Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.04.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
II „Е” състав в публично
заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр.
д. № 5284/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 2799 от 07.01.2019 г., постановено по гр.д. №
22248/2018 г., по описа на СРС, І ГО, 32 състав, са отхвърлени предявените от А.Р.Н.
и Т.Т.А. срещу Административен съд София-град и Върховен административен съд
активно и пасивно субективно съединени при условията на разделност осъдителни
искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на всеки един от тях на
сумата от по 5000,00 лв./по 3500,00 лв. от АСГГ и по 1500,00 лв. от ВАС/, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, претърпени от
продължаващо извън разумния срок съдебно производство по адм.д. № 6621/2014 г.
по описа на АСГГ и адм.д. № 582/2017 г. по описа на ВАС, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба - 29.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Със същото решение всеки един от ищците е
осъден да заплати на всеки един от ответниците на основание чл. 78, ал. 1, вр.
ал. 8 ГПК сумата от по 100,00 лв., представляваща разноски за юристконсултско
възнаграждение.
Срещу така постановено решение е подадена въззивна жалба от А.Р.Н.
и Т.Т.А., в която са наведени бланкетни оплаквания за неправилност на
постановеното първоинстанционно решение, поради допуснати от
първоинстанционният съд съществени процесуални нарушения. Поддържат, че
неправилно първоинстанционния съд е приел, че не е нужно и не е изискал и приложил
по настоящето дело посочените адм.д. № 6621/2014 г. по описа на АСГГ и адм.д. №
582/2017 г. по описа на ВАС. В изложението на жалбата се съдържа препращане към
конкретни разпоредби на ГПК, отнасящи се до Основните начала в ГПК – принципите
на равенство на страните и установяване на истината, до същността на
електронния документ и разпоредбите, касаещи задължението и изискването и
предоставянето на документи по ГПК. Сочат, че електронните справки на интернет страници
на съдилищата по конкретни дела имат само оповестителен и справочен характер,
но нямат характера на официални такива, а и не били пълни и окончателни, били
заличени личните данни, нямали подпис на издателите, вкл. и електронен такъв.
Наред с изложеното поддържат, че неправилно първоинстанционния съд в
производството по ЗОДОВ е присъдил юристконсултско възнаграждение. Молят обжалваното решение да бъде отменено, а делото
върнато на друг състав на на СРС. Въззиваемият ответник - Административен съд
София-град, чрез процесуалния си представител е подал отговор на въззивната
жалба, с която оспорва същата. Поддържа, че оплакванията са единствено
бланкетно цитиране на правни норми без никакви конкретни твърдения. Иска се
потвърждаване на решението и присъждане на разноски в производството пред СГС.
Въззиваемият ответник - Върховен административен съд не е подал в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по
същата.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като
е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е
в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Тъй
като подадената от ищците въззивна жалба е бланкетна, т.е. не съдържа конкретно
фактическо оплакване за порочността на обжалваното решение, а въззивната
инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна
материалноправна норма установена в публичен интерес, жалбата е принципно
процесуално допустима, но с оглед забраната въззивният съд да формира собствени
изводи по съществото на спора, респективно за правилността на
първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК настоящата съдебна
инстанция препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от
правните съждения в настоящия съдебен акт, поради което и обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. В този смисъл са и задължителните за органите на съдебната власт
указания дадени в т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както
и константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 670 от
27.12.2010 г., постановено по гр.д. №1728/2009 г. по описа на ВКС, Решение №
255 от 11.07.2011 година, постановено по гр.д. № 587/2020 г. по описа на ВКС,
Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; Решение № 95
от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/10г. на ІV г.о.; Решение № 764 от 19.01.2011
г.по гр.д. № 1645/09г. на ІV г.о.; Решение № 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№
1036/09 г. на ІV г.о.; Решение № 643 от 12.10.2010г. по гр.д. № 1246/09 г.на ІV
г.о.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че бланкетното
препращане към норми от процесуалния закон не променя характера на жалбата,
като при инстанционната проверка въззивният съд не констатира нарушаване на
принципите на равенство на страните и на установяване на истина. Принципно,
публикуването на съдебните актове е предвидено в ЗСВ, като според разпоредбата
на чл. 64, ал. 1 ЗСВ „Актовете на
съдилищата, с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е
осъден да изтърпи съответно наказание се
публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на
съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни и
Закона за защита на класифицираната информация“. Ето защо не представлява
процесуално нарушение, случаите в което съдът извършва служебно чрез интернет
страницата на друг съд справка за движението на конкретно дело и момента на
постановяване на съдебен акт по него, след като тази информация коректно е
отразил в мотивите към своя акт. Всъщност, СРС не е имал и законова възможност да
изиска и приобщи към делото по адм.д. № 6621/2014 г. по описа на АСГГ и адм.д.
№ 582/2017 г. по описа на ВАС, доколкото решението адм.д. № 582/2017 г. по
описа на ВАС, с което е оставено в сила решението по адм.д. № 6621/2014 г. по
описа на АСГГ е постановено на
28.02.2019 г., което настоящият състав установи от проверка на интеренет
страницата на ВАС, т.е. след постановяване на обжалваното решение от 07.01.2019
г., а съгласно разпоредбата на чл. 86 от
Правилника за администрацията в съдилищата „Несвършените дела не се прилагат към други
дела и не се изпращат на други учреждения“. В тази смисъл като не е
изискал и приложил по настоящето дело цитираните по горе адм. дела СРС не е
извършил процесуално нарушение.
В заключение следва да се отбележи, че СРС не е допуснал нарушения
на процесуалния закон, а изводът, че в конкретния случай не е налице обективна забава
на съда при разглеждане и приключване на производството по адм.д. № 6621/2014
г. по описа на АСГГ, е обоснован, предвид установените процесуални действия на
ищците по цитираното адм. дело.
Предвид оплакването в жалбата, касаещо присъждането на разноски за
юрисконсулт следва да се отбележи, че с Решение № 10/29.IХ.2016 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 3/2016 г. е отхвърлено
искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл. 78,
ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (в сила от 1.III.2008 г.). Следователно
възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 ГПК е дължимо във всички случаи, когато юридическо лице е било защитавано
в гражданския процес от юрисконсулт, както е в конкретния случай, включително и
в производствата по ЗОДОВ. Настоящият състав е наясно, че по въпроса за
дължимостта на разноски за юрисконсулт в производството по ЗОДОВ има образувано
Тълкувателно дело № 1/2019 г. на смесен състав на ВКС и ВАС, но към настоящия
момент няма постановено ТР. Ето защо отговорността за разноските се определя от
действащия към съответния момент закон. Тъй като юрисконсултското
възнаграждение се дължи, без да е необходимо да се представят доказателства за
неговото заплащане, то и за определяне на размера му съдът следва да съобрази
нормативната уредба, действаща към момента, в който най-късно страната може да
заяви претенцията си за този вид разноски, а именно приключване на съдебното
дирени и даване ход на устните състезания, което е било съобразено от
първоинстанционния съд.
По отношение на искането за присъждане на разноски направено от
представителят на АССГ - същият е бил представляван от лице с юридическо
образование-съдия от АСГГ и независимо от това, дали процесуалния представител
на страната е на длъжност "юрисконсулт" или на друга длъжност, след
като той е осъществил процесуалното представителство въз основа на редовно
пълномощно, издадено от представляващия страната- председателя на АСГГ, след
като представителят притежава юридическо образование и правоспособност, страната
има право на юрисконсултско възнаграждение. Стеснителното тълкуване на
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК би довела до неравнопоставяне на страните,
само въз основа на факта, че длъжността на процесуалния представител не е
озаглавена като "юрисконсулт", при всички останали равни изисквания и
съответствия за същата длъжност/ в този смисъл е и Определение № 510 от
26.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2346/2017 г., IV г. о./. Предвид изложеното и с оглед
неоснователността на въззивната жалба, в полза на АССГ следва да се присъди
възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Тъй като изводите
на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде изцяло
потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
С оглед на цената на всеки един от иска въззивното решение подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2799 от 07.01.2019 г., постановено по гр.д. № 22248/2018 г., по
описа на СРС, І ГО, 32 състав.
ОСЪЖДА А.Р.Н., ЕГН ********** и Т.Т.А., ЕГН ********** да заплатят на
Административен съд София-град, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр.
чл. 273 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за процесуално
представителства.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: