ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 480
гр. Бургас , 08.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500883 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК и е образувано по повод
частна жалба вх.№262406/19.03.2021 г. на „Атракт груп“ООД-
гр.Бургас,подадена чрез адвокатския му пълномощник , против
определение от 05.02.2021 г. постановено по гр.д. № 234/2020 г. по описа на
Несебърския районен съд ,с което е прекратено производството по делото в
частта по предявения насрещен иск от „Атракт Груп“ООД-с.Равда за
прогласяване нищожността на решенията от 15.01.2019 г. на етажната
собственост „Омега Рисорт“ ,с адрес – с.Равда ,община Несебър,ул.“Синева“
№ 1 ,като недопустим оставено ,както и частната жалба с вх. №
2624429/19.03.2021 г. на същия частен жалбоподател-„Атракт груп“ООД ,с
идентично съдържание ,против определение № 260139/05.02.2021 г.
постановено по гр.д. № 235/2020 г. ,с което е прекратено производството по
делото в частта по предявения от „Атракт Груп“ООД насрещен иск против
същата етажна собственост за прогласяване нищожността на решенията на
същото Общо събрание от 15.01.2019 г.
Сочи се в частните жалби ,че определенията са неправилни и
незаконосъобразни.Счита се ,че конститутивният иск по чл. 40 от ЗУЕС не
1
може да изключи съдебната защита срещу онези решения на ОС на ЕТ,които
изначално не са породили действие,или при които ОС е надхвърлило своята
компетентност и за този иск преклузивният срок по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС не се
отнася .Моли се за отмяна на атакуваните определения и връщане на делото
на РСза продалжаване на процесуалните действия по предявените насрещни
искове .
В отговор на частните жалби ответникът по главния иск –Етажната
собственост „Омега Рисорт“ ,с адрес – с.Равда ,община Несебър,ул.“Синева“
№ 1 излага доводите си за недопустимост на предявения насрещен иск
поради преклузия.Моли за потвърждаване на определенията .
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275 ГПК ,от
процесуално легитимирано лице и са процесуално допустими .
Разгледани по същество същите са неоснователни :
Производствата по двете дела – гр.д. № 234/2020 г. и гр.д. №
235/2020 г. ,заедно с гр.д.№ 211/2020 г.,гр.д. № 212/2020 г. по описа на
Несебърския районен съд са образувани по искови молби на ЕС „Омега
Рисорт“ ,с адрес – с.Равда ,община Несебър,ул.“Синева“ № 1 против един и
същ етажен собственик –„Атракт груп“ООД,притежаващ различни обекти в
нея ,като се претендира заплащане на суми ,съставляващи такси за поддръжка
и управление на общите части на етажната собственост и вноски във
фонд“Ремонт и обновление „ и фонд“Непредвидени разходи“,за които вноски
и такси било взето решение на ОС на ЕС ,проведено на 15.01.2019 г. ,като за
исковите суми ищецът-заявител се е снабдил със заповеди за изпълнение на
парични вземания по реда на чл. 410 от ГПК ,срещу които е било възразено от
ответника-длъжник ,при което и на осн.чл.422 ГПК се моли за установяване
съществуването на вземането на ищцовата етажна собственост .Поради
инентичност на фактите и исканията и с оглед процесуална икономия и
осигуряване на еднакви съдебни решения ,четирите дела са били обединени
от съда по реда на чл. 213 ГПК и производството се води под № 211/2020 г.
по описа на НРС.
И по четирите дела са били предявени насрещни искове против
първоначалната искова претенция ,като ответникът по пърновачалните
2
искове претедира прогласяване нищожността на взетите на 15.01.2019 г.
решения на ОС на ЕС и по гр.д. № 234/2020 г. и по гр.д.№ 235/2020 г.
районният съд се е произнесъл по така предявените насрещни искови ,като е
прекратил производствата по двете дела в тези части.Именно тези две
определения за прекратяване на двете дела са предмет на обсъждане в
настоящото производство .
За да прекрати производствата по двете дела в частта относно
предявените насрещни искове за нищожност на решенията на ОС на
ЕС,районният съд е приел ,че извън определения от закона срок не може да
се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните
решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се
установява без срок .Доколкото от данните по делата става ясно ,че
съобщението за изготвения протокол от ОС на ЕС на 15.01.2019 г. /на което
ищецът по наслещните искове е присъствал/ е поставено по реда на чл. 16 ал.
7 ЗУЕС на видно място на 21.01.2019 г. и доколкото ищецът по насрещните
искове не твърди ,че са налице предпоставките за връчване на протокола по
чл. 13 ал.2 ЗУЕС,то и преклузивният срок за атакуване на решенията на
ОСЕС от 15.01.2019 г. като незаконосъобразните или нищожни е изтукъл на
19.02.2019 г. Насрещните искови молби са входирани в РС –Несебър на
03.08.2020 г. ,след изтичане на 30-дневния срок,поради което и предявените
претенции за прогласяване нищожността на тези решения са недопустими
,подадени след изтичане на преклузивния срок.
Определенията са правилни и съобразени с утвърдената вече
съдебна практика по въпроса:
Както нееднократно се е произнасяла касационнота инстанция по
този въпрос ,етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление,
т.е. не е персонифицирана ,се управлява от общото събрание на етажните
собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от
него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на
определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е
съгласно с общо формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско
дружество и за работите на дружеството се вземат „със съгласие на всички
съдружници”-чл. 357 и чл. 360 ЗЗД/ При решенията на етажната собственост няма
3
насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на
действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки
от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на
етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането
им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.
Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни
собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са
особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица,
насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална
процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване,
състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на
тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не
урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на
етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването
на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се
приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се
прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за
тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За
разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на
етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението,
извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал.2 ЗУЕС.
Ограничена е активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава
само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40 ал.1 ЗУЕС.
Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната
собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на
императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни
решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна
решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе
решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол
кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок- чл. 38
ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на
протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.
Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези
4
решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица,
което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на
решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и
провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но
законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на
съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се
иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е
неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. В
случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на
възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици
и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в производството по чл.
415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК.
С решения, постановени по чл. 290 ГПК, каквито са Р № 654 от
01.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2008 г. на ВКС, III г. о., Р № 39 от 19.02.2013 г.
по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I г. о. е прието, че решенията на общото
събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица,
която не е персонифицирана и за които не се прилагат правилата на ЗЗД.
Начинът на вземане на решения от етажните собственици във връзка с
управление и стопанисване на общите части на сградата и отмяната им са
уредени в специални правила, които изключват приложението на общите
правила за недействителност на сделките. В решение № 659 от 20.11.2009 г.,
по гр. д. № 4357/2008 г. на ВКС, II г. о. прието, че решенията на общото
събрание може да са нищожни и незаконосъобразни. В производството по
искането за отмяната им първо следва да се провери валидността и ако са
валидни, тяхната законосъобразност. Прието е, че решенията на общото
събрание не са сделки, поради което за тях не се прилага ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от ЗС и ЗУЕС. Има
особености и при осъществяване контрола за спазването им.
В този смисъл е и решение 39 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г., І г.о., с което е
уеднаквена противоречива съдебна практика на ВКС, формирана по отменения ГПК и се
дава отговор на поставените въпроси относно решенията на общото събрание на етажната
собственост и приложението на правилата за недействителност на сделките към тях. В
цитираното решение се приема за правилна съдебната практика, според която решенията на
5
общото събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица, които не са
персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени
са специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им, които
изключват общите правила за недействителност на сделките. Приема се също, че ЗУЕС
урежда специална процедура за вземане на решения от общото събрание на етажната
собственост, чието спазване е основание за тяхната действителност, като се посочва, че
извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения и в тези случаи е неприложим принципа, че нищожност може
да се установява без срок.
Частният жалбоподател се е позовал в частната си жалба на Определение
№ 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1464/2017 г. на I г.о., ВКС.,по което
Върховната инстанция се е произнесла по допустимостта на касационна
жалба срещу решение на ВОС, като е застъпено становище противоположно
на изложеното по – горе.Определението, на което се позовава жалбоподателя
не е окончателен съдебен акт и по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не съставлява
съдебна практика на ВКС. Самото то, е ревизирано при произнасяне от
следващ състав на Върховния касационен съд. Трябва да се посочи още и
това, че същото се явява единично и напълно противоречи на константната и
непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС по въпроса. След като
същото не е окончателен съдебен акт, а и се явява изолирано, няма и
основания за прилагането му .Заслужава внимание последващото
Определение № 482 от 17.10.2017 г. по гр.д. № 11/2017 г. на I г.о., ВКС, с
което решението на ВОС не е допуснато до касационно обжалване.
Върховният съд изрично посочва, че тезата, приета в горецитираното
определение № 89 е в противоречие с формираната задължителна практика по
въпроса, касаещ нищожността на решенията на ОС.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че нищожността на
решенията на ОС на етажната собственост е порок, който може да бъде
атакуван само в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. В контекста на настоящия
случай това означава, че пропускането на този срок от страна на
ответника,ищец по насрещните искове , препятства възможността му да иска
установяване на нищожността на решенията на ОС.Същият всъщност не
оспорва факта ,че е узнал за изготвянето на протокола от ОСЕС с
поставянето на съобщение за това по реда на чл. 16 ал. 7 ЗУЕС и съгласно
нормата на чл. 40 ал. 2 ЗУЕС/в редакцията ,действаща към момента на
6
провеждане на процесното ОС/ 30-дневният срок за оспорване на решенията е
започнал да тече от тази дата – на поставяне на съобщението ,че протоколът е
изготвен ,което е станало на 21.01.2019 г.Не се твърди и наличие на друга
причина ,изискваща личното връчване на протокола –на посочена от
етажния собственик ел.поща по реда на чл.13 ал. 2 ЗУЕС.Не оспорва също и
че е присъствал на въпросното общо събрание .Следователно срокът за
атакуване на решенията на това ОС ,включително и за атакуването им като
нищожни ,е изтекъл и предявеният установителен иск за прогласяване на
нищожността им .
С оглед на горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.02.2021 г. постановено по
гр.д. № 234/2020 г. по описа на Несебърския районен съд ,с което е
прекратено производството по делото в частта по предявения насрещен иск
от „Атракт Груп“ООД-с.Равда ,ЕИК147206606,адрес на управление-с.Равда
,ул.“Несебър „ № 5,съдебен адрес – гр.Ямбол ,ул.“Ж.Папазов“ 14,офис 403-
чрез адв.С.Енчева , за прогласяване нищожността на решенията от 15.01.2019
г. на етажната собственост „Омега Рисорт“ ,с адрес – с.Равда ,община
Несебър,ул.“Синева“ № 1 ,като недопустим.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260139/05.02.2021 г. постановено
по гр.д. № 235/2020 г., с което е прекратено производството по делото в
частта по предявения от „Атракт Груп“ООД насрещен иск против същата
етажна собственост за прогласяване нищожността на решенията на същото
Общо събрание от 15.01.2019 г
. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8