РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Бургас, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120100323 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от "Йеттел България" ЕАД срещу В. Д. В.., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 151,72 лева, представляваща абонаментни такси и потребление за отчетен период
от 15.01.2020 г. до 14.05.2020 г. по сключен между страните договор за мобилни услуги от
26.09.2018 г., изм. с допълнително споразумение от 18.07.2019 г. за мобилен номер ....,
сумата от 84.96 лева, представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „а“ от договор
за мобилни услуги от 26.09.2018 г., за мобилен номер ...., сумата от 189.42 лева,
представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „б“ от договор за мобилни услуги от
26.09.2018 г., за мобилен номер .....; сумата от 27 лева, представляваща абонаментни такси
и потребление за отчетен период от 20.02.2020 г. до 19.04.2020 г. по сключен между
страните договор за мобилни услуги от 18.10.2019 г. за мобилен номер ....., сумата от 49.95
лева, представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „а“ от договор за мобилни
услуги от 18.10.2019 г. за мобилен номер ....., сумата от 11.92 лева, представляваща
неустойка при прекратяване по т. 11 б. „б“ от договор за мобилни услуги от 18.10.2019 г. за
мобилен номер .....; сумата от 442,62 лева, представляваща лизингови вноски за периода от
15.01.2020 г. до 18.06.2021 г. по сключен между страните договор за лизинг от 18.07.2019 г.
с предмет мобилно устройство „Sony Xperia 10 Plus Black” и сумата от 438,69 лева,
представляваща лизингови вноски за периода от 15.01.2020 г. до 18.09.2021 г. по сключен
между страните договор за лизинг от 18.10.2019 г. с предмет „Samsung Galaxy Xcover 4
Grey“, за които е издадена Заповед за изпълнение № 2814/16.09.2022 г. по ч. гр. д. №
5418/2022 г. на РС-Бургас, изм. с Разпореждане № 1734/13.02.2023 г. по ч. гр. д. №
5418/2022 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1
от ЗЗД, чл. 345 ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.
1
Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за мобилни и
договори за лизинг. Поддържа се, че в посочения период ответникът не е заплащал
абонаментни такси и дължимите лизингови вноски по договорите. Посочва се, че при
прекратяването на абонамента на ответника са начислени неустойки в размер на три
месечните абонаментни такси по съответния договор за мобилни услуги, както и неустойка
в размер на направената отстъпка за лизинговите вещи за оставащия срок на договора.
Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като
указанията на съда за предявяване на иск относно вземането са породили правния интерес от
предявяване на настоящите искове по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се съществуването на твърдяните от
ищеца облигационни отношения по сключени между страните договори за мобилни услуги
и лизинг. Оспорва се доказателствената стойност на представените от ищеца фактури, като
се изтъква, че същите не са подписани от ответника.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържат
исковата молба.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 5418/2022 г. на РС-Бургас по описа на
Бургаски районен съд, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е
връчена по реда на чл. 47 от ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: Договор за мобилни услуги сключен между страните на 26.09.2018 г. за
абонаментен план Тотал 24,99 и предпочетен номер ********** /л. 12/ и допълнително
споразумение от 18.07.2019 г. към Договор за мобилни услуги сключен между страните на
26.09.2018 г. за абонаментен план Тотал 24,99 и предпочетен номер **********; Договор за
мобилни услуги сключен между страните на 18.10.2019 г. за абонаментен план Тотал+ с
такса в първоначалния срок 16,99 лева и такса след първоначалния срок 19,99 и предпочетен
номер ...../л. 25/; договор за лизинг от от 18.07.2019 г. с предмет мобилно устройство „Sony
Xperia 10 Plus Black” с 23 месечни лизингови вноски в размер на 24,59 всяка /л. 21 гръб/ и
договор за лизинг от 18.10.2019 г. с предмет „Samsung Galaxy Xcover 4 Grey“ с 23 месечни
лизингови вноски в размер на 20,89 всяка /л. 28/. Съгласно чл. 4 от договорите,
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството
във вид, годен за употреба. Представена е подписана от абоната декларация – съгласие от
18.10.2019 г., че В. Д. В..е получила екземпляр от общите условия на ищеца /л. 32/. На л. 33
– л. 40 от делото са приети описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния
оператор, а на л. 34 – л. 37 от заповедното дело са представени Общи условия на Теленор
България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги,
действали за процесния период.
От заключението на вещото лице по възложената по съдебно – счетоводната
експертиза, се установява, че към момента на изготвяне на заключението задълженията на
ответника към ищеца са в общ размер от 1396,28 лева /л. 100/.
2
От заключението на вещото лице по възложената по съдебно – почеркова експертиза,
се установява, че подписите в Договор за мобилни услуги сключен между страните на
26.09.2018 г. за абонаментен план Тотал 24,99 и предпочетен номер .....и допълнително
споразумение от 18.07.2019 г. към Договор за мобилни услуги сключен между страните на
26.09.2018 г. за абонаментен план Тотал 24,99 и предпочетен номер .....; Договор за мобилни
услуги сключен между страните на 18.10.2019 г. за абонаментен план Тотал+ с такса в
първоначалния срок 16,99 лева и такса след първоначалния срок 19,99 и предпочетен номер
.....; договор за лизинг от от 18.07.2019 г. с предмет мобилно устройство „Sony Xperia 10 Plus
Black” с 23 месечни лизингови вноски в размер на 24,59 всяка и договор за лизинг от
18.10.2019 г. с предмет „Samsung Galaxy Xcover 4 Grey“ с 23 месечни лизингови вноски в
размер на 20,89 всяка са изпълнени от ответницата по делото /л. 166/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на
чл. 47 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
По иска с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД:
За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания,
за които е издадена заповедта, т. е. да докаже обстоятелствата, от които твърди, че
произтичат вземанията му за претендираните суми на сочените в исковата молба договорни
основания, в т.ч., че горепосочените договори са валидно сключени с ответника, изпълнение
на собствените си задължения по договорите – предоставяне на достъп до
далекосъобщителната мрежа, респ. реалното потребление на услугите от ответника. В
тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения.
От гореописаните, приети по делото Договор за мобилни услуги сключен между
страните на 26.09.2018 г. за абонаментен план Тотал 24,99 и предпочетен номер .....и
допълнително споразумение от 18.07.2019 г. към Договор за мобилни услуги сключен
между страните на 26.09.2018 г. за абонаментен план Тотал 24,99 и предпочетен номер ....;
Договор за мобилни услуги сключен между страните на 18.10.2019 г. за абонаментен план
Тотал+ с такса в първоначалния срок 16,99 лева и такса след първоначалния срок 19,99 и
предпочетен номер .....; договор за лизинг от от 18.07.2019 г. с предмет мобилно устройство
„Sony Xperia 10 Plus Black” с 23 месечни лизингови вноски в размер на 24,59 всяка и
договор за лизинг от 18.10.2019 г. с предмет „Samsung Galaxy Xcover 4 Grey“ с 23 месечни
лизингови вноски в размер на 20,89 всяка, чиято автентичност се установи от заключението
на вещото лице по възложената по съдебно – почеркова експертиза, която съдът кредитира
като неоспорена от страните, по категоричен начин се установява възникването между
страните на облигационно отношение, което ги обвързва и което е действало в рамките на
заявения от ищеца период на потребление. Неоснователно е възражението на ответника, че
далекоъобщителните услуги не са реално предоставени на ответника, доколкото
претендираните абонаментни такси се дължат за предоставения достъп до
далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят от това дали реално ответника
потребява предоставените му услуги. В случая достъп е предоставен и по двата мобилни
номера, защото обратното не би обосновало сключването на допълнителното споразумение.
Предвид извода, за предоставяне на достъп до мрежата по процесните договори, в тежест на
ответника е да докаже преустановяване на този достъп. По делото обаче не са ангажирани
доказателства за преустановяване на достъпа до мрежата за прериода след сключване на
допълнителното споразумение, поради което настоящият състав приема, че в исковия
3
период ответникът е имал достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца за двата
процесни мобилни номера.
Така мотивиран, поради наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира,
че предявените искове са доказани по своето основание и следва да бъдат уважени в
заявените, неоспорени от ответника размери, установени и въз основа на заключението на
вещото лице по възложената съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
неоспорена от ответника.
По иска с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 345 ал. 1 от
ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД:
За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания,
за които е издадена заповедта, т. е. да докаже обстоятелствата, от които твърди, че
произтичат вземанията му за претендираните суми на сочените в исковата молба договорни
основания, в т.ч., че горепосочените договори са валидно сключени с ответника, изпълнение
на собствените си задължения по договорите – реалното потребление на услугите от
ответника, както и предоставянето на лизинговата вещ. В тежест на ответника е да докаже
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
От ангажираните по делото писмени доказателства, се установява, че на 18.07.2019 г.
и 18.10.2019 г. между страните са сключени и договори за лизинг, които валидно ги
обвързва. По силата на договорите - чл. 1 и чл. 2, ответникът като лизингополучател е
получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство „Sony Xperia 10 Plus Black”,
съответно „Samsung Galaxy Xcover 4 Grey“ на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 24,59 лева всяка, съответно 20,89 лева всяка с обща стойност
на вноските от 565,57 лева, съответно 480,47 лева. Съгласно чл. 1 ал. 2 от договорите,
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство, като подпише договор за изкупуване с лизингодателя най - малко 10 дни преди
изтичане срока на договора и след като заплати изкупна цена от 24,59 лева, съответно 20,89
лева. Ал. 3 от същия член предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде упражнено, то
устройството подлежи на връщане в срок до един месец от изтичане на договора, като в
същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне
устройството. Съответно, ако не изпълни задължението си за връщане на устройството,
респ. заяви в писмена форма, че желае да го върне, лизингополучателят дължи неустойка,
респ. допълнителна сума в размер на 24,59 лева, съответно 20,89 лева. Съгласно чл. 4
лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е получил устройството във вид
годен да го ползва. С оглед обвързващата сила на подписания от ответника документ с
цитираното изявление, съдът приема, че лизингодателят надлежно е изпълнил задължението
си да предостави вещта и за лизингополучателя е възникнало задължението да заплаща
договорената цена за ползването. Крайният падеж е изтекъл през 18.06.2021 г., съответно
през 18.09.2021 г. Доколкото в случая претенцията на лизингодателя се съразмерява с
дължимата до края на договора лизингова цена и предвид липсващи твърдения лизинговата
вещ да е била върната на лизингодателя, то следва да се приеме, че цената за ползването на
вещта за срока до края на договора, който е и изтекъл към момента на завеждане на делото, е
дължима. По отношение на размера, съдът не кредитира заключението по възложената
съдебно – счетоводна експертиза в частта, в която е посочен размера на задълженията на
ответника по договорите за лизинг, тъй като видно от изложеното в табличен вид, не е
съобразен точния брой непогасени вноски. С отговора на исковата молба е оспорено
наличието на облигационна връзка, но не и размера на претендираните от ищеца
задължения за лизингови вноски. Не са представени и доказателства за погасяване на
предявените и непогасени вноски, поради което исковете са основателни в завените размери.
По изложените съображения, предявените искове за лизингови вноски са
основателни и следва да бъдат уважени.
По исковете по чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ал. 1 от ГПК:
4
По отношение на претенциите за сумата от 84.96 лева, представляваща неустойка при
прекратяване по т. 11 б. „а“ от договор за мобилни услуги от 26.09.2018 г., за мобилен номер
....., сумата от 49.95 лева, представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „а“ от
договор за мобилни услуги от 18.10.2019 г. за мобилен номер ....., сумата от 189.42 лева,
представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „б“ от договор за мобилни услуги от
26.09.2018 г., за мобилен номер .....и сумата от 11.92 лева, представляваща неустойка при
прекратяване по т. 11 б. „б“ от договор за мобилни услуги от 18.10.2019 г. за мобилен номер
....., съдът приема следното:
В т. 11 от Договорите за мобилни услуги е предвидено, че в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
или при нарушение на задълженията му по договора или по други документи, свързани с
него, последният дължи: съгласно б. „а“ неустойка в размер на сумата от всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.
Според б. „б“ на същата точка в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан, документ, чийто срок
не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
В чл. 19б, б. "в" от Общите условия на ищеца е предвидена възможност за
дружеството едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е
платил дължими от него суми. Тази клауза в ОУ обаче не урежда реда, по който това право
се упражнява и доколкото се касае до двустранен договор съответно приложение следва да
намери чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, според който, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
че след изтичането на срока ще смята договора за развален. По делото липсват представени
доказателства за изпратено от ищеца и получено от ответника преди изтичане срока на
договора писмено изявление за разваляне на договора, в което на последния е предоставен
подходящ срок да погаси задълженията си с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален. Не са наведени и твърдения в тази насока. Процесната
предпоставка за дължимост на неустойките не е осъществена и с връчване на препис от
исковата молба на ответника, доколкото такъв е връчен на особения представител на
ответника на 23.05.2023 г., към който момент двугодишният срок на договорите са изтекли.
По изложените съображения, съдът приема, че исковете за неустойки са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно на уважената част и сторените в
исковото производство разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозити за
особен представител в общ размер от 815,37 лева, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. По
делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 372,07 лева,
адвокатско възнаграждение в размер от 527,56 лева, депозит за особен представител в
размер от 220 лева и депозит за вещо лице по ССчЕ в размер от 300 лева. Съобразно
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 523,60
лева, от които сумата от 137,20 лева, сумата от 194,60 лева, сумата от 81,10 лева за депозит
за особен представител и сумата от 110,60 лева за депозит за вещо лице по ССчЕ.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част в размер от
5
141,10 лева, представляваща направени в заповедното производство съдебно – деловодни
разноски.
От бюджета на съда в полза на вещото лице по СПЕ е изплатено възнаграждение,
съобразно представената справка-декларация, в размер от 423,19 лева, от които съобразно
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
сумата от 267,09 лева, а съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда сумата от 156,10 лева
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата В. Д.
В...., ЕГН: ********** с адрес гр. .....дължи на ищеца "Йеттел България" ЕАД, ЕИК:...., със
седалище и адрес на управление гр. ..... следните суми: сумата от 151,72 лева /сто петдесет
и един лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща абонаментни такси и
потребление за отчетен период от 15.01.2020 г. до 14.05.2020 г. по сключен между страните
договор за мобилни услуги от 26.09.2018 г., изм. с допълнително споразумение от 18.07.2019
г. за мобилен номер ...., сумата от 27 лева /двадесет и седем лева/, представляваща
абонаментни такси и потребление за отчетен период от 20.02.2020 г. до 19.04.2020 г. по
сключен между страните договор за мобилни услуги от 18.10.2019 г. за мобилен номер .....,
сумата от 442,62 лева /четиристотин четиридесет и два лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща лизингови вноски за периода от 15.01.2020 г. до 18.06.2021 г. по сключен
между страните договор за лизинг от 18.07.2019 г. с предмет мобилно устройство „Sony
Xperia 10 Plus Black”, сумата от 438,69 лева /четиристотин тридесет и осем лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща лизингови вноски за периода от 15.01.2020 г.
до 18.09.2021 г. по сключен между страните договор за лизинг от 18.10.2019 г. с предмет
„Samsung Galaxy Xcover 4 Grey“, за които е издадена Заповед за изпълнение №
2814/16.09.2022 г. по ч. гр. д. № 5418/2022 г. на РС-Бургас, изм. с Разпореждане №
1734/13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 5418/2022 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2,
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 345 ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 84.96 лева /осемдесет и четири лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „а“ от
договор за мобилни услуги от 26.09.2018 г., за мобилен номер ....., сумата от 49.95 лева
/четиридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща неустойка при
прекратяване по т. 11 б. „а“ от договор за мобилни услуги от 18.10.2019 г. за мобилен номер
....., сумата от 189.42 лева /сто осемдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „б“ от договор за мобилни услуги от
26.09.2018 г., за мобилен номер .....и сумата от 11.92 лева /единадесет лева и деветдесет и
две стотинки/, представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „б“ от договор за
мобилни услуги от 18.10.2019 г. за мобилен номер ....., за които е издадена Заповед за
изпълнение № 2814/16.09.2022 г. по ч. гр. д. № 5418/2022 г. на РС-Бургас, изм. с
Разпореждане № 1734/13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 5418/2022 г. на РС-Бургас, на основание
чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Д. В.., ЕГН: ********** с адрес гр. ..... да заплати на "Йеттел България"
ЕАД, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление гр. .. .... сумата от 523,60 лева
/петстотин двадесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени по делото
съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 141,10 лева /сто четиридесет и един лева
и десет стотинки/, представляваща направени в заповедното производство съдебно –
деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Йеттел България" ЕАД, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление гр.
..... да заплати по сметка на РС – Бургас сумата от 267,09 лева /двеста шестдесет и седем
лева и девет стотинки/, представляваща възнаграждение на вещо лице по възложената
6
съдебно – почеркова експертиза.
ОСЪЖДА В. Д. В.., ЕГН: ********** с адрес гр. .... да заплати по сметка на РС –
Бургас сумата от 156,10 лева /сто петдесет и шест лева и десет стотинки/, представляваща
възнаграждение на вещо лице по възложената съдебно – почеркова експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7