РЕШЕНИЕ
№
92
град
Бургас 06.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас – трети състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Д.
при секретар И.Л. като изслуша
докладваното от съдията Д.
административно дело № 1518 по описа
за 2022 г. на Административен съд – Бургас, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл.145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от „Принт Стор“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Цариградска“
№ 54, ет.5, чрез управителя С.Н.И., срещу ревизионен акт № Р-02000221006334-091-001/01.06.2022
г., издаден от Галя Петкова, началник сектор, възложил ревизията, и Радка
Темелкова, главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 109 от 19.08.2022г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП и с който на дружеството са определени
допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на
местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2021 г. до
30.09.2021г. в размер на 20898,04 лв. ведно с лихви върху него в размер на
1236,57 лв.
Жалбоподателят оспорва ревизионния акт като
неправилен и незаконосъобразен. Оспорва констатациите на ревизиращия орган,
като счита, че неправилно тълкува събраните в хода на ревизията доказателства,
а с РА се правят недоказани и необосновани констатации и изводи. Излага
подробни доводи, че липсващата сума е била съхранявана в банкова касета, наета
от дружеството, находяща се в „Граждански трезор" на бившата „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД, като същата е била
противозаконно отнета от владението на дружеството, за което има образувано
досъдебно производство. Счита, че при извършване на ревизията не са взети
предвид представените от ревизираното дружество доказателства в тази насока. Жалбоподателят
твърди, че липсата на сума в размер на 417960,87 лв. не е свързана с дейността
на дружеството и липсата на сумата не носи икономическа изгода на дружеството.Жалбоподателят
оспорва изводите на ревизиращите органи, като излага твърдения, че сумата не е
изразходвана, а противозаконно отнета (открадната) от владението на
дружеството, както и че сумата не е разпределяна, включително под формата на
скрито разпределение на печалбата поради горната причина. Счита, че липсата не
попада в дефиницията, закрепена в §1. т. 5. б. „а“ от ДР на ЗКПО, тъй като не е
изразходвана, не е разпределяна и не е дивидент, защото липсва по друга
причина. Иска се отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на направените
в производството разноски. Ангажира доказателства. В хода на съдебното производство
жалбоподателят се представлява от управителя С.И. и от надлежно упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата на сочените в нея основания и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
– директора на дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, редовно
и своевременно призован, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Т., намира оспорването за неоснователно и недоказано.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Бургас, като взе
предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ревизионното производство е
образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000221006334-020-001 от 10.11.2021г. (л.170), изменена със заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000221006334-020-002 от
20.01.2022г. (л.134), заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000221006334-020-003 от 09.02.2022г. (л.129) и заповед за изменение на
заповед за възлагане на ревизия № Р-02000221006334-020-004/17.03.2022г. (л.119),
издадени от началник на сектор при ТД на НАП Бургас.
Ревизията обхваща установяване на
задълженията за корпоративен данък за периода 23.01.2017г. – 31.12.2020г.,
данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни
физически лица за периода 23.01.2017г. – 30.09.2021г. и ДДС за периода 31.01.2017г. – 31.10.2021г.
До дружеството е изпратено Искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с
изх. №Р-02000221006334-040-001/03.12.2021г. (л.139), с което са изискани:справки за наличните недвижими имоти (приложение №
1), за наличните моторни превозни средства (приложение № 2), за наличните
машини, стоки, оборудване, стопански инвентар (приложение № 3), за дългосрочни
и краткосрочни инвестиции (приложение № 4), за вземания от банки и трети лица
(приложение № 5) и декларация за стопанисваните обекти от задълженото лице;
справка за недвижими имоти, справка за собствени/наети пътни превозни средства,
в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8, с
технически допустима максимална маса не повече от 3.5 тона, справка за
придобити през последните 12 месеца мобилни телефони или преносима офис –
техника. Изискани са и писмени обяснения относно осъществяваните дейности от
„ПРИНТ СТОР" ЕООД през периода 23.01.2017г. – 31.10.2021г., материална
база собствена и/или наета за осъществяване на дейността на дружеството, в т.
ч, производствени помещения, складове, търговски обекти и др., счетоводни
програмни продукти, използвани от дружеството през ревизирания период, начини на
финансиране на дейността на „ПРИНТ СТОР” ЕООД през ревизирания период и банкови
сметки на дружеството в страната и чужбина.
По това искане, от представляващия
ревизираното дружество са представени изисканите справки с попълнена информация
(л.152-167) и декларация, в която е посочено, че дейността на фирмата е
покупко-продажба на консумативи за принтери и копирни машини. Дружеството няма
собствени обекти и други ДМА, дейността се извършва в склад под наем, намиращ
се в гр. Бургас 5-ти километър, собственост на фирма „Роман 9999“ ЕООД.
Дружеството няма назначени работници и няма касови апарати. Посочено е още, че
дружеството няма стоки, активи и услуги със смесено предназначение, които да се
ползват от ДЗЛ. Дружеството няма извършени плащания в брой към контрагенти,
регистрирани на територията на страната на стойност равна или
надвишаваща
10 000 лева. Декларирано е, че средствата, с които работи фирмата са от
търговската дейност и собствени, а всички издадени фактури за продажби от
дружеството са ВОД. Според декларацията дружеството не е извършвало дейност
2020г. и 2021г.
С искане за извършване на действия от
други контролни органи № Р-02000221006334-032-001/04.03.2022г. (л.128) е
поискано информация от ОД на МВР – Бургас на какъв етап е досъдебно производство
№ 251 ЗМ-334/2017г. по описа на ОД на МВР-Бургас, образувано за това, че за
периода от 19.07.2017 г. до 28.09.2017 г. в гр. Бургас, от банкова касета,
намираща се в „Граждански трезор" на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК"
АД, клон Бургас, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 12, са отнети движими
вещи - парични средства, от владението на собственика им „Принт стор"
ЕООД, представлявано от С.Н.И.. Изискан е документ, удостоверяващ приключването
на производството, ако то е приключило.
В тази връзка, с писмо изх. №
9371/2017 от 15.03.2022 г. (л.125), Районна прокуратура - Бургас предоставила
заверено копие на Постановление за спиране на наказателно производство от
07.06.2019г. В цитираното постановление подробно са описани всички извършени действия
по разследването и установената фактическа обстановка. Посочено е, че след
извършването на всички възможни процесуално-следствени действия и въпреки
проведените оперативно-издирвателни мероприятия, извършителят на престъплението
не е разкрит, поради което, на основание чл. 199 и чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК
е спряно наказателното производство № 251 3M-334 / 2017 г. по описа на ОД на
МВР Бургас, вх. № 9371/2017 г. и ПОР № 2995/2017 г. по описа на БРП, образувано
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
На
04.08.2021г. е извършено посещение на обекта на
дружеството, находящ се в гр.Бургас, ул. „Цариградска“ №
54, ет.5, от страна на органите
по приходите, за извършване на фактическо преброяване на паричните средства. При проверката била изброена налична сума в размер на 53.83 лв., която съвпадала с данните от оборотната ведомост към 31.08.2021
г. Бил съставен опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката (л.95), а инвентаризацията на паричните средства била документирана с Протокол №
0935661/04.08.2021г. (л.93). В попълнения в хода на проверката въпросен лист, представителят
на дружеството посочил, че няма дадени суми на трети лица, няма други каси и
места, където да се съхраняват парични суми (л.94). Проверяваното лице представило оборотна ведомост към 31.08.2021 г. с дебитно салдо
по счетоводна сметка 501 „Каса в лева” - 53,83 лв. и дебитно салдо по счетоводна сметка 502 „Каса във валута” в размер на 417960,87
лв. Проверката
приключила с Протокол № П-02000221133792-073-001/25.10.2021г.
(л.83, стр.2)
До дружеството е изпратено искане за
представяне на документи П-02000221133792-040-002 от 05.08.2021г. (л.117). В
отговор вх.№ ИТ-00-6857/19.08.2021 г. (непредставено по делото), проверяваното лице представило хронологични
справки за счетоводна сметка 501 Каса в лева за 2020 г. и към 31.08.2021г.(л.98),
Протокол от Общото събрание на „ПРИНТ СТОР" ЕООД от 30.06.2021г. за
разпределяне на дивидент за третото тримесечие на 2021 г. в размер на 32900,00
лв. (л.97), оборотни ведомости за 2020 г. и към 31.08.2021 г. (л.99-100),
счетоводен баланс за 2020 г.(л.100, стр.2 -103), отчет за приходите и разходите
за 2020г. (л.103, стр.2 -106), договор за наем на сейф от 07.06.2017 г. със
„СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД (л.112-115), Протокол № 55/07.11.2017г.
от ОД на МВР Бургас (л.106. стр.2-107), молба от С.И. до Районна прокуратура
Бургас от 15.06.2018 г. (л.108), Отговор от Районна прокуратура Бургас (л.109),
молба от С.И. до директора на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД от
21.12.2017г. (л.109, стр.2 -110) и отговор от „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕСБАНК" АД (л.111).
Във връзка с констатираната липса на
парични средства, управителят на „ПРИНТ СТОР" ЕООД С.И., представила
писмени обяснения, според които дружеството е имало сключен договор за наем на
сейф от 07.06.2017 г. със „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД, където са се
съхранявали 213 700,00 евро. На 28.09.2017 г. И. установила, че съдържанието на
сейфа е изчезнало, за което е уведомила банката и Районна прокуратура Бургас.
Образувано било досъдебно производство № 251 3M-334/2017 г. по описа на ОД на
МВР Бургас. Извършена е експертиза от Базова научно - техническа лаборатория към
ОД на МВР Бургас - Протокол № 55/07.11.2017 г. (л.243). Според заключението на
Районна прокуратура Бургас, поради неизяснената фактическа обстановка и
непълнотата на доказателствата не може да бъде направен анализ на
доказателствата и даден категоричен отговор за извършено престъпление.
В хода на ревизията с протокол №
1702581/08.04.2022г. (л.77) е приобщен доказателствен материал от
счетоводството на ревизираното лице - заверени копия на оборотни ведомости към
31.12.2017 г., към 31.12.2018 г.,към 31.12.2019
г., към 31.12.2020г. и към 31.12.2021г., както и Удостоверение рег. № 251000-16132/17.07.2018г.
на ОД на МВР Бургас (л.95, стр.2), издадено на С.И., в качеството й на
представител на ощетеното юридическо лице „Принт стор” ЕООД, в уверение на
това, че е пострадал от престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК по ДП № 251 ЗМ-334/2017г. по описа на ОД на МВР – Бургас, образувано за
това, че за периода от 19.07.2017 г. до 28.09.2017 г. в гр. Бургас, от банкова
касета, намираща се в „Граждански трезор" на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕСБАНК" АД, клон Бургас, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 12, са
отнети движими вещи - парични средства, от владението на собственика им „Принт стор"
ЕООД, представлявано от С.Н.И.. Приобщен е и Протокол №
П-02000221133792-073-001/25.10.2021г. (л.83, стр.2) и доказателствата към него
за извършена проверка за установяване на определени факти и обстоятелства по
отношение на „ПРИНТ СТОР" ЕООД, във връзка с извършване на инвентаризация
на налични парични средства в каса.
В
срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад №
Р-02000221006334-092-001 от 05.05.2022г. (л.52), който съдържа
изискуемите по чл.117, ал.2 от ДОПК реквизити. Същият е връчен на ревизираното лице на 10.05.2022г., видно от
представеното по делото удостоверение за електронно връчване (л.50). В предоставения срок, ревизираното лице не е
подало възражение срещу ревизионния доклад.
Ревизионното производство е
завършено с издаването на ревизионен акт № Р-02000221006334-091-001 от 01.06.2022г.
(л.32) от Галя Петкова, началник сектор, възложил ревизията, и Радка Темелкова,
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. С РА на дружеството са
определени допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2021 г. до
30.09.2021г. в размер на 20898,04 лв. ведно с лихви върху него в размер на
1236,57 лв.
Органите по приходите установили, че
от представените заверени копия на оборотните ведомости за ревизираните отчетни
периоди е видно, че до 2021 г. „Принт стор" ЕООД има обороти по счетоводна
сметка „Каса” в лева и не притежава парични средства във валута в брой, макар
лицето да твърди, че през 2017 г. са му противоправно отнети парични средства
във валута в размер на 213 700 евро.
Въз
основа на гореизложеното е направен извод, че липсващата касова наличност към
04.08.2021г. в размер на 417960.87 лв. произтича от изразходвани суми, които не
са свързани с дейността на дружеството и не носят икономическа изгода за него,
разпределени са в полза на неговия собственик, което попада в приложното поле
на хипотезата на § I, т. 5. б. „а" от ДР на ЗКПО. Липсата на доказателства
за разходване на паричните средства или за други обстоятелства, обуславящи
причините за тяхната фактическа липса, са предпоставили извода, че собственикът
на данъчно задълженото лице се е разпоредил със същите в своя полза или в полза
на свързаните с него лица. т. е. налице е „разпределение под каквато и да е
форма" на суми от патримониума на задълженото лице в патримониума на
неговия собственик. При така установените обстоятелства скритото разпределение
на печалбата е третирано като дивидент, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО. По
отношение на определената сума с характер на скрито разпределение на печалбата
е приложено облагане с данък върху дивидента - с данък при източника по реда на
чл. 194 от ЗКПО, съответно с окончателен данък по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ.
Съгласно
направените констатации, на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, за сумата с
характер на скрито разпределение на печалбата в размер на 417960,87 лв. на
„Принт стор" ЕООД е начислен окончателен данък върху дивидента в размер на
20898,04 лв. за периода 01.07.2021 г. - 30.09.2021 г. Начислена е и дължима лихва за невнесения в
срок данък върху дивидента в общ размер 1236,57 лв. Ревизионният акт е връчен
на ревизираното лице на 13.06.2022г., видно от представеното по делото удостоверение
за електронно връчване (л.47)
Дружеството обжалвало издадения
ревизионен акт по административен ред пред директора на дирекция “ОДОП” -
Бургас при ЦУ на НАП с жалба вх.№ ИТ-00-4263/17.06.2022г. (л.30), като в
жалбата били изложени възражение сходни с възраженията в сезиращата настоящия
съд жалба.
Директорът на дирекция “ОДОП” -
Бургас при ЦУ на НАП се произнесъл по
жалбата с мотивирано решение №109/19.08.2022г., потвърждаващо определените с
ревизионния акт задължения за данъци. В мотивите на решението е посочено, че от
приложените към преписката доказателства се установява, че по данни от
оборотната ведомост към 31.12.2017г. ревизираното дружество е имало налични
парични средства в брой в размер на 565 645,25 лв. по счетоводна сметка 501
„Каса в лева“, като липсва заведена счетоводна сметка за отчитане на парични
средства в брой във валута. Едва през 2021г. в хода на ревизията е взета
счетоводна операция, с която парични средства в брой в размер на 417960.87 лв.
се прехвърлят от сметка 501 „Каса в лева“ в сметка 502 “Каса във валута“. Направен
бил извод, че през 2017г. дружеството не е имало осчетоводени наличности и
движения на парични средства във валута, тъй като въобще не е имало заведена
такава счетоводна сметка, като според АО този факт поставя под съмнение
твърдението за наличието в банков сейф на сума в размер 213700 евро. която да е
собственост на „Принт стор“ ЕООД. Изложени са
доводи, че в
преписката липсват безспорни доказателства, доказващи депозирането на сумата от
213700 евро, собственост на „Принт стор“ ЕООД, с оглед на което е прието, че
дори и да се установи по безспорен начин кражба на парична сума от наетата от
„Принт стор“ ЕООД банкова касета, тя не би могла да бъде идентифицирана нито по
размер, нито по вид валута с установената липса на пари от касата на „Принт
стор“ ЕООД на 04.08.2021 г.
Допълнително са изложени мотиви, че
от приложените към преписката счетоводни документи се установява, че
установената от управителя на ревизираното дружество кражба на 213700 евро, за
която твърди, че са собственост на „Принт стор" ЕООД, по никакъв начин не
е отразена в счетоводството на дружеството като липса на пари в брой и към
04.08.2021 г. тези пари все още са налични по счетоводни данни.
Решаващият орган преценил, че предвид
липсата на доказателства за разходване на паричните средства за дейността на
дружеството или за други обстоятелства, обуславящи причините за тяхната
фактическа липса, ревизиращите органи са направили обоснован извод, че
собственикът на ревизираното дружество се е разпоредил със същите в своя полза
или в полза на свързани с него лица по смисъла на §1, т, 3 от ДОПК - т.е.
налице е „разпределение под каквато и да е форма" на суми от патримониума
на „Принт стор" ООД в патримониума на неговия собственик, с оглед на което
отхвърлил жалбата.
Решението
е връчено на ревизираното лице на 21.08.2022г., видно от представеното по
делото удостоверение за електронно връчване (л.25), а сезиращата съда жалба
вх.№ 04-П-Ж-83#2 е подадена на 25.08.2022г.
По
искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото са представени писмени
доказателства, събрани по ДП №2995/2017 г., а именно: кореспонденция със
„Сосиете Женерал Експресбанк“, регистър на клиентските посещения, извлечения от
електронната система за договори за наета трезорна касета в граждански трезор-клон
Бургас на същата банкова институция, постановление за назначаване на експертиза, ведно с протокол и заключение по
експертизата(л.214-244).
От
ответника са представени заповед № РД-349/30.06.2021г. (л.19), заповед № РД-3/04.01.2022г.
(л.21) и заповед № РД-265/17.05.2022г. (л.23), обосновващи компетентността на
органа, възложил ревизията.
В
хода на съдебното производство е допусната и приета без възражения
съдебно-счетоводна експертиза.
Според
заключението на вещото лице, „ПРИНТ СТОР” ЕООД притежава две валутни сметки в EUR, като стойността
на изтеглената валута от сметка BG29TTBB94001527914570 в „Сосиете Женерале
Експрес Банк" АД възлиза на 97 300.00 EUR, а стойността на изтеглената
валута от сметка BG07RZBB91551007785520 в „Райфайзен Банк" АД възлиза на
190 000.00 EUR. Общата стойност на изтеглените от банкови сметки във валута EUR
е 287 300.00 EUR. Вещото лице посочва още, че изчислената левова равностойност
на 213 700 EUR към 28.07.2017г., когато задълженото лице претендира, че е
установило липсата на паричната сума, възлиза на 417 960.87 лв. По отношение на
внесените суми в банковите сметки на лицето, експертът е установил наличието на
две вноски за захранване на валутните сметки, както следва: по сметката в „Сосиете
Женерале Експрес Банк" АД – 150 евро, внесена на 06.06.2017г. и по
сметката в „Райфайзен Банк" АД – 100 евро, внесени на 24.01.2017г.
Съгласно
заключението на вещото лице, стойността на постъпилата валута в сметка
BG29TTBB94001527914570 в „Сосиете Женерале Експрес Банк" АД възлиза на 106
997.00 EUR, в това число 106 847.00 EUR са получени суми от клиенти и 150.00
EUR е захранване на сметка. А стойността на постъпилата валута в сметка BG07RZBB91551007785520
е „Райфайзен Банк" АД възлиза на 223 612.50 EUR, в това число 223 612.50
EUR постъпили суми от клиенти и 100.00 EUR захранване на сметка. Общата
стойност на внесените на каса средства възлиза на 250.00 EUR. Останалата сума е
получена по банков път от чуждестранни клиенти.
Вещото
лице посочва още, че сметките за отчитане на движение и наличност на парични
сметки в банкови сметки са както следва: 5030 -набирателна сметка; 503 - разплащателна
сметка в лева RF; 5031 - валутна
сметка в EUR RF; 5032-валутна сметка в EUR SG
Посочено
е още, че сметка за отчитане на движение и наличност на парични средства в брой
валутни и в лева: 501 - каса в лева и 502-каса валута от 2021г.
Експертът
е посочил, че за отчитане на движението на парични средства по банкови сметки
се използват сметки : 503, 5030, 5031, 5032. За отчитане на паричните средства
в брой в лева и EUR е използвана сметка 501 Каса в лева. Няма аналитично водене
на сметка 501 Каса в лева. Според заключението, счетоводните сметки, отчитащи банковите
сметки се водят на синтетично ниво. Посочено е още, че валутните сметки се
водят в лева. Вещото лице е изготвило и таблица, в която са посочени
постъпилите и изразходвани средства от трите банкови сметки на дружеството и
движение на каси по години.
Вещото
лице установило, че дружеството е водило една синтетична сметка за паричните
средства в брой в лева и валута, а именно 501 Каса в лева. Установената през
2017г. липса на парична сума, е отразена като налична в счетоводна сметка 502
Каса валута през 2021г.
Експертизата
установява, че налични суми към 18.07.2017г. възлизат на:
- 501 сметка - 414 520,60 лева, в това
число 410 135,35 лв в EUR или 209 698,87 EUR
5031 валутна сметка RF- 2 428,37 EUR, на
равностойност 4 749,48 лв.
5032 валутна сметка SF- 24 727,03 EUR , на стойност
48 361,87 лв.
503 Банкова сметка *** - 1 849,99 лв.
Движенията
по тези партиди за периода от учредяване на дружеството до 18.07.2017г.
включително, вещото лице е установило както следва :
-
Сметка 5031
Постъпления
: 223 612,50 EUR / от които 223 512,50 EUR от контрагенти и 100 EUR захранване
на сметка/
Плащания
: 221 184,13 EUR/от които 190 000 EUR изтеглени на каса, 385,06EUR плащания към
търговци, 1 284,45 EUR банкови такси, платени суми на доставчици Комакс - 26
745,00 EUR и 2 769,62 EUR обмяна валута фирмени сметки /
Сметка
5032
Постъпления:
44 964,50 EUR/от които 44 814,50 EUR от контрагенти и 150 EUR захранване на
сметка/
Плащания:
20 237,47EUR/от които 20 000,00 EUR изтеглени в брой, 108,63 EUR банкови такси
и 128,84 EUR такса трезор/
Сметка
503 лева
Постъпления
: 5940,65 лв./от които 100 лв захранване на сметка, 442,65 получени от АВП НАП
и 5398 лв. =2769,62 EUR от обмяна на валута между фирмени сметки/
Плащания:
4 090,64лева/от които 4 012,64 лева плащания към контрагенти и осиг.НАП и 78
лв. банкови такси.
За
изясняване на релевантните по делото факти, в съдебно заседание е разпитан и
свидетеля Никола К.. Същият заявява, че познава И. от 2000г., когато тя е била
счетоводител на негова фирма. Свидетелят заявява, че юли 2017г. И. го
потърсила, за да й помогне при преместване на сума пари от една банка в друга.
Свидетелят закарал И. до Райфайзенбанк да изтегли парите и после да ги внесе в Експрес
банк, сега ДСК, на „Кирил и Методий“. По пътя тя му споделила, че сумата е
около 60-70 000 евро, като уточнява, че тази сума му е била казана от И., а не
възприета лично от него. Посочва, че не е влизал в трезора, а е изчакал в
салона на банката. Свидетелят посочва, че не знае причината за преместване на
парите, като само вършел услуга на приятел. Твърди, че това се е случило
еднократно.
С.И.
е дала обяснения пред съда в качеството си на управител на дружеството-жалбоподател.
В обясненията си И. посочва, че е избрала да съхранява паричната сума от 213
700 евро в брой в банкова касета, вместо по сметка заради притеснения, като не
искала по сметките й да има много пари. Същата не може да посочи конкретна
дата, на която е депозираната сумата, тъй като многократно е теглила по 10 000
евро, които влагала в трезора. Свидетелката имала още един трезор – в „Райфайзен
Банк" АД, като след изтичане на срока на последния, И. решила да събере
парите на едно място. За тази цел потърсила помощ от приятел.
По отношение на записи от камерите
за видеонаблюдение в банковия клон на „Сосиете Женерал Експресбанк“ и/или
конкретно от „Гражданския трезор“ на банката, където се е намирала наетата
касета, И. посочва, че записите са представени пред разследващите органи, но
три месеца по-късно.
Жалбата срещу ревизионния акт е
подадена от лице с правен интерес от оспорването му, в срока предвиден по чл.
156, ал. 1 от ДОПК, срещу подлежащ на оспорване акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена от събраните по делото
писмени доказателства и обясненията на страните.
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за
която е налице правен интерес от търсената защита, в частта, в която е обжалван
и потвърден по административен ред и при спазване на 14 - дневния срок за
съдебно обжалване, предвиден в чл.156 ал.1 от ДОПК, поради което е допустима.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Атакуваният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал.2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал.1, т.4 от ЗНАП. Органът, възложил производството е
имал това правомощие по чл. 112, ал. 2,
т. 1 от ДОПК с оглед заповеди № РД-3/04.01.2022г. на директора на ТД на НАП -
Бургас. (л.21-22) Актът е издаден в
предписаната от закона форма и съгласно изискванията за съдържание по чл. 120
от ДОПК. Ревизионното производство е приключило в установения от чл. 114, ал. 2
от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.
Ревизионното
производство е започнало със ЗВР № Р-0200221006334-020- 001/10.11.2021г.,
като е определено ревизията да бъде извършена в срок от два месеца от
връчването на заповедта. Същата е връчена на 22.11.2021г. Със Заповед за изменение на Заповедта за
възлагане на ревизията №Р-02000221006334-020-002/20.01.2022г. срокът на
ревизията е бил продължен до 22.02.2022г. при запазване на предмета – Данък
върху добавената стойност, Корпоративен данък и данък върху Дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица. С нова заповед ЗВР
№ Р-0200221006334-020- 003/09.02.2022г. срокът бил продължен до 22.03.2022г.
Ревизията
е извършена в рамките на предвидените в разпоредбите на чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК срокове и въз основа на актове на орган по приходите, който е компетентен
да стори това.
В случая не е
нарушено правото на защита на ревизирания субект, комуто са връчени всички
актове по време на административното производство и му е осигурено правото на
защита срещу всяко процесуално действие на административния орган. От
доказателствата по делото е видно, че същият е упражнил в срок правото си на
жалба, както пред директора на Д "ОДОП" - Бургас, така и пред съда.
РА
съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като
електронен документ с квалифицирани електронни подписи. Ревизионен доклад № Р-
0200221006334-092-001/05.05.2025 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от
същия кодекс и е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата
чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Не се
констатираха нарушения на процесуалните правила по провеждане на ревизията,
които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Всички актове по
възлагането и провеждането на ревизионното производство са надлежно връчени. В
хода на ревизията са установени всички релевантни за спора факти, които не се
оспорват и в жалбата.
Спорът е
правен и касае материалната законосъобразност на начисления в тежест на
жалбоподателя данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021г.
На
основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ с окончателен данък се
облагат облагаемите доходите от дивиденти в полза на местно физическо лице от
източник в България. В ал. 3 на чл. 38 е предвидено, че окончателният данък за
доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се
определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на
печалбата. Съгласно § 1, т. 8 от ЗДДФЛ скрито разпределение на печалбата е
съответното понятие по смисъла на ЗКПО. Според § 1, т. 5, б. "а" от
ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната
от лицето дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е
форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с
изключение на доходи от акции и доходи от дялови участия.
Счетоводните
записвания следва да отразяват точно действителното финансово състояние и
операции на дружеството. Към момента на ревизията е установено, че лицето отразява
наличие на левова валута, която не е намерена. Обясненията, че в действителност
се касае за еврова валута, която не е надлежно отразена сочат на счетоводна
необоснованост на тази теза. Счетоводното й отразяване в отделна каса по
счетоводен стандарт е извършено едва след проверката, като е направен опит
липсата да се обвърже със заявена като извършена през 2017г. кражба от банкова
касетка. Според съдебния състав доколкото декларираната валута не е отразена
счетоводно липсват преки доказателства, че се касае за една и съща сума. Още
повече, че липсва пълно съответствие между стойността на двете суми. Само това
обстоятелство е достатъчно да обоснове извършеното от данъчните органи
облагане.
Заявената
кражба на сума само по себе си правилно не разколебава извода на органите по
приходите, че сумата е разпределена в полза на едноличния собственик на
капитала, без да е свързана с осъществяваната от ДЗЛ дейност. Жалбоподателят не
дава точни обяснения относно констатираните разлики в размера на сочената като
съхранявана в трезора сума и тази, изтеглена последователно в периода 10.02.2017г.
– 18.07.2017г.
Липсва
съответствие и между свидетелските показания на разпитания в о.с.з. свидетел,
който обяснява, че сумата, която е съдействал да бъде превозена, след
изтеглянето й от Райфайзен банк, според С.И. възлизала на 70 000 евро, докато
от справката на вещото лице за датите и размера на изтеглените суми се
установява, че липсва подобно еднократно теглене на близка до заявената сума. Нещо
повече, видно от Молба на физическото лице С.И. до Главния изпълнителен
директор на Сосиете Женерал Експресбанк, банковата касетка е била ползвана от
друго търговско дружество, собственост на същото лице в продължение на пет
години (л.109 – 110). Това и липсата на пълно съответствие между сумите,
заявени като откраднати и изтеглените такива, преди кражбата разколебава
тезата, че сумата в касетата, каквато и да е тя по размер е била собствена на
дружеството жалбоподател.
Ако от
друга страна се сочи, че сумата е била взета от наетата там банкова касета, а
не е била изтеглена, за което също се излагат твърдения в хода на
производството, то видно от документите на л.181-186 по делото (Договор за наем
на сейф и Заявление/искане от 18.07.2017г.) се установява това, че титуляр на
този сейф е бил друг търговец – Евро Си ЕООД, като липсват установени
счетоводни операции по предоставяне и съответно възстановяване на суми по
паричен заем между двете дружества. Напротив, подобен факт по-скоро сочи на
разпореждане на жалбоподателя с тази твърдяна сума в полза на трети лица.
Обстоятелството
по заявената кражба по аргумент на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО
във вр. с § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ е положителен благоприятен за ДЗЛ факт,
поради което именно в негова тежест е било да го установи, в съответствие с
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. По административната преписка и делото не
са представени преки доказателства в тази насока. Налични са данни за заявена
като реализирана кражба, образувано досъдебно производство против неизвестен
извършител и изготвена експертиза, според която са налични следи от твърд
предмет. Оставянето на следи обаче, само по себе си не доказва отключване на
сейфа, още повече, че се касае за двойноподсигурена система от две ключалки,
една от които не само не е установена като отключвана ( а същата следва да
сработи първа, според описанията в експертизата), но и не е установено каквото
и да е въздействие върху нея. По тази причина заявлението за извършена кражба
не може да се възприеме за равносилно на действителна такава. В подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че счетоводно липсва отразяване на посоченото
събитие в счетоводството на дружеството. Напротив сумата е отразявана като
налична и то във валута различна от тази, в която се сочи да е била
откраднатата.
Нещо
повече, доколкото дружеството попада в хипотезата на чл.28, ал.2 от Закона за
счетоводството, негова е била тежестта да докаже, че при задължителните годишни
инвентаризации процесната липса е била надлежно отразена, но такива
доказателства по делото не се представят.
Жалбоподателят
е могъл както да отрази кражбата счетоводно в сметка 609 – други разходи, така
и да запише липсата задбалансово в сметки 442 или 444, което също не е било
сторено.
Всички
тези обстоятелства разколебават тезата на жалбоподателя, както че сумата в
трезора е била собствена на това дружество, така и че е налице пълна
идентичност между посочената като открадната такава през 2017г. и отразената
като налична в български лева сума по каса.
По арг. от § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО при
скритото разпределение на печалбата отчитането или не на разпределението като
разход не влияе върху определянето му като дивидент. Отсъствието на
информационни източници за осъществени действия на разпореждане от дружеството
с липсващите средства, водят до извода, че финансовите отчети на търговеца не
отразяват вярно и точно имущественото и финансовото му състояние (вж. чл. 24,
ал. 1 ЗСч), а начинът на водене на счетоводството препятства определянето на
основата за облагане с данъци. Оспорващият не е провел пълно насрещно
доказване, с което да разколебае констатациите по РА, че е налице счетоводно
отразяване на касова наличност в български лева, която не е установена намясто.
Несъответствието между твърдението на оспорващия за наличие на извършена кражба
на стойност в евро от една страна, възможността паричните средства да са
използвани за стопанската дейност на дружеството, като плащания към трети лица и
липсата на съответното на това твърдение счетоводно отразяване съгласно ЗСч,
води до обратен на твърдения от жалбоподателя извод.
Установената
фактическа липса напълно покрива характерните черти на понятието скрито
разпределение на печалба. Поради липсата
както на надлежно счетоводно отразяване, така и на преки и достатъчно
категорични доказателства, които да потвърждават тезата на жалбоподателя, съдът
намира за обоснован и правилен извода на ревизиращия екип, че това е изплатен
дивидент под формата на скрито разпределение на печалба, чиято липса е
констатирана през 2021г. и подлежи на
облагане като доход по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ с данъчната ставка от 5% по чл.
46, ал.3 от ЗДДФЛ, като задължението правилно е изчислено по размер. Задължен
за внасяне на данъка е платеца на дохода по силата на чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ,
поради което правилно с обжалвания ревизионен акт задължението е вменено за „Принт
Стор“ ЕООД.
При
скритото разпределение на печалба отчитането или неотчитането на
разпределението като разход не влияе върху определянето му като дивидент, още
повече, че не е спорен факта, че едноличният собственик на капитала на
дружеството не е вземал решение за разпределяне на дивиденти. Затова и не се
изключва задължението за окончателен данък. В този смисъл обжалваният ревизионен
акт е правилен и обоснован.
Доказано
е и задължението за лихви като акцесорно задължение. Този данък съгласно чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ е следвало да се
удържи и внесе от жалбоподателя в срок до края на месеца, следващ тримесечието,
през което е извършено скритото разпределение на печалба т.е до 30.09.2021 г.
Правилно е определена и дължимата лихва съгласно чл.175 ал.1 от ДОПК за
неплатеното в срок данъчно задължение. За периода от 01.10.2021 г. до
01.06.2022 г. тази лихва върху дължимия данък от 20898,04лв. възлиза на 1236,57лв.,
колкото е определена от органа по приходите.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че процесния ревизионен акт е правилен и
законосъобразен, и като такъв следва да бъде оставен в сила, а жалбата като
недоказана и неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед,
констатираната неоснователност на жалбата, на данъчната администрация се дължат
сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На
основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8 ал.1 т.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, те се констатираха в размер на 1194,04 лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Принт Стор“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул. „Цариградска“ № 54, ет.5, чрез управителя С.Н.И., срещу
Ревизионен акт № Р-02000221006334-091-001/01.06.2022 г., издаден от Г. Петкова,
началник сектор, възложил ревизията, и Р. Темелкова, главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 109 от 19.08.2022г.
на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Бургас при
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Принт
Стор“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
„Цариградска“ № 54, ет.5, чрез управителя С.Н.И. да заплати на Дирекция
"ОДОП" гр. Бургас, при Централно Управление на Национална агенция по
приходите сумата от 1194,04 лв. (хиляда сто деветдесет и четири лева и 0ст.) за
осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: