№ 887
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000503092 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2233 от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 9088/2019 г.
от Софийски градски съд, ответникът Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* е осъден да
заплати поотделно на С. Л. С., ЕГН **********; В.К. С. - Т. ЕГН **********
и Л. К. С., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 477 от КЗ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. П. С.,
ЕГН **********, починал на 20.06.2018 г., вследствие на телесни увреждания
от ПТП, настъпило на 23.05.2018 г. по вина на водача на Г. К. – водач на
влекач „Мерцедес 1840 LS36“ с рег. № ********, който е имал застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „GUNES“, на основание
полица № TR ********** от 24.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
всяка една от сумите, считано от 31.10.2018 г., като е отхвърлил всеки един от
главните искове, за разликата от уважения размер /50 000 лв./ до пълния
предявен размер от 150 000 лв.
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,
ЕИК ********* да заплати:
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 6000 /шест хиляди/ лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. Р. П. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 4530 /четири хиляди петстотин и
тридесет/ лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК е намалил поради прекомерност адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника - Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* от 16 308
/шестнадесет хиляди триста и осем/ лева с начислен ДДС на сумата от 12 636
/дванадесет хиляди шестстотин тридесет и шест/ лева с начислен ДДС.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищците С. Л.
С., ЕГН **********; В.К. С. – Т., ЕГН ********** и Л. К. С., ЕГН **********
да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от
8 428.21 /осем хиляди четиристотин двадесет и осем лв. и 21 ст./ лева.
С определение № 12739 от 05.08.2020 г., постановено по гр.д. №
9088/2019 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд е изменено
решение № 2233 от 15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 9088/2019 г. от
Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските, като е осъдил всеки един от
ищците, поотделно да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, допълнително по 778.35 лева деловодни разноски, или поотделно
тримата ищци да заплатят по 3 587.76 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,
ЕИК ********* в осъдителната част с доводи за неправилност, поради
необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
2
Жалбоподателят поддържа, че:
- извън съдебно е заплатил по заведената щета на всеки един от ищците
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. П. С., ЕГН
********** /съпруг на първия и баща на втория и третия ищец/, в размер на
сумата от 100 000 лева;
- изплатеното обезщетение покрива всички претърпени неимуществени
вреди, поради което не е следвало да се присъжда с обжалваното решение
допълнително на всеки един от ищците обезщетение, в размер на сумата от
50 000 лева.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалвана част и вместо
това да отхвърли изцяло предявените искове.
Моли да му се присъдят направените в двете инстанции деловодни
разноски.
Ищците - С. Л. С., ЕГН **********; В.К. С. - Т. ЕГН ********** и Л. К.
С., ЕГН ********** са подали насрещна жалба срещу решението на
първоинстанционния съд в частта, в която всеки един от главните искове е
отхвърлен, за разликата над сумата от 50 000 лева до размер на сумата от
80 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато
нарушение на материалния закон.
Молят въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд
в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати на всеки един
от тях допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на
сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г.
Молят въззивния съд да осъди ответника да заплати адвокатско
възнаграждение на техния процесуален представител, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадена в срок от
надлежни страни и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване попосочения
процесуален ред.
3
При преценката за основателността на всяка една жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищците - С. Л. С., ЕГН **********; В.К. С. - Т. ЕГН ********** и Л. К.
С., ЕГН ********** са предявили против Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, Булстат *********, искове с
правно основание чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ и искове по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на
23.05.2018 г., около 07:10 часа на автомагистрала „Тракия“, в платното за
движещи е МПС в посока гр. София, в района на километър 3 + 900 метра е
настъпило ПТП между автобус „Мерцедес Конекто“ с рег. № ******** и
товарен влекач „Мерцедес 1840 LS36“ с рег. № ******** и прикачено към
него полуремарке „TIRSAN MAKSIMA“ с рег. № ********, управлявани от
G. K. /Г. К./.
Ищците твърдят още, че водачът на товарната композиция се е движил
в същото платно след автобуса, настигнал го е инициирал удар между двете
МПС;
- вследствие на ПТП най - тежко пострадалия пътник в автобуса К. П. С.
/съпруг на първия и баща на втория и третия ищец/ е бил настанен за лечение
в МБАЛ „СВ. Анна“ Ад – гр. София с тежка черепно-мозъчна травма, след
което изпаднал в коматозно състояние и починал на 20.06.2018 г.;
- претърпели са болки и страдания от внезапната и преждевременна
смърт на К. С.;
- товарната композиция е имала валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП със застрахователно
дружество „GUNES“, на основание полица №TR ********** от 24.04.2018 г.
и валидна до 24.04.2019 г;
- на 31.07.2018 г. са подали писмена застрахователна претенция до
Сдружение „НББАЗ“ с вх. № 2-7635 за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на К. С.;
- с присъда № 217 от 22.10.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 3612/2018
г. от Софийски градски съд, влязла в сила на 17.07.2019 г., водачът на
товарната композиция Г. К. е бил признат, че при управлението е допуснал
4
нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 и чл. 2 , ал. 1
от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. П. С. и средни
телесни повреди на още шест пътници в автобуса – престъпление по чл. 343,
ал. 4 от НК;
- ответникът извън съдебно е обезщетил всеки един от тях за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на К. П. С., със сумата от
100 000 лева;
Ищците с предявените искове поискал ответникът да заплати на всеки
един от тях допълнително обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от смъртта на К. П. С., в размер на сумата от 150 000 лева.
Поискали ответника да заплати адвокатско възнаграждение на техния
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът – Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” подал отговор на исковата молба /л. 126/, с
който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се
отхвърлят с доводи, че всеки един от ищците и обезщетен в най-пълна степен
с извън съдебно заплатеното обезщетение.
При условията на евентуалност поискал да се присъди на всеки един от
ищците допълнително обезщетение в размер, който е съобразен с критериите
на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.05.2018
г., около 07:10 часа на автомагистрала „Тракия“, в платното за движещи се
МПС в посока гр. София, в района на километър 3+ 900 метра е настъпило
ПТП между автобус „Мерцедес Конекто“ с рег. № ******** и товарен влекач
„Мерцедес 1840 LS36“ с рег. № ******** и прикачено към него полуремарке
„TIRSAN MAKSIMA“ с рег. № ********, управлявани от G. K. /Г. К./.
5
Водачът на товарната композиция се е движил в същото платно след
автобуса, настигнал го е инициирал удар между двете МПС.
Вследствие на ПТП най - тежко пострадалия пътник в автобуса К. П. С.
/съпруг на първия и баща на втория и третия ищец/ е бил настанен за лечение
в МБАЛ „СВ. Анна“ Ад – гр. София с тежка черепно-мозъчна травма, след
което изпаднал в коматозно състояние и починал на 20.06.2018 г.
Товарната композиция е имала валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП със застрахователно
дружество „GUNES“, на основание полица №TR ********** от 24.04.2018 г.
и валидна до 24.04.2019 г.
Ищците на 31.07.2018 г. са подали писмена застрахователна претенция
до Сдружение „НББАЗ“ с вх. № 2-7635 за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на К. П. С..
По делото няма данни ищците, като наследници по закон и попадащи в
кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на К. П. С. да са предявили претенция за
обезщетяване пред застрахователно дружество „GUNES“; няма данни кой е
неговият кореспондент на територия на Р. България, както и дали е
отхвърлена претенцията им като неоснователна и по какви причини.
С присъда № 217 от 22.10.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 3612/2018
г. от Софийски градски съд, влязла в сила на 17.07.2019 г., водачът на
товарната композиция Г. К. е бил признат, че при управлението е допуснал
нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 и чл. 2 , ал. 1
от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. П. С. и средни
телесни повреди на още шест пътници в автобуса – престъпление по чл. 343,
ал. 4 от НК.
Безспорно е по делото обстоятелството, че ответникът Сдружение
„НББАЗ“ е изплатил на всеки един от ищците обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на К. П. С., в размер на сумата от 100 000
лева.
6
От правна страна:
Предметът на делото е очертан с подадената от ответника въззивна
жалба и с подадената от ищците насрещна жалба, като спорът се концентрира
единствено до основателността на предявените искове и размера на
обезщетението за неимуществени вреди, на които има право всеки един от
ищците.
По главните искове с правно основание чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511,
ал. 1, т. 2 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 513, ал. 1 от Кодекса на застраховането, В
случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511,
ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 бюрото е единствено
процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако
искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. Кореспондентът
на този застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по
изречение първо.
Съгласно разпоредбата на чл. 511, ал. 1 от Кодекса на застраховането, В
случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република
България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно
средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от:
1. кореспондента за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач;
2. бюрото - в случаите, когато няма кореспондент за територията на
Република България на застрахователя на виновния водач или когато има
7
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата
бюрото е приело решение да ликвидира щетата;
Съгласно чл. 511, ал. 3 от Кодекса на застраховането, В случаите на ал.
1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената
претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или
ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като
съответно се прилага чл. 380. В случаите по ал. 2 увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако бюрото не се е
произнесло по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказало е
изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с
размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380.
Основателността на иска предполага наличието на всички елементи от
посочения фактически състав:
- застрахователното събитие да е настъпило и увреденото лице да
пребивава в Република България;
- бюрото - в случаите, когато няма кореспондент за територията на
Република България на застрахователя на виновния водач или когато има
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на
виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата
бюрото е приело решение да ликвидира щетата;
- деянието на застрахования водач да е извършено виновно и да
осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
В случая, събраните по делото доказателства и влязлата в сила
осъдителна присъда, постановена от наказателния съд, която е задължителна
за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това,
дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300
8
от ГПК/, обоснова извод, че водачът на товарната композиция с поведението
си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Застрахователното събитие е настъпило на територията на Република
България и увреденото лице също е пребивавало на тази територия.
Ответникът е приел решение, което не е приложено по делото и това
пречи да се изясни дали е имало кореспондент и как се е произнесъл по
претенцията за обезщетяване, но важното е, че е изплатил на всеки един от
ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на
сумата от 100 000 лева.
Предявените искове с правно основание чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511,
ал. 1, т. 2 от Кодекса на застраховането са доказани по основание, като
размерът на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от смъртта на К. П. С. следва да се
определи от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение, което се
следва на всеки един ищците за претърпените неимуществени вреди възлиза
на сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв., който е съобразен с
критериите на съдебната практика за справедливост, установени с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните
данни по делото, относно възрастта на пострадалия; неговото обществено
положение; възрастта на ищците и близките отношения, които са имали с
починалия приживе и болките и страданията, които са претърпели от неговата
внезапна и преждевременно настъпил смърт; обществено икономическите
условия в страната и лимита на застрахователните обезщетения към датата на
настъпване на ПТП.
9
Така определеното на всеки един от ищците обезщетение следва да се
намали с извън съдебно заплатено обезщетение, в размер на сумата от 100 000
лева, поради което всеки един от главните искове е основателен до размер на
сумата от 50 000 лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от
150 000 лева.
Първоинстанционният съд е квалифицирал главните искове, като преки
по смисъла на чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 477 от Кодекса на застраховането.
Настоящият състав не споделя тази правна квалификация, тъй като в
Кодекса на застраховането изрично са уредени исковете по чл. 513 и чл. 515,
по които ответник може да Сдружение „НББАЗ“, но доколкото фактите, на
които се основат главните и акцесорните претенции са заявени с исковата
молба, проведено е тяхното доказване, по тях се е произнесъл
първоинстанционния съд и жалбите не сочат порока недопустимост ще
следва да се преквалифицират главните искове, като предявени по чл. 513, ал.
1 във вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса на застраховането.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно чл. 511, ал. 3 от Кодекса на застраховането, В случаите на ал.
1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената
претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или
ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като
съответно се прилага чл. 380.
Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ задължава застрахователят, а
„НББАЗ“ да се произнесе по претенцията по задължителна застраховка
10
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
Ищците са предявили своята претенция за обезщетяване на 31.07.2018
г., поради което ответникът дължи законната лихва върху всяко едно от
обезщетения, считано от 31.10.2018 г.
С оглед на изложеното и двете жалби са неоснователни, поради което
следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на всеки един от ищците обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, до размер на сумата от 50 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която всеки един от предявените главни искове, имащ за предмет
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 31.10.2018 г. е отхвърлен, за разликата над уважения /50 000
лв./ до размер на сумата от 80 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноски, съобразно постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение №
12739 от 05.08.2020 г., с което е изменено решение № 2233 от 15.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 9088/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за
разноските, като всеки един от ищците е осъден поотделно да заплати на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, допълнително по 778.35 лева
деловодни разноски, или поотделно да заплатят сумата от 3 587.76 лева;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която всеки един от
главните искове е отхвърлен, за разликата над сумата от 80 000 лева до
пълния предявен размер от 150 000 лева не обжалвано от ищците и е влязло в
сила.
11
По разноските:
С оглед изхода на делото и непромененото съотношение на
уважена/отхвърлена част на предявените искове всяка една от страните следва
да понесе направените от нея разноски във възивното производство.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2233 от 15.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 9088/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,
ЕИК ********* е осъден да заплати поотделно на С. Л. С., ЕГН **********;
В.К. С. - Т. ЕГН ********** и Л. К. С., ЕГН **********, на основание чл.
432, ал. 1 във вр. с чл. 477 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на К. П. С., ЕГН **********, починал на 20.06.2018 г., вследствие
на телесни увреждания от ПТП, настъпило на 23.05.2018 г. по вина на водача
на Г. К. – водач на влекач „Мерцедес 1840 LS36“ с рег. № ********, който е
имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „GUNES“,
на основание полица № TR ********** от 24.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху всяка една от сумите, считано от 31.10.2018 г., като
преквалифицира главните искове по чл. 513, ал. 1 във вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от
Кодекса на застраховането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2233 от 15.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 9088/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която
предявените от С. Л. С., ЕГН **********; В.К. С. - Т. ЕГН ********** и Л. К.
С., ЕГН ********** против Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* главни искове, имащи за
предмет обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на К. П. С., ЕГН
**********, починал на 20.06.2018 г., вследствие на телесни увреждания от
ПТП, настъпило на 23.05.2018 г. по вина на водача на Г. К. – водач на влекач
„Мерцедес 1840 LS36“ с рег. № ********, който е имал застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „GUNES“, на основание
полица № TR ********** от 24.04.2018 г. са отхвърлени, за разликата над
12
сумата от 50 000 лева до размер на сумата от 80 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2233 от 15.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 9088/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските, а по
отношение приложението на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно определение №
12739 от 05.08.2020 г., постановено по гр.д. № 9088/2019 г., по реда на чл. 248
от ГПК от Софийски градски съд, с което е изменено решение № 2233 от
15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 9088/2019 г. от Софийски градски съд в
ЧАСТТА за разноските, като всеки един от ищците е осъден поотделно да
заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, допълнително по
778.35 лева деловодни разноски, или поотделно тримата ищци да заплатят по
3 587.76 лева.
Решението на първоинстанционния съд в останалата необжалвана част е
влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и чл. 284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13