Решение по дело №205/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 183
Дата: 27 март 2020 г. (в сила от 22 май 2020 г.)
Съдия: Миглена Илиева Площакова
Дело: 20205300900205
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 183

 

гр.  Пловдив,  27.03.2020 година

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в закрито заседание на  27.03.2020 г., в състав                       

                                                                   СЪДИЯ :        МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА

 

като разгледа търговско дело № 205 / 2020 г. по описа на ОС - Пловдив, докладвано от съдия Площакова, намира за установено следното:

 

 

Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от адвокат М.К., действаща като пълномощник на М.Х.К., управител и Едноличен собственик на капитала на „МУЛТИ СТОУН” ЕООД в процес на регистрация, против отказ рег. № 20200310144550/11.03.2020 год. на длъжностно лице към Агенция по вписвания да бъде вписано новоучреденото дружество. Изложени са съображенията, поради които жалбоподателят счита атакувания отказ за незаконосъобразен, като се иска същият да бъдат отменен и се задължи АВп. да извърши исканото вписване на новоучреденото юридическо лице.

Съдът, след като прецени приложените доказателства, запозна се вписванията по партидата на юридическото лице и взе предвид изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

 

По допустимостта:

Жалбата е подадена от лицето, което е подало заявлението за вписване на ново дружество, при наличие на правен интерес за обжалване. Подписана е от пълномощник, който е изрично упълномощен да представлява заявителя пред ОС – Пловдив при обжалването на конкретния отказ. Съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок, тъй като е постъпила в Агенцията на 13.03.2020 год., два дни след постановяване на оспорения отказ. Поради това датата на връчването на отказа е без конкретно значение за спазването на срока за обжалване. При подаването на жалбата не е била внесена държавна такса, но след като са дадени указания от съда, таксата е внесена. Поради това жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

 

По същество:

На 10.03.2020 год. по електронен път е подадено заявление за вписване в Търговския регистър на новоучреденото дружество „Мулти стоун” ЕООД. На 11.03.2020 год. въз основа на представените доказателства е постановен отказ, основан на констатацията, че в Търговския регистър вече е вписано дружество с наименование „МУЛТИСТОУН” ЕООД. Прието е, че въпреки разликата в изписването на „МУЛТИ СТОУН” ЕООД и на вече съществуващото „МУЛТИСТОУН” ЕООД, наименованията им се изговарят по същия начин, а включването на препинателни знаци /точки, тирета и др./ или на интервали не водят до различно произнасяне на фирменото наименование, поради което не могат да послужат за индивидуализация на дружеството. При проверката относно обстоятелството дали има друго лице, което има права върху същата фирма е счетено, че поради наличието на вече регистрирано дружество с наименование „Мултистоун” ЕООД е налице пречка за регистрацията на дружество с наименование „Мулти стоун” ЕООД, тъй като това наименование няма да изпълнява функцията за индивидуализация на дружеството и ще бъде в противоречие с принципа за уникалност на търговското наименование.

Изложените от длъжностното лице изводи се споделят от съда.

При справка в Търговския регистър се установява, че действително през 2011 година в регистъра е вписано търговско дружество с наименование „МУЛТИСТОУН” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Несебър.

Съгласно чл. 21, т. 7 от ЗТРРЛНЦ длъжностното лице по регистрацията следва да извърши проверка относно това дали друго лице няма права върху фирмата и дали тя отговаря на изискванията по чл. 7, ал. 2 ТЗ при първоначално вписване. При извършване на посочената проверка длъжностното лице е действало в рамките на предписаната от специалния закон компетентност.

Според нормата на чл. 7, ал. 2 ТЗ фирмата може да съдържа означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка, като фирмата следва да отговаря на истината и да не въвежда в заблуждение. За спазването на посочения принцип законът е предвидил и съответните гаранции. Ал. 4 на чл. 7 снабдява търговеца с искова защита на фирменото наименование – всеки търговец има право да предяви иск за преустановяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, когато фирмата е идентични или сходна с регистрирана по-рано фирма. 

Несъмнено е, че положителните изисквания – за уникалност и за съответствие с истината, и отрицателните – фирмата да не въвежда в заблуждение третите лица, са кумулативни и следва да се налице едновременно.

В конкретния случай тези предпоставки не са налице.

Изискването за уникалност не е спазено ако от фирмата на вече регистриран търговец се премахнат или към нея се добавят препинателни знаци, в т.ч. интервали. Препинателният знак и интервалът не се изговарят, при изписването интервалът може да бъде пропуснат и наименованията да съвпаднат. В случая сходствата между двете фирми са толкова големи, че достигат степен на идентичност.

Не се споделят доводите на жалбоподателя, че заради интервала между двете думи, наименованията на съществуващата и новозаявената фирма имат различно звучение. Наименованието „мултистоун / мулти стоун” има своя произход от английски език и се състои по две самостоятелни думи – multi /много/ и stone /камък/, всяка от които има свое самостоятелно ударение, дори когато думата е изписана слято. Поради това изговарянето на наименованието на вече регистрираното през 2011 година дружество е идентично с това, което е заявено понастоящем.

Следва да се посочи също, във връзка с изложения в жалбата довод, че при запазването на фирмата компютърната система, може да не е отчела идентичността заради използвания интервал и да е потвърдила уникалността на наименованието, тъй като в компютърния език интервалът е допълнителен знак, равнозначен на буква/цифра. Но именно поради несъвършенството на всяка компютърна проверка, след първоначалната електронна проверка за уникалност, обстоятелствата, на които законът придава значение по чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ, се подлагат на човешка професионална проверка за сходства и преценка на допустимата степен на сходство, която не следва да достига до степен на идентичност.

Наред с това, в случая се нарушава и забраната фирмата да не въвежда в заблуждение третите лица – евентуални контрагенти на дружеството, тъй като последните могат да счетат, че преговарят с едно дружество, а да се окажат обвързани с друго. Още повече и двете дружества имат еднаква правноорганизационна форма – ЕООД.

В тази насока е формирана и съдебна практика, в т.ч. решение № 229 / 23.07.2018 год. на АС – Пловдив по в.т.д. № 421 / 218 год.

 

Ето защо съдът приема, че отказът е обоснован и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

 

 Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20200310144550 / 11.03.2020 год. на Агенция по вписванията, постановен по заявление с входящ номер 20200310144550 от 10.03.2020 г. на длъжностно лице към Агенцията по вписванията за първоначална регистрация на новоучредено търговско дружество с фирмено наименование „МУЛТИ СТОУН” ЕООД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на АВп. за сведение.

 

 

СЪДИЯ:      …………………………..