№ 108
гр. Петрич, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20251230200232 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата № ********** на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура", с който на
основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл. 179, ал.Зб от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„имуществена санкция" в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за
нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП на „Т.“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление /населено място/, представлявано от П.Т.А..
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не
изпраща редовен представител.
Въззивната страна - Агенция „Пътна инфраструктура", гр. С., редовно
призована не се представлява. С депозирана молба от 15.07.2025 г. по делото
от юрк. Н.-А., в качеството й на процесуален представител на ответника,
оспорва жалбата, и счита че Наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се искане да бъдат
приети като доказателства приложените такива към АНП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Териториално отделение - Петрич, към Районна прокуратура -
Благоевград, редовно уведомени, не изпращат представител и не заявяват
становище по жалбата и наказателното постановление.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
1
с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните
съображения:
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е
собственик на ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 440 ЛА 4 Х 2 МНА, с рег. №***, с
технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа
допустима максимална маса на състава 40000, видно от представената справка
от АПИ към преписката. Жалбоподателят, в изпълнение на задължението по
Закона за пътищата и ЗДвП, сключил договор с И.т.с. АД, по делото не се
посочва конкретна дата, и не се представя договор за позлване на съответната
услуга. Въпреки това, АНО приема че за съответното дружество, е било
налице ползване на услуга за събиране на пътни такси, тъй като същото не е
оспорено в конкретния случай, а в съвкупност на всички останали
доказателства се установява това обстоятелство, а именно сключването на
договор с дружество „И.т.с.“ АД. По силата на сключения договор,
дружеството, осигурило отчитането и заплащането на пътни такси, които се
дължат за ползване на републиканската пътна мрежа чрез предаване на данни
за местоположението, маршрута и посоката на движение на товарното МПС.
На 05.11.2021 г. в 09:27 ч. е било установено нарушение №
D0D05ВВВААВ64010Е053041F160AC261 на ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 440
ЛА 4 Х 2 МНА, с регистрационен номер *** с технически допустима
максимална маса 19000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав
с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 40000, който се движел в община Петрич, по път А-3 км 163+488, с
посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото
ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10112,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-3 км 163+488.
За извършеното нарушение срещу жалбоподателя като собственик на
регистрираното ППС бил издаден обжалвания Електронен фиш №
**********. Към този момент, жалбоподателят не е знаел, че устройството
предоставено от „И.т.с.“ АД, не работило, поради което е мислил, че всичко е
наред с устройството поставено в ППС ВЛЕКАЧ, собственост на дружеството-
жалбоподател. „ИТС“ АД, не е изпратило на дружеството- жалбоподател
уведомление за обстоятелството, че поставеното устройство не работи. Не са
събрани и данни в тази насока, в настоящото производство.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
2
преписка и допълнително представени от административнонаказващия орган,
приобщени по реда на чл. 238 от НПК, които преценени в своята съвкупност
не налагат различни фактически изводи. Следва да се има предвид, че
съгласно чл. 167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата, поради което съдът дава вяра на
приложения доклад от електронната система, с което се доказва и
извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад, плащане не е
постъпило за движение по пътя, за който се събират съответните такси.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана с издаването на ел. фиш за нарушение на 102, ал.2 от ЗДвП,
извършено в качеството му на собственик на ППС, като при условията на
189ж от ЗДвП е издал електронен фиш и му е наложена предвидената в чл.
179, ал. 3б ЗДвП имуществена санкция. Жалбоподателят не се е възползвал от
възможността, предвидена в чл. 189е, ал.3 и 4 от ЗДвП, според който текст,
таксата по чл. 10, ал.2 от ЗДвП може да бъде заплатена по банков път или чрез
картово плащане, а пред органите по чл.167, ал.3 - 3б - и в брой, като
плащането може да бъде осъществено при извършване на проверката или в
срок от 14 дни от връчване на акта за установяване на административно
нарушение по чл.179, ал.3 - 3б или в случаите, при които таксата по чл.10, ал.2
от Закона за пътищата се заплаща след връчване на акта за установяване на
административно нарушение, нарушителят следва в платежното нареждане да
посочи номера на акта за установяване на административното нарушение.
В тези случаи съгласно разпоредбата на ал.5 при заплащане на таксата по
чл. 10, ал.2 от Закона за пътищата в срока и при условията на ал. 3 и 4 и след
постъпване на сумата по сметката на Агенция "Пътна инфраструктура",
нарушителят се освобождава от административно наказателна отговорност за
конкретното нарушение по чл.179, ал.3 - 3б, установено в акта за установяване
на административно нарушение. В тези случаи се освобождават от
административнонаказателна отговорност собственикът, вписаният ползвател
и водачът за извършеното административно нарушение по чл.179, ал.3 - 3б
във връзка с конкретното пътно превозно средство за съответния случай на
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като ако
3
таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата е заплатена в срока и при
условията на ал. 3 и 4, съгласно ал.6 от чл.189е от ЗДвП акт за установяване на
административно нарушение по чл.179, ал.3 - 3б не се съставя, а когато акт е
съставен, не се издава наказателно постановление и производството се
прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира съгласно
нормата на чл.189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
Според чл.179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лева.
Глобата се налага на вписания собственик или ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500
лева. Според чл. 10б, ал. 3 тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с
обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл.
10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. В
случая процесното ППС отговаря на тези характеристики и е дължало
заплащането на ТОЛ такса.
Според чл. 10, ал. 1, т. 2 за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса
за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.
3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Съгласно чл. 187а, ал.1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл.
4
179, ал. 3 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице.
Видно от събраните по делото материали и изложената от съда
фактическа обстановка, на посоченото в ЕФ дата, място и час ППС ВЛЕКАЧ
СКАНИЯ Р 440 ЛА 4 Х 2 МНА, с регистрационен номер *** с технически
допустима максимална маса 19000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО
5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40000, собственост на жалбоподателя, се е движел
по път, за който не е заплатена изискуемата такса, с което е осъществен от
обективна страна съставът на административно нарушение. Не се събраха
доказателства процесното МПС да е предоставено на трето лице или
ползвател, нито се представиха доказателства да е имало сключен договор за
наем и ползване на процесното ППС към датата на установяване на
нарушението.
Настоящият състав счита, че е налице субективна несъставомерност на
деянието. Съгласно чл. 6 и 7 ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. В случая нито една от съставомерните форми
на вина не е налице. Това е така, доколкото съгласно чл. 11 от НК деянието е
умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал
настъпването на тези последици, а деянието е непредпазливо, когато деецът не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на
тези последици, но е мислил да ги предотврати. Видно от изложеното, деецът
очевидно не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, нито е
предвиждал неговите общественоопасни последици и нито е искал, нито е
допускал тяхното настъпване. Не е налице нито една от формите на
непредпазлива вина, доколкото наказаният собственик - жалбоподател не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди, че монтираното GPS устройство в
камиона е дало неизправност в деня, в който е извършено нарушението. Видно
от материалите по делото,жалбоподателя е извършил всички възможни и
необходими действия, за да обезпечи заплащането на пътни такси - сключили
необходимия договор, монтирал е устройство в процесното МПС. Каквато и
грижа да положи собственикът, същият единствено би установил, че е
обезпечил заплащането на таксите. Обстоятелството, че устройството в
камиона, недостъпно и невидимо за водача, е предавало непълни данни - без
5
такива за посоката на движение няма, как да се приеме за обстоятелство, което
да се отрази или да е могло да се отрази в съзнанието на собственика.
Неговите задължения са изпълнени с това товареният автомобил да е
оборудван с всичко необходимо и да са сключени договори, които да
обезпечават заплащането на такси. В този смисъл приложение намира
институтът на фактическата грешка, уреден в чл. 14 от НК, според който текст
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението (в случая на административното нарушение), изключва
умисъла, като според ал. 2 същото се отнася и за непредпазливите деяния,
когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост, както е в случая. В този смисъл поради субективна
несъставомерност на деянието обжалвания електронен фиш следва да бъде
отменен.
Тук е мястото да се посочи , че при така издаденият електронен фиш
имуществената отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана на
основание чл.179, ал.3б от ЗДвП. Цитираната разпоредба гласи, че собственик
на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за
пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по
чл.10, ал., т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва
с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500
лв.
С решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. /образувано по
повод преюдициално запитване от АС-Хасково / е разгледан въпрос за
съответствието на националната ни правна уредба и в частност на
установените наказания за нарушения на националните разпоредби на
правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане
на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, с принципа за
съразмерност на наказанията, регламентиран с чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането
на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури. Съгласно изр. последно от цитираната норма, установените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
В мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите
трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения,
включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно
съблюдават общия принцип на пропорционалност.
Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното
наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето
на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се
отчитат конкретните обстоятелства по случая. Съдът изрично е посочил, че в
6
случая чл. 179, алинеи 3-3б от ЗДвП, предвижда в случай на нарушение на
различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции
с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв., като
освен това ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби
или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в
зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Т.е.
националната ни система от наказания не позволява да се вземе предвид
степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както
следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на
смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН.
Изрично е акцентирано върху обстоятелство, че единственото предвидено
в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към
която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на
броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било
връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не
отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така, при налагането
на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието,
изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна
такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението
на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от
изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е
заплатил предварително размера на тол таксата за даден маршрут. При това
нормативно положение съдът е заключил, че тази система от наказания не
предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието
от националните съдилища, а при тези условия налагането на глоба или на
имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои
предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази
глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението,
изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба
Съюза (в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spiral-Gep, С-
497/15 и С-498/15, EU:C:2017:229).
По аргумент на тези съображения съдът е приел, че на преюдициалния
въпрос следва да се отговори, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса" с фиксиран размер.
Тук е мястото да се посочи, че макар и държавите членки да са
компетентни да изберат средствата, в т.ч. санкциите, с които ще контролират
7
спазването на установените правила и ще стимулират своевременно им
изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да
упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както
и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена
такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, тоест
вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието
на принципа на примат. Тоест националната юрисдикция е длъжна да
приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то
дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без
приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза
резултат.
В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите
принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да
спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. CEC многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. CEC сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия.
По силата на чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решението на CEC
по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и
учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното
тълкуване на Общностното законодателство /решение от 21.11.2024 г. по дело
С-61/2023 г. на СЕC/ се налага и изводът, че процесното
административнонаказателното производство, и в частност наложената
санкция, определена съгласно действащото българското законодателство,
противоречи на основаните принципи на Общностното право, което обуславя
незаконосъобразност на процесния електронен фиш на самостоятелно
основание.
Предвид всичко изложено по - горе, настоящата районна съд следва да
отмени процесния електронен фиш в цялост.
По разноските:
8
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред районния
съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
По настоящото производство не са претендирани такива, както и също
така, не са представени доказателства, за изплащане на адвокатско
възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
С оглед изхода от спора, съдът следва да остави без уважение претенцията
на Агенция „Пътна инфраструктура", гр. С., се представлява от юрк. А. за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1
от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“
при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на
„Т.“ ЕООД, с ЕИК - ***, със седалище и адрес на управление /населено място/,
представлявано от П.Т.А. на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл. 179,
ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП, като
неправилен и незаконосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд - Благоевград в 14 дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9