Определение по дело №119/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Окръжен съд е образувано по частна жалба от П. К. П. против разпореждане № 660/19.02.2013 година по н.ч.х.д. № 463/2012 година по описа на Гоцеделчевския районен съд. Оспорва се законосъобразността и обосноваността на цитирания съдебен акт. Изтъкват се съображения, включително и чрез процесуалния представител в пледоариите, че неправилно е прекратено воденото от П. в качеството му на частен тъжител наказателно производство, защото са били налице обективни пречки, които са му попречили да се яви за датата на съдебното заседание. Пред въззивната инстанция бяха представени писмени доказателства за наличието на обективни пречки, възпрепятствали частния тъжител да участва в заседанието на първостепенния съд, на което производството по делото е било прекратено.

Ответната страна по делото, чрез своя процесуален представител изцяло оспорва представените аргументи като счита, че е процедирано съобразно изискванията на НПК. Според адвоката липсват нарушения на процесуалните правила, които да са в ущърб на П., поради което и атакуваното разпореждане следва да бъде изцяло потвърдено.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.341, ал.1 във вр с чл.314 от НПК и след запознаване със събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По тъжба на П. П. срещу А. М. пред Районен съд – Г. Д. е било образувано н.ч.х.д. № 463/2012 год. На проведеното на 03.12.2012 год. поредно съдебно заседание частният тъжител П. и процесуалният му представител адвокат К. не са се явили и поради редовното им призоваване на основание чл.24, ал.4, т.5 от НПК производството по делото е било прекратено. В обявения петнадесет дневен срок от обявяването на определението, жалба срещу него не е постъпила. С ново определение № 36/07.01.2013 год. по същото дело, съдът в Г. Д. е осъдил П. П. да заплати на М. сторените по делото разноски. Това определение е било съобщено на страните и в посочения в него седемдневен срок – на 11.01.2013 год. от името на П. в деловодството на съда са били входирани две жалби, с които са атакувани поотделно определението за разноски и определението за прекратяване на наказателното производство. След изпращането им на БлОС, със свое определение № 289/13.01.2013 год. по в.ч.н.д. № 36/2013 год., е прекратил въззивното производство и върнал жалбите на първостепенния съд за надлежното им администриране. В изпълнение на дадените му указания, ГДРС с разпореждане № 528/07.02.2013 год. по н.ч.х.д. № 463/2012 година е дал седмодневен срок на частния тъжител да уточни дали обжалва определението за прекратяване или само възложените му разноски. На 15.02.2013 год. П. е представил отново два броя поправени частни жалби, в една от които е посочил, че атакува определението от 07.01.2013 год. за възложените му разноски. По този повод е образувано ново въззивно производство и БлОС с определение № 986/14.03.2013 год. по реда на глава двадесет и втора от НПК в закрито съдебно заседание се е произнесъл. По отношение на жалбата срещу прекратителното определение ГДРС с ново разпореждане с № 660/19.02.2013 год. е върнал същата на частния тъжител като просрочена. Последното разпореждане е и предмет на настоящата въззивна проверка.

При така установеното от фактическа страна, БлОС намира, че макар и допустима, депозираната от П. П. частна жалба срещу цитираното разпореждане на първостепенния съд е неоснователна. Независимо от очевидните пропуски в процедирането на ГДРС по администрирането на различните жалби, безспорно е че представената от П. жалба на 11.01.2013 год. срещу определението от 03.12.2012 год. за прекратяване на делото е била просрочена. Срокът за обжалване на цитираното определение е посочен в глава XXI от НПК, към която изрично препраща нормата на чл.341, ал.1 от НПК. Според чл.319 от НПК срокът е петнадесет дневен и по аналогия тече от обявяването на съдебния акт. Последното е сторено в съдебно заседание на 03.12.2012 год., за която дата са били редовно призовани както частния тъжител П., така и процесуалния му представител адвокат К.. Явяването само на единия от двамата е било достатъчно, за да се запази висящността на процеса. А срокът за обжалване е изтекъл на 18.12.2012 год. След тази дата, всяка жалба срещу това определение би се явила просрочена. Затова и при тези констатации, макар и със значително закъснение, ГДРС правилно е разпоредил връщане на жалбата на П. срещу цитираното прекратително определение. Представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства за наличието на обективни пречки пред П. за явяването му пред съда на 03.12.2012 год., макар и допустими, са без правно значение, защото предмет на настоящата проверка е само атакуваното разпореждане, а не и самото определение за прекратяване. Затова и отчитайки липсата на законови основания за ревизирането на атакувания съдебен акт, Окръжният съд намира, че на основание чл.341, ал.1 във вр. с чл.338 от НПК следва изцяло да го потвърди.

По отношение направеното искане за присъждане на разноски по делото от адвокат П., съдът намира същото за частично основателно. Пред въззивната инстанция беше представено пълномощно от нейна страна с отбелязване за платен хонорар от 500 /петстотин/ лева. Съобразно Наредба №1/2004 година за минималния размер на адвокатските възнаграждения, за подобен случай се предвижда същото да бъде не по-малко от 250 лева /виж чл.13, ал.1, т.1/. Отделно от това и най-вече по граждански дела, ВКС се е произнасял многократно, че следва да има съпоставимост между стойността на изпълнената услуга и полученото за нея възнаграждание при съблюдаване на минимумите по цитираната Наредба. При положение, че страната претендира значително завишен размер на сторените от нея адвокатски разноски, съдът е в правото си да ги намали до 1/3, но не по-малко от минималната сума, посочена в случая от чл.13, ал.1, т.1. В конкретния казус защитата от адвокат П. е осъществена в рамките на едно съдебно заседание, поради което и отчитайки правната и фактическа тежест на проведеното производство, БлОС намира, че в полза на А. М. следва да бъде присъдено именно минимално предвиденото възнаграждение от 250 /двеста и петдесет/ лева. Съдът държи да подчертае, че в случая не прави оценка на адвокатската услуга, а определя за справедливи и действително необходими разноските, които следва да бъдат възмездени на правоимащата страна. В противен случай би се стигнало, включително и до неоснователно обогатяване, а в отделни случаи и до своеобразно санкциониране на загубилата делото страна, което не може да бъде подкрепено.

По изложените съображения и на основание посочените по-горе законови норми Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 660/19.02.2013 година по н.ч.х.д. № 463/2012 година по описа на Гоцеделчевския районен съд.

ОСЪЖДА П. К. П. да заплати на А. М. М. сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща сторени от него разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението на въззивната инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.