Решение по дело №247/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 584
Дата: 2 юни 2023 г. (в сила от 2 юни 2023 г.)
Съдия: Йовка Желязкова Бъчварова
Дело: 20237040700247
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 584, 02.06.2023г., град  Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 29.05.2023г., в следния състав:

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 247 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДП. Образувано е по жалба на А.М.А. с постоянен адрес ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0346-000228/23.10.2022г. на Т.С.– Полицейски инспектор при ОД на МВР Бургас, РУ Созопол, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДП била прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година с искане за отмяна на атакуваната заповед. В жалбата се твърдят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като липсвало описание както фактически, така и правни основания за издаване на акта. Материалният закон не бил приложен неправилно, тъй като жалбоподателят бил правоспособен водач – бил изкарал курса за водачи на МПС, положил бил успешно изпит, но не си бил взел свидетелството за управление.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Ответникът оспорването Т.С.– Полицейски инспектор при ОД на МВР Бургас, РУ Созопол, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

На 23.10.2022г. жалбоподателят управлявал лек автомобил и бил спрян от проверка от автоконтрольор в РУ на МВР Созопол, който му съставил акт за установяване на административно нарушение, в което описал следната фактическа обстановка : На 23.10.2022г. около 15:10ч в село Равадиново по улица Пирин до дом № 13 управлява личния си лек автомобил А* ** № В****НС и не представя свидетелство за управление на МПС (СУМПС). При направената справка се установило, че жалбоподателят е неправоспособен. Прието е, че е извършено административно нарушение на чл.150 от ЗДП.

Въз основа на акта било съставено наказателно постановление № 22-0346-000267/10.11.2022г., с което за административно нарушение на чл.150 от ЗДП на жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП било наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева.

Процесната ЗНПАМ № 22-0346-000228 е издадена на 23.10.2022г. от Т.С.– Полицейски инспектор при ОД на МВР Бургас, РУ на МВР Созопол, затова че управлява ППС – лек автомобил А* ** с рег. № В****НР, без да е правоспособен водач. На жалбоподателя на основание чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДП е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година.

Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 25.11.2022г. и жалбата срещу нея е подадена на 28.11.2022г.

От протокол № 1431/13.10.2022г., съставен в РД „АА“ Бургас, се установява, че жалбоподателят успешно положил практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В.

На 21.10.2022г. жалбоподателят подал до ОД на МВР Бургас, сектор Пътна полиция, заявление за първоначално издаване на СУМПС, което било издадено на 27.10.2022г. под № ********* за категории В, В1 и АМ, връчено му на 28.10.2022г.

Горните факти съдът установи след анализ и преценка на събраните по делото доказателствени източници. Писмените доказателства съдът кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Изискванията за действителност на административните актове са: актът да е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалноправните разпоредби по издаването му, да са спазени материалноправните разпоредби относно съдържанието му и да е съобразен с целта, която преследва законът. Неспазването на някое от тези изисквания води до недействителност на административния акт.

Съответно на посочените изисквания, пороците на недействителните административни актове могат да бъдат: липса на компетентност, неспазване на установената форма, нарушение на административнопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и превратното упражняване на власт.

До такива пороци обаче водят само съществените нарушения на изискванията за валидност, които дават отражение на съдържанието на акта и волеизявлението на административния орган (ТР № 2 от 14.05. 1991 г. на ВС по гр. д. № 2/91 г., ОСГК ).

При извършената служебна проверка съдът установи драстично нарушение на изискването за форма на административния акт, което е основание същият да бъде обявен за нищожен и което прави проверката на останалите основания невъзможна. Когато административният акт се издава в писмена форма, която в случая е задължителна, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл.59, ал.2 от АПК, вкл. и разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начина и срокът за изпълнението.

 ПАМ прекратяване на регистрация на собственото на дееца МПС е наложена по реда на чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДП, където продължителността на мярката е предвидена в  диапазона от шест месеца до една година в случай на управление от неправоспособен водач.

Определянето на продължителността на мярка е от компетентността на органа, налагащ ПАМ, и е израз на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Административният орган е следвало да обсъди доказателствата по преписката и да наложи ПАМ за точно определен срок в границите на предвидения от закона. Освен да бъде конкретизирана по вид, адресат и предмет, ПАМ следва да е конкретизирана и по размер. Липсата на точно определен срок, за който се налага ПАМ, всъщност води до липса на наложена ПАМ.

С оглед изложеното, обжалваната заповед следва да бъде прогласена за нищожна.

Преписката не следва да бъде изпращана обратно на органа по реда на чл.173, ал.2 от АПК, тъй като не е започнала по искане за издаване на акт.

Съобразно разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Ръководен от гореизложените съображения, и на основание чл.168, ал.2 от АПК Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА за нищожна Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0346-000228/23.10.2022г. на Т.С.– Полицейски инспектор при ОД на МВР Бургас, РУ Созопол, с която на жалбоподателя А.М. Асенов, ЕГН **********,*** 42, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДП била прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                                          С Ъ Д И Я :