Р Е Ш
Е Н И Е
Номер /……………...2019
год., град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І-ви касационен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
Секретар: Анна Димитрова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: Силвиян Иванов
Като разгледа
докладваното от съдия
Веселина Чолакова
КНАХД № 2587 по описа на съда за
2019 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН вр.чл.221 от АПК и е образувано по
жалба от
„Минибус“ ООД – Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя А. А. чрез пълномощника му адв.В. Ч. от АК- Варна,
против решение №1500/22.07.2019г. постановено по НАХД № 1300/2019г. по описа на
Районен съд-Варна, с което е потвърдено издаденото
от началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Варна в ГД „АИ“ НП №23-000095/14.02.2019г
и наложената на дружеството имуществена санкция в размер на 200лв. на
осн.чл.105 ал.1 от ЗАвт.Пр. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по
препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон
при постановяване на обжалваното решение, като счита, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.19 ал.4 от
Закона за автомобилните превози; твърди също, че между
него и Община Варна не е подписано маршрутно разписание по маршрут Варна –
Добрич с начален час на тръгване от Автогара Варна в 13:45ч., в подкрепа на което излага мотивирани съображения,
и настоява за отмяна на
решението на ВРС и на
потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание адв.П. поддържа изцяло жалбата с основен аргумент,
че вмененото им нарушение е обективно несъставомерно.
С отговора си по касационната
жалба ответната страна чрез процесуалния си представител гл.експерт И. Г.
оспорва същата, излага мотиви за неоснователност на всички възражения на
касаторите, и настоява за оставяне в сила на законосъобразното решение на ВРС.
В съдебно заседание представител на ответната страна не се явява.
Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава
становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Анализирайки събраните в производството пред него
гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение въззивният съд приел
за установено от фактическа страна, че въз основа на
договор от 03.11.1997г. и по възложение от Община Варна, „Минибус“ ООД гр. Варна е поело
задължението да извършва превози по маршрут Варна – Добрич. С Приложение №1 към договора,
по маршрута Варна – Добрич били предвидени
следните часове на тръгване: 06:28ч, 07:00ч, 08:45ч, 14:00ч, 15:40ч, 16:15ч,
19:20ч и 20:20ч. На 03.11.2006г ИА „Автомобилна администрация“ към
Министерството на транспорта издала маршрутно разписание №3109 на автобусната
линия Варна – Добрич, въз основа на което Община Варна възложила на „Минибус“
ООД изпълнението на транспортни курсове по превоз на пътници с часове на
тръгване 13,45 ч., 14,11 ч., 15,15 ч. и 15,35 ч. В него е посочено изрично, че
възлагането на маршрутното разписание е с договора от 03.11.1997г, със срок на
действие „до конкурс“; върху него са положени подписи на представител на
Министерството на транспорта и на Община Варна.
На 15.12.2018г курсът от гр.Варна за гр.Добрич в 13,45ч.
бил възложен на водача С. Г. Г.. В хода на проверката от контролните органи на
ИА „Автомобилна администрация“ управителят на „Минибус“ ООД А. А. саморъчно
декларирал относно изпълнението на маршрутното разписание 3109 по автобусната
линия Варна – Добрич, възложено им с договор от 03.11.1997г, че превоз с
начален час на тръгване 13,45ч е бил заложен за изпълнение от автобус „Мерцедес”
с рег.№*** с водач С. Г., но не е бил изпълнен. Действието
на маршрутно разписание № 3109 по отношение на дружеството е установено от
представената от управителя декларация и от пътен лист серия А № 008397 от
15.12.2018 г.
За така установеното нарушение, квалифицирано по
чл.19 ал.4 от ЗАвтПр – неизпълнение на възложеното му за изпълнение маршрутно
разписание №3109 с договор от 03.11.1997г с Община Варна за автобусна линия
Варна – Добрич с начален час на тръгване 13:45ч на 15.12.2018г, компетентното
длъжностно лице – св.Й. Й.,
съставил АУАН против дружеството-превозвач на 21.12.2018г, връчен на управителя
на „Минибус” ООД без възражения; такива не последвали и в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП от 14.02.2019г, с което АНО
възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната
квалификация на нарушението, за което на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвтПр. наложил на
касатора имуществена санкция в размер на 200лв.
При така установената фактология, принципно
безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП
са издадени от компетенти органи и в предвидените за това срокове, съдържат
минимално изискуемите за редовността им реквизити по чл.42, съотв.чл.57 от ЗАНН, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения като самостоятелни осонвания за отмяна на НП.
По приложението на материалния закон съдът приел, че в качеството си на
превозвач по см.§1 т.5 от ДР на ЗАвтПр. е адресат на задължението по чл.19 ал.4
от същия закон, чието неизпълнение е установено по несъмнен и категоричен начин
със събраните в производството безпротиворечиви гласни и писмени доказателства.
Съдът обсъдил и евентуланото приложение на чл.28 от ЗАНН като изложил
съображения защо липсва основание за квалификация на случая като маловажен; по
отношение на размера на наложената санкция комунтирал, че тя е определена от АНО
в абсолютния предвиде с чл.105 ал.1 от ЗАвтПр. размер, поради което не подлежи
на ревизия.
Въззивният съд обсъдил и отхвърил като
неоснователни всички възражения на настоящите касатори. Относно поддържаното и
пред настоящата инстанция възражение за обективна несъставомерност на вмененото
им нарушение предвид факта, че с договора от 03.11.1997г между Община Варна и
„Минибус” ООД и приложението към него на дружеството не е възложен за
изпълнение курс Варна - Добрич в 13:45ч, съдът е посочил, че със събраните по
делото доказателства е безспорно установено, че маршрутното разписание 3109,
възложено им от Община Варна, е действащо – то е посочено в пътния лист на
водача, който не е изпълнил курса в 13:45ч на 15.12.2018г. Въззивният съд
отхвърлил като неоснователно и възражението, че договорът от 03.11.1997г
допуска 5% неизпълнение на възложените курсове с аргумент, че тази възможност е
от значение за договорната отговорност на превозвача, но не изключва, нито е
предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност за
неизпълнение на задължението му по чл.19 ал.4 от ЗАвтПр; нещо повече – с чл.5.1
б.”б” и „в” от договора е предвидено обезщетение за неоснователно отклонение от
утвърдената транспортна схема и маршрути. С тези съображения въззивнитя съд
потвърдил изцяло обжалваното НП.
Решението
на Районен съд-Варна е правилно.
Настоящата инстанция преценява така достигнатите
правни изводи като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни,
споделя ги изцяло и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Въззивният съд е отговорил мотивирано на главното поддържано от касаторите
възражение и пред настоящата инстанция, което се преценява като неоснователно.
Дружеството е санкционирано за нарушение по чл.105 ал.1 от ЗАвтПр. Тази разпоредба е
бланкетна и нейното съдържание е попълнено с чл.19 ал.4 от Закона, задължаващ превозвачите да изпълняват възложените им
автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с
възложителя.
На първо място следва да бъде посочено, че към
момента на сключване на договора от 03.11.1997г, разписанието на курсовете
Варна- Добрич и обратно е било уредено с т.нар. транспортна схема – Приложение
№1. Считано от 03.11.2006г това разписание вече се нарича маршрутно разписание
№3109, прието от ИА „Автомобилна администрация“ към МТ; с оглед съдържанието им
е очевидно, че двете понятия са идентични, което означава, че считано от
03.11.2006г транспортна схема – Приложение №1 към договора от 03.11.1997г вече не
е действаща, т.е. посочените в нея начални часове на курсовете Варна –Добрич са
неприложими. Изложеното налага извод, че „Минибус“ ООД
е приело възложения му от Община Варна превоз по маршрута Варна – Добрич в 13:45ч , но не го е извършил на инкриминираната по делото
дата 15.12.2018г.
Не може да бъде споделено разбирането на касатора, че след като този превоз не е описан в договора и приложението към
него, както и че след като маршрутното разписание не е подписано от превозвача,
за него не е възникнало задължение да го спазва и да извършва транспорт в 13:45ч. Макар и
възникнали между публичноправен субект и частно търговско дружество, отношенията между Община
Варна и „Минибус“ ООД по договора от
03.11.1997г са търговски по своя характер. Търговските
отношения по договора за превоз не са формални и писмената форма не е условие
за действителност на постигнато между страните съглашение за извършване на
конкретни превози. В конкретния случай, въз основа на представеното от
управителя на дружеството маршрутно разписание № 3109, подписано от
представител на Община Варна и одобрено от Министерство на транспорта, следва
да се направи извод, че превозвачът е уведомен за извършването на превоз с
посочените по-горе параметри. Съгласието на превозвача да изпълнява възложеният му превоз по маршрутно разписание №3109 се извлича от съдържащите се в Дневника за извършените превози от Автогара
Варна за м.12.2018г данни за извършени превози по маршрут Варна – Добрич, т.е. както в дните преди
осъществяване на нарушението на 15.12.2018г, така и след установяването му от
контролните ограни и подадената декларация от управителя А. на 27.12.2018г,
ведно с маршрутно разписание №3109.
По изложените съображения и настоящият съдебен
състав, както и предходният приема, че дружеството-превозвач е осъществило
вмененото му нарушение на договора от 03.11.1997г по чл.19 ал4 от ЗАвтПр, за
което законосъобразно, обосновано и правилно е ангажирана отговорността му с
НП, чрез налагане на имуществена санкция в абсолютния предвиден с приложимата
санкционна разпоредба чл.105 ал.1 от ЗАвтПр размер. В идентичен смисъл
обосновано и законосъобразно се е произнесъл и въззивният съд с проверяваното
си решение, което не е обременено с поддържания касационен порок, а в хода на
служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани други основания
за неговата ревизия или отмяна, което налага отхвърляне на касационната жалба
като неоснователна.
Така мотивиран и на осн.чл.221 ал.2 пр.1 от АПК, Административен съд-Варна, І-ви касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1500/22.07.2019г. постановено по НАХД № 1300/2019г. по описа на Районен съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.