Решение по дело №84/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е  № 19

 

гр.Кюстендил 14.04.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебното заседание

на шестнадесети януари

през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ВАНЯ БОГОЕВА

 

 

при участието на секретаря Мая Стойнева,

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева            т. д. №  84

по описа за 2018 г. на КнОС, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

„Национална агенция за приходите“, БУЛСТАТ ********с адрес гр.***********************************************, представлявана от ИД Г.Д.чрез М. Б. – главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, процесуален представител на НАП, адрес за съобщения гр.***, ул.“***“ № ***, ет.*** ст.***е предявила против „*****************“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.*** ул.“***“ № *** ет.***, представлявано от управителяЦВ.Б.П.и П.Л.Б. ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК с искане за обявяване на недействителност на сделка, представляваща Договор за особен залог на вземане, по отношение на ответниците.

В исковата молба са изложени факти, обстоятелства и твърдения, за недействителност на тази сделка, като е посочено, че вследствие на проведено ревизионно производство спрямо първия ответник – ТД е бил  издаден РА под № ***/03.12.2012 г., с който е приключило посоченото производство и с този акт са установени  задължения в размер на  **** лева, която сума представлява главница, както и лихва по акта в размер на **** лева Изложено е твърдение, че задълженото лице не е предложило начин за погасяване на тези задължения, респективно не е предложено и обезпечение и съответно задълженията не са погасени.

Твърди, че с решение № 42/09.03.2018 г., постановено по АНД № 68/2017 г. на КнОС, което решение е влязло в сила на 29.05.2018 г., съответно потвърдено с решение № 215 от 29.05.2018 г., постановено по НАХ Д № 502/2018 г. на Апелативен съд - София е наложена  имуществена санкция на ответното ТД в размер на *** лева Това решение е следвало да бъде предмет на изпълнение от ищеца. В тази връзка е образувано изпълнително производство и е наложена предварителна обезпечителна мярка с постановление № 2261 от 28.07.2011 г., с цел обезпечаване събирането на дължимите суми по ревизионния акт. Наложен е запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***, заложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите,  както и суми предоставени за доверително управление, находящи се в „Уникредит Булбанк“ АД.

 Била наложена  обезпечителна мярка - залог върху банкови сметки на ТД по ИД под № ****/2015 г.

Ищецът се позовава на изложените мотиви в решението, с което е приключило административно-наказателното производство и се поддържа твърдение в исковата молба, че ответното дружество никога не било извършвало дейност, не били установени предишни сделки и не е водена реална счетоводна отчетност.

Сочи, че на 04.09.2009 г. в „Уникредит  Булбанк“ АД е открита банкова сметка ***, по която сметка е получена сума в размер на **** лева с твърдението, че сумата е получена без основание. В този смисъл се цитира и извод на съда, постановил горепосоченото решение в административно-наказателното производство.

Твърди, че липсва търговска сделка и съответно сумите са получени без основание. Теглене на посочената сума, внесена по банковата сметка, не било извършено, тъй като бил наложен запор върху сметката, респективно върху тази сума от държавен съдебен изпълнител като обезпечителна мярка по искане на Софийска градска прокуратура.

Твърди, че и към момента средствата са в посочения размер  по банковата сметка и същите са получени като неследваща се облага. Този  факт, според ищеца, е установен с влязло в сила решение и е наложено обезпечение в полза на публичния взискател – Софийска градска прокуратура.

Сочи, че въпреки гореизложеното, на 31.08.2018 г. ответното ТД „*****************“ ЕООД е  учредило особен залог върху парично вземане по открита негова банкова сметка, като учредяването е в полза на заложен кредитор – ответникът П.Л.Б.. Целта на особения залог е обезпечаване на вземане по договор за търговско упълномощаване от дата 31.08.2018 г., по което е договорено възнаграждение в размер на *** лева

Правният си интерес от предявяване  на исковата претенция, за обявяване недействителност на сделката, с която е  учреден особен залог, ищецът обосновава с това, че въпреки гореописаните предприети действия от страна на публичните изпълнители, установеното публично вземане, респективно задължение по ревизионния акт  в тежест на ответното ТД не били обезпечени.

Предвид това, както бе посочено, се претендира обявяване недействителността на процесната сделка, с която е учреден особен залог.

Изложени са и правни съображения в исковата молба, с които се обосновава, че осъществената сделка е увреждаща за ищеца. Твърди, че е налице знание за това увреждане, от страните по сделката, и въпреки това същата е осъществена.

Предвид изложените обстоятелства, предявеният от ищеца иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК.

От страна на двамата ответници са подадени отговори с идентично съдържание, с които се оспорва предявения иск. Подробно са заявени възражения, относно твърдението  за това, че процесната сделка е увреждаща. Оспорени са  изложени в исковата молба обстоятелства. Отричат се всички изложени  в исковата молба твърдения, относно това, че срещу лицето, което е законен представител и представляващо ответното ТД, са повдигани обвинения за участие в престъпна група. Възраженията  и отричането  на този  факт се обосновават подробно с факти и обстоятелства, относно това,  от кога е възникнало качеството му на управител на ТД, акцентира се върху това, че извършването на сделката, с която е учреден особен залог, а именно на 31.08.2018 г. е извършена от друго лице, а именно Ц. П., спрямо което не е повдигано обвинение.

Отрича се знанието на това лице, за наличието на установени публични задължения, предвид това, че надлежно не са връчени документите, с които е приключило ревизионното производство.

Твърди се, че искът е недопустим, без да са изложени конкретни съображения за това. Развити са подробни съображения за неоснователност на иска.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С исковата молба е представен Ревизионен акт /РА/ № ***** от 03.12.2012 г., с който на ответника  „*****************“ ЕООД, с който са установени публични задължения към Държавата в размер на *** лева - главница за дължим корпоративен данък и  в размер на *** лева – лихва.  РА е връчен на ответното ТД по реда на чл.32, ал.4 ДОПК.

                                                                       - 2 -

 

С решение № 42/09.03.2018 г., постановено по АНД № 68/2017 г. на КнОС, влязло в сила на 29.05.2018 г е наложена имуществена санкция на „*****************“ ЕООД в размер на *** лева. Решението е изпратено на *************** за предприемане на действия по изпълнение на съдебния акт. Образувано е  изп. дело № ****/2015 г., а с цел обезпечаване на вземането по ревизионния акт е наложена обезпечителна мярка запор върху суми по банкови сметки притежавани от ТД при  „Уникрадит Булбанк“ АД до сумата от *** лева, с Постановление изх. № 2261/28.07.2011 г. на Главен публичен изпълнител Л. П..

В полза на Софийска градска прокуратура /СГП/ е издадена Обезпечителна заповед от 24.09.2009 г., като е наложен запор върху банкова сметка *** „*****************“ ЕООД към „Уникрадит Булбанк“ АД.

По открита от ответното ТД  банкова сметка *** „Уникрадит Булбанк“ АД е преведена сума в размер на *** лева на 04.09.2019 г., която не е била теглена, поради наложения в полза на СГП  запор на 24.09.2009 г. от ДСИ.

С Договор за продажба на дружествен дял с нотариална заверка на подписите от 12.07.2013 г. Ц. Б. П., с ЕГН **********, придобива 100% от капитала на „*****************“ ЕООД.

С договор за възлагане на управлението от 03.08.2013 г. дружеството възлага на Ц. Б. П., с ЕГН ********** управлението на „*****************“ ЕООД.

С искане вх. № 53-06-2728/30.06.2014 г. „*****************“ ЕООД, чрез неговия законен прадставител -Ц.Б.П.на основание чл. 229, ал.1 ДОПК е поискало да бъде издадено разрешение за неотложно плащане по запорираната към „Уникрадит Булбанк“ АД банкова сметка. 

На 31.08.2018 г. между първия ответник  „*****************“ ЕООД и втория ответник П.Л.Б. е сключен договор за търговско упълномощаване.

На 31.08.2018 г. ответното ТД е учредило особен залог върху парично вземане по същата банкова сметка  *** П.Л.Б., за да обезпечи вземането по договор за  търговско упълномощаване от същата дата на стойност *** лева, което обстоятелство се установява от приложено по делото Удостоверение №.****/01.10.2018 г. на Централен регистър на особените залози.

При Софийска районна прокуратура /СРП/, видно от писмо на СРП вх. № 11-00-1704/20.05.2019 г. е образувана пр. пр. № 42898/2018 г. по описа на СРП и е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.313, ал.1 НПК за представена декларация по чл.264 от ДОПК с невярно съдържание, послужила за вписване на особения залог в ЦРОЗ.

            От изготвената по делото съдебно – графологична експертиза от в.л. инж. А.А. се установява, че подписът, положен под упълномощител в пълномощно с нот. заверка  от нотариус С. Т., рег. №065 с район на действие РС - София, находящо се на лист 126 от делото е на лицето Ц. Б. П..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно предвиденото в нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК недействителни по отношение на държавата, съответно общините, са сключените след датата на установяване на публично задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултата на ревизията са установени публични задължения сделките или действията с намерение да се увредят публичните взискатели. Обявяване на относителната недействителност на тези сделки по отношение на държавата се извършва чрез предявяване на конститутивен иск от легитимираните в чл. 216, ал. 2 от ДОПК лица, като това са съответния публичен взискател.

В решение № 436/22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о. съдебният състав на ВКС е приел, че за да бъде изпълнен фактическият състав на  чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, трябва длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател. Сделката трябва да е извършена с намерение да се увреди публичния взискател, като намерението за увреждане трябва да бъде установено, същото не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца. В решение № 166/30.12.2009 г. по т. д. № 430/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че предпоставките за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на изброените сделки и действия, видовете разпоредителни действия и кръга на лицата, спрямо които тези действия могат да бъдат обявени за относително недействителни, имат материалноправен характер. Следователно наличието на влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, респективно влязло в сила съдебно решение, или връчването на заповедта за ревизия не са процесуални предпоставки за предявяване на иска по  чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, а представляват елементи на фактическия състав на  чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и следва да бъдат установени по делото, за да бъде уважен иска на посоченото правно основание.

Предявеният иск, съгласно заявения петитум е по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, която разпоредба гласи, че са недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели.

В случая безспорно е установено, че с договор за особен залог от 31.08.2018 г., залогодателят – първият ответник „*****************“ ЕООД е учредило в полза на заложния кредитор – втория ответник П.Л.Б., особен залог върху свое имущество, а именно парично вземане по банкова сметка *** ***.  Формулировката, както и съпоставката с останалите фактически състави на относителната недействителност по чл. 216 ДОПК, обосновават извода, че за относително недействителни се приемат всички сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели при кумулативното наличие на останалите общи за всички точки по, ал. 1 на чл. 216 ДОПК предпоставки - да са извършени след датата на установяване на публичното задължение, респективно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Тук се изисква и наличието на намерение за увреждане.

Особеният залог по ЗОЗ е търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, когато залогодателят е търговец и залогът е учреден във връзка с неговата дейност или когато залогът обезпечава вземане по търговска сделка и режимът на ТЗ за търговските сделки и за търговския залог /чл. 310-314 от ТЗ/ може да намери субсидиарно приложение. Договорът за особен залог на вземане е договор, чрез който кредиторът залага свое вземане, с оглед обезпечаване изпълнението на свое задължение, а заложният кредитор придобива правото да се удовлетвори предпочитателно, по предвидения в закона ред, от заложеното вземане. Този договор няма самостоятелно действие, като сключването му обезпечава изпълнението на едно главно задължение.

В случая безспорно се установява сключването на договор за особен залог на вземане на първия ответник по посочената по-горе банкова сметка.

Несъмнено процесната следка е сключена след издаване на ревизионен акт № ****/03.12.2012 г., с който са установени публични задлъжения на „*****************“ ЕООД в размер на **** лева главница и **** лева лихва.

Установено е и, че с решение № 42/09.03.2018 г., постановено по АНД № 68/2017 г. на КнОС, влязло в сила на 29.05.2018 г., е  наложена имуществена санкция на „*****************“ ЕООД в размер на *** лева. Решението е изпратено на Национална

                                                                                      - 3 -

 

агенция за приходите за предприемане на действия по изпълнение на съдебния акт. Образувано е изп. дело № 10150002601/2015 г., а с цел обезпечаване на вземането по ревизионния акт  е била наложена обезпечителна мярка запор върху суми по банкови сметки притежавани от ТД. 

В случая са установени два от елементите на фактическия състав по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, а именно длъжникът по едно установено публично вземане е извършил разпореждане със свое имущество. За да се уважи конститутивния иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК следва да е налице и третата предпоставка, а именно намерението за увреждане.

Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, намерението за увреждане не се презюмира, а подлежи на доказване от страна на ищеца /така решение № 436 от 22.12.2011 г. на ВКС, по гр. д. № 308/2011 г. на ІІІ ГО/. Намерението представлява специална цел - елемент от субективното отношение на дееца към извършеното. В правото за субективната страна на всяко деяние се съди от обективните действия на неговия извършител - предшестващи, съпътстващи и последващи. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 27 от 28.02.2013 г. на ВКС, по т. д. № 410/2012 г., ІІ ТО: "самото намерение за увреждане /animus nocendi/ като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т. е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията на кредиторите /чл. 133 ЗЗД/. Следователно като вътрешно мисловно-емоционално състояние на длъжника /респектвно на неговите управителни органи/, то няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по конкретния спор. Естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено такова, на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане".

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява намерението на длъжника „*****************“ ЕООД за увреда на публичния взискател. На първо място не се споделя довода на ответниците, че прадставляващия дружеството „*****************“ ЕООД Ц.Б.П.не е знаел за публичните задължение на дружеството. След встъпването като управител на ТД, Ц.Б.П.на 30.06.2014 г. е подал искане за разрешение за неотложно плащане на осн. чл.229, ал.1 ДОПК, т.е. същият е знаел, че вземането по съответната банкова сметка *** на установеното публично вземане и наложената имуществена санкция. Също така, на основание чл.264, ал.1 ДОПК управителят Ц.Б.П.е представил писмена декларация, че дружеството – залогодател няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.

Установено е, че управителя на  ответното ТД е знаел за съществуващите непогасени публични задължения на дружеството „*****************“ ЕООД. Същевременно същият е извършил увреждаща сделка, чрез учредяването на особен залог върху вземанията му по банкова сметка ***, запорирана за обезпечаване вземането на държавата. Чрез тази сделка същият цели заложният кредитор да бъде присъединен към изп. дело № ****/2015 г., като се ползва с привилегията на заложен кредитор.  Всичко това може да обоснове извод за наличието на намерение от страна на  „*****************“ ЕООД  за увреда на публичния взискател, доколкото може да се приеме, че процесната сделка по учредяване на особен залог с вземания по негова запорирана банкова сметка *** събере вземанията на държавата като насочи изпълнение върху имуществото на  „*****************“ ЕООД, доколкото заложният кредитор ще се ползва с привилегията по чл.136 ЗЗД.

Предвид горното съдът намира, че предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК са налице.

С оглед изхода на спора разноски на ответниците не се следват, а ищеца не претендира такива.

Предвид факта, че искът е предявен от Държавата чрез публичния взискател и не е събрана държавна такса предварително, то на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, ал. 1 ГПК дължимата за производството държавна такса следва да се възложи в тежест на ответниците.

Воден от горното, Окръжен съд - Кюстендил

                                                    

                                                            Р       Е      Ш       И:

 

ОБЯВЯВА по иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, предявен от „***************“, БУЛСТАТ ********с адрес гр.***, район „***“, бул.“***“ № ***, представлявано от ИД Г.Д.чрез М. Б. – главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, процесуален представител на НАП, адрес за съобщения гр.***, ул.“***“ № ***, ет.*** ст.**  против „*****************“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.*** ул.“***“ № *** ет.***, представлявано от управителя Ц.Б.П.и П.Л.Б. ЕГН **********,***, че сключения с Договор от 31.08.2018 г. между двамата ответници особен залог на вземания върху банкова сметка *** „*****************“ ЕООД с IBAN ***на на основание чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК по отношение на Държавата.

ОСЪЖДА„*****************“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.************************, представлявано от управителя Ц.Б.П.и П.Л.Б. ЕГН **********,*** да заплатят, на основание чл.78, ал.6 ГПК, общо по сметка на ОС – Кюстендил сумата от 16 050, 16 лева  представляваща държавна такса по производството за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: