РЕШЕНИЕ
№ 929
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110213682 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Ю.
М. Б. (чрез процесуален представител) срещу НП № 22-4332-017048 от 31.08.2022 г.,
издадено от Г В Б, началник-група в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение,
квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на
постановлението, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалния
закон.
Въз основа на свидетелските показания и на писмените доказателствени материали
(приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на определения с правно
основание съответно чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН) се установява изложената в НП фактическа обстановка касателно съответното
управление на МПС и отказ за изпробване с техническо средство (в което отношение съдът
препраща към изложеното в постановлението, забрана за което липсва в релевантната
нормативна уредба и което съвсем не означава липса на установена и изложена от съда
фактическа обстановка /просто същата се излага посредством препращане, а не посредством
повтаряне/ или пък приемане по презумпция на достоверност на АУАН и/или НП), както и
се установява още, че жалбоподателят е провел с пристигналия на място полицейски екип на
ОПП – СДВР комуникация на английски език чрез млада жена, работеща в намиращ се
наблизо (до мястото на проверката) магазин и при всяко положение е разбрал на каква
проверка е било поискано от него да се подложи, при всяко положение е заявил ясно отказа
1
си в тази връзка и при всяко положение е разбрал записаното в съставения му АУАН, като
се установява също и че АУАН и НП изхождат от оправомощени от министъра на
вътрешните работи (писмено, с подписана заповед) лица съответно за съставяне на АУАН и
за издаване на НП по ЗДвП. Това са релевантните за решаване на делото обстоятелства, като
липсват противоречия между отделните доказателствени материали, както и липсват
логически обосновани основания за съмнение досежно автентичността и/или
достоверността на който и да било от отделните доказателствени материали.
При това положение наказващият орган правилно е приел, че е налице виновно нарушаване
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в случая е налице форма на вина умисъл и по-конкретно деецът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си /съзнавайки обективните му свойства/,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици, които в случая
са идентични със самото деяние – чл. 11, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр. чл. 6 от
ЗАНН) и правилно е наложил съответните наказания на основание същата (с посочване и на
т. нар. нейно предложение второ, с уточнението, че липсва пречка в една и съща
нормативна разпоредба да се съдържат хипотезата, диспозицията и санкцията на правната
норма) разпоредба (които наказания са установени от законодателя по абсолютен начин като
вид и размер, като те се явяват при всяко положение и пропорционални на нарушението).
Релевантно е това, че жалбоподателят е отказал проверката с техническото средство, т. е.
това е достатъчно за ангажиране на отговорността (поради това законодателят е използвал
съюзът „или при формулиране на съответния нормативен текст, отчитайки и това, че
въпросната проверка може да има своето самостоятелно значение независимо от
провеждането или не и на друго изследване съобразно съответния нормативно установен
ред) и визираният отказ ясно и еднозначно е посочен в АУАН и НП. Впрочем АУАН за
отказ касателно даването на кръв за медицинско изследване не е съставен (съобрази чл. 36
от ЗАНН!), а евентуалното неправилно общо наказване за (евентуално) две отделни
административни нарушения би представлявало нарушение на материалния закон,
допуснато единствено и само в полза на нарушителя, поради което подобна хипотеза не
попада в приложното поле на чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН съобразно действителния смисъл
(действителната логика) на закона; никаква логика не се открива в срещащата се и в
съдебната практика теза в смисъл, че неправилното неналагане на отделни наказания за
повече от едно административни нарушения се явява причина за отмяна на НП, доколкото
това означава, че заради неправомерно по-благоприятното третиране на нарушителя същият
следва да бъде третиран от съда още по-благоприятно, като бъде освободен изобщо от
отговорност, като отделен е въпросът за това дали отказът за подлагане на медицинско
изследване би представлявал отделно административно нарушение. Не се откриват изобщо
съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяна на атакуваното НП
(съобрази и чл. 335 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН!), като фактическото и
правно изложение по акта и постановлението е напълно достатъчно и е дало реалната
възможност за упражняване на процесуалното право на защита по същество, т. е. по фактите
и по прилагането на материалния закон. Независимо от липсата на назначен по някакъв
нормативно установен ред преводач, от значение е това, че никакво съмнение няма за това,
2
че нарушителят в крайна сметка е разбрал на каква проверка се иска от него да се подложи,
отказал е проверката и е разбрал за какво му се съставя АУАН. Отделно, следва да се държи
сметка още и за параграф 16 от преамбюла към Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство. На следващо място, следва да се посочи, че
актосъставителят и наказващият орган притежават съответната компетентност съобразно чл.
189, ал. 1 и ал. 12 вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
При извършената от съда цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН не се установиха каквито и да било основания за отмяна или за изменение на
НП, поради което постановлението следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д,
т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-017048 от 31.08.2022 г., издадено от Г В Б, началник-група
в ОПП – СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3