Протокол по дело №307/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 401
Дата: 9 март 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20223100500307
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 401
гр. Варна, 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20223100500307 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:27 часа се явиха:
Въззивникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призована, представлява се от
юрисконсулт Г.П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Р. АНГ. Г. , редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. Б. П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

ЮРИСКОНСУЛТ П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбите и
отговорите по тях:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, представлявана от Кмета
Иван Портних срещу Решение № 1921 от 02.12.2021г., поправено с Решение № 2096 от
20.12.2021г. по гр.д. № 6536/2021г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав В ЧАСТТА МУ , с
1
която на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД въззивната община е осъдена да
заплати на Р. АНГ. Г. с ЕГН ********** сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и
страдания понесени вследствие на увреждане - счупване на долния край на лъчевата кост,
закрито, в дясно, настъпило на 09.09.2020г. вследствие неизправна настилка на тротоара на
*** в близост до магазин „СБА“ в посока Червения площад в гр. Варна, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 09.09.2020г. до окончателното плащане на сумата, както и
сумата от 1725.60 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди
/1400 лв. за имплант, 300 лв. за болничен престой, 11.60 лв. - потребителска такса и 14 лв. –
за медицински консумативи/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 07.05.2021г. до окончателното плащане на сумата.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, неотчитане на
всички събрани по делото доказателства и константната съдебна практика. Изложени са
доводи, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено и създаващо предпоставки за
неоснователно обогатяване на увреденото лице. При определянето му съдът не е извършил
анализ и оценка на всички конкретни факти и обстоятелства от значение за формиране на
преценката за справедливост на размера на паричното обезщетение и не е съобразил
изискването за съответност на паричното обезщетение на действителния размер на болките
и страданията. Така, по делото не е установена продължителността на конкретния
възстановителен период; установено е от експертното заключение, че основните функции на
ръката на ищцата са напълно възстановени; костта е сраснала, а останалите фини
ограничения не са съществени, тъй като се компенсират от лакътя и ръката е в „работен
режим“. Не е установено на ищцата да е предписана медикаментозна терапия свързана с
настъпилите травматични увреждания. Така установеното е в разрез със събраните по
делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Н. и Г., които не следва да се
кредитират като обективни и при отчитане на възможната им заинтересованост в хипотеза
на чл. 172 от ГПК, което не е съобразено в обжалваното решение. Недоказан по делото
поради това остава твърдяния факт, че процесното травматично увреждане е поставило
ищцата в положение на зависимост, в нужда от чужда помощ и грижи за период по-дълъг от
възстановителния за идентично увреждане. Наред с горното следва да се съобрази, че към
момента на непозволеното увреждане МРЗ за страната приета с ПМС № 350/2019г. е била в
размер на 610 лв., а присъденото обезщетение възлиза на 13 кратния размер на същата.
Липсва произнасяне на следващо място по релевираното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат – касае за тротоар със силно компрометирана тротоарна настилка,
като състоянието му може да се възприеме от дълго разстояние. Тези неравности са
изисквали повишено внимание и адекватна оценка на преминаването по тротоара, каквито
ищцата не е проявила. Бездействието на ищцата при необходимост да прояви повишено
внимание и да съобрази нарушената тротоарна настилка, съставлява необоснован риск, в
пряка връзка с който е настъпил и вредоносният резултат. Като постоянно живееща в района
2
се предполага, че пострадалата е познавала състоянието на настилката, като се отчете и
факта, че е имала обективна възможност преди инцидента да възприеме неравностите,
съответно да избегне настъпването на увредата. Като не е положила дължимата грижа,
ищцата със собственото си виновно поведение е допринесла за настъпване на резултата,
като основание за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Неправилно също е определен
началният момент на законната лихва в противоречие с приетото в ТР № 3 от 22.04.2005г.
по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, който следва да е датата на предявяване на исковата
молба. Моли поради всичко изложено да се отмени решението в обжалваната част, а
предявеният иск бъде отхвърлен с извод за неоснователност, а евентуално – присъденото
обезщетение да се намали до справедливия му размер.

В отговор на жалбата Р. АНГ. Г. оспорва доводите в нея и поддържа, че решението в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно постановено.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК предявява насрещна жалба срещу Решение № 1921
от 02.12.2021г., поправено с Решение № 2096 от 20.12.2021г. по гр.д. № 6536/2021г. по
описа на ВРС, ХХХ-ти състав В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл.
86 от ЗЗД е отхвърлен предявения от нея срещу Община Варна иск за обезвреда за сумата
над 8000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и
страдания понесени вследствие на увреждане - счупване на долния край на лъчевата кост,
закрито, в дясно, настъпило на 09.09.2020г. вследствие неизправна настилка на тротоара на
*** в близост до магазин „СБА“ в посоча Червения площад в гр. Варна, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 09.09.2020г. до окончателното плащане на сумата.

Насрещната жалба е основана на оплаквания за несправедливост на решението в тази
част. При определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил доводите, че до
увреждането, ищцата била деен, самостоятелен и социално активен и полезен човек.
Настъпилото увреждане я е поставило в невъзможност да се самообслужва, станала
зависима от близки и приятели, отнело възможността да бъде полезна на околните. Тези
твърдения са установени от събраните по делото гласни доказателства. Отправя искане в
тази връзка решението в отхвърлителната част да се отмени и вместо него се постанови
друго, с което предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди бъде уважен в
пълен предявен размер.
В отговор на насрещната жалба, Община Варна оспорва доводите в нея. Отправя
искане в тази част решението да се потвърди.

ЮРИСКОНСУЛТ П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната от нас въззивна жалба, оспорвам отговора на насрещната страна. Оспорвам
въззивната жалба на насрещната страна, поддържам нашия отговор. Нямам доказателствени
искания. Представям списък с разноски.
АДВ. П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната от
3
нас въззивна жалба, оспорвам отговора на насрещната страна. Оспорвам въззивната жалба
на насрещната страна, поддържам нашия отговор. Нямам доказателствени искания.
Представила съм вече списък с разноски.

С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.

СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

ЮРИСКОНСУЛТ П.: Моля да отмените атакуваното решение и постановите ново,
по силата на което да отхвърлите исковата претенция на Р.Г.. Моля да ни присъдите
сторените разноски съобразно представения списък. Моля релевираното както във
въззивната жалба, така и в отговора на насрещната въззивна жалба, бъде счетено за
пледоария по съществото на спора, като в условията на евентуалност моля, ако приемете
исковата претенция за основателна, да намалите същата по правилата на чл. 52 от ЗЗД.
АДВ. П.: Моля да постановите решение, с което да уважите и останалата част от
претендираната от доверителката ми сума. Претенцията на доверителката ми е твърде
скромна за претърпените от нея неимуществени вреди. В продължение на няколко години
същата търпи и продължава да търпи и към настоящия момент, с оглед представената по
делото експертиза, негативи от поведението на ответника по първоначалната претенция.
Моля да ни присъдите сторените разноски в пълен размер за двете инстанции.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4