Р Е Ш Е Н И Е
№…............../25.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2980 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по подадена от Ц.И. б., ЕГН **********, и З.А. а., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, срещу Д.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, и К.Ц. б., ЕГН **********, с адрес: ***, молба с правно основание чл. 128 СК за
определяне на мерки за лични отношения на молителите, имащи качеството баба и
дядо по бащина линия на малолетното дете на ответниците
Ц.К.б.а, родена на *** г., с детето.
По твърдения в молбата,
молителите са родители на ответника К.Ц. б., който е бивш съпруг на ответницата
Д.С.Г. и от брака им имат едно дете – Ц., родена на *** г. С решението за
развод от 19.04.2016 г. упражняването на родителските права по отношение на
детето е предоставено на майката, а на бащата – определен режим на лични
отношения с него. След развода майката се преместила заедно с детето от гр.
Червен бряг в гр. Варна, което препятствало възможността на молителите, живеещи
в гр. Кнежа, да виждат своята внучка.
По изложените съображения по същество молят за определяне на посочения
режим на лични отношения с детето.
В открито съдебно заседание молителите, чрез процесуалния им представител адв. Р.Д., поддържат молбата и представят списък с разноски
по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата Д.Г. депозира отговор, в който излага становище за неоснователност на молбата.
Твърди, че режимът на лични отношения на бащата с детето е разширен с решение
по гр.д. № 7665/2019 г. на ВРС и ако бъде уважено искането на молителите,
нейните контакти с Ц. ще бъдат съвсем ограничени, макар да упражнява
родителските права. Излага, че детето не познава нито баща си, нито своите баба
и дядо по бащина линия, респ. исканият режим не е в негов интерес. Отделно
изтъква, че бащата живее заедно със своите родители, съответно те биха могли да
общуват с детето в рамките на неговия режим на лични отношения. Поддържа, че
молителите изобщо не са се интересували от детето, не съществува емоционална
връзка между тях, както и че детето е малко и се нуждае от постоянни грижи,
които баба му не може да полага, предвид влошеното й здравословно състояние.
Счита, че молителите не разполагат и с необходимите качества за възпитание на детето,
нито с битови условия за отглеждането му, тъй като в дома им в гр. Кнежа
липсват елементарни хигиенно-битови условия и средата там е опасна, понеже
живеят много непознати за Ц. хора, вкл. такива, които имат криминални прояви и
употребяват наркотици.
По изложените съображения моли да бъде отхвърлена молбата и претендира
разноски по делото.
В открито съдебно заседание ответницата, лично и чрез процесуалния й
представител адв. И.В., поддържа отговора и представя
списък с разноски по чл. 80 ГПК. Депозира и писмена защита, в която излага
правни аргументи, съобразно събрания доказателствен материал.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К.Ц.
б. не е депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание не
се явява лично и не изпраща представител.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за раждане № ********** от
28.12.2015 г., издадено от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.
Луковит (л. 9), се изяснява, че Ц.К.б.а е родена на *** г., като нейни родители
са Д.С. б.а и К.Ц. б. (ответници).
Видно от приложеното удостоверение за раждане от *** г.
(л. 8), родители на К.Ц. б., съответно баба и дядо на Ц. по бащина линия, са
ищците З.А.А. (с предишно фамилно име Велчева) и Ц.И.Б..
От приложеното решение № 86/19.04.2016 г. по гр.д. № 218/2016 г. по
описан на Районен съд – Червен бряг (л. 10 и сл.) се изяснява, че бракът между
ответниците е прекратен чрез развод по взаимно съгласие, като е утвърдено
постигнатото между тях споразумение, според което упражняването на родителските
права по отношение на детето Ц. е предоставено на майката, а на бащата е
определен режим на лични отношения, включващ срещи всяка първа и трета неделя
от месеца от 10:00 ч. до 12:00 ч.
С влязло в сила на 11.8.2020
г. решение № 73/7.1.2020 г. по гр.д. № 7665/2019 г. по описа на РС-Варна (л.
24) така определеният режим на лични отношения на
бащата К.Ц.Б. с детето Ц. е изменен, като е определен следният режим: първите
десет месеца от влизане в сила на решението - всяка първа и трета събота от
месеца за времето от 10.00 ч. до 12.00ч., като срещите се осъществяват в
сградата на ДСП, отдел Закрила на детето Варна по местоживеенето на детето и в
присъствието на психолог, а след изтичане на този период и в продължение на
шест месеца - всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00ч. до
16.00ч., като бащата взема детето от дома на майката със задължение да го връща
обратно там, а след изтичане на този период - всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 10.00ч. на съботния ден до 18.00ч. на неделния ден с
преспиване, като бащата се задължава да взема и връща детето от и до дома на
майката, както и две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
Изготвен и приобщен по делото
е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна (л. 60-62), според
който основните грижи по отглеждането на детето Ц. са поети от неговата майка,
с която живеели заедно в собствено жилище в гр. Варна. По нейни данни бащата не
е имал контакт с детето, откакто същото е било на 1 година, вкл. не се е
възползвал нито от първоначално определения му режим на лични отношения, нито
от изменения такъв, а неговите родители са виждали детето само при изписването
му от родилното отделение и не са се интересували изобщо от него след това. При
социалното проучване и проведената лична среща с детето е установено, че Ц. е в
добро здравословно състояние, като има силно изградена емоционална връзка с
майката, но не и с бащата, когото разпознава само на снимка, нито с неговите
родители, които изобщо не познава. В заключение ДСП-Варна изразява становище,
според което, в случай че бъде определен режим на лични отношения между детето
и неговите баба и дядо по бащина линия, то срещите следва да се провеждат в
присъствието на майката, като постепенно се увеличава периодът и
продължителността им.
Приобщен е също и социален
доклад, изготвен от ДСП- Кнежа (л. 64-65). Според неговото съдържание ищците З.А.
и Ц.Б. живеят във фактическо съпружеско съжителство от около 29 години в жилище
в гр. Кнежа, състоящо се от четири стаи и коридор, като до къщата има
второстепенна постройка с кухня, баня и стая за живеене. На адреса живее и
семейството на бащата на детето К.Б.. Жилището разполага с добри условия за
пълноценен живот и развитие. З.А. притежава експертно решение на ТЕЛК и доходът
й е от пенсия, а Ц.Б. работи като земеделски производител и получава заплата в
размер на 700-800 лв. месечно. При проведения със социалния работник разговор
същите са заявили готовност за подкрепа на бащата относно обгрижването
на дъщеря му Ц., както и желание да изградят емоционална връзка с детето.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства посредством разпита на водените от ответницата
свидетели (л. 71-72).
От свидетелските показания на
св. Л.Б.(без дела и родство със страните) се изяснява, че същата е колега и
приятел на ответницата, като се вижда с нея и дъщеря й почти всяка седмица по
веднъж. По нейни данни Ц. не говори за баща си, нито за неговото семейство, и
не общува с тях. Те не се и интересували от детето, а бащата търсел контакт
единствено с майката, като я тормозел психически и искал да се съберат отново.
В тази насока са и
свидетелските показания на св. Ц.Б.(майка на ответницата). Същата споделя още,
че Ц. не е посещавала дома на баща си в гр. Кнежа и не познава баба си и дядо
си по бащина линия. Познава единствено леля си Малина Бочева (сестра на
бащата), която се интересувала от нея и им гостувала в гр. Червен бряг, когато
майката и детето се прибират там.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 128, ал. 1 СК мерки за лични отношения с бабата и дядото се
определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат
преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното
му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му
като съзнателна личност. Според § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето
преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата
му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена
или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към детето. Следователно мерките за лични отношения на бабата и
дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените
обстоятелства и конкретните данни по делото.
Съдебната практика по приложението на обсъжданата правна норма приема също,
че е в интерес на детето
да има контакти с бабата и дядото едновременно с
осъществяването на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските
права, в случай че на този родител е определен широк режим на лични отношения, той живее на едно и също място с
дядото и бабата и отношенията между тях позволяват съвместното осъществяване на
лични контакти (така – решение № 139 от 16.04.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6998/2013 г., IV г. о., решение № 275
от 18.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 799/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 209 от 13.02.2009
г. по гр. д. № 5338/2007 г. на ВКС, ІV г. о. и др.).
Страните не спорят, а се установява и от
приобщените писмени доказателствени средства по делото, че молителите са баба и
дядо по бащина линия на детето Ц., като същите живеят в гр. Кнежа, а майката,
на която е предоставено упражняването на родителските права, отглежда детето в
гр. Варна. Установява се още, че детето не познава семейството на баща си
(освен леля си) и не е общувало никога с тях, както и че няма контакти и с
бащата, на когото е определен поетапен режим на лични отношения, разширен във
времето. Липсващото познанство и емоционална връзка на детето с неговите баба и
дядо по бащина линия обаче не е основание за отхвърляне на тяхната молба за
определяне на лични отношения с детето, каквито доводи навежда ответницата.
Напротив – интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна
среда, като контактува, освен с родителите си, още и с роднините от майчина и
бащина линия, тъй като по този начин получава възпитание, подкрепа и придобива
опит за различни житейски ситуации, вкл. утвърждава връзката със своите корени
и семейни традиции, които имат отношение към цялостното му изграждане и
развитие като пълноценна личност. Евентуалната дезаинтересованост
на бащата, от друга страна, е ирелевантна за
основателността на молбата по чл. 128 СК,
доколкото отношенията между внуците и техните баба и дядо са самостоятелна категория семейни отношения, отделни от
връзката дете – родители.
От изготвения социален доклад от ДСП-Кнежа се изяснява, че молителите
разполагат с жилище с добри условия за живот и същите изразяват желание за
контакт с тяхната внучка. При това положение и при липса на каквито и да било
данни за евентуално вредно тяхно въздействие върху детето, в т.ч. неговото
възпитание или развитие (физическо и психическо), настоящият съдебен състав
намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения между бабата и
дядото по бащина линия и детето Ц., като по този начин ще се даде възможност за
преодоляване на отчуждението помежду им, което в крайна сметка кореспондира с
интереса на детето.
Относно конкретния режим на контакти съдът взема предвид възрастта на
детето – понастоящем Ц. е петгодишна, изградената силна емоционална връзка на
детето с майката, при която то живее, установените негови навици за обучение и
почивка, изискващи присъствието му в делнични дни на територията на гр. Варна,
както и обстоятелството, че бабата и дядото по бащина линия живеят в друго
отдалечено населено място – гр. Кнежа. При това положение и доколкото по делото
е безспорно установено, че бащата живее заедно с неговите родители и помежду им
има разбирателство, съдът намира, че контактите между детето и бабата и дядото
да бъдат осъществявани съвместно с тези на бащата. Така едновременно ще бъде
дадена възможност за изграждане у детето на усещане за семейна среда и при
посещенията в дома на бащата, а от друга - няма да бъде препятствана
възможността майката да общува с детето си в оставащите почивни дни в месеца.
Доколкото детето не познава семейството на бащата, следва да бъде определен
първоначален период, през който то да възприеме и да се адаптира към промяната в начина му на живот и общуване с
бабата и дядото по бащина линия, след който да се
определи и постоянен режим на лични контакти между тях. При тези условия и съобразно
определения режим на бащата, на бабата и дядото следва да се предостави
възможност да виждат и вземат детето Ц., както следва: първите три месеца от
влизане в сила на решението - всяка първа и трета събота от месеца за времето
от 10.00 ч. до 12.00 ч. на същия ден, като срещите се осъществяват в сградата
на ДСП, отдел „Закрила на детето“ гр. Варна, по местоживеенето на детето и в
присъствието на психолог, след изтичане на този период и в продължение на шест
месеца - всяка първа и трета събота от месеца за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч.,
а след изтичане на този период - всяка първа седмица от месеца за времето от
10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване, както и една
седмица през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, съвместно с К.Ц. б., ЕГН **********, съгласно определения му режим на лични отношения с
решение № 73/7.1.2020 г.
по гр.д. № 7665/2019 г. по описа на РС-Варна, със задължение
да вземат детето от дома на майката и да го връщат обратно там. Така определеният режим ще осигури на бабата и дядото по бащина линия нормални контакти с
детето Ц. и последното няма
да има затруднения да води обичайния си начин на живот, като свободното му време ще бъде разпределено между целия семеен кръг,
без да се ограничават и правата на майката, която упражнява родителските права. Интересът на детето ще бъде охранен
в максимална степен, тъй като ще има възможност да се адаптира към новите
контакти с непознатите до момента родители на баща му, след което ще може да
общува свободно с тях, а отделно и само с бащата. Режимът на лични отношения
освен това е достатъчно разширен, за да се обезпечи изграждането и
съхраняването на емоционална връзка на детето със семейството на бащата, дори
последният да не се възползва самостоятелно от правото му да общува с неговата
дъщеря.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на молителите следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в
общ размер на 625 лв., от които 25
лв. за дължимата държавна такса и 600 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 14.05.2020
г. (л. 68), съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено
изцяло в брой.
Предвид извода за
основателност на молбата, разноски в полза на ответниците не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ, на основание
чл. 128, ал. 1 СК, мерки на лични отношения на дядото Ц.И. б., ЕГН **********,
и бабата З.А. а.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, с тяхната внучка Ц.К.б.а, родена на *** г., ЕГН **********,
както следва: първите три
месеца от влизане в сила на решението - всяка първа и трета събота от
месеца за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. на същия ден, като срещите се
осъществяват в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, Отдел
„Закрила на детето“, по местоживеенето на детето и в присъствието на психолог,
след изтичане на този период и в продължение на шест месеца - всяка първа и трета събота от месеца за времето от
14.00 ч. до 16.00 ч., а след изтичане на
този период - всяка първа седмица от месеца за времето от 10.00 ч. на
съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване, както и една седмица
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, съвместно с бащата К.Ц. б., ЕГН **********, съгласно определения му
режим на лични отношения с решение № 73/7.1.2020 г. по гр.д. № 7665/2019 г. по
описа на РС-Варна, като за осъществяване на режима на лични отношения бабата и
дядото се задължават да вземат детето от дома на майката и да го връщат обратно
там.
ОСЪЖДА Д.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и К.Ц. б., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплатят на Ц.И. б., ЕГН **********,
и З.А. а., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, сумата
от 625 лв. (шестстотин двадесет и пет лева) за сторените по
делото разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: