Р Е Ш Е Н И Е
№ 1596 21.06.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6083 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е образувано по повод искова молба от адвокат Н.Ш., пълномощник на „Кредитреформ България” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Шандор Петьофи” №10, п.к. 1606, управител Радослав Велчев, срещу Е.К.Х. ЕГН, с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца по договор за кредит № **********, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 300 лева, представляваща главница, сумата 10,10 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.05.2015 година до 20.06.2015 година, сумата 46,90 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи, сумата 376, 74 лева, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 20.08.2015 година до 31.01.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
В исковата молба са изложени следните фактически твърдения:
На
21.05.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус“ и Е.К.Х. ЕГН **********,
е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Ищецът счита, че сключеният договор е оформен
съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от
ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в
Общите условия на „4финанс“ ЕООД. Относно процедурата ищецът конкретизира
следното: Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „Вивус“ на интернет
страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставят Общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябва да
бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на
заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на
интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят
трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане
на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се
счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия,
доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат.
С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е
прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния
европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20
(двадесет) минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно
разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се
определя спрямо сумата и периода на договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от
Общите условия на „Вивус“, договорът за кредит се
счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна
поща от кредитодателя и извършването на паричния превод.
Ищецът
твърди още, че в процесния случай, на 21.05.2015г.,
страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под №********** и явяващ се втори по ред договор за кредит между тях. Посочва още, че в
заявката си Е.К.Х. заявява желание да й бъде отпусната сума в размер 300,00
лева, като заявява и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за
експресно разглеждане на заявката. Посочва, че кредитът е отпуснат за период от
30 дни, с падежна дата - 20.06.2015г. Съгласно заявката на ответника и
условията по договора, сумата е изпратена на кредитополучателя чрез „Изи Пей“ на 22.05.2015 година. Съгласно условията по
кредита, към главницата са начислени лихви и такси, както следва: договорна
лихва в размер BGN 10,10, начислена въз
основа на т. 6.1 от Общите условия, приложими към Договор за кредит № **********
за следния период: от 21.05.2015г. (дата на
отпускане на кредита) до 20.06.2015г. (падежна дата на кредита) и такса за
експресно разглеждане в размер 46,90 лева Ищецът твърди още, че ответната страна се е възползвала от правото
си да удължи срока за връщане на кредита като това се извършва след заплащане
на такса по сметка на кредитодателя преди датата на
падежа. След като неколко кратно упражнила това свое право падежът на
задължението е настъпил на 19.08.2015 година.
Ищецът
посочва, освен изложеното по – горе, и че с настъпване на падежа по договора -
19.08.2015г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава.
Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 20.08.2015г.,
„4финанс“ ЕООД (Вивус) започва да начислява
наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на
основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен
процент - в конкретния случай - 40,85%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „Вивус“ изпращат
три броя напомнителни писма до ответника на адреса
му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за
просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие,
начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към
Договор за кредит № ********** се таксуват по 10.00 лева за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани
ответникът не погасява гореописаните вземания.
Ищецът
твърди още, че на 01.02.2018г. „4финанс“
ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на който цедентът
прехвърля на цесионера вземанията по Договор №
**********, както следва: главница - BGN 300,0, договорна лихва - BGN 9,08
такса за експресно разглеждане - BGN
44,32; наказателна лихва - BGN 376,74 за периода 20.08.2015г. до 31.01.2018г.; отписани
такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00. В исковата молба
ищецът посочва, че всички вземания са подробно описани в Приложение № 1, което
е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от
името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД от името на „Кредитреформ България“ ЕООД е изпратено
уведомление за цесията чрез препоръчана писмена пратка посредством
„Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „Пратката не е потърсена от
получателя“. Ищецът, чрез представляващ посочва, че до датата на подаване на
исковата молба ответникът не е изпълнил
задълженията си.
Ищецът
е посочил доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок от получаване на препис
от исковата молба, редовно уведомен на основание чл.45 от ГПК – лично, не дава
отговор на предявения иск.
В
съдебно заседание ищецът не се представлява. От негово име е постъпила молба, в
която заявява, че поддържа предявените искове. В следваща молба е посочил, че по сметка на
представляваното дружество е постъпила сумата 364 лева.
Предявените искове са с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240, ал.2 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
По искането, предявено на основание чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, настоящият състав приема, че от приложените към исковата молба доказателства, не се установява вероятна основателност на предявените искове.
От събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, установява се
и от приложените по делото писмени доказателства / договор за кредит №**********
от 21.05.2015 година и Специални условия към същия договор от 29.07.2015
година, Общи условия и разписка за
извършено плащане от 22.05.2015 година/, че
между ответната страна Е.К.Х. и „4финанс“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, е сключен договор за паричен заем по реда на ЗПФУ
и заемодателят е предоставил на заемополучателя първоначално сума в общ размер на 300 лева. Падежът на който е следвало да бъдат
върнати сумите е 20.06.2015 година.
Видно
то приложените бланки лихвения процент по договора е 40,96 %, ГПР – 49,6 %,
таксата за експересно разглеждане на документитее 46, 90 лева.
Посочено е, че общо дължимата сума по договора е 357,00 лева.
Към
исковата молба е приложено уведомление за прехвърляне на вземания, изходящо от
кредитополучателя, за което по делото няма данни да е връчено на ответника
преди подаване на исковата молба съгласно чл.99 от ЗЗД. Следва да се приеме, че
това е направено в хода на процеса на основание чл. 235, ал.3 от ГПК с
получаване на препис от исковата молба и приложенията от ответника.
При
тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
С
определението по чл.140 от ГПК, впоследствие и с определението, постановено на
основание чл. 146 от ГПК, съдът е указал на ищеца, че следва да установи
сключването на валиден договор. За наличието на нищожност на основание
противоречие със закона и за наличието на неравноправни клаузи съдът следи
служебно.
В тази насока следва да бъде посочено, че договорна лихва в размер на 40,94 %, противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.. При това положение тази договорна клауза не е породила действие и искът, основан на нея, следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,60 %. В т.4 от Общите условия е изложено общо как е формиран този размер, но не е конкретизиран. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора в общ размер на 300 лева.
По
отношение на лихвата за забава, претендирана на
основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
За
периода от деня, следващ датата на падежа – 20.06.2015 година до датата до
която е заявена претенцията -20.08.2018
година, начислената върху главница в
размер на 300 лева лихва за забава в размер на основания лихвен процент
е в размер на 376,74 лева. В т.13.3, б. „а“ от Общите условия е посочено,
че кредитополучателят дължи надбавка за
наказателна лихва за забава, прибавена към договорения лихвен процент, в размер
на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие.
Посочено е още, че към датата на сключване на договора за кредит, наказателния
лихвен процент за просрочие възлиза на 10, 01 %.
Поради изложеното ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати лихва
за забава за посочения период в размер на
376, 74 лева. Този размер също надвишава повече от три пъти размера на законната лихва поради което
противоречи на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД
и уговорката е нищожна. Законната лихва за забава за периода посочен в
исковата молба от 20.08.2015 година до 31.01.2018 година, върху главница в
размер на 300 лева, е 74,69 лева, която е дължима.
По
отношение на претенцията за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При това положение уговорката за начисляване на такси за експресно разглеждане на документа също противоречи на закона, представляващо основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, не е породила действието си поради което и този иск е неоснователен.
Ищецът е посочил, че по договора, след образуване на делото е постъпило плащане в размер на сумата 364,00 лева, поради което следва да се приеме, че с тази сума задължението е платено, като при поредността на погасяванията следва да бъде взето предвид правилото на чл. 76 от ЗЗД и т.1 от Тълкувателно решение от 27.03.2019 година по тълкувателно дело №3/2017 година на ОСГТК на ВКС.
При това положение настоящият състав приема, че претенцията за лихва за забава в размер на 74,69 лева е погасена. С посочената сума е погасена и част от главница, която след плащането е в размер на 10,69 лева.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден за плати на ищеца сумата 10,69 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 20.08.2018 година до окончателното й плащане. Исковете за заплащане на договорна лихва, такси за експресно разглеждане на документите и до пълния предявен размер на иска за заплащане на лихва за забава и главница, следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора и на основание чл. 78 от ГПК съответно на уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски, направени от ищеца по водене на делото. Видно от списъка на разноските по чл.80 от ГПК и от представените по делото доказателства, направените по водене на делото разноски са в размер на 560 лева, от които 200 лева внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и сумата 360 лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие. Предвид плащането в хода на процеса на сума в размер на 364 лева настоящият състав приема, че ответникът с поведението си е дал повод завеждане на делото, което е основание за възлагане в негова тежест на разноските за тази част от иска по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК. Съответно на уважената част от исковете и платената част от задълженията в хода на процеса, при предявен размер от 733,74 лева, ответникът дължи на ищеца сумата 285,93 лева. До пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.К.Х. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „Кредитреформ България” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Шандор Петьофи” №10, п.к. 1606, управител Радослав Велчев,по договор за кредит № **********, сключен с „4финанс“ ЕООД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 10, 69 лева /десет лева, шестдесет и девет стотинки/, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 20.08.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 285, 93 лева /двеста осемдесет и пет лева, деветдесет и три стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Кредитреформ България” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Шандор Петьофи” №10, п.к. 1606, управител Радослав Велчев, за осъждане на ответника Е.К.Х. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на ищеца сумата 289,31 лева /двеста осемдесет и девет лева, тридесет и една стотинки/, представляваща главница, поради плащане в хода на процеса, за сумата 376, 74 лева /триста седемдесет и шест лева, седемдесет и четири стотинки/, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 20.08.2015 година до 31.01.2018 година, от която сумата 74,69 лева /седемдесет и четири лева, шестдесет и девет стотинки/ поради плащане в хода на процеса, а за разликата от 74,69 лева /седемдесет и четири лева, шестдесет и девет стотинки/ до пълния предявен размер от 376, 74 лева /триста седемдесет и шест лева, седемдесет и четири стотинки/ - поради неоснователност, сумата 10,10 лева /десет лева и десет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 21.05.2015 година до 20.06.2015 година, сумата 46,90 лева /четиридесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща такса за експресно разглеждане на документи, както и претенцията за присъждане на разноски за разликата от уважения размер от 285, 93 лева /двеста осемдесет и пет лева, деветдесет и три стотинки/, до пълния предявен размер от 560 лева /петстотин и шестдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.