Присъда по дело №520/2024 на Районен съд - Петрич

МОТИВИ към Присъда №56 от 13.11.2024г. постановена по нохд
№520/2024г. по описа на РС П. :

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от РП
Б., ТО - П., с който е повдигнато обвинение срещу А. Б. Н., роден на /дата на
раждане/ в **********с постоянен адрес П., ул.“Л.М.“ № * и настоящ адрес в
**********българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
неосъждан, ученик, с ЕГН-**********, за ВИНОВЕН в това на 23.11.2023г.,
около 23,46 часа в П., ул. „А.“ № *, от стълбищната площадка зад входната
врата на жилищната кооперация, като непълнолетен, но разбирайки
свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките
си е отнел чужда движима вещ - електрически велосипед марка „Zundapp
HTC“ /Зундапп/ с марка на батерията „Blaupunkt“, сериен номер *** и рама №
*** на стойност 650 /шестстотин и петдесет/ лева от владението на
собственика А. Г. В., без негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои – престъпление по чл.194 ал.1 от НК, във връзка с чл.63 ал.1 т.3
от НК.

Производството пред Районния съд протече по диференцираната
процедура по гл.27 от НПК, насрочено по инициатива на подсъдимия чрез
защитника му и е проведено такова. Съдът е разяснил на подсъдимия
въпросите по чл. 371 от НПК и го е уведомил, че доказателствата от
досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.371 т.2
НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. С протоколно
определение съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия
разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие
и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените
самопризнания по фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съкратеното съдебно следствие, участващият в съдебно
заседание прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява
становище, че деянието на подсъдимия е доказано от обективна и субективна
страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението.
Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като при определяне на
наказанието му, предлага на съда да му наложи наказание „Обществено
порицание” за минимален срок, около 3 месеца, като предлага то да се
изпълни чрез поставяне на табло в сградата на Общинска администрация П. и
в ПГМЕТ „Ю.Г.“ П., където подсъдимия е ученик на обявление за така
определения срок.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, заедно с договорния му
адвокат. Признава се за виновен, признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
1

доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия пледира съдът при
определяне на наказанието му да вземе предвид многобройните смекчаващи
вината обстоятелства, а именно: направеното от същия самопризнание,
изразеното разкаяние, младата му възраст, тежкото семейно положение,
осъзнаването на неправимерното му поведение, искреното му разкаяние,
желанието да се поправи, извинението което е поднесъл на пострадалото лице,
поради което моли да определи наказанието им при приложението на чл.55,
ал.1, т.2, б.“б“ НК, като справедливо възприема предложеното наказание от
представителя на районната прокуратура „Обществено порицание”, но счита
че относно подсъдимия следва с присъдата съдът да промени и правната
квалификация, като твърди че се касае за маловажен случай поради възрастта
на извършителя, липсата на вредни последици и с оглед постъпките на
подсъдимия предвид възрастта му.
При реплика на прокурора, същият навежда доводи, че възприетата с ОА
квалификацията спрямо подсъдимия за правилна, като подчертава, че
преценка съгласно дефиницията на т.9 зависи не само от липсата или
незначителността на вредните последици, а и с оглед всички обстоятелства по
случая, както и подчертава, че при квалификацията е взето предвид и че
макар и да се касае за дете, то от 2022 г. има регистрация при ИДПС, както и
че не бил със сериозно отношение към отиването на училище, и воденият от
детето живот бил твърде нехарактерен за дете на тази възраст, поради което
счита че не е налице хипотезата на маловажен случай, като изрично набляга че
възприетата позиция се подкрепяла от спецификата на извършеното деяние,
времето и мястото на неговото осъществяване. Независимо от това прокурора
отново заема позицията, че наказанието следва да бъде най-лекото като се
мотивира с надеждата, че А. ще го разбере, семейството му ще го разбере и
най-вече, че той ще получи подкрепа, за да задгърби този тип поведение зад
себе си.
На основание чл. 373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.372, ал.4 НПК по
делото не е извършван разпит на подсъдимия, не са разпитвани свидетелите и
вещото лице.
Районният съд, като съобрази събраните доказателства, доводите и
изявленията на страните и разпоредбата на чл.374 от НПК, намира за
установени от фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния
акт. Този извод се формира на база събраните на досъдебното производство
доказателства, както и направените самопризнания от подсъдимия. Ето защо,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А. Н. е роден на /дата на раждане/. Същият живее към
монета на извършване на деянието в П. при своята баба по майчина линия,
която е била и основният полагащ грижи за детето до този момент, тъй като
майката живеела и работила в чужбина, а бащата е чужденец и не пребивава в
страната и не поддържал контакти със сина си. Недостатъчният родителски
контрол, пропуските във възпитанието му, както и неговата възраст са
2

формирали у А. Н. склонност към нарушаване на обществено приетите норми
чрез извършване на различни неправомерни действия, които са довели до
неговата регистрация през 2022г. в ИДПС, а и до извършването на кражбата
по настоящото нохд, а именно на 23.11.2023г около 23:46 часа в П., ул. „А.“ №
*, от стълбищната площадка зад входната врата на жилищната кооперация
макар и непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на
извършеното и можейки да ръководи постъпките си е отнел чужда движима
вещ - електрически велосипед марка „Zundapp HTC“ /Зундапп/ с марка на
батерията „Blaupunkt“, сериен номер *** и рама № *** на стойност 650
/шестстотин и петдесет/ лева от владението на собственика А. Г. В., който
както сам подсъдимия сочи е негов приятел, но без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои. Действително познанството с
пострадалото лице, му е дало необходимите знание за нахождението на
велосипеда. Но липсата на родителски контрол му дал смелостта да напусне
дома си и в късния 23:46 час да отиде в жилищната кооперация на своя
приятел и да вземе стоящото на площадката електрическото му колело и да го
занесе у дома си. Сам подсъдимия сочи че по-късно е върнал велосипеда на
пострадалия и се е извинил за стореното, което съжаление многократно бе
потвърдено в съдебна зала. Самият пострадал и неговата майка-свидетелката
С. В. заявява, че нямат претенции към подсъдимия и сочат на уредени
отношения по между им.
В хода на досъдебното производство /ДП/ относно подсъдимия е
назначена и извършена комплексна съдебно-психиатрична-психологична
експертиза, която установява че поведението на подсъдимия се характеризира
с асоциална насоченост и с рецидивни противообществени прояви, което не е
резултат на психично заболяване и към момента на деянието е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, и е бил в състояние да взема самостоятелни решения, тълкувал е правилно
случващото се и е съхранявал паметови следи от възприятието. Сочи се на
очертаваща се трайна тенденция към девиантно поведение, което с оглед на
младата възраст на личността не е довела до личностна патология.
Видно от приложените по делото документи, собственик на отнетите
вещи е свидетелят А. Г. В. , от П., ул.“А.“ № *.
Заключението на видео-техническата експертиза върху предоставен видео
запис от камерите на адреса на пострадалото лице експерта заключава, че
сочат че в 23:46:15ч лице от видимо мъжки пол, средно на ръст, с леко слабо
телосложение, облечено в тъмен цвят панталон, тип „анцуг“, тъмни на цвят
обувки и шарено на цвят тъмно яке с качулка на глава, което излиза в 23:46:58
часа през вратата на сградата като „бута“ велосипед, което след като излиза на
тротоара се качва на велосипеда и излиза от кадъра
Заключението на оценителната експертиза сочи, че общата стойност на
електрически велосипед, марка „Zundapp“ НТС е 650,00 лева.
От събраните на досъдебната фаза доказателства, приобщени по реда на
3

чл.283 НПК на основание чл.373, ал.1 НПК, се установява по безспорен начин
извършването на описаното в обвинителния акт престъпление и авторството
на подсъдимия.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от
направеното от подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства. Гласните и писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и досъдебното
производство са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти,
и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като
последователни и логични.
От така установеното от фактическа страна е безспорно, че деянието на
подсъдимия от обективна и субективна страна осъществява състава на
престъплението по чл.194, ал.1 НК, във вр. с чл. 63 ал.1 т.3 НК. Безспорно е
установено изпълнителното деяние на престъплението: на 23.11.2023г около
23,46 часа в П., ул. „А.“ № *, от стълбищната площадка зад входната врата на
жилищната кооперация, като непълнолетен, но разбирайки свойството и
значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си е отнел
чужда движима вещ - електрически велосипед марка „Zundapp HTC“
/Зундапп/ с марка на батерията „Blaupunkt“, сериен номер *** и рама № ***,
на стойност 650 /шестстотин и петдесет/ лева от владението на собственика А.
Г. В., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, с пряк
умисъл. Макар и непълнолетен, подсъдимия е разбирал свойството и
значението на своите постъпки и е можел да ги ръководи. Съзнавал е
общественоопасният характер на своето деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и въпреки това е целял тяхното настъпване.
Подсъдимият е разбирал, че вещта предмет на посегателство е чужда
собственост и с деянието си прекъсва фактическата власт на законния им
владелец върху тях, без да има негово съгласие за това, като установява върху
тях своя такава, с намерение противозаконно да я присвои и е осъзнавал, че
извършва деянието като непълнолетен.
Обект на посегателството са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост или правото на
владение или държане върху движими вещи.
Като причина за извършване на престъплението съдът прие лекомислието
на подсъдимия и ниското му правосъзнание.
Съдът счита че не са налице хипотезата на маловажност относно деянието
сторено от подсъдимия по следните съображения: в разпоредбата на чл.93, т.9
от НК законодателят изрично е определил случаите на маловажност. Това че
по настоящото дело се сочи за липса на вредните последици и дори не се
говори за незначителността на вредните последици съвсем не означава, дори с
оглед възприетите от настоящия състав смекчаващи обстоятелства, деянието
4

извършено от подсъдимия да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Напротив настоящия случай се отличава с необичайност именно и
защото е извършено от непълнолетен в почти 24 часа, при това се касае за
кражба на ел.велосипед на приятел от жилищната кооперация където е живеел
именно този му приятел. Все обстоятелства говореща за ниско самосъзнание и
ниски задържащи и въздържащи фактори. Ето защо и съдът не следва да
извърши с присъдата преквалификация на деянието.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия, съдът съобрази датата на извършване деянието, както и че
делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие в
производството пред първа инстанция, поради което съгласно разпоредбата на
чл.373, ал.2 НПК във връзка с чл.372 ал.4 от НПК съдът е длъжен да приложи
разпоредбата на чл.58а от НК. В този смисъл безспорно към датата на
извършване на деянието е била в сила разпоредбата на чл.194, ал.1 НК във вр.,
във вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК, съгласно която законодателят предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до 3/три/ години, т.е. наказанието няма
предвиден долен минимум. От друга страна с последната редакция на чл.58а
от НК, в сила от 10.04.2010 година, съдът при постановяване на осъдителна
присъда, какъвто именно е настоящия казус, в случаите по чл.373, ал.2 от
Наказателно-процесуалния кодекс определя наказанието „Лишаване от
свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В същото време, съгласно
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК - В случаите, когато едновременно са
налице условията по ал.1 - 3 и условията на чл.55, съдът прилага само чл.55,
ако е по-благоприятен за дееца.
С оглед на горното настоящия съдебен състав прие, че спрямо
подсъдимия са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства –
направеното от същите самопризнание, както в хода на досъдебното
производство пред разследващия орган, така и заявеното от него на съдебното
следствие, съжаление за извършеното, оказаното от същия съдействие още в
досъдебна фаза на наказателното производство за разкриване на обективната
истина, ниската стойност на предмета на посегателство – 650,00 лева – близка
до минималната работна заплата за страната ни, тежкото му семейно и
материално положение, ниска степен на образование, обстоятелството, че
отнетата вещ е върната на пострадалия.
При преценка относно вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът съобрази, че производството е преминало по
реда на Глава 27 от НПК и съответно за дееца – подсъдимия е по-
благоприятен чл.55 от НК. При определяне на наказанието по този ред,
подсъдимия има възможността да се ползва от разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2,
б.“б“ от НК, която съдът приложи и замени предвиденото за това
престъпление сторено от непълнолетния наказание „Лишаване от свобода“ с
5

наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе също така и
предвид семейното, материалното и имотното състояние на подсъдимия,
степента на обществената опасност на деянието и дееца, тежестта на
настъпилите от деянието вреди и в тази връзка съдът счита че с оглед младата
възраст на извършителя именно така определеното по вид и размер наказание
съответства в максимална степен на обществената опасност на конкретното
деяние и на самия деец, както и че именно такова наказание ще въздейства
поправително и възпитателно на подсъдимия и възпиращо към останалите
членове на обществото и прецени че така определеното наказание
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“ следва да се изпълни чрез поставяне на
табло в сградата на Общинска администрация П. и в ПГМЕТ „Ю.Г.“ П. на
обявление за срок от 3 /три/ месеца.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимият
следва да заплати по сметка на ОД на МВР – Б. сторените в хода на
досъдебното производство разноски в общ размер на размер на 1668,92 /
хиляда шестстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/ лева,
от които, както следва:
138,20 лева възнаграждение за изготвяне на видео-техническа експертиза;
187,20 лева възнаграждение на вещото лице за изготвяне на съдебно-
оценителната експертиза;
1343,52 лева възнаграждение на двете вещи лица за изготвяне на КСППЕ,
както и сумата от 5.00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	56
Дата:	13 ноември 2024 г. (в сила от 29 ноември 2024 г.)
Съдия:	Сузана Емилова Полизоева

Дело:	20241230200520
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 август 2024 г.

Присъда по дело №520/2024 на Районен съд - Петрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите