№ 59
гр. Велико Търново, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:ПЕТЯ СТОЯНОВА
АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора К. Й. Л.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20224000600014 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 33 от НПК
Образувано по искане на осъдения В. С. К. за отмяна на Решение №
94 от 12.10.2021г. на окръжен съд Велико Търново, по ВНОХД № 253/2021 г.
и изменената с него присъда № 260001 от 26.01.20221г. на Районен съд
Павликени, постановена по НОХД № 334/2017 г. по описа на този съд.
В искането на осъдения са заявени допуснати от двете съдебни
инстанции нарушения на материалния закон и на процесуалните правила,
довели до ограничаване на правото му на защита. По същество се възразява
срещу доказателствената дейност на съдилищата и формираните в резултат
на тази дейност изводи по фактите, за които не е приложен закон, който е
трябвало да бъде приложен, тъй като обвинението не е доказано по безспорен
начин. Твърди се също липса на мотиви в решението на окръжен съд. Твърдят
се допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция, тъй като не
уважила направените доказателствени искания на защитата. Изложеното
ангажира отменителните основания по чл. 422 ал. 1 т. 5 във вр. чл. 348 ал. 1 т.
1
1 и т. 2 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени.
Отправеното до ВТАС искане е за отмяна на присъдата на
първоинстанционния съд и на решението, с което тя е изменена, и при
условията на алтернативност – признаване на осъдения за невинен и
оправдаването му по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав в предходен процесуален стадий.
В съдебно заседание пред ВТАС осъденият В.К. не се явява лично.
Процесуалният му представител – адв. Ч. поддържа искането си за
възобновяване на делото по изложените в него доводи.
Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за
неоснователност на искането.
Великотърновски апелативен съд, като обсъди доводите на страните и
данните по делото, установи следното:
С присъда № 260001/26.01.2021г. В. С. К. е признат за виновен да е
извършил деяние по чл. 131 ал.1 т.2 пр.1 вр. чл. 129 ал.1 от НК за това, че на
30.08.2016 г., в с. Бяла Черква, в качеството му на длъжностно лице –
управител на „Корн-3“ ООД при изпълнение на функциите му, причинил на
М. Г. Д. от с. Михалци, средна телесна повреда, изразяваща се в избиване
/счупване /на зъби, без които се затруднява дъвченето, във фазата на
отхапването и говоренето. Наложил му е наказание две години лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на
присъдата в законна сила. Частично е признат за невинен К. да е извършил
деянието по хулигански и ксенофобски подбуди, поради което е оправдан по
повдигнатото му обвинение по квалификацията по чл. 131 т.12 пр. 1 и 3 от
НК.
Осъден е да заплати на М. Д. обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, заедно със
законните последици. До пълния размер от 10 000 лева искът е отхвърлен.
Със същата присъда е признат за невинен Р. П. Е. и оправдан за
деяние по чл. 131 ал.1 т.12 пр.1 и 3 вр. чл. 130 от НК. Отхвърлен е
предявения срещу него граждански иск на стойност 3 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди.
В производство, инициирано по жалби и на осъдения К. и на
2
оправдания Е. и протест на прокурора е постановено атакуваното сега по реда
на извънредния способ за проверка на наказателните дела решение №
94/12.10.2021г. на ВТОС. С него присъдата е изменена в гражданската й част,
като е увеличен размера на уважения граждански иск, по отношение на В. К. и
същият е осъден да заплати 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на
М. Д.. Отменена е присъдата в частта, с която Р. Е. е бил признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, вместо което производството по
отношение на него е прекратено на основание чл. 24 ал.1 т.3 от НПК.
Присъдени са разноски и ДТ. В останалата част присъдата е потвърдена като
законосъобразна.
Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй
като е направено от лице, което има право на това съгласно чл. 420 ал. 2 от
НПК, подадено е в срока по чл. 421 ал. 3 от НПК, а актът попада в обхвата на
разпоредбата на чл. 419 ал.1 от НПК.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на делото е
неоснователно по следните съображения:
Осъденият К. подновява пред ВТАС оплакванията си за ненадлежна
доказателствена основа на приетите от съдилищата факти за причиняване на
телесните увреждания на пострадалия М. Д., които оплаквания са били
предмет на обсъждане и от първия и от въззивния съд, обсъдени са и с
основание са отхвърлени. В правомощията именно на въззивния съд е да
провери фактическата правилност на постановената присъда и правилността
на възприетата квалификация, което в случая окръжният съд е сторил по
предписания от закона начин.
Извършената от ВТАС проверка не установи наличие на заявените в
искането нарушения на процесуалните правила. В основата на фактическите
си изводи първия съд е поставил съдържанието на събраните и проверени по
предвидения процесуален ред гласни доказателствени източници -
показанията на свидетелите – очевидци - Д. и А. - пострадали/ отнесени във
втора група/, подкрепени от тези на св. Х. Я. и М. М. – полицейски служители
и св. Р. и А. / обособени в първа група/ . Показанията на свидетелите са
обсъдени и анализирани от съда по действителното им съдържание и
съобразно заключенията на съдебно-медицинските експертизи, както и с
писмените доказателства по делото. По отношение на всяка от обособените
3
групи свидетели, съдът е изложил аргументи по какви съображения
кредитира показанията и по какви не. Не е пропуснал да отчете наличието на
заинтересованост на свидетелите от две от групите – втора и трета, но
извършвайки съпоставка на свидетелите от втората група и установявайки
тяхното съответствие с показанията на свидетелите от първа група, които са
незаинтересовани и с изготвените и приети по делото СМЕ е дал убедителен
отговор защо поставя именно показанията на свидетелите от първите две
групи в основата на възприетата от него фактология. Съдът не е имал
основание да не кредитира показанията на тези свидетели за достоверност,
след надлежната им проверка за относимост, взаимна връзка и
противоречивост.
Не без основание са игнорирани показанията на свидетелите от трета
група – Л. М., В. Д. и П. П., че удари осъденият не е нанасял, тъй като техните
показания остават изолирани от цялата останала доказателствена съвкупност.
Направеният анализ и оценката на гласните доказателствени
средства, а от там и изводите, които произтичат от тях, са аргументирани
убедително от основния съд и затова въззивната инстанция не е имала
причини да не признае фактическата правилност на постановената присъда.
Относно дейността на въззивната инстанция, ВТАС намира, че същата е
оценила доказателствените материали по делото съобразно изискванията на
чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради което не са налице пороци в
доказателствената дейност, които да доведат до съмнителност на
осъдителните изводи на съда. Принципно положение е, че ако мотивите на
присъдата са аналитични и убедителни и това позволява на страните и на
контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано
вътрешното убеждение на съда, въззивният съд не е длъжен да обсъжда
подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на
първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни
фактически изводи въз основа на доказателствата. Точно това е сторил и
въззивният съд - описал е възприетата от него фактология, която не се
различава от тази, приета от първия съд и е възприел направеният анализ и
изводите на първия съд по доказателствата, касаещи осъдения К.. Отговорил е
на възраженията относно правната квалификация на деянието. Ето защо
неоснователно е твърдението на искателя за липса на мотиви на решението.
4
Развитата в искането теза за непълнота на доказателствата при
постановяване на съдебните актове също не може да бъде възприета като
основателна. По отношение на всички правно значими обстоятелства са
събрани, проверени и подложени на анализ допустимите и относими
доказателства, които са позволили надеждно обосноваване на фактическите
изводи. Оплакването, че въззивният съд е оставил без уважение искането на
защитата на К. за преразпит на свидетели – Х. Я. и М. М., както и П. П. не
може да се прецени като съществено нарушение на процесуалните правила и
в частност на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото. На първо място следва да се посочи, че съдът не е
длъжен да уважава всички искания на страните, а само тези, за които прецени,
че имат значение за изясняване на обективната истина. В настоящият случай
посочените свидетели, чиито преразпит се иска, са разпитвани на ДП,
разпитани са пред основния съд, в присъствието на К. и защитника му, които
не са били лишени от възможност да задават въпроси за изясняване на всички
обстоятелства. В допълнение към това показанията на двама от свидетелите -
П. и М. от ДП са приобщени. Що се касае до направеното искане за
разпит/пърновачален/ на друго лице – то защитата не е посочила неговата
самоличност. Не се установява да са останали неизяснени обстоятелства,
имащи отношение към главния факт, които да налагат този преразпит и
разпит. Именно поради това въззвният съд с мотивирано определение е
оставил без уважение исканията на защитата на осъдения К..
Поради изложеното твърдяната в искането незаконосъобразност в
доказателствената дейност на въззивния съд не е налице. При приетите за
установени фактически положения и от двете съдебни инстанции, които не
подлежат на контрол по реда на настоящото производство, с оглед
ограничителните основания по чл. 348 ал. 1 НПК, към които препращат
разпоредбите на чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК, авторството на деянието е доказано по
несъмнен начин, а правната му квалификация е законосъобразна.
Затова, направеното от осъдения К. искане за отмяна по реда на
възобновяване на наказателните дела на атакуваните съдебни актове, е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното, Великотърновски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. С. К. за отмяна
по реда на възобновяването на наказателните дела на Решение № 94 от
5
12.10.2021г. на Великотърновски окръжен съд, по ВНОХД № 253/2021 г. и на
изменената с него Присъда № 260001/26.01.2021г. на районен съд Павликени,
постановена НОХД 334/2017г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6