№ 812
гр. Варна, 09.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ст. Маркова
Членове:Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20223001000489 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е ВЖ вх.№1942/17.05.2022г. по описа на ОС – гр.Разград,
депозирана от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, чрез ю.к.Ц. П., срещу решение №56/20.04.2022г., постановено по
ГД №295/2021г. по описа на ОС - Разград, в отхвърлителната част по искове,
предявени от АСВ ЕАД срещу А. И. А. и Ю. Ю. А., а именно: в частта, в
която е отхвърлен иска за главницата до размера на 3 912.73 лева,
представляващ разлика между претендирания размер от 39 517.86 лева и
уважения размер от 35 605.13 лева; в частта, в която е отхвърлен иска за
заплащане на сумата от 2 962.55 лева, представляващи претенция за
просрочена договорна лихва за периода 07.12.2019г. до 23.06.2020г. както и
за сумата от 2406.16 лева, представляваща лихва за забава.
Твърди се, че постановеното решение в тези части е неправилно.
Въззивникът излага, че е изпълнил изискванията на закона за
уведомяване на длъжниците за извършената цесия както и за настъпилата
предсрочна изискуемост на процесното вземане, което е извършено от
Уникредит Кънсюмър Фейненсинг ЕАД чрез АСВ ЕАД /като пълномощник
на цедента/, чрез ЧСИ Г.С., рег.№912 в КЧСИ. Твърди се връчване на
уведомленията по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на 29.04.2021г.
Твърди се, че кредиторът е изпълнил изискването на чл.33а от ЗПК за
подробно посочване методика за изчисляване на променлив лихвен процент и
референтен лихвен процент като е посочено, че потребителят дължи плаваща
лихва, начислена върху главницата съобразно приложимия ГЛП считано от
усвояване на кредита. Методиката за определяне на плаващата лихва се
1
твърди, че е посочена в ОУ и не може да бъде променяна едностранно от
УКФ. Посочени са компонентите на плаващата лихва като са описани ГЛП,
РЛП, среден депозитен индекс, фиксирана надбавка. В тази връзка
въззивникът твърди, че тези понятия са точно, ясно и разбираемо за
потребителя формулирани като в чл.6 от ОУ са посочени и взетите предвид
допускания при изчисляване на лихвения процент. Твърди се, че
потребителят би могъл да събере данни за промяната в посочените
показатели, които влияят на променливия лихвен процент по кредита, тъй
като понятията са използвани в техния терминологичен смисъл по един и
същи начин както по договора, така и в БНБ. Прави се довод, че полагане
подписа на потребителя под ОУ и договора сочи, че същият е запознат и
разбира написаното.
Въззивникът твърди още, че договорът съдържа цялата необходима за
издължаване на кредита договорна информация. Договорът не съдържа
неравноправни клаузи, не противоречи на изискванията на ЗПК и ЗЗП. В
договора е посочен ГПР и общата дължима по договора сума, изчислени към
датата на сключване на договора. Определената стойност на ГПР не
противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че в ОУ/договора е посочена
възможността на потребителя да получи извлечение от сметка под формата на
погасителен план както и да се откаже от договора. Спазени са разпоредбите
на чл.11 и чл.10 от ЗПК, съответно не са налице основания за
недействителност на договора.
Поддържа се освен това, че в първ.производство кредиторът е доказал
неизпълнението на процесния договор за кредит както и връчено на
потребителя уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост. Сочи се,
че уговорената в договора застраховка и дължимата по нея застрахователна
премия не представлява част от главницата по договора нито е условие за
отпускане на кредита, а представлява поемане на допълнителен ангажимент
по свободно усмотрение на клиента. Сочи, че застрахователната премия не е
предмет на предявените искове.
Прави се довод, че служебното правомощие на съда да следи за
спазване на законодателството касателно потребителските договори, съотв. за
наличие на неравноправни клаузи, не може да дерогира свободната воля и
договорната свобода на страните в допустимите граници на закона.
Твърди се, че съдът неправилно е преценил като несъответен на чл.10
ЗПК размера на шрифта по договора като не е съобразил, че представеният по
делото екземпляр представлява сканирано копие на договора, а не копие от
оригинала. Твърди се, че използваният от банката специално разработен
продукт е със шрифт 12. Въз основа на горното въззивникът поддържа, че е
спазил всички разпоредби на ЗПК, поради което договорът е действителен и
ответниците дължат изпълнението му.
Не на последно място въззивникът сочи, че ответникът Ю. А. изрично е
признала иска по основание и размер, поради което съдът е дължал
2
постановяване на решение по реда на чл.237 ГПК при признание на иска.
Претендира се отмяна на обжалваната част на съдебния акт и вместо
това уважаване на предявените искове изцяло ведно със сторените разноски в
заповедното, първоинстанционното и настоящото производство. В жалбата е
обективиран списък по чл.80 ГПК на сторените пред въззивния съд разноски.
В срока за отговор въззиваемите Ю. А. и А. А., не са депозирали
отговор на жалбата.
При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че
жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез упълномощено
лице по чл.32, т.3 ГПК, в преклузивния срок и при интерес в обжалваната
част. Жалбата е администрирана редовно. Няма постъпил отговор от
насрещната страна.
В жалбата не се правят оплаквания за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения. Не се правят нови доказателствени искания.Въз
основа на изложеното въззивният състав на основание чл.267 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ вх.№1942/17.05.2022г. по описа на
ОС – гр.Разград, депозирана от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ
ЕАД, ЕИК *********, чрез ю.к.Ц. П., срещу решение №56/20.04.2022г.,
постановено по ГД №295/2021г. по описа на ОС - Разград, в отхвърлителната
част, по осъдителни искове, предявени от АСВ ЕАД срещу А. И. А. и Ю. Ю.
А., а именно: в частта, в която е отхвърлен иска за главницата до размера на
3 912.73 лева, представляващ разлика между претендираните 39 517.86 лева и
уважения размер от 35 605.13 лева /главница/; в частта, в която е отхвърлен
иска за заплащане на 2 962.55 лева, представляващи просрочена договорна
лихва, начислена за периода 07.12.2019г. до 23.06.2020г. както и за сумата от
2 406.16 лева, представляващи лихва за забава.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.02.2023г. от 14,30 часа, за
която дата и час да се призоват страните на посочените по делото съдебни
адреси ведно с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на
последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските
(чл.80 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4