№ 433
гр. Варна, 08.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500486 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от Д. Й. ИВ. против определение №3217/14.09.2021г.,
постановено по гр.д.№1928/21г. по описа на ВОС, гр.о, с което е прекратено
производството по делото, като е прието, че българският съд не е
компетентен да разгледа претенцията.В жалбата се твърди, че определението
е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се
да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Производството по гр.д.№1928/21г. по описа на ВОС е образувано по
предявен иск от Д. Й. ИВ. против „Фондация „Меридонов-клон Варна“,
гр.Варна /клон на ЧЮЛНЦ-Фондация „Меридонов“, гр.Лайпциг, Германия/.В
исковата молба и уточняващата такава към нея от 01.09.2021г. се излага, че
ищцата е била назначена за управител на „Фондация „Меридонов-клон
Варна“ и по силата на сключен договор за управление от 01.02.2004г. със срок
до 31.12.2007г. й е било определено брутно месечно възнаграждение за
работата й като управител в размер на 1000 евро.С нов договор за управление
от 01.01.2008г. размерът на месечното й възнаграждение е определен на 1200
евро.По силата на сключен на 01.02.2004г. договор за дарение И.М. се
задължил да изплаща ежегодно на „Фондация „Меридонов-клон Варна“
1
сумата от 20 000 евро за покриване разходите за заплати на управителя.В
резултат от неизпълнение на поетото от него задължение за ежегодно
изплащане на посочената сума, в периода 2004г.-2014г., вкл., възнаграждение
не й е било изплащано.Предвид горното отправила искане до „Фондация
„Меридонов-клон Варна“ да й бъде заплатено дължимото възнаграждение,
последната признала правото й на вземане и предприела действия за
обезпечаването му чрез налагане на ипотека върху имот, собственост на
дарителя И.М., а именно недвижим имот, находящ се в Германия, гр.Лайпциг,
„Прагер щрасе“№17, 04299.По силата на постигнато споразумение с
ответника на 01.05.2019г. ищцата в качеството си на кредитор опростила
задълженията на „Фондация „Меридонов-клон Варна“, представляващи
неизплатени й възнаграждения по договорите за управление, както и съдебни
разходи от 1052 евро, а длъжникът приел направеното опрощаване.Според
предвиденото в клауза по чл.4 от посоченото споразумение „Фондация
„Меридонов-клон Варна“ се задължила да предприеме мерки за заличаване на
ипотеката върху горепосочения недвижим имот в срок до 01.05.2021г.
И.М./съпруг на ищцата/ починал на 27.12.2014г.След като ищцата
изплатила задълженията му към финансова институция придобила
собственост върху горепосочения недвижим имот, върху който е била
учредена ипотека.Ответникът „Фондация „Меридонов-клон Варна“ не
предприел действия по заличаване на ипотеката върху недвижимия имот, вече
нейна собственост.Предвид изложеното, претендира „Фондация „Меридонов-
клон Варна“ да бъде осъдена да изпълни поетото задължение да заличи
ипотеката върху недвижимия имот, находящ се в Германия, гр.Лайпциг,
„Прагер щрасе“№17, 04299.
Според представен протокол от 02.04.2015г. от заседание на УС на
„Фондация „Меридонов-клон Варна“ е било взето решение за налагане на
ипотека върху недвижимия имот, находящ се в гр.Лайпциг, „Прагер
щрасе“№17, 04299, бил собственост на длъжника на фондацията И.М., за
обезпечаване на задължения, формирани от неизплатени възнаграждения за
положен труд от управителя на „Фондация „Меридонов-клон Варна“ в
периода 2004г.-2014г., ведно с лихви, общо сумата от 240 000 евро, като
заплащането на задълженията по ипотеката се гарантира от наследниците на
длъжника.
2
Според представеното в превод извлечение от поземлен регистър на
Служба по вписванията гр.Лайпциг под №9 е вписана обезпечителна ипотека
на недвижим имот за 241 052 евро за Фондация „Меридонов“, Лайпциг чрез
административно производство въз основа на искане от
04.09.2015г./регистрационен номер 15-0563132-1-1/, Районен съд
Ашерслебен, Общ компетентен съд за издаване на предупреждение за
плащане на паричен дълг Саксония-Анхалт, Саксония и Тюринген, нанесена
на 21.10.2015г.
Според представеното в превод извлечение от имотен регистър
гр.Лайпциг, И.М. е вписан като собственик на недвижимия имот на
29.05.2006г. /въз основа на изповядани сделки от 23.06.2004г. и 23.06.2005г./;
на 07.07.2017г. е вписан като собственик К.У.М. въз основа на удостоверение
за наследници; след изповядана сделка от 28.07.2017г. с вписване от
13.10.2017г. е вписана като собственик на ½ Д.М.и на ½ К.У.М. и с
последното вписване от 23.01.2018г. като едноличен собственик е вписана
Д.М.
Съгласно споразумение за опрощаване на дълг 01.05.2019г., сключен
между ищцата като кредитор и „Фондация „Меридонов-клон Варна“ като
длъжник, кредиторът е опростил на длъжника задължението му за сумата от
241 052 евро /сбор от сумата от 240 000 евро-неизплатени задължения за
вложени труд и разходи за „Фондация „Меридонов-клон Варна“ и сумата от
1 052 евро-съдебни разходи/, а длъжникът е приел с благодарност
опрощаването.С чл.4 от споразумението длъжникът се е задължил да
предприеме мерки по заличаване на ипотеката, внесена в имота на кредитора -
гр.Лайпциг, „Прагер щрасе“№17, 04299, като издаде документ за
заличаването й е го внесе в имотния регистър.
Според извършените вписвания в ТР ответникът „Фондация „Меридонов-
клон Варна“, гр.Варна е неперсонифициран правен субект, т.к. е вписан като
клон на ЧЮЛНЦ-Фондация „Меридонов“, гр.Лайпциг, Германия, т.е. същият
не може да бъде надлежен ответник в производството.Искът може да се
насочи само против персонифицирания правен субект - Фондация
„Меридонов“, гр.Лайпциг, Германия, като поради наличие на регистриран
негов клон с адрес в гр.Варна и независимо, че седалището на юридическото
3
лице е в Германия, на осн. чл.7, т.5 от Регламент/ЕС/ №1215/2012 на
Европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, и т.к. спорът произтича от дейността на клона,
българският съд/ако бъде извършено от ищеца отстраняване нередовностите
на исковата молба чрез насочване на иска към надлежен ответник/ би се явил
компетентен при липса на други пречки.Претенцията на ищцата обаче е за
задължаване на ответника да заличи вписана тежест - независимо от превода
на български език като „ипотека“, то видно е, че се касае не за учредена от
собственик ипотека върху недвижим имот, а за вписана тежест/принудителна
обезпечителна ипотека, със смисъл на възбрана/, наложна от съд въз основа
на заявление от кредитор /според вписванията в регистъра по искане
кредитора Фондация „Меридонов“, гр.Лайпциг до съответния съд в
Германия/ върху недвижим имот, находящ се в Германия.
Съгласно чл.24, т.1, първа алинея от Регламент/ЕС/ №1215/2012 по дела,
които имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за
наем на недвижим имот съдилищата на държавата членка, в която е
разположен имотът, притежават изключителна компетентност независимо от
местоживеенето на страните.
В мотивната част на Решение на ЕС от 14 февруари 2019г. по Дело C-
630/17 (2019/C 131/13) СЕС е посочил, че разпоредбите на член 24, т.1, първа
алинея от Регламент №1215/2012 не бива да бъдат тълкувани в по-широк
смисъл, отколкото изисква тяхната цел.Това е така, защото тези разпоредби
водят до лишаване на страните от възможността да изберат съда, пред който
иначе биха били призовани, и в определени случаи - до призоваването им
пред съд, който не е съдът по местоживеене на нито една от страните.Съдът
също така е уточнил, че изключителната компетентност на съдилищата на
договарящата държава, в която се намира недвижимият имот, не обхваща
всички искове за вещни права върху недвижими имоти, а само тези, които
попадат в приложното поле на посочения регламент, и едновременно с това
са насочени, от една страна, към определяне на площта, състоянието,
собствеността и владението на недвижим имот или към установяване на
наличието на други вещни права върху тези имоти, и от друга страна, към
осигуряване спрямо носителите на тези права на защита, що се отнася до
4
произтичащите от положението им правомощия.Посочено е и, че съгласно
постоянната практика на Съда разликата между вещното и облигационното
право се състои в това, че първото, чийто обект са вещи, има действие по
отношение на всички, докато второто може да бъде предявено само на
задълженото лице. Исканията за обявяване на нищожността на нотариалния
акт относно учредяването на ипотека се основават на облигационно право,
което може да бъде предявено само на ответника, поради което не попада в
обхвата на изключителното правило за компетентност, съдържащо се в чл.24,
т.1.От друга страна, по отношение на искането за заличаване от имотния
регистър на вписана ипотека следва да се отбележи, че веднъж след като е
надлежно учредена съгласно материалноправните и процесуалноправните
правила, предвидени от националната правна уредба в тази материя,
ипотеката е вещно право, което има действие erga omnes.Съгласно чл.24, т.1,
първа алинея от Регламент №1215/2012 подобно искане, насочено към
запазване на произтичащите от вещно право правомощия, спада към
изключителната компетентност на съда на държавата членка, в която е
разположен недвижимият имот /решение от 16 ноември 2016г., Schmidt, C-
417/15, EU:C:2016:881, т. 41/.Посочено е, че с оглед на споменатата
изключителна компетентност на съда на държавата членка по
местонахождението на недвижимия имот относно искането за заличаване от
имотния регистър на вписана ипотека, този съд има и неизключителна
съдебна компетентност, основана на връзката, съгласно чл.8, § 4 от Регламент
№1215/2012, да разгледа искането за установяването на нищожността на
нотариалния акт за учредяването на тази ипотека, тъй като е насочено срещу
същия ответник и исканията могат да бъдат съединени.По тези съображения
на поставения въпрос е отговорено, че чл.24, т.1, първа алинея от Регламент
№ 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че искът за заличаване от
имотния регистър на ипотеката върху недвижим имот представлява иск,
който „има за предмет вещни права върху недвижим имот", по смисъла на
тази разпоредба, но в обхвата на това понятие не попада искът за обявяване на
нищожността на договор за кредит и на нотариален акт за учредяване на
ипотека, която гарантира възникналото с този договор вземане.
Съгласно Решение на ЕС от 16 ноември 2016 година по дело C-417/15
Разпоредбите на Регламент 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че иск
5
за унищожаване на договор за дарение на недвижим имот поради
недееспособност на дарителя не попада в изключителната компетентност на
юрисдикцията на държавата членка, в която е разположен недвижимият имот,
предвидена в чл.24, т.1 от този регламент, а в специалната компетентност по
чл.7, т.1, буква „а“ от посочения регламент, но иск за заличаване в имотния
регистър на отбелязванията, свързани с правото на собственост на надареното
лице, попада в изключителната компетентност по чл.24, т.1 от същия
регламент.
Отправеното от ищцата искане е за осъждане на ответника да извърши
действия по заличаване от имотния регистър на вписаната от германски съд
ипотека/по същество тежест с характер на обезпечителна възбрана/ върху
недвижим имот, находящ се в Германия.Според посочените разрешения на
СЕС исковете за заличавания от имотен регистър на подобни отбелязвания,
вкл. тежести върху недвижими имоти, които веднъж надлежно учредени
съгласно материалноправните и процесуалноправните правила, предвидени в
съответната националната правна уредба в тази материя, ще имат действие
erga omnes, са от изключителната компетентност на съда по
местонахождението на недвижимия имот/който в случая е и съдът, който ги е
наложил/, а облигационните отношения, предмет на спора, могат да се
разгледат от същия с връзката по чл.8, § 4.Поради горното и сезираният
български съд следва по реда на чл.27 от посочения регламент служебно да
прогласи, че не е компетентен, съответно да прекрати производството пред
себе си.Постановеното в този смисъл като краен резултат обжалвано
определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3217/14.09.2021г., постановено по гр.д.
№1928/21г. по описа на ВОС, гр.о.
6
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7