РЕШЕНИЕ
№ 637
гр. София, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110158254 по
описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за
водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването
на парични задължения в размер на сумите, както следва: 2 819,97 лв., представляваща цена
на потребена вода за периода от 19.10.2020 г. до 28.01.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.05.2021 г. до окончателното
плащане, както и 2,26 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.11.2020 г. до
28.01.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 25593/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.05.2021 г.
Ищецът .... твърди, че между него и ответницата А. А. К.. е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К
услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че за периода от 19.10.2020 г. до
28.01.2021 г. е предоставил на ответницата такива до обект, находящ се в ...., с договорна
сметка № .... и клиентски № ...., чиято стойност не е била заплатена. Сочи, че между
страните е сключено споразумение № СВ1008/01.10.2020 г., с което задълженията за
периода от 08.07.2013 г. до 24.09.2017 г. са приети за недължими като погасени по давност, а
тези за периода от 25.09.2017 г. до 21.10.2020 г. в общ размер на 1 850 лв. ответницата се е
задължила да заплати след сключване на споразумението. Допълва, че поради неизпълнение
на задълженията по споразумението от 01.10.2020 г. същото е било едностранно прекратено,
поради което са предприети действия за принудително събиране на дължимите от нея суми.
Сочи, че за задълженията й за периода от 10.02.2012 г. до 20.11.2020 г. е издал фактури от
19.10.2020 г. с падеж 28.01.2021 г. Претендира и мораторна лихва върху главницата за
периода от 19.11.2020 г. до 28.01.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. А. К.. е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че е собственик на ет.
2 от обект, находящ се в гр. ...., но твърди, че същият разполага с отделен водомер, на който
съответства партида с клиентски № ...., открита на нейно име. Не оспорва сключването на
1
споразумение с ищеца № СВ1008/01.10.2020 г., с което е приела, че дължи на ищеца сумата
от 1 850,57 лв., представляваща задължение на името на баща й А. С. А. който е бил титуляр
на партида с клиентски № **********, което е погасила в деня на сключване на
споразумението – 01.10.2020 г., в подкрепа на което представя касов бон от същата дата. В
тази връзка посочва, че след заплащане на задължението по него считано от 01.10.2020 г.
партида с клиентски № ********** е била закрита, като на нейно място е открита нова
такава с клиентски № ...., по която всички задължения за периода от 19.10.2020 г. до
28.01.2021 г. са били погасени, в подкрепа на което представя 8 броя касови бонове от
31.05.2021 г. за сумата от общо 183,63 лв. Излага доводи за нередовност на исковата молба,
тъй като не става ясно за кои периоди и за кой имот се отнасят претенциите. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, падежирали преди м. май 2018 г.
С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срок и в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в производството по ч. гр. дело №
25593/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, имащо за предмет същите вземания. Исковата
молба е и редовна, доколкото заявените претенции са надлежно формулирани по основание,
размер и период, за който се отнасят, поради което съдът дължи произнасяне по същество на
правния спор.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите.
Основателността на иска за цена на потребена вода се обуславя от установяване от
ищеца наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответницата
да има качеството потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение; 2. доставянето през исковия период на твърдяните В и К услуги в
претендираните количества до посочения обект, чиято стойност възлиза на исковите суми.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от
Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите
условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В
и К услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
В случая, с определение от 07.02.2022 г. по делото е отделено за безспорно и
2
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в рамките на исковия период ответницата
А. А. К.. е била собственик на обект, находящ се в ...., като в тази връзка на нейно име е
открита партида с клиентски № .....
Нещо повече, така отделените за безспорни факти следват и от данните, удостоверени
в писмените доказателства по делото - справка № 1177442/29.09.2021 г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. София, неоспорена от страните,
според която на 29.02.2012 г., т. е. преди процесния период, по партидата на ответницата К.
е отбелязано вписването на ипотека върху собствения й имот, представляващ втори етаж от
двуетажна къща, находяща се в гр. Банкя, ул. „Варна“ № 79А, без да са отразени вписвания
в регистъра за последващо прехвърляне на правото на собственост върху него или
учредяване на право на ползване в полза на други лица, дебитни известия и дубликати на
фактури, отнасящи се за процесния имот, на който съответства клиентски № ...., за който се
отнася исковата претенция, сключеното от страните извънсъдебно споразумение №
СВ1008/01.10.2020 г., с което ответницата е потвърдила облигационната си обвързаност с
ищеца във връзка с доставянето на В и К услуги до процесния имот, на който преди е
съответствал клиентски № **********, както и молба от 01.10.2020 г., с която от нейна
страна е отправено изрично искане до .... за промяна на досегашния титуляр на партидата
след смъртта на баща й А. С. А. починал на 09.03.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги всички В и К оператори публикуват
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и
общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ
период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая, ответницата А. К. не
твърди, а и не доказва да се е възползвала от тази възможност, поради което следва да
намери приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с
изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са
станали задължителни за нея и същите са я обвързали /в този смисъл решение №
129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и решение № 191/06.10.2015 г. по
гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО/. По изложените съображения съдът приема за
установено по делото, че в качеството й на собственик на процесния недвижим имот, за
който се отнася исковата претенция, в рамките на исковия период ответницата А. К. е имала
качеството „потребител“ на В и К услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като същата е била обвързана
от облигационна връзка, възникнала по силата на публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и
канализационни системи и от съответния регулаторен орган, респ. именно тя се явява
задължено лице за заплащане на доставените и потребени В и К услуги за периода от
19.10.2020 г. до 28.01.2021 г.
За установяване на факта на предоставяне на твърдяните В и К услуги и тяхната
стойност по делото е изслушано и прието заключение на вещите лица по комплексната
съдебно технико-счетоводна експертиза, според което обемът на ползваните такива по
партида с клиентски № .... с титуляр А. А. К.. за исковия период е 46,00 куб. м., като същата
е в съответствие с утвърдените от КЕВР цени. Изяснява се още, че старата партида с
клиентски № ********** с титуляр А. А. е била закрита, като на нейно място е създадена
нова договорна сметка № ********** към клиентския номер на ответницата, към която на
19.10.2020 г. с нарочни фактури са прехвърлени и стари задължения, отнасящи се за
периода от 10.02.2012 г. до 11.02.2015 г. в размер на 676,03 лв. за потребени 477 куб. м.
3
вода, както и за периода от 13.02.2015 г. до 21.09.2020 г. в размер на 2 024,98 лв. за
потребени 947 куб. м. вода, или общо 2 778,46 лв. за потребени 1 452 куб. м. вода. Изрично
вещите лица заявяват, че стойността на предоставените В и К услуги по партидата с новия
клиентски номер № .... на името на ответницата в размер на 129,13 лв. не съответства на
сумите, начислени от ищеца с представените от него фактури и дебитно известие на обща
стойност от 2 822,23 лв. Съдът възприема заключението по комплексната съдебно технико-
счетоводна експертиза, доколкото същото е отговорило на поставените задачи след
запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводните записвания на ищеца,
включително и след изследване на представените от ответницата доказателства за
извършени плащания. В тази връзка следва да се отбележи, че според представения по
делото споразумителен протокол № СВ 1008/01.10.2020 г., т. е. същият е сключен още преди
завеждане на настоящото дело, между страните е постигнато съгласие, че титулярът на
партида с клиентски № ********** дължи на .... сумата от 4 494,22 лв., отнасяща се за
периода от 08.07.2013 г. до 28.10.2020 г., вземането за част от която: 2 643,65 лв., отнасящо
се за периода от 08.07.2013 г. до 24.09.2017 г. е погасено с изтичане на тригодишен
давностен срок, за което ответницата К. е подала изрично възражение от 01.10.2020 г. В
същото време в клаузата на т. 1.3. от споразумителния протокол е обективирано изрично
признание от нейна страна, че дължи на ищеца сумата от 1 850,57 лв., представляваща
разликата между общо дължимата от нея сума от 4 494,22 лв. и сумата на признатите за
погасени по давност вземания от 2 643,65 лв., която същата се е задължила да заплати на
ищцовото дружество към момента на сключването му - 01.10.2020 г. В случая, при
съобразяване на уговорките на страните в сключеното от тях извънсъдебно споразумение,
съдът приема, че действително по отношение на процесния имот е имало предходно
натрупани задължения, отнесени към все още съществуващата към този момент партида с
клиентски № ********** с титуляр А. А., като този факт ответницата е потвърдила,
признавайки и вземанията по документа от 01.10.2020 г., което принципно е в съответствие
с констатациите и по комплексната съдебно технико-счетоводна експертиза, която също е
установила наличието на начислени от страна на .... такива, а това от своя страна
кореспондира с установената по делото фактическа обстановка, доколкото вещите лица са
отразили както извършената корекция по партидата на наследодателя на ответницата, с
която задълженията за визирания в споразумението период са били отписани, и същата е
била закрита, така и прехвърлените към нейната партида такива. В случая обаче, съдът
намира, че за ищеца не съществува правна възможност за едностранно включване в размера
на процесните вземания, отнасящи се за периода от 19.10.2020 г. до 28.01.2021 г., и на други
задължения, касаещи същия имот, но за предходен период, доколкото от една страна този
период не е част от исковата претенция, предмет на делото, а от друга страна такъв извод не
може да бъде направен единствено въз основа на констатираното служебно начисляване в
счетоводството му по новата партида с нов клиентски номер на стари задължения, дори и
същите да са били предмет на споразумението от 01.10.2020 г. Нещо повече, от
представения от ответницата фискален бон от 01.10.2020 г. се установява, че тя надлежно е
изпълнила задължението си по т. 2 от споразумението, доколкото още същият ден е
заплатила на каса на „.... в полза на .... сумата от 1 850,57 лв., приета за дължима от страните
по него, и отнасяща се за периода от 25.09.2017 г. до 28.10.2020 г., поради което тя се явява
изправна страна по него. Ето защо, с оглед констатациите по приетата по делото комплексно
съдебно технико-счетоводна експертиза съдът прави извод, че количеството на доставените
и потребени в периода от 19.10.2020 г. до 28.01.2021 г. в имота на ответницата К. В и К
услуги възлиза на 46,00 куб. м. вода, чиято стойност се равнява на посочената от вещите
лица сума от 129,13 лв., като липсва основание да се приеме, че в стойността му следва да се
включат и задължения, отнасящи се за предходни периоди, в какъвто смисъл са
счетоводните данни на ищцовото дружество, тъй като както вече се посочи по-горе, съдът е
обвързан от заявената с исковата молба претенция съобразно индивидуализирания от ищеца
4
период. В случая, от страна на ответницата се твърди погасяване на процесните суми, като
същата се позовава на представените от нея 8 броя фискални бонове от 31.05.2021 г. на „....,
но при внимателно проследяване на съдържанието им се установява, че волята на платеца е
била насочена към погасяването на номера на фактури, които са различни от тези, по които
ищецът претендира плащане в настоящото производство, макар да се установява, че
платените суми от общо 183,63 лв. касаят начислени задължения по партида с клиентски №
...., отнасяща се именно за процесния имот. Нещо повече, в заключението си вещите лица
също са констатирали, че липсва яснота относно това дали с твърдените от ответницата
плащания, за установяване на които същата е представила процесните 8 броя фискални
бонове, действително е извършено погасяване на задълженията по фактурите, издадени за
потребени В и К услуги, отнасящи се процесния период. При наличието на изрично
оспорване от ищеца в тежест на ответницата е било да установи, че платените от нея суми
изцяло покриват процесните вземания, което обаче с оглед изводите в констативната част на
заключението по съдебно технико-счетоводната експертиза и съдържанието на
представените платежни документи не може да се приеме, че е сторено от нея.
При този извод следва да бъде разгледано своевременно релевираното възражение за
изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните разяснения на ТР № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Следователно, еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като
единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. В случая,
вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието, поради
което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се
прилага тригодишен срок на погасителна давност. Предявяването на иска спира течението
на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 07.05.2021 г.,
поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва
след и на 07.05.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания
за периода от 19.10.2020 г. до 28.01.2021 г., като съобразно общите условия вземането става
изискуемо в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата за съответния период,
поради което дори и най – ранното месечно задължение, част от процесния период, не е
обхванато от изтекла погасителна давност и възражението в този смисъл е неоснователно.
Изложеното обосновава извод, че предявеният главен иск за неплатена цена за
потребена вода за периода от 19.10.2020 г. до 28.01.2021 г. е основателен до посочения по-
горе размер от 129,13 лв., като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 2 819,97 лв., или за размера от 2 690,84 лв. Посочената сума следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.05.2021
г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обусловя от осъществяване от ищеца наличието на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главен дълг; 2.
изпадане на ответницата в забава; 3. размера на обезщетението за забава.
Предвид извода на съда относно съществуването на главното вземане за неплатена
цена за потребена вода в правната сфера на ищеца е възникнало и акцесорното такова за
обезщетение поради неточно изпълнение в темпорално отношение на процесното парично
задължение от ответницата. В случая, видно от дебитно известие дубликат № **********,
като краен срок за плащане на първото месечно задължение от процесния период, е посочен
5
18.11.2020 г., поради което считано от 19.11.2020 г. – денят, следващ така определения
падеж, А. К. е изпаднала в забава. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
електронен калкулатор, размерът на мораторната лихва, начислена за периода от 19.11.2020
г. до 28.01.2021 г., възлиза на 2,54 лв., поради което акцесорният иск е основателен и следва
да се уважи до пълния предявен размер от 2,26 лв.
По отговорността за разноски:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая, предвид изхода на спора – частична основателност на предявените
искове, право на разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените разноски в производството по ч. гр. дело № 25593/2021 г. по описа на СРС, 79
състав, както и в исковото производство, съобразно уважената част от исковете, които
съответно възлизат на 4,96 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
и 32,88 лв. – платена държавна такса, депозит за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се
присъдят сторените разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, които възлизат на 572,06 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 08.11.2021 г /л. 26 от делото/, в който е отбелязано, че същото е заплатено в
брой, поради което има характер на разписка. Релевираното от ищеца още с исковата молба
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът счете за неоснователно, доколкото
общо уговореният размер от 600 лв., съответства на минималния такъв, определен по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие от 08.11.2021 г./, при съобразяване на броя на предявените
искове, както и обема на извършените от пълномощника на ответницата процесуални
действия, който се е явил в две от общо проведените три открити съдебни заседания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: ...... срещу А. А. К.., ЕГН **********, с адрес: ...., кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
А. А. К.. дължи на .... сумата от 129,13 лв., представляваща цена на потребена вода по
отношение на обект, находящ се в ...., с клиентски № ...., за периода от 19.10.2020 г. до
28.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 07.05.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2,26 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 19.11.2020 г. до 28.01.2021 г., за които суми по ч. гр. дело №
25593/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 27.05.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска цена на потребена вода за разликата над уважения
размер от 129,13 лв. до пълния предявен размер от 2 819,97 лв., или за размера от 2 690,84
лв.
ОСЪЖДА А. А. К.., ЕГН **********, с адрес: ...., да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4,96 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 25593/2021 г. по описа на СРС,
6
79 състав, както и сумата от 32,88 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., ....... да заплати на А.
А. К.., ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 572,06 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7