него този имот е бил даден от
дядото Б. на сина му ,а той от своя страна – на ответника.Ответникът насадил
няколко черешови дървета след смъртта на баща му , които изсъхнали.Не е
виждал други хора в този имот , който и той установява ,че е изоставен.
Напълно идентични с показанията на този свидетел са и показанията на
св.Г.Т.. Различното е ,че той твърди,че след смъртта на дядо Б. бащата на
ответника е гледал овце и коне в имота , но за какъв период от време не
установява.Не му е известно дядото да е дал имота на този си син,нито е чул
ответника да заявява,че имота е негов или пък да е имало спорове относно
този имот.
При така установената фактическа обстановка , която не се различава
съществено от тази , приета от първоинстанционния съд, въззивната
инстанция прави коренно противоположни правни изводи и съответно не
споделя изводите на първоинстанционния съд.
Доводите на ответниците са ,че дядото Б. е владял имота и приживе е
предал владението на своя син А. ,който също го е владял , а след него сина
му – Б. – ответника по иска.
Първоинстанционния съд е игнорирал показанията на първите двама
свидетели ,заради роднинските им отношения ,като следва да се отбележи
,че тези свидетели са в роднински отношения и с двете страни и показанията
им не влизат в противоречие с показанията на св.Таскови.
От покаянията на последните свидетели изводи ,че по влята на дядото Б.
един от сновете му А. е установил владение за себе си , след което отстъпил
владението на ответника Б., не могат да се направят.Никой от свидетелите
няма конкретни и непосредствени впечатления за изразена такава воля от
страна на общия наследодател и съответно от страна на наследодателя на
ответника.
От тези показания се установява единствено ,че А. Б. е извършвал
някакви дейности в имот – поставил фуражомелка , с която вършел услуги на
съселяните си и то за период от време , неизяснен по делото, като тези
дейности не могат да бъдат възприети като демонстрация на намерение да се
свои имота.
Още по-малко пък може да се говори за такива действия по характер
,чрез които да е отблъснато владението на останалите наследници от страна
на А. Б..Няма такива действия и от страна на самия ответник.Единственото
установено е ,че след смъртта на баща си той посадил в имота няколко
дървета , които изсъхнали.
Показателно е твърдяното от св.Р.Т. , според който А. продължил да се
грижи за имота след смъртта на баща си като негов син.
Въззивната инстанция счита ,че не е установено по делото бащата на
ответника да е установил владение за себе си преди смъртта на общия
наследодател по неговата воля.
9
Касае се за наследствен имот , поради което всеки от сънаследниците
би се явявал владелец са своите части и държател за притежаваните от
останалите съсобственици идеални части.
За да докаже промяната на намерението си и да се превърне от
държател във владелец на частите от имота на останалите наследници ,той
следва да докаже ,че е отблъснал владението им.
По делото няма каквито и да било доказателства в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и
непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с
намерението той да се свои. В чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно
която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго, но ако имотът е съсобствен и съсобствеността
е възникнала по пътя на наследяването, за да придобие някой от
сънаследниците по давност правото на собственост върху целия имот, следва
да противопостави на останалите намерението си да владее целия имот за
себе си, тъй като всеки един от наследниците, който упражнява фактическата
власт върху наследствените имоти, владее своята придобита по наследство
идеална част от имота, а по отношение на частите на останалите наследници
упражнява фактическата власт като държател. В този случай установената
в чл. 69 ЗС презумпция не намира приложение и намерението целият имот да
се свои, както и противопоставянето му на останалите сънаследници следва
да бъде установено по категоричен начин от лицето, което се позовава на
придобивната давност, за да се приеме, че се е осъществил фактическият
състав на установеното в чл. 79 ЗС придобивно основание. Промяната в
намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в
предприемане на конкретни действия, които да показват на сънаследниците,
че тяхната фактическа власт е отблъсната. Такива действия могат да бъдат
например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите
сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници
намерение на сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя
полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва
владението на останалите сънаследници. Дори декларирането на имота в
данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на
останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техните
права, а в случая в разписната книга , преди извършване действия от
ответника по снабдяване с нотариален акт и разпореждане с имота , е бил
записан на наследници на общия наследодател.
Правата на ищеца произтичат от наследяване.Видно от удостоверението
за наследници общия наследодател Б.И. е починал през 1991 година и оставил
за свои наследници съпруга и четири деца.Ищеца е негов внук – син на
дъщеря му Е. ,ответникът също е негов внук – син на сина му А..При това
10
положение правата на ищеца ,като се има предвид ,че майка му е оставила
трима наследници –съпруг и две деца /съпруга е починал/ би следвало да са
по-големи ,но тъй като той претендира 1/12 ид.част , така следва да бъде
уважен и иска му , като се отмени първоинстанционното решение.
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат сторените по делото
разноски в размер на 425 лева пред въззивната инстанция , както и
половината от сторените пред първата инстанция , като се има предвид ,че те
са сторени за предявяване на два иска – или 407 лева.
Мотивиран от изложеното , пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№492 по
описа за 2021 година, с което е отхвърлен предявеният иск от Б. С. М. ЕГН
**********,адрес гр. П., ул. „К.Ш.“ 22, против Б. АТ. БЛ., ЕГН: **********,
адрес с.Б., община Б., ул. „П.“ №4, и В. Т. БЛ. ЕГН **********, адрес: гр.П.,
ул. О. № 7 , за признава за установено, че ищецът е собственик на 1/12
идеална част от УПИ IV-206 в кв. 26 по плана на с.Б., общ.Б., обл.П., с площ
от 570 кв.м. с административен адрес на имота с.Б., общ.Б., обл.П., ул. „Т.В."
№6, при съседи на имота: УПИ IV-207, УПИ III-212 и от две страни улици,
като неоснователен и са присъдени разноски.
По иска на Б. С. М. ЕГН **********,адрес гр. П., ул. „К.Ш.“ 22, против
Б. АТ. БЛ., ЕГН: **********, адрес с.Б., община Б., ул. „П.“ №4, и В. Т. БЛ.
ЕГН **********, адрес: гр.П., ул. О. № 7 , ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че
ищецът е собственик на 1/12 идеална част от УПИ IV-206 в кв. 26 по плана на
с.Б., общ.Б., обл.П., с площ от 570 кв.м. с административен адрес на имота
с.Б., общ.Б., обл.П., ул. „Т.В." №6, при съседи на имота: УПИ IV-207, УПИ
III-212 и от две страни улици.
Осъжда Б. АТ. БЛ., ЕГН: **********, адрес с.Б., община Б., ул. „П.“ №4,
и В. Т. БЛ. ЕГН **********, адрес: гр.П., ул. О. № 7 да заплатят на Б. С. М.
ЕГН **********, съд.адрес гр. П., ул. „К.Ш.“ 22 сумата 832 лева – разноски
пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11