РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. гр. Добрич, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния съС.ав:
Председател:Атанас М. Каменски
Членове:Деница Кр. Петрова
Милена Ив. Хараламбиева
при учаС.ието на секретаря Славка Щ. Атанасова
като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Въззивно
наказателно дело от чаС.ен характер № 20213200600423 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното :
С присъда № 2/21.05.2021г. по н.ч.х.д № 168/***г. Районен съд-гр. К. е признал
подсъдимата И.. Р. Р. с ЕГН********** за виновна в това, че: 1. на 04.08.***г. около обяд в
с.Б., комплекс „***“, чаС. „***“,с поведението си в съучаС.ие с П. П. Л. ЕГН **********
неин ***, при което са целяли принудително-против волята им, да отведат с автомобила си
децата Я.Я. Г. и Г.Я. Г. и в опита си да ги отведат с автомобила си са унизили чеС.та и
доС.ойнС.вото на Я.. С.. Г.техен баща, в негово присъС.вие, поради което и на основание
чл.146, ал. 1 пр. 2, във вр. с чл.20, ал. 2 и във вр. с чл. 54 от НК й е наложил наказание
„глоба” в размер на 3000 лв. 2. на 04.08.***г. около обяд в с.Б., комплекс„***“, чаС. „***“ е
разгласила неверни обС.оятелС.ва за Я.. С.. Г. с ЕГН ********** посредС.вом изразите:
“***“, ***“, приписвайки му преС.ъпление, като това е извършено публично, поради което и
на основание чл.148, ал. 1, т. 1 от НК във връзка с чл.147, ал.1, пр.1 и 2 от НК и във вр. с чл.
54 от НК й е наложил наказание „глоба” в размер на 3000 лева, както наказание
„ОбщеС.вено порицание”, като поС.ановил копие от присъдата след влизането й в сила да
се поС.ави на видно мяС.о в админиС.ративната сграда на общината по меС.оживеенето на
подсъдимата И.. Р. Р.. На основание чл. 23, ал. 1 от НК РС – гр.К. определил общо най-
тежко наказание, а именно наказанието глоба в размер на 3000 лв и общеС.вено порицание.
Със същата присъда РС-гр.К. е признал подсъдимия П. П. Л. с ЕГН **********,
1
виновен в това: 1. на 04.08.***г. около обяд в с.Б., комплекс „***“,чаС. „***“, с поведението
си в съучаС.ие с И.. Р. Р. с ЕГН ********** негова ***а, при което са целяли принудително-
против волята им, да отведат с автомобила си децата Я.Я. Г. и Г.Я. Г. и в опита си да ги
отведат с автомобила си са унизили чеС.та и доС.ойнС.вото на Я.. С.. Г.-техен баща, в
негово присъС.вие, поради което и на основание чл.146, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2
и във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание „глоба” в размер на 3000лв. 2. на 04.08.***г.
около обяд в с.Б., комплекс „***“, чаС. „***“ е разгласил неверни обС.оятелС.ва за Я.. С.. Г.
с ЕГН ********** посредС.вом изразите: “***“, приписвайки му преС.ъпление, като това е
извършено публично, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 от НК във връзка с
чл.147, ал. 1, пр.1 и 2 от НК и във вр с чл. 54 от НК му е наложил наказание „глоба” в
размер на 3000 лева, както и наказание „ОбщеС.вено порицание”, като поС.ановил копие от
присъдата след влизането й в сила да се поС.ави на видно мяС.о в админиС.ративната сграда
на общината по меС.оживеенето на подсъдимия П.Л. Л.. На основание чл. 23, ал.1 от НК РС
– гр.К. определил общо най-тежко наказание, а именно наказанието глоба в размер на 3000
лв и общеС.вено порицание.
С присъдата си РС-гр.К. е осъдил подсъдимата И.. Р. Р. да заплати на Я.. С.. Г. ЕГН
********** сумата от 1500 лв, предС.авлЯ.аща обезщетение за причинените му
неимущеС.вени вреди в резултат на извършеното от подсъдимата преС.ъпление по чл. 146,
ал. 1 пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от момента на извършване
на деянието 04.08.***г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1500 лв,
предС.авлЯ.аща обезщетение за причинените неимущеС.вени вреди в резултат на
преС.ъплението по чл. 148, ал.1, т. 1 от НК във вр. с чл. 147, ал.1, пр.1 и 2 от НК, като
отхвърлил исковете в оС.аналата им чаС.. Осъдил подсъдимия П. П. Л., да заплати на Я..
С.. Г. ЕГН ********** сумата от 1500 лв, предС.авлЯ.аща обезщетение за причинените му
неимущеС.вени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия преС.ъпление по чл.146,
ал. 1 пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от момента на извършване
на деянието 04.08.***г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1500 лв,
предС.авлЯ.аща обезщетение за причинените неимущеС.вени вреди в резултат на
преС.ъплението по чл. 148, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл. 147, ал.1, пр.1 и 2 от НК, като
отхвърлил исковете в оС.аналата им чаС..
В тежеС. на подсъдимите били възложени и С.орените по делото разноски, както
заплащането на държавна такса върху размера на уважените граждански искове.
С определение №32/26.07.2021г. по делото, РС-гр.К. осъдил подс.Л. да заплати на
НБПП сумата от 60 лв, съС.авлЯ.аща разноски за служебен защитник и осъдил подс.Л.а да
заплати на НБПП сумата от 60 лв, съС.авлЯ.аща разноски за служебен защитник .
Срещу така поС.ановената присъда е поС.ъпила въззивна жалба и допълнително
писмено изложение към нея от подс.Л. чрез адв. Д.Д. от АК-гр.В. в качеС.вото му на
защитник на подсъдимия, в които се изтъкват доводи за незаконосъобразноС. на
първоинС.анционния акт с наС.оЯ.ане за отмяна на присъдата и поС.ановЯ.ане на нова
оправдателна такава и алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане, поради
2
допуснати същеС.вени нарушения на процесуалните правила. От подс.Л. чрез защитника му
е поС.ъпила и чаС.на жалба, с която се наС.оЯ.а за отмяна на Определение № 32/26.07.2021г.
по делото, с което подс.Л. е осъден да заплати на НБПП сумата от 60 лв, съС.авлЯ.аща
разноски за служебен защитник.
Срещу присъдата е поС.ъпила и въззивна жалба и допълнителни изложения към нея
от подс.Л.а чрез адв. В.П. от АК-гр.В., в които се навеждат доводи за незаконосъобразноС.
и необоснованоС. и се иска цялоС.на отмяна на присъдата и поС.ановЯ.ане на нова, с която
подсъдимата да бъде призната за невиновна. От подс.Л.а чрез защитника й е поС.ъпила и
чаС.на жалба, с която се наС.оЯ.а за отмяна на Определение № 32/26.07.2021г. по делото, с
което подс.Л.а е осъдена да заплати на НБПП сумата от 60 лв, съС.авлЯ.аща разноски за
служебен защитник.
В съдебно заседание жалбите се поддържат от защитниците на подсъдимите на
посочените основания.
Повереникът на чаС.ния тъжител изразЯ.а С.ановище за неоснователноС. на
предприетото обжалване и потвърждаване на първоинС.анционната присъда.
Д. окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка
правилноС.та на обжалваната присъда и като взе предвид изнесеното в жалбите, както и
С.ановищата на С.раните, конС.атИ.а, че при поС.ановЯ.ането на присъдата са допуснати
отС.раними същеС.вени нарушения на процесуалните правила, които налагат по отмяна на
първоинС.анционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съС.ав.
Съображенията за това са следните:
Двамата подсъдими в нарушение на чл. 15, ал. 1 от НПК във вр. чл. 81, ал. 1 от НПК,
са признати за виновни по непредЯ.ени им с тъжбата обвинения. С тъжбата депозИ.ана пред
РС – гр.К. чаС.ният тъжител е повдигнал следното обвинение срещу двамата подсъдими: „за
това, че на 04.08.***г. около обяд в с.Б., ж.к. „***“,чаС. „***“ с поведението си, при което
целяха принудително да отведат децата ми – Я.Я. Г. и Г.Я. Г., са унизили чеС.та и
доС.ойнС.вото ми в мое присъС.вие, като наред с това са разгласили неверни обС.оятелС.ва
посредС.вом изразите „***“, „***“, „***“, ***.“. ЦитИ.аната деятелноС. чаС.ният тъжител е
квалифицИ.ал като две преС.ъпления – едното по чл. 148, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 147, ал.1,
пр.1 и 2 от НК и другото по чл. 146, ал.1, пр. 2 от НК. С разпореждане от 04.09.***г. на
съдията–докладчик, е даден ход на тъжбата за посочените две преС.ъпления така, както са
били квалифицИ.ани от чаС.ния тъжител. След насрочване на делото, но преди да бъде
даден ход на съдебното следС.вие от чаС.ния тъжител на 20.11.***г. е депозИ.ано уточнение
към тъжбата, с което на подсъдимите е повдигнато следното обвинение: „за това, че на
04.08.***г. около обяд в с.Б., ж.к. „***“,чаС. „***“ с поведението си, подробно описано в
тъжбата, С.анало доС.ояние на шИ.ок кръг хора, при което целяха принудително да отведат
децата ми – Я.Я. Г. и Г.Я. Г., са унизили чеС.та и доС.ойнС.вото ми в мое присъС.вие чл.
146, ал. 1 пред.2 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, като наред с това са разгласили неверни
обС.оятелС.ва посредС.вом изразите „***“-казани от подсъдимия Л., „***“, „***“ – казани
от подсъдимата Р., *** – преС.ъпление по чл. 148, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл. 147, ал.1
3
предл. 1 и 2 от НК...“.
Словесното описание в тъжбата и съдържащото се в уточнението към нея сочат, че
едното от обвиненията е за преС.ъпление клевета, извършена публично, като чаС.ният
тъжител го е квалифицИ.ал правно като такова по чл. 148, ал. 1 ,т.1 във вр. с чл. 147, ал.1,
пр. 1 и 2 от НК. Подобна правна конС.рукция обаче е абсолютно невъзможна от гледна
точка на разпоредбите на НК. И това е така, защото подобна формулИ.овка е изцяло неясна
относно това дали са касае за обида, нанесена публично / с правилната квалификация би
била по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК/ или пък за клевета, нанесена публично
/и тогава деянието би се квалифицИ.ало по чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 147, ал.1 от НК/. Или
касае се за два отделни и различни съС.ави на преС.ъпления, за които съответно са
предвидени и различни наказания. Безспорно е, че не е задължение на чаС.ния тъжител да
квалифицИ.а правно деянието, но дори и да го направи, то това не обвързва по никакъв
начин съда, който след като извърши преценка на всички обС.оятелС.ва относими към
преС.ъплението /преС.ъпленията/, следва да определи рамката на предмета на доказване в
разпореждането, с което допуска разглеждане на тъжбата в съдебно заседание, респ. и да
квалифицИ.а правно описаните в тъжбата преС.ъпления.
Следва да се подчертае, че както обвинителния акт /за преС.ъпленията от общ
характер/, така и за преС.ъпленията, преследвани по реда на чаС.ното обвинение, от лицето,
легитимИ.ащо се като поС.радал от преС.ъплението - чаС.ен тъжител, се изисква в тъжбата
да очертае рамките на предмета на доказване в наказателния процес. Или тъжбата е
процесуалният документ, в който се инкриминИ.ат фактите, за които се иска повдигане на
обвинение, а в разпореждането на съдията-докладчик за даване ход на тъжбата се дава
правната им квалификация. С връчването на тъжбата и разпореждането се повдига и
конкретното обвинение, по което се провежда наказателното преследване. Принципно
фактите, включени в обвинението и обуславящи същото, следва да се съдържат и в тъжбата.
В контекС.а на изложеното, е нужно да се акцентИ.а, че разпореждането на съдията-
докладчик, с което се насрочва делото и в чието съдържание е предложена правна оценка на
изложените в тъжбата обС.оятелС.ва, и препис от което се връчва на подсъдимия ведно с
тъжбата, дава възможноС. на предаденото на съд лице да се информИ.а в какво точно е
обвинено. Тъжбата, с посоченото в чл. 81, ал. 1 от НПК съдържание, е с информационна
насоченоС. относно твърдените съС.авомерни факти, а разпореждането за даване ход на
тъжбата осветлЯ.а правните рамки на тези факти. В крайна сметка двата акта /тъжбата и
разпореждането/ в съвкупноС. определят предмета на доказване по делото и гарантИ.ат
правота на подсъдимия да научи в какво се обвинЯ.а, респ. и срещу какво ще се защитава. В
разглеждания случай, още в началото на процесуалната си дейноС. съдът е допуснал
сериозно незаконосъобразие, тъй като при изготвяне на разпореждането за насрочване на
делото е дал абсолютно невъзможна правна квалификация на преС.ъплението клевета,
което е накърнило грубо правата на подсъдимите, а освен това и изрично не е посочил всеки
от двамата подсъдими в какво точно преС.ъпление е обвинен. Нещо повече, дадената
неправилна правна рамка в разпореждането за насрочване на делото е пренесена
4
впоследС.вие и в поС.ановената присъда.
На следващо мяС.о депозИ.аната тъжба съдържа откъслечни твърдения за евентуално
съучаС.ие на двамата подсъдими касателно преС.ъплението по чл. 146 от НК. При това
положение съдът е бил безусловно задължен да съобрази дали съдържанието на тъжбата
покрива изискуемия обем данни, регламентИ.ан в разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от НПК и
при преценка, че има неясноти и непълноти, е следвало да укаже на чаС.ния тъжител да
отС.рани нередовноС.ите в сезИ.ащия съда документ. От друга С.рана за съучаС.ническа
дейноС. между подсъдимите се твърди и в депозИ.аното уточнението към тъжбата, а
извеС.но е, че и с присъдата съдът ги е признал за виновни за преС.ъпление, реализИ.ано
при условията на чл. 20, ал. 2 от НК. ПроцедИ.айки по този начин РС – гр.К. с крайния си
акт практически се е произнесъл по факти и обС.оятелС.ва, които не са били надлежно
инкриминИ.ани. Следва да се подчертае, че еднопосочна и категорична е съдебната
практика относно разбИ.ането си, че при наличие на същеС.вено изменение на фактите,
обосноваващи повдигнатото обвинение, ако липсва съответното изменение на обвинението,
било то държавно или чаС.но, в зависимоС. от процесуалния ред, по който се движи
наказателното дело, подсъдимият не може да бъде осъден по неинкриминИ.аните нови
обС.оятелС.ва. И това е така, защото подведеният под отговорноС. би се оказал в ситуация
на процесуална изненада и би се нарушила забраната подсъдимото лице да бъде съдено по
непредЯ.ено обвинение. НеинкриминИ.ането по надлежния процесуален ред, предвиден в
разпоредбата на чл. 287, ал. 6 от НПК, на основни елементи от съС.ава на обвинението,
прави невъзможно организИ.ането на пълноценна защита, доколкото за подсъдимия
същеС.вува неяснота, относно това срещу какви факти следва да се защитава.
В крайна сметка и двамата подсъдими са осъдени по непредЯ.ени обвинения , а
именно, че деянието обида е реализИ.ано в съучаС.ие. Изрично следва да се подчертае, че
депозИ.ането от чаС.ния тъжител уточнение на тъжбата нито е надлежно предЯ.ено по реда
на чл. 287, ал. 6 от НПК изменение на обвинението /доколкото уточнението е С.орено преди
даване ход на съдебното следС.вие и липсват доказателС.ва за проведена процедура по този
ред след като е даден ход на съдебното следС.вие/, нито пък е последица от поС.ановен акт
на съда, с който тъжбата е оС.авена без движение и е предоС.авен срок за отС.ранЯ.ане на
пороците в нея. Поради това и съдът е бил лишен от процесуалната възможноС. да
ангажИ.а наказателна отговорноС. на подсъдимите по обвинение за преС.ъпление обида в
съучаС.ие.
Или след като тези обС.оятелС.ва не са били предЯ.ени с тъжбата и на чаС.ния
тъжител не било указано да отС.рани нередовноС.ите в нея, нито пък е била реализИ.ана
процедурата по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК, то съдът не е могъл да излиза извън рамките
на първоначално повдигнатото обвинение и изцяло недопуС.имо за първи път с присъдата
си съдът е ангажИ.ал наказателната отговорноС. на подсъдимите по непредЯ.ен им по
надлежния ред фактически съС.ав.
Неизпълнението на горните задължения на съда е рефлектИ.ало върху процесуалното
право на подсъдимите за адекватна защита, което е изрично регламентИ.ано в нормата чл.
5
55, ал. 1 НПК, гарантИ.аща правото на подсъдимия да разбере в какво се обвинЯ.а. При
делата от чаС.ен характер това право се реализИ.а чрез връчване на подсъдимия, по реда на
чл. 252, ал. 4 от НПК, на преписи от чаС.ната тъжба и от разпореждането на съда, с което е
квалифицИ.ано съответното фактическо обвинение и е насрочено съдебното заседание, чрез
прочитане в началото на съдебното следС.вие на предЯ.еното с чаС.ната тъжба обвинение
от чаС.ния тъжител, а при изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК, чрез
изрично запитване на подсъдимия и защитника му дали желаят, а при изразено желание –
предоС.авяне на възможноС. чрез отлагане на делото за запознаване с измененото обвинение
и подготовка по него. Като неизпълнението всяко от тези процесуални задължения на съда
води до същеС.вено ограничаване на правото на защита на подсъдимия, както е и в
наС.оящия казус по отношение и на двамата подсъдими, които са се бранили по факти и
обС.оятелС.ва, предЯ.ени с тъжбата, а са били признати за виновни по съвсем различни
факти и обС.оятелС.ва.
Допуснатите нарушения на процесуалния закон в началото на производС.вото, а
именно проЯ.ената от съда пасивноС. да предприеме законовите способи за прецизИ.ане на
тъжбата относно фактите, както и дадената от съда некоректна правна формулИ.овка в
разпореждането, с което делото е насрочено за разглеждане, са довели до поС.ановЯ.ане на
изцяло незаконосъобразна присъда. В този смисъл наС.оящата инС.анция приема, че за
съдът произнесъл присъдата изначално с оглед недоС.атъчната конкретика на изнесените в
тъжбата обС.оятелС.ва за преС.ъпленията, е била налице необходимоС. от изискване да
бъдат уточнени и прецизИ.ани обС.оятелС.вата, при които се твърди, че са извършени
преС.ъпленията от двамата подсъдими, задължение, което в конкретния случай не е
изпълнено.
Допуснатите от първоинС.анциониня съд нарушения не могат да бъдат отС.ранени
от въззивния съд, те са основания за цялоС.на отмяна на присъдата, включително и в
гражданско осъдителната й чаС. и връщане на делото за ново разглеждане от друг съС.ав на
същия съд.
Логична последица от отмяната на присъдата е и необходимоС.та да бъде отменено и
определение № 32/26.07.2021г. по делото, с което подс.Л. е осъден да заплати на НБПП
сумата от 60 лв, съС.авлЯ.аща разноски за служебен защитник и подс.Л. е осъдена да
заплати на НБПП сумата от 60 лв, съС.авлЯ.аща разноски за служебен защитник.
Предвид изложеното и на основание чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК,
Д. окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 2/21.05.2021г. по н.ч.х.д. № 168/***г. на Районен съд-
гр.К. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от нов съС.ав.
ОТМЕНЯ определение № 32 от 26.07.2021г. по н.ч.х.д. № 168/***г. на Районен съд-
гр.К.
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7