Решение по дело №638/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 609
Дата: 7 октомври 2021 г. (в сила от 7 октомври 2021 г.)
Съдия: Тодор Тодоров
Дело: 20211001000638
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 609
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000638 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 16 от 28.04.2021г. постановено по т.д. № 48/2020г. по описа на ОС-
Перник, ГК, е осъдена Община Перник да заплати на „АБС Инженеринг“ ЕООД, на
основание чл. 79, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД, сумата от 28 119.06 лв. с ДДС, представляваща
стойността на извършени СМР по договор от 13.06.2017г. с предмет:„Ремонт на тротоар на
ул. „Черни връх“ от кръстовище с ул. „Добрич“, с. „Рударци, общ. „Перник“, както и сумата
от 908.80 лв., представляваща стойността на извършени СМР по Договор от 14.10.2016г. с
предмет: „Направа на отводнителен канал на ул. Черни връх, с. Рударци, общ. Перник“,
ведно със законната лихва върху двете суми от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на задълженията.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от „АБС Инженеринг“ ЕООД иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху сумата от 28 119.06
лв. с ДДС, в размер на 8424 лв., за периода от 28.08.2017г. до 24.07.2020г.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „АБС
Инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, в частта на решението, с която е отхвърлен искът за
присъждане на мораторна лихва, считано от 28.08.2017г. до 24.07.2020г. В жалбата си
въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в
1
противоречие на събраните доказателства и необосновано.
Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че за
заплащането на възнаграждението за извършените СМР не е договорен срок. Счита, че такъв
е действително уговорен, поради което не се дължи покана от кредитора към длъжника за
изпълнение на паричното задължение. Във връзка с това счита, че длъжникът- ответник в
настоящото производство, е изпаднал в забава с изтичане на срока за изпълнение на своето
парично задължение, поради което и искът за присъждане на законна лихва е основателен.
Въззивникът сочи, че искът за присъждане на мораторна лихва следва да бъде
уважен и на друго основание- поради факта, че сключената сделка има търговски характер, с
оглед на разпоредбата на чл.287 от ТЗ. Поради това ще са приложими и правилата, уредени
в чл.303а, ал.1 и сл. от ТЗ.
С оглед изложеното, въззивникът моли настоящият съд да отмени решението в
обжалваната част и да уважи предявеният по чл.86 ЗЗД иск.
В законоустновения срок постъпва отговор от въззиваемия- Община Перник.
Ответникът в първоинстанционното производство счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а първоинстанционното решение, в частта в която се обжалва, за правилно и
законосъобразно. Поради това моли същото да бъде потвърдено от настоящия съд, а
въззивната жалба отхвърлена. Моли за присъждане на разноски в настоящото производство.
В производството пред въззивната инстанция нови доказателства не са
представени.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна.
Доводите по съществото на спора са същите, каквито са били и пред
първоинстанционния съд. Софийски градски съд е обсъдил всеки един от аргументите, като
го съотнесъл към представените по делото доказателства.
По отношение на изложените съображения за неправилност на
първоинстанционното решение, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил
иска по чл. 86 ЗЗД като неоснователен, настоящият състав намира следното:
За да отхвърли иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху сумата от 28 119.06
лв. първоинстанционният съд е приел, че длъжникът не е изпаднал в забава, тъй като за това
негово задължение не е уговорен срок и съответно кредиторът-ищец не е изпратил покана,
съобразно изискването на чл. 84, ал.2 ЗЗД.
2
Във въззивната жалба, въззивникът посочва, че дори да не е уговорен срок, тъй
като сделката се явява търговска, на основание чл. 287 от ТЗ следва да се приложат
специалните норми, уредени в чл. 303а ТЗ.
Това становище на ответника съдът намира за правилно, поради което и
въззивната му жалба се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от представения в първоинстанционното производство Договор от
30.06.2017г. не е уговорен срок за изпълнение на паричното задължение на ответника. Тъй
като изпълнителят по договора има качество на търговец, в този случай приложение ще
намери разпоредбата на чл. 303а, ал.3, изр.1 от ТЗ.
Съобразно представената фактура от 28.07.2017г. за сумата от 28 119.06 лв. с
ДДС, изготвена от ищеца „АБС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, се установява, че същата е
предявена на ответника, чрез кмета на кметство с.“Рударци“ на същата дата. От тази дата
възниква и задължението на ответника да изпълни паричното задължение в 14-дневен срок,
съобразно чл. 303а, ал.3, изр. 1 ТЗ. Считано от 12.08.2017г. длъжникът- ответник е изпаднал
в забава, доколкото в първоинстанционното производство е установено, че не е направено
никакво плащане в нормативно установения срок. От тази дата започва да се начислява и
мораторната лихва, претендирана от ищеца.
Доколкото в гражданското производство действа принципът на диспозитивното
начало, установен в разпоредбата на чл. 8 от ГПК, съдът е длъжен да се съобрази с периода,
за който ищецът претендира мораторната лихва, поради което искът му се явява основателен
за сумата от 8295.12 лв., представляваща действителният размер на законната лихва върху
главницата от 28 119.06 лв., дължима за периода 28.08.2017г. - 24.07.2020г. Този размер е
определен служебно от съда, на основание чл. 162 ГПК, съобразявайки и становището по
този въпрос на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, приета в
първоинстанционното производство.
С оглед гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД се явява
доказан и основателен за сумата от 8295.12 лв., съобразно което първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен за тази сума, а същата да се
присъди на ищеца- въззивник. В останалата обжалвана част, а именно за разликата от
8295.12 лв. до 8 424 лв. решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция на
разноски имат право и двете страни.
Съобразно уважената част от иска и представения списък по чл. 80 ГПК, на
въззивника следа да се присъдят разноски за настоящото производство за държавна такса и
възнаграждение за процесуално представителство от адвокат в общ размер на 900.62 лв.
Съобразно отхвърлената част на иска, на въззиваемия следва да се присъдят
3
разноски за настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт в
размер на 6 лв.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 16 от 28.04.2021г. постановено по т.д. № 48/2020г. по
описа на ОС- Перник, ГК, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „АБС Инженеринг“
ЕООД иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху сумата
от 28 119.06 лв. с ДДС, в размер на 8295.79 лв., за периода от 28.08.2017г. до 24.07.2020г.,
като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Община Перник, с БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Перник, пл.
„Свети Иван Рилски“ № 1А, представлявана от кмета П. В., да заплати на „АБС
Инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 8295.12 лв., представляваща мораторна
лихва върху сумата от 28 119.06 лв. с ДДС, за периода от 28.08.2017г. до 24.07.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 от 28.04.2021г. постановено по т.д. № 48/2020г.
по описа на ОС- Перник, ГК, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Община Перник, с БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Перник, пл.
„Свети Иван Рилски“ № 1А, да заплати на „АБС Инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********,
сумата от 900.62 лв., представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „АБС Инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на Община
Перник, с БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Перник, пл. „Свети Иван Рилски“ № 1А, сумата
от 6 лв., представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал.3
ГПК.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4