РЕШЕНИЕ
№…………../28.11.2016 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в съдебно заседание при закрити врата на седми ноември през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Д.Б.,
като разгледа докладваното от съдията
т.д.
625/2016 г. по описа
на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството се развива по реда на
чл. 625 и следващи от ТЗ.
ВОС е сезиран с молба от П.С.И.,*** с
искане да се открие производство по несъстоятелност против Медицински център за
репродуктивна медицина – „РАДОСТ“ ООД поради неплатежоспособност, респективно
свръхзадълженост на дружеството и да постанови решение, с което да бъде обявено
в несъстоятелност.
В молбата си П.С.И. твърди, че е
съдружник в Медицински център за репродуктивна медицина – „РАДОСТ“ ООД и е
предоставил в заем суми в общ размер 373 000 лв. преведени по Б.ата сметка
на дружеството, обективирани в договори за заем и преводни нареждания за
периода 12.12.2012 г. - 18.11.2013 г., подробно описани в молбата. Сочи, че на
29.11.2013 г. са му били възстановени само 11 000 лв., като остатъчната
сума от 362 000 лв. е останала дължима от дружеството и към настоящия
момент не е заплатена въпреки водените между страните съдебни спорове. Излага,
че отношенията между съдружниците са се влошили и, че дружеството с управител А.Е.
не е в състояние да изпълни изискуемите си задължения по сключените с молителя
търговски сделки, като задълженията надхвърлят наличното имущество на
търговеца, поради което счита, че са налице основанията за обявяването му в
несъстоятелност поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Правна квалификация на правата: чл. 630, ал. 2, вр. чл. 608 и чл. 607а ал.
1 от ТЗ; в условия на евентуалност чл. 630, ал.2, вр. чл. 742, ал. 1 и чл.
607а, ал. 2 от ТЗ.
Становището на длъжника Медицински
център за репродуктивна медицина – „РАДОСТ“ ООД е за недопустимост, евентуално
неоснователност на молбата с твърдения, че дружеството не е неплатежоспособно и
свръхзадължено и направените от молителя - съдружник плащания са на основание
решение на общото събрание за извършване на допълнителни парични вноски и не са
суми предоставени по сключени договори за заем с изключение на сумата от 25 000
лв. Сочи, че други договори за заем между страните не са съществували, както и
вземания в посочения размер, поради което не са налице сключени търговски
сделки, по които дружеството да е в неизпълнение, за да са налице предпоставките
за откриване на производство по несъстоятелност, като излага подробни доводи за
нетърговския характер на договорите за заем от 12.12.2012 г., 14.12.2012 г. и
18.12.2012 г. Твърди, че дружеството няма задължения към трети лица и не е в
състояние на неплатежоспособност, защото разполага с бързоликвидни средства и е формирало печалба за предходните две
години.
В първо по делото съдебно заседание е
допуснат до участие като присъединен кредитор „УниКредит Булбанк” АД, предвид
представените доказателства. Твърди се, че банката се легитимира като кредитор
по договор за б. инвестиционен кредит от 13.12.2012 г., а от друга страна МЦРМ
„Радост” ООД, съгласно същия договор е вписан като солидарен длъжник 1 по него.
Видно от договора, ответникът е солидарен длъжник по смисъла на чл.
304 ТЗ, вр. чл. 101 от ЗЗД, т.е. същият е встъпил в дълга. Същото е
отразено и в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, в който е
посочено, че МЦРМ „Радост” ООД е встъпил в дълга на кредитополучателя и се е
задължил в това си качество. Банката заявява, че съгласно чл. 7/7.1 и 7.2 от
договора за инвестиционен кредит крайният срок за погасяване на дължимите суми
е с падеж на 20.11.2019 година. На основание чл. 17 т.1, чл. 18 и чл. 16 т.3 от договора и
разпоредби от ОУ на банката за отпускане на кредити на лица, осъществяващи
стопанска дейност, предвид обстоятелството, че имотът, служещ за обезпечение на
кредита е изнесен на публична продан от трето лице, в изпълнително производство
образувано срещу кредитополучателя, кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Банката е упражнила права по чл. 417 от ГПК и ВРС е издал Заповед за незабавно
изпълнение въз основа на извлеченията от Б.ите сметки, против всички солидарно
задължени лица по кредита, в това число ответника по настоящата молба. Твърди
се в молбата за присъединяване, че задължението към настоящия момент не е
погасено от длъжниците и е съдебно установено. Уточнява, че размерът на
вземането, присъден с издадената заповед № 7941/05.12.2014 г. по ч.гр.д. №
15527/2014 г. на ВРС е 811 991.55 лева главница, 13 128.93 лева
договорни и наказателни лихви, ведно със законната лихва върху задължението по
главницата до окончателното изплащане на вземането. Общият размер на
задължението към датата на подаване на молбата за присъединяване сочи да е
953 740.18 лева. Заявява, че образуваното изпълнително производство №
20157180400009 при ЧСИ Станимира Данова е в напреднала фаза – успешно
осъществена публична продан на имота и разпределение на суми, което действие е
обжалвано.
Прието
е за разглеждане в производството по т.д. № 625/2016
г. възражение за прихващане на МЦРМ „РАДОСТ” ООД против П.С.И. с основание чл.
207 т.2 от КТ, в условие на евентуалност чл. 55 ал.1 от ЗЗД за сумата от
362 000 лева, неправомерно изтеглени в периода август 2013 – декември 2014
г. средства от касата на дружеството и разходвани не по предназначение, по
което е разпределена тежест на доказване.
В
съдебно заседание всяка от страните чрез процесуален представител застъпва
собствената си позиция.
Молителят П.И. поддържа доводи за
основателност на молбата. В писмена защита акцентира върху: наличието на влезли
в сила решения, които със сила на пресъдено нещо установяват вида и размера на
вземането. Същото е по търговска сделка. Дори и да не се възприеме тезата за
произтичащи от договорни /за заем/ правоотношения, а вноските да са правени от
съдружника под формата на допълнителни парични вноски, задължението е факт.
Възраженията за прихващане са недопустими, евентуално неоснователни. Дружеството
трайно е неплатежоспособно, а с оглед отрицателните финансови величини – и
свръхзадължено. Като начална дата приема 31.12.2013
година. Поддържа се искането за постановяване на решение в хипотезата на
чл. 630 ал.2 от ТЗ.
„УниКредит Булбанк” АД изразява аналогична
на горната позиция за неплатежоспособност на дружеството в съдебно заседание и
писмена защита. Според банката обективно дружеството изпада в невъзможност да
обслужва задълженията си към кредиторите към 31.12.2014 година с оглед изследваните от ССЕ финансови показатели
и анализ на ГФО за периода 2011 – 2015 година. Отправеното към съда искане за
откриване на производство по реда на чл. 630 ал.1 от ТЗ.
Ответното дружество по същество и в
писмена защита поддържа доводи за неоснователност на молбата. Оспорва
кредиторовото качество на молителя П.И. – сделката не е търговска, а ако е
такава е погасена чрез прихващане с насрещно дължими суми. Банката, макар с
качество на кредитор е пред удовлетворяване в образуваното изпълнително
производство с оглед фазата по разпределение на постъпилите от публичната
продан на имота, служещ за обезпечение, суми, които покриват задължението.
Счита дружеството за работещо при повишаване показателите за ликвидност през
последните години, респективно отсъствие на елемента – трайно влошено
икономическо състояние. Акцентира, че единственото задължение, което не се
изпълнява е към свързаното лице – молителя И. поради субективно нежелание за
престиране, а не обективна невъзможност.
Съдът, като съобрази доводите на страните,
след съвкупен анализ на събраните доказателства по делото и по вътрешно
убеждение дава следното разрешение от фактическа
и правна страна:
Поредност
на изложението:
1.
Установява
ли се качеството на кредитор на П.И. /в това число – вид на сделките, от които
произтича вземането, размер на вземането, съществува ли дълга с оглед
правопогасяващите възражения за прихващане/.
2.
Установява
ли се качеството на кредитор на „УниКредит Булбанк” АД / в това число – вид на
сделките, размер на вземането, погасяване на задължението, респективно
релевантна ли е фазата, в която се намира изпълнителното производство/.
3.
При
установено вземане на кой да е от двамата кредитори – анализ на икономическото
състояние на предприятието на ответното дружество от гледна точка критериите за
неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост /последната хипотеза само по
отношение молбата на П.И./.
1.От доказателствата по делото и данни
по партидата на „Медицински център за репродуктивна медицина – РАДОСТ” ООД,
водена в Търговския регистър се установява, че молителят П.С.И. е съдружник в Центъра като притежава 50% от записания
дружествен капитал. Останалите 50% от капитала се притежават от А.Л.Е., който е
и представляващ дружеството.
На 12.12.2012 г. е сключен договор за
заем между П.И. – заемодател и от друга страна „МЦРМ РАДОСТ” ООД –
заемополучател, по силата на който заемодателят е предал в собственост на
заемополучателя сумата от 5 000 лева за срок от една година от датата на
подписването на договора. Транзакцията на средствата е извършена на 13.12.2012
година. На 14.12.2012 г. е сключен договор за заем между същите страни, по
силата на който размерът на предоставената в заем сума е 10 000 лева,
преведена по б. път на 15.12.2012 година. На 18.12.2012 година е сключен трети
договор за заем между страните И. и медицинския център за сумата от 10 000
лева, с осъществен превод на 19.12.2012 година. Отделно от трите писмени
договори за заем представени са още 27 броя преводни нареждания за кредитен
превод в периода 10.01.2013 г. – 18.11.2013 година с посочено в Б.ите документи
основание за преводите от страна на П.И. към медицинския център – договор за
заем.
С решение № 5799/04.12.2014 г. на ВРС
по гр.д. № 4521/2014 г., в законна сила на 04.09.2015 година „МЦРМ РАДОСТ” ООД
е осъдено да заплати на П.С.И. сумата от 24 000 лева, частичен иск от
вземане в общ размер на 338 888 лева, предоставена от ищеца на ответното
дружество с преводи в периода 10.01.2013 година до 19.11.2013 г. по договор за
заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. Видно от мотивите на
решението, прието е, че целият размер на вземането произтича от неформални договори
за заем, доколкото не се установява кредитиране на дружеството със суми под
формата на допълнителни парични вноски.
С Решение № 456/17.11.2015 година на
ВРС по гр.д. № 14356/2014 г., в законна сила на 14.04.2016 г. /служебна справка
за влизане в сила, чрез деловодната система досежно резултата от възз.т.д. №
57/2016 .г по описа на ВОС/, ответното дружеството е осъдено да заплати на П.И.
сумата от 25 000 лева по трите писмени договора за заем.
С оглед зачитане силата на пресъдено
нещо по горните две решения не може да се пререшава въпроса досежно –
дължимостта на сумата от 25 000 лева по трите писмени договора за заем,
дължимостта на сумата от 24 000 лева по влязлото в сила решение на ВРС
досежно предявения частичен иск, вида на вземането – именно по заемно
правоотношение като това касае както писмените договори за заем, така и устните
преводи на суми с основание за превода „договор за заем” по предявените
частични искове. От друга страна касателно останалите преведени в заем суми към
дружеството ответник, не се установява различно правно основание за превода,
включително с оглед счетоводните записвания на постъпилите суми.
Както вече бе посочено ВРС и ВОС в
потвърждаващото решение са приели правната природа на дадените в полза на
дружеството средства да е заемообразна, а не с характер на допълнителни парични
вноски към дружеството, включително с оглед извършеното осчетоводяване на
постъпилите суми.
Съгласно заключението по ССЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че размерът
на сумите по платежни нареждания е 348 000 лева. Сумите са осчетоводени в
предприятието на ответника по сметка 4990 – Други кредитори /2-ви том, л. 451
горе, по делото/, а не по сметка, служеща за счетоводно отнасяне на
допълнителни парични вноски. Не се установява погасяване на вземането от страна
на дружеството ответника чрез плащане, напротив процесуалната позиция е за
недължимост на сумите. ССЕ по въпрос 31 /Том 2, л. 470 по делото/ сочи, че като
върната по договор за заем сума е само тази в размер на 11 000 лева.
Плащането е извършено по разплащателна сметка на молителя. Следователно по
счетоводни данни при общо заети средства в размер на 373 000 лева /по
писмени договори и платежни нареждания/, възстановена на молителя е сума от
11 000 лева, т.е. съществува задължение в размер на 362 000 лева.
Договорите за заем следва да се
приемат за сделки с търговски характер, доколкото презумпцията по чл. 286 ал.3
от ТЗ не е оборена от ответника надлежно. Съдружникът е кредитирал дружеството,
а не другия съдружник и отсъстват данни паричните средства, постъпили по
договорите за заем да са разходвани за нужди, различни от такива, свързани с
търговската дейност на Медицинския център. Доказателство в подкрепа на това
становище, че кредитирането е за нуждите на дейността на дружеството е факта,
че е осъществено в началото – края на 2012 г. /регистрацията на дружеството в
ТР е на 06.08.2012 година/ и следващата 2013 година.
По
възраженията за прихващане:
На
първо място, доколкото касае и двете заявени възражения – следва да се отбележи, че общо
претендираната сума е 362 000 лева, неправомерно
изтеглени в периода август 2013 – декември 2014 г. средства от касата на
дружеството и разходвани не по предназначение. Предвид това, че ответникът не е
разбил сумите конкретно по дати, а е посочил само период, следва да се приеме,
че част от тази сума е и сума в размер на 15 000 лева, изтеглена на
19.12.2013 г. /доста задълбочено коментирана от страните при изслушване
заключението по ССЕ/. Същата обаче е била предмет на възражение за прихващане в
производството по гр.д. № 14356/2014 г. по описа на ВРС/ и с влязлото в сила
решение, чиято СПН се разпростира и върху разгледаните възражения за прихващане
е прието, че е предадена, т.е. отчетена на ответното дружество от П.И. и
възражението е отхвърлено. Доколкото другата сума, заявена чрез възражение за
прихващане в цитираното производство е 9500 лева с дата на изтегляне 25.03.2013
г., то предвид заявения в настоящото производство период, настоящата инстанция
не обсъжда изхода по спора касателно нея.
Следователно е допустимо разглеждането на възражението за
прихващане
до размера от 347 000 лева.
Главно заявеното възражение за
прихващане е с дадена от съда квалификация по чл. 207
т.2 от КТ при твърдения, че в качеството му на Административен директор на
„МЦРМ РАДОСТ” ООД, П.И. е давал нареждания на касиера К.И. /негов племенник/ да
отклонява средства от оборота на дружеството чрез неотчитане на действително
постъпилите суми от дейността и манипулиране на счетоводния софтуеър,
инсталиран в предприятието. Твърди, че П.И. с поведението си доказва
неспособност да заема материално отчетническа длъжност, респективно не
изпълнява задълженията си по трудова характеристика.
Така заявеното възражение
е неоснователно по твърдения с оглед липса на осъществен фактически състав по
чл. 207 т.2 от КТ.
Съгласно непротиворечивата
практика на ВКС по чл. 290 от ГПК /Р № 1/2011 г. по гр.д. № 158/2010 г. 3-то
ГО; Р № 226/2013 г. по гр.д. № 1298/2012 г. – 4-то ГО; Р 152/2015 г. по гр.д. №
6083/2014 г. 4-то ГО и други/ съставът по чл. 207 т.2 от КТ се отнася само за
отчетническите трудови функции, което следва както от императивния характер на
разпоредбата, така и от самата същност на липсата като състояние на неотчетност
и недостиг на парични или материални ценности с неустановен произход.
Служителите, които нямат задължения, свързани със събиране, съхраняване,
разходване или отчитане на финансови и материални ценности, независимо, че
реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси – т.е. лицето следва
пряко да борави с ценностите и това ядрото на длъжностното им качество. По
длъжностна характеристика П.И. е „административен директор” и сред релевантните
дейности, които осъществява е ръководене на икономическата дейност на центъра,
подписване на финансово-счетоводни, имуществени и други документи. Така
заложените дейности не сочат на отчетнически функции на И.. От друга страна при
разпита на свидетелят К.И. – касиер в дружеството до края на 2013 година,
постъпилите дневно парични средства са отчитани на управителя и на П.И..
Свидетелят сочи, че това отчитане е било на практика с поставяне на паричните
средства в касата, достъп до която имат Е. и И.. Свидетелят заявява, че П.И. е
разпореждал прехвърляне на суми в Б.и сметки на центъра, за да не се съхранява
голямо количество пари в касата. От изброените по-горе отчетнически функции П.И.
може да се приеме, че има такива по управление на ценности, респективно възможност
за разходването им, поради което лицето има качеството на отчетник.
При все това, твърденията
са за неправомерно отклоняване на средства от касата на дружеството, което не
покрива характеристиките на липса по смисъла на чл. 207 от КТ, която следва да
е с неустановен произход. В тази хипотеза може да се говори за имуществена
отговорност по общия ред – чл. 45 ЗЗД вр. чл. 203 ал.2 от КТ.
Във всички случаи не се
установи П.И. да е теглил или отклонявал суми в твърдения размер от
362 000 лева. Свидетелят К.И. заяви, че не знае да е възможна манипулация
на софтуеърния продукт, който е ползван от него, освен при необходимост от
редактиране на грешка. Отделно от това свидетелят посочи, че данните в
ползваната от него складова програма се прехвърлят от софтуеър, който обслужва
и регистрира медицинските манипулации, прегледи и т.н, т.е. регистрацията на
извършен преглед или друга услуга е на стойност, която се прехвърля в другата
програма. Ответното дружество не твърди да е манипулирана програмата, от която се прехвърлят данни, нито че
има разминаване в записванията в медицинската и складовата програма, за да се
аргументира извод за липси или умишлени действия по отклоняване на средства.
Ответникът не доказва нито размера на теглените без основание средства, нито
датите, на което това е ставало.
На следващо място –
периода, за който се заявява възражението за прихващане е м. 08.2013 .
м.12.2014 г. Т.е. твърди се, че неотчетените приходи на каса, респективно
отклонени средства са в този период. Следователно всякакви постъпления по
сметки на П.И. преди тази дата са ирелевантни.
Видно от заключението по ССЕ /том 3, л. 877 и сл. по делото/ в м.
08.2013 г. и следващите до м.12.2013 г. П.И. е внесъл по собствена сметка в
„УниКредит Булбанк” АД суми за захранване в размер на 14 000 лева. В същия
период сумите теглени на каса от П.И. са единствено онези 15 000 лева на
19.12.2013 г., по отношение на които съдът посочи, че е формирана СПН с
решението на ВРС.
В контекста на изложеното
твърденията, които се поддържат, а именно, че отклонените средства са внасяни
по сметка на П.И. и в последствие са превеждани под формата на заем към
дружеството остават недоказани. Друг е въпроса, че и в по-ранен период, видно
от постъпленията по сметката на П.И., достатъчно големи по размер суми са
постъпвали основно по върнати заеми, които биха обезпечили предоставяне на
средствата в заем към дружеството.
На идентични изложени
съображения недоказано е възражението, отправено в условията на евентуалност по
чл. 55 от ЗЗД.
2. Банката се легитимира като кредитор по
договор за б. инвестиционен кредит от 13.12.2012 г. Видно от текста на договора
МЦРМ „Радост” ООД е солидарен длъжник 1 по него по смисъла на чл. 304 ТЗ,
вр. чл. 101 от ЗЗД, т.е. същият е встъпил в дълга. Същото е отразено и в
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, в който е посочено, че МЦРМ
„Радост” ООД е встъпил в дълга на кредитополучателя и се е задължил в това си
качество. Съгласно чл. 7/7.1 и 7.2 от договора за инвестиционен кредит крайният
срок за погасяване на дължимите суми е с падеж на 20.11.2019 година. На
основание чл. 17т.1, чл. 18 и чл. 16 т.3 от договора и разпоредби от ОУ на
банката за отпускане на кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност,
предвид обстоятелството, че имотът, служещ за обезпечение на кредита е изнесен
на публична продан от трето лице, кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Банката е упражнила права по чл. 417 от ГПК и ВРС е издал Заповед №
7941/05.12.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
извлеченията от Б.ите сметки, против всички солидарно задължени лица по
кредита, в това число ответника по настоящата молба. От никой от длъжниците, в
това число ответникът в производството не се твърди да са депозирани възражения
по чл. 414 от ГПК, респективно да се развива исково производство. Не е спорно,
че размерът на вземането, присъден с издадената заповед № 7941/05.12.2014 г. по
ч.гр.д. № 15527/2014 г. на ВРС е 811 991.55 лева главница, 13 128.93
лева договорни и наказателни лихви, ведно със законната лихва върху
задължението по главницата до окончателното изплащане на вземането. Общият
размер на задължението към датата на подаване на молбата за присъединяване сочи
да е 953 740.18 лева.
Към момента безспорно задължението към
банката не е погасено.
Доказаната активна материално правна
легитимация на двамата кредитори налага отговор на последния въпрос.
3.
Икономическо състояние на предприятието на длъжника.
Съгласно
заключението по ССЕ – първоначално и допълнително такова, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено се установява следното:
Дружеството
не притежава в собственост недвижими
имоти съгласно справката на Служба вписвания /отразени данни и като отговор
на въпрос № 37 – л. 457, том 1 по делото/. Дружеството
не притежава и МПС. Всъщност единствените вещи, заприходени счетоводно като
ДМА са компютърна система и техника и стопански инвентар /въпрос 4 от ССЕ/. За
извършване на дейността си дружеството е сключило договори за наем на активи,
за които заплаща месечен наем в общ размер около 9 500 лева месечно /л.
452 том 2, по делото/.
Дружеството
няма и публични задължения. Експертизата сочи, че няма наложени обезпечителни
мерки и предприето принудително изпълнение по реда на ДОПК.
Структура на активи и пасиви: съгласно
т.3 от заключението по ССЕ стойността на активите към 30.06.2016 г.
/алтернативния счетоводен баланс, изготвен от вещото лице/ е в размер на
1 304 000 лева спрямо 115 000 лева през 2013 г. и относително
константни стойности за 2014 – 2016 г. по счетоводни данни – около 300 000
лева.
Основно
перо в активите са вземания от клиенти и доставчици и други вземания.
Краткотрайните активи са основно перо в размер на 1 275 000 лева към
30.06.2016 г.Съгласно т.6 от заключението пасивите надхвърлят активите още към
31.12.2012 година като задълженията са повече от активите с 10 000 лева.
Краткосрочните
задължения по счетоводен баланс – до 1 година са основно свързани със
задълженията към молителя П.И. и „УниКредит Булбанк” АД – след превръщане на
кредита в предсрочно изискуем. Задълженията към работници и служители са
заплатени, а задължението на дружеството към трето лице - Аждан Е. по договор за заем в размер на
80 000 лева предвид падежа му в 2018 г. е отнесено като дългосрочно.
Общият размер на краткосрочните задължения към 30.06.2016 г. е
1 411 000 лева. От тях към свързани лица е задължението към
съдружника И., към несвързани лица е в размер на 1027 хил. лева /л. 457
таблица, том 2 от делото/. Краткотрайните активи без тези към свързани лица е в
размер на 1207 хиляди лева към 30.06.2016 г. В алтернативния баланс към
30.06.2016 г. най-големият размер задължения се формира от задължението към
„УниКредит Булбанк” АД /баланси л. 479 и следващи том 2 от делото/.
При
това съотношение на активи към пасиви
стойностите на коефициенти за ликвидност /т.8 от заключението, л. 454 и
следващи, том 2 от делото/ са следните:
При
включени вземания и задължения към свързани лица: въпреки, че основни
показатели за икономическото състояние на търговеца са коефициентите за обща и
бърза ликвидност според експертизата стойността им е твърде условна поради
вероятността да са изчислени на база включени в активите на такива, които са
бавноликвидни или трудно ликвидни/. Общоприетата гранична стойност на тези два
коефициента с оглед възможността дружеството да покрива текущите си задължения
към кредиторите е единица. За целия изследван период – 2013 – 2016 г. и към
30.06.2016 г. по алтернативен баланс стойностите са под единица като през 2013
г. коефициента за обща ликвидност е 0.67 спрямо 0.14 за бърза ликвидност. През
2014 г. се наблюдава спад в стойността за обща - 0.52 и минимално увеличение
стойността на бърза ликвидност до 0.28. Към 31.12.2015г., 30.06.2016 г. /по
счетоводни данни/ и към 30.06.2016 г. по алтернативен отчет стойностите плавно
се повишават и достигат по алтернативния баланс 0.90 за обща и 0.87 за бърза
ликвидност. Приблизително такива са и по втория вариант, даден в допълнително
заключение на ССЕ – съответно 0.89 и 0.86 /л. 892, том 3 по делото/. Следва да
се има предвид, че в първия вариант на заключението експертизата е включила
неправилно като вземане на дружеството от П.И. сумата от 15 000 лева
предвид коментара на съда по-горе при разглеждане на възраженията за
прихващане, че за тази сума е прието да е възстановена на дружеството в
решението на ВРС и възражението за прихващане е отхвърлено. Така или иначе с
оглед размера, спорното вземане не оказва влияние върху коефициентите за
ликвидност, независимо кой от вариантите съдът ще възприеме за меродавен.
Показателите
за незабавна и абсолютна ликвидност в този вариант от заключението са под
препоръчителните.
Във
варианта без включени вземания и задължения към свързани лица за периода
2013 – 2014 г. горните два коефициента са под единица, за 2015 и 2016 са над
единица, а по алтернативен баланс са със стойности 1.18 за обща и 1.13 за бърза
ликвидност. Показателите за незабавна и абсолютна ликвидост са със стойности от
0.03 по алтернативния баланс и 0.62 по баланса на дружеството към 30.06.2016 г.
Показателите
за финансова автономност на дружеството за всички изследвани периоди са отрицателна
величина поради основно външното финансиране на предприятието на ответното
дружество.
Експертизата
дава становище, че вън от задължението към П.И. всички останали краткосрочни
задължения се погасяват на падежа.
Към момента дружеството не е преустановило
дейността си като величината на приходите към момента на експертизата е 299
хиляди лева. В последните две години реализира печалба.
От
ССЕ и писмените доказателства, събрани в хода на производството се установява,
че дружеството изпълнява и дейности по асистирана репродукция като има сключен
договор с МЗ, Център за асистирана репродукция за всички изследвани години. За
2014 – 2016 г. изплатените суми на лечебното заведение са в размер на
834 384.11 лева.
Неплатежоспособността
на едно дружество е израз на обективна невъзможност да извършва разплащания по
търговските си сделки и публично правните вземания /т.е. да няма съзнателни и
волеви действия за неизпълнение/. В конкретния случай, безспорно е, че
дружеството не желае да извършва плащания към молителя, но предвид установената
от съда материално правна легитимация на кредитора И. и дължимостта на заетите
суми този въпрос дали е налице воля в длъжника да изпълнява е ирелевантна. В
практиката на ВКС, в това число постановената по чл. 290 от ГПК се поддържа
непротиворечиво, че коефициентите за ликвидност и останалите финансово
икономически показатели следва да се преценяват не само поотделно, но и в
съвкупност с оглед конкретната структура на активите и пасивите, възможност за
реализация на продукция и услуги, възможност за събиране на вземания и т.н.
Поради тази причина е прието, че простото надвишаване на активи спрямо пасиви
без да се изследва характера на вземанията и задълженията не е основание за
отхвърляне на молбата за откриване производство по несъстоятелност /така Р
115/2010 г. по т.д. № 169/2010 г. 2-р ТО; Р 13/2015 г. по т.д. № 2435/2014 г. –
2-р ТО, р. 71/201 г. по т.д. № 4254/2013 г. 1-во ТО, Р 32/2013 г. по т..д №
685/2012 г. 2-ро ТО и други/.
От
коефициентите за ликвидност и останалите финансово икономически показатели,
които са съществени, водещи относно преценката за състоянието на
неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията
си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между
краткотрайните активи/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или
текущи задължения на предприятието. По правило коефициентът на обща ликвидност
е основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна
ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при
формирането му. Принципно липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на
конкретни материални запаси, съответно е налице несъбираемост на краткосрочни
вземания, в който случай водещ ще е този от другите показатели за ликвидност,
при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат
трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва
да се приеме за установено ако с тези активи предприятието не може да посрещне
краткосрочните, съответно текущите си задължения.
Що
се отнася до коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, те са
помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на
наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за
евентуално бъдещо настъпване на такова състояние.
По
принцип следва да се вземат предвид и установените типични за съответния
отрасъл стойности на коефициента на обща ликвидност, но при липса на официални
статистически данни за тях последното не се съобразява. В настоящия случай
експертизата сочи, че с оглед спецификата на извършваната дейност свързана с ин
витро процедури няма официални статистически данни, поради което се приемат за
сравнителни показатели обичайните от единица.
На
първо място следва да се посочи, че експертизата дава заключение за надлежно
водено ссчетоводство в предприятието на търговеца. Като цяло, с изключение на
вече неколкократно коментираната сума от 15 000 лева експертизата не е
констатирала докуметална необоснованост на счетоводните записвания и
единственото несъответствие по баланса за 2013 г. в Парични средства е тази
сума, която поначало с оглед размера не рефлектира върху показателите
чувствително.
Прегледът
на горепосочените показатели за обща ликвидност сочи като цифри тенденция към
подобряване на показателя, а във варианта на вземания и задължения без тези към
свързани лица стойностите са в границите на референтните.
В
конкретния случай, в предприятието на МЦРМ „РАДОСТ” ООД, структурата на
краткотрайните материални активи е основно от вземания на клиенти, сред които
най-голямо е това към свързано лице „ГАМОР” ООД /в открито производство по
несъстоятелност/ и „УЛЪЙБКА” ООД. При обща стойност на КМА от 277 хиляди лева,
тази по горепосочената категория вземания е 172 хиляди. От тази сума вземането
от „ГАМОР” ООД е в размер на 36 000 лева, за което не може да се твърди
категорична събираемост с оглед откритото производство по несъстоятелност и при
неяснота относно развитието на фазата по осребряване. Що се отнася до другото
вземане към „Улъйбка” ООД, за същите няма данни нито да са спорни, нито
несъбираеми предвид датата на възникване на договорните правоотношения през
2015 г.
Структурата
на останалите вземания към 30.06.2016 г. по алтернативния баланс всъщност е
такава, че основната част от сумите от около 1 000 000 лева и повече,
е осчетоводената в предприятието на длъжника сума, подлежаща на събиране от
другите съдлъжници по договора за кредит в случай, че „МЦРМ РАДОСТ” ООД погаси
задължението на „ГАМОР” ООД /с оглед настъпване на предпоставките за регресни
права на суброгиралия се по чл. 127 ал.2 вр. чл. 101 от ЗЗД/, т.е. това вземане
не е възникнало към 30.06.2016 г., доколкото длъжникът не е престирал по
погасяване на задължението към банката.
От
друга страна – на страната на пасива в краткосрочни задължения по алтернативния
баланс към 30.06.2016 г. основните задължения са към П.С. и към „УниКредит
Булбанк” АД, като е изписано изцяло задължението към банката, дадено като
краткосрочно предвид трансформирането му в предсрочно изискуемо. Факт е обаче,
че към момента достатъчна да удовлетвори кредитора „УниКредит Булбанкс” АД сума
е налична при ЧСИ.
В образуваното изпълнително
производство № 20157180400009 при ЧСИ Станимира Данова е проведена успешно
публична продан на имот, собственост на „ГАМОР” ООД /в открито производство по
несъстоятелност/, включен в масата на несъстоятелността. Не е спорно, че
извършеното разпределение на суми от ЧСИ е обжалвано. Факти, които са известни
на съда и страните са, че производството пред ЧСИ е продължено с разрешение на
съда по несъстоятелността по т.д. № 696/2015 г. /открито производство по
несъстоятелност срещу „ГАМОР” ООД/ по реда на чл. 638 ал.3 от ТЗ при преценка,
че е налице предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на
обезпечението и е налице опасност от увреждане на интересите му. Следователно в
изпълнителното производство продължено по този ред суми, постъпили от
реализация на имущество, включено в масата на несъстоятелността /имот,
собственост на „ГАМОР” ООД/ могат да служат за удовлетворяване единствено на
„УниКредит Булбанк” АД, доколкото не се извършва същинско разпределение по
смисъла на чл. 460 от ГПК. Всички други присъединени взискатели в това
изпълнително производство следва да предявят вземания по реда на чл. 685 и сл.
от ТЗ и се удовлетворят във фазата по осребряването по реда на чл. 722 и сл. от ТЗ. Между другото така е прието и в Решение на ВОС по гр.д. № 1289/2016 г. По
подадени частни жалби против същото производството пред ВАпС е прекратено с
Определение № 717/22.11.2016 г. по възз.гр.д. № 580/2016 г. като недопустимо
/установено след служебна проверка на настоящия състав на съда/.
От заключението по ССЕ
/том 2, л. 445 и следващи по делото/ се установява, че към 12.08.2016 г. общият
размер на вземането на „УниКредит Булбанк” АД към ответника е 990 607.09
лева в това число натрупани лихви и разноски в изпълнението. Съгласно
Удостоверението, изискано от ЧСИ Станимира Данова /т.3, л. 830 по делото/, към
20.10.2016 г. размерът на задължението е 1 005 811.80 лева
включително главници, лихви и разноски в изпълнението. Видно от удостоверението
постъпилата от купувача при публичната продан „Улъйбка” ЕООД сума е
1 101 111.11 лева, внесена по сметка на ЧСИ. С оглед възприетото от
съда, че сумата може да послужи единствено за удовлетворяване на обезпечения
кредитор „УниКредит Булбанк” АД, и като се има предвид, че няма данни
извършването на публичната продан да е обжалвано следва да се приеме, че
наличната при ЧСИ сума покрива изцяло задължението и същото е по-скоро
предвидимо да бъде погасено, отколкото да е дължимо от страна на „МЦРМ РАДОСТ”
ООД, който не е кредитополучател по договора.
Така на практика за целите
на настоящото производство при преценка коефициентите за ликвидност следва да
се съобрази и хипотеза, в която на страната на актива отсъстват вземанията от
свързаното лице „ГАМОР” ООД и останалите съдлъжници по договора кредит, но от
друга страна с реципрочно отпадане на задължението към банката на страната на пасивите.
При това на страната на активите сумата е в размер на 240 471.87 лева /в
това число материали 41 421.60 лева, запаси и вземания в размер на
174 699.65 лева, налични средства по каса 10 838.02 лева и по банка
13 512.60 лева/. От друга страна размерът на краткосрочните задължения е
434 798.56 лева /разлика между общо краткосрочни задължения минус тези по
изпълнителното дело/. При такива стойности показателят обща ликвидност би бил
0.55 към настоящия момент, а този за бърза ликвидност 0.46.
Всъщност следва да се има
предвид, че дори и в този вид стойностите па двата показателя сочат, както
между другото и тези, дадени във вариантите на експертизата, че единствена
причина за стойност под единица е задължението към молителя.
Горното не следва да се
игнорира по следните съображения: Факт е, че ако се погледне в динамика вида и
размера на задълженията през изследваните години ще се установи, че през 2013
г. и 2014 г. задълженията към търговски партньори са много на брой и различни
по размер. През 2015 година дружеството е съумяло да погаси почти всички
задължения по търговските си сделки. На практика задълженията през 2015 и 2016
г. са основно към свързани лица, едното от които дългосрочно. Дружеството
срочно погасява публично правните си задължения и тези по трудови
правоотношения за възнаграждения на работници и служители. Дружеството
реализира приходи от дейността, която извършва при това в не малък размер /по
последни данни на ССЕ 299 000 лева/ с оглед характера на услугите. Освен
това след 2014 г. балансовата печалба на дружеството от дейността е положителна
величина, вклчително по алтернативния отчет на вещото лице.
Факт е, че стойностите на
незабавна и абсолютна ликвидност са под препоръчителните от 0.3 /при липса на
специфични такива за отрасъла/, но отново същите не са водещи.
Що се отнася до
свръхзадължеността на предприятието, същата е специално основание за откриване
на производство по несъстоятелност предвид приложимостта му само към
капиталовите дружества. Тази специфична заплаха за кредиторите на тези
дружества се изразява в това, че ако задълженията в пасива надхвърлят
имуществото в актива, имуществото ще бъде обективно недостатъчно да удовлетвори
всички кредитори, дори ако дружеството не е неплатежоспособно. При
свръхзадължеността не е нужно задълженията да са изискуеми, т.е. вземат се
предвид и неизискуемите задължения. Такова в настоящото производство е
единствено вземане задължение към свързано лице, коментирано по-горе в размер
на 80 000 лева. Всички останали задължения са краткосрочни, активите също
са краткосрочни в по-голямата си част. Като ДМА са заприходени такива в размер
на 2 150.16 лева. Ако за целите на изследването се прибави стойността на
ДМА и дългосрочното задължение с оглед по-големия размер на краткосрочните
такива, е видно, че безспорно имуществото на дружеството не е достатъчно да
покрие задълженията му към кредиторите, но в частност само към П.С..
Така на практика е
безспорно установимо, че единствен неудовлетворен кредитор е молителят в
настоящото производство П.С.. Вярно е, че задължението към банката също не е
погасено, но при гореотчетената специфика на наличност на средства за
удовлетворяване на този кредитор по сметката на ЧСИ. Видно от цялото
производство пред съда е, че всъщност се касае за сериозен срив във
взаимоотношенията между двамата съдружици /между другото пред настоящия състав
на съда е висящо и производство със същите страни с правно основание чл. 155
т.1 от ТЗ/. На практика дружеството няма кредитори, чиито задължения да не може
да покрие, с изключение на П.И. и банката /последната обаче много „условно”/, в
същото време активно осъществява дейност и реализира приходи като балансовата
печалба за последните две години е положителна. Коефициентите също през
годините имат слабо подобрение. Причината за инициирането на настоящото
производство, която на практика се установи да се корени в междуличностни
конфликти при съдружниците от една страна и от друга установеното в хода на
делото, водят до извод, че няма съответствие с целите на производството по
несъстоятелност като такова по универсално принудително изпълнение, доколкото
всъщност се касае за един неудовлетворен кредитор – съдружник и влошени между
съдружниците взаимоотношения. Следва да се отчете обстоятелството, че
дружеството е работещо, показателите плавно се подобряват, през последните
години се реализира печалба от дейността, поради което и съдът не приема извод
за трайно обективно влошено икономическо състояние на предприятието на
длъжника. Активната дейност на дружеството е и индиция, че удовлетворяване на
кредитора П.И. би могло да се постигне чрез проявена воля от съдружниците и
преговори за намиране на разрешение на проблемите им.
По тази причина съдът
счита, че в конкретния случай не следва да се открива производство по
несъстоятелност спрямо медицинския център било поради неплатежоспособност, било
поради свръхзадълженост. Молбите ще бъдат отхвърлени.
При
този от производството разноски се
присъждат на ответната страна за адвокатско възнаграждение и експертизи в размер
на 2800 лева по представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършени
разходи, платими от молителите по равно. С оглед фактическата и правна сложност
на делото възнаграждението за процесуално представителство на ответника не
следва да се редуцира.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба от П.С.И., ЕГН ********** *** с
искане да се открие производство по несъстоятелност против Медицински център за
репродуктивна медицина – „РАДОСТ“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна поради
неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост на дружеството и да постанови
решение, с което да бъде обявено в несъстоятелност, на осн. чл. 631 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ молба на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК
*********, гр. София с искане да се открие производство по несъстоятелност
против Медицински център за репродуктивна медицина – „РАДОСТ“ ООД, ЕИК
*********, гр. Варна поради неплатежоспособност на дружеството, на осн. чл. 631
от ТЗ.
ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН ********** *** и
„УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, гр. София да заплатят по 1400 /хиляда и
четиристотин/ лева всеки на Медицински център за репродуктивна медицина –
„РАДОСТ“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна разноски в производството за експертизи
и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК вр. чл. 621а от ТЗ.
Решението може да се обжалва пред
Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: