РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Бургас, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120105007 по описа за 2021 година
Производството е по искова молба на „Кредит инс” АД против М. Ж. Ж., за
установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество следните суми: 666.68 лв. – непогасена главница по сключен
между страните договор за потребителски кредит „Екстра“ № ****** год.; 215.73 лв. –
договорна лихва по посочения договор за кредит, за периода от 03.12.2019 год. до
03.07.2020 год.; 121.64 лв. - мораторна лихва за периода от 04.12.2019 год. до
05.04.2021 год.; 480 лв. - такса „Гарант“, както и законната лихва, начислена върху
главницата за периода от 09.04.2021 год. до окончателното й плащане, за които
вземания по ч.гр.д. № *****/2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им
основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява,
редовно призовано. Ответникът не е депозирал писмен отговор, не се явява и не се
представлява.
Бургаският районен съд, след като се запозна с твърденията на
ищеца и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На ***** год., между ищеца - кредитодател и ответника -
кредитополучател, по реда на ЗПФУР, е сключен договор за потребителски кредит
„Екстра“ с № *****, при общи условия, за сумата от 1000 лв., която е следвало да се
върне на 12 равни месечни вноски. Останалите параметри по кредита са, както следва:
ГЛП от 36 %, ГПР - 49.7 %, общ размер на плащанията - 2079.96 лв., в т.ч. главница от
1000 лв., договорна лихва в размер на 360 лв. и такса „Гарант“ от 720 лв., при месечна
вноска от 173.33 лв., съдържаща горните компоненти.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, респ. чл.12 от раздел VIII на
общите условия, като изрично условие за отпускане на кредита, ответникът се е
задължил да предостави на кредитодателя обезпечение – банкова гаранция, а ако не
успее - гаранция от одобрено от страните дружество-гарант, с каквото, според
наличния по делото договор за предоставяне на гаранции, кредитодателят вече е
разполагал (офшорното „Бикнел корп“). Към договора е представен и погасителен
план.
1
На същата дата сумата по кредита е преведена на Ж. чрез
системата „*****“, като последният е направил три погашения на обща стойност от
547.33 лв.
Съдът, въз основа на така изяснената фактическа обстановка,
намира предявените искове за частично основателни.
Безспорно е, че процесният договор за кредит, като такъв, се
подчинява на режима, установен със ЗПК и следва да съдържа годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит.
Не така е в случая - макар формално да е посочена действителната
обща сума, дължима от потребителя, в ГПР не е включено възнаграждението за
гаранта. Това е допълнителна услуга, пряко свързана с кредита, а нейната величина се
отразява пряко на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна. Затова, като не е включил възнаграждението за гаранта, кредиторът
е заобиколил изискванията на закона - чл.19, ал.4 от ЗПК и договорът за потребителски
кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.
Нещо повече - самият договор за кредит е сключен в разрез с
целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодни за потребителя параметри, които икономически
по-силната страна е наложила - ангажиране в крайна сметка на посочен от нея гарант,
като условие за отпускане на кредита, а възнаграждението на гаранта да се
администрира пак от нея. По този начин се цели заобикаляне и на разпоредбите на
чл.10а и чл.33 от ЗПК, т.к. сумите, платени като възнаграждение за „гаранта“, в крайна
сметка се инкасират от „Кредит инс” АД, а не от „***“, за собствеността на което е
смущаващо, че поради държавата на регистрация, няма данни. Смущаващ е и размерът
на възнаграждението за гаранта - почти колкото е размерът на кредита. И накрая -
впечатление прави, че гарантът не е изплатил на кредитодателя дължимите по
договора суми, доколкото същите се търсят от последния, но въпреки това, от
кредитополучателя се събира възнаграждение за неосъщественото „гарантиране“.
Очевидната крайна цел е оскъпяване на кредита и преследване забранена от закона цел
- неоснователното обогатяване на кредитора.
Затова договорът за потребителски кредит, по посочените по-горе
съображения, е нищожен и потребителят дължи връщане само на чистата стойност по
кредита - чл.23 от ЗПК, намалена с вече направените погашения.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което да се уважат
иска за главница - до размера от 452.67 лв. (чиста стойност на кредита от 1000 лв. -
погашения от 547.33 лв.), както и иска за законна лихва за забава върху горната сума,
от 09.04.2021 год. до окончателното й плащане, а останалите искове - да се отхвърлят
като неоснователни.
На ищцовото дружество, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се
следват и деловодни разноски за държавна такса и адвокатски хонорар, чийто размер за
настоящото производство възлиза на 118.85 лв., а за производството по ч.гр.д. №
*******/ 2021 год. на БРС - на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Ж. Ж. от гр.Б***** ЕГН - **********,
дължи на „Кредит инс” AД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.С*,
представлявано от М* А*, на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1
2
от ЗЗД, сумата от 452.67 лв. – непогасена главница по сключен между страните
договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***** год., както и законната лихва,
начислена върху посочената главница, за периода от 09.04.2021 год. до окончателното
й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ******/ 2021 год. на БРС е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за горницата над уважения до пълния предявен размер от 666.68 лв.,
както и ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за договорна лихва в размер на 215.73 лв., за
мораторна лихва в размер на 121.64 лв. и за такса „Гарант“ в размер на 480 лв.
ОСЪЖДА М. Ж. Ж. да заплати на „Кредит инс” AД деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 118.85 лв., както и за производството
по ч.гр.д. № ******/ 2021 год. на БРС - в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3