Р Е Ш Е Н И Е № 265
01.12.2020г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Сливен, в публично заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При секретаря Галя Георгиева
и с участието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно
дело № 328 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.
118 от Кодекс за социално осигуряване/КСО/.
Образувано е по жалба
на С.Б.М. *** против Решение № Ц 1019-19-401#1/20.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ- гр. Сливен, с което е
отхвърлена негова жалба вх. № Ц1019-19-401/24.07.2020 г. срещу
Разпореждане № 193-00-201-4/13.07.2020
г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ, с което на жалбоподателя е разпоредено да
възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за
безработица за периода от 30.09.2019 г. до 21.01.2020 г. в размер на 1 620,84
лв.
Жалбоподателят
счита, че решението е нищожно, алтернативно незаконосъобразно.
Счита, че не дължи на НОИ-Сливен възстановяване на
полученото парично обезщетение. Моли да бъде отменено
решението. В открито съдебно заседание лично и чрез процесуалния си
представител адв. И.В. - АК Б. поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Моли решението да бъде отменено, като на ответника се дадат указания
да възстанови изплатената от доверителя му разлика до 2 244 лева лв. Моли да му
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна - Директорът на ТП на НОИ-Сливен, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Р. Х. оспорва жалбата. Счита, че решението
на ръководителя на ТП на НОИ е правилно и законосъобразно. Сочи, че
решенето на РС Сливен обвързва страните по делото, а ТП на НОИ не страна в
производството пред РС. Моли да бъде отхвърлена жалбата и присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на
законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Оспореното решение е връчено на С.М. на 27.08.2020 г., а жалбата е подадена
пред административния орган с вх.№ Ц 1019-19-401/01.09.2020 г.
Преценена по същество жалбата е
неоснователна.
От доказателствата по делото съдът намира за
установено следното от фактическа и от правна страна:
На 09.09.2019 г. С.М. *** заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица, с вх.№ 193-00-201/ л.48/. Към
заявлението е приложена декларация, от която е видно, че М. не упражнява
трудова дейност, не е придобил право на пенсия за ОСВ в Р България, има
регистрация в Агенцията по заетостта и не е получил парично обезщетение за
безработица, а трудовото му правоотношение с ДГС Т. е прекратено считано от
30.08.2019г. С Разпореждане № 193-00-201-1/11.09.2019 г. /л.47/ на
Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НИ-Сливен,
на С.М. е отпуснато парично обезщетение за безработица,
считано от 30.08.2019 г. до 28.02.2020 г. в размер на 20,78 лв.
дневно. Обезщетението е отпуснато въз основа на приложена към заявлението заповед № РД-10-119/29.08.2019
г. на Директора на ТП ДГС Т. /л.50/, с която на основание чл.328 ал.1 т.2 предл. 2-ро от КТ е прекратено трудовото му
правоотношение на длъжност „шофьор“, считано от 30.08.2019 г. ,
поради съкращаване на щата.
След издаване
на горното разпореждане, изплащането на парично обезщетение за
безработица е било спирано, считано от 30.08.2019 г., тъй като М. е получил
обезщетение за оставане без работа, а впоследствие изплащането на обезщетение
за безработица е било възобновено за периода
от 30.09.2019 г. до 29.03.2020г. в размер на 20,78 лева./л.-45 и л.46/.
Междувременно, по
подадена от С.М. искова молба срещу ТП на ДГС Т. на
осн. чл. 344 от КТ , в Районен съд Сливен е
образувано гр. дело № 5081/2019 г. Районният съд се е произнесъл с Решение № 55/21.01.2020
г., с което е признал за незаконно уволнението на С.Б.М.
и го е възстановил на заеманата преди
уволнението длъжност. Със същото решение на основание чл.344 ал.1
т.3 от КТ е осъдил ТП на ДГС Т. да заплати на М. сумата
от 2 2 44,24лв.- обезщетение за оставане без работа периода от 01.09.2019 г. до
21.01.2020 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на иска – 02.09.2019 г. Решението е влязло в законна сила на
23.06.2020г./л.21-26/
Със заповед № РД-10-90/30.06.2020
г. Директорът на ТП ДГС Т. наредил на С.М.
да се изплати сумата от 2 244,24 лева, представляваща присъденото с
решение № 55/21.01.2020 г. на РС Сливен обезщетение, като по делото няма
спор, напротив видно от платежно нареждане от БАНКА ДСК /л.36/ , че същото е
изплатено на оспорващия.
С Разпореждане
№ 193-00-201-4/13.07.2020 г. /л.14/ на ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ, на жалбоподателя М. е разпоредено да
възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за
безработица за периода от 30.09.2019 г. до 21.01.2020 г. в размер на 1 620,84
лв.
Така постановеното разпореждане е обжалвано от М.
пред Директора на ТП на НОИ-Сливен с жалба вх.№
Ц1019-19-401/24.07.2020г. /л.13/, който се е произнесъл с Решение № Ц 1019-19-401#1/20.08.2020 г., предмет на
обжалване, в настоящето производство, като е потвърдил Разпореждане
№ 193-00-201-4/13.07.2020
г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ -Сливен.
Административният орган е мотивирал своето
решение с разпоредбата на чл. 54е, ал. 1 от КСО, според която
изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата,
чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Позовал се е на диспозитива
на Решение № 55/21.01.2020 г. по гр. дело № 5081/2019
г. на РС-Сливен, според който ТП на ДГС Т. е осъдено да
заплати на М. обезщетение в размер на 2 244,24
лв. за периода от 01.09.2019 г. до 21.01.2020 г. Поради това
административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 54е, ал.
1 от КСО - уволнението е отменено и е присъдено обезщетение по чл.
225 от КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение за
периода от 01.09.2019 г. до 21.01.2020 г. По тези съображения е счел, че
изплатеното на М. от НОИ обезщетение за безработица
за същия период в размер на 1 620, 84 лв. следва да
бъде възстановено от него. По тези съображения е
отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането./л.9 и
л.10/
По делото е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.И.,
заключението на която съдът кредитира и от което се установява, че размерът на
брутното трудово възнаграждение на оспорващия преди прекратяването на трудовия му договор към 30.08.2019 г. е
772,50 лева; размерът на брутното трудово възнаграждение към дата на
възстановяването му на работа – 06.07.2020 г. е 787,50 лева; за периода
30.09.2019 г. до 21.01.2020 г. М. е получил две обезщетения – за безработица,
изплатено от НОИ Сливен за 78 работни дни по 20,78 лева или общо 1 620,84 лева
и за оставане без работа, изплатено от ТП на ДГС Т. в размер на 2 244,24
лева, което е пълния размер на обезщетението за оставане без работа, присъден
съгласно съдебното решение на СлРС, като след
приспадане на дължимия 10 % данък по ЗДДФЛ е изплатен остатък в размер на 2019
,82 лева, преведени на М. по банков път на 30.06.2020 г.
Така установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Оспореното
Решение № Ц 1019-19-401#1 от 20.08.2020 г. издадено от упълномощено лице
„За" Директор на ТП на НОИ - Сливен и потвърденото с него Разпореждане
№193-00- 201-4 от 13.07.2020 г. на ръководител КПК при ТП на НОИ - Сливен са
издадени от материално, териториално и по степен компетентни административни
органи, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д" и чл. 54е, ал. 4 от КСО,
както и предвид представените по делото Заповед № 1015-19-21/27.01.2020 г. на
директора на НОИ - Сливен за упълномощено лице и длъжностна характеристика на
началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол" в ТП на НОИ – Сливен,
поради което не е нищожно.
Решението
е издадено в предвидената от специалния
закон (чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО) форма и съдържащи изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, в т. ч. фактическите и правните основания за
издаването им.
Материалното право
на парично обезщетение за безработица възниква при условията на чл.
54а от КСО , за наличието на които, при постановяване
на разпореждането, с което е отпуснато обезщетението на жалбоподателя,
няма спор между страните.
Разпоредбата
на чл. 54е от КСО регламентира хипотеза, при която изплатените парични
обезщетения за безработица се възстановяват от лицата,
чието уволнение е отменено като незаконно за
периода на полученото обезщетение по чл. 225,ал. 1 от КТ / и др.,
които са неотносими към настоящия
казус/. В разглеждания случай между страните няма спор,
че жалбоподателят е получил като обезщетение за безработица за
процесния период сумата 1 620,84 лв., няма спор и по обстоятелството, че
уволнението е било отменено като незаконно, както и че на М.
е присъдено парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в
размер на 2 244,24 лв. за същия период.
За да упражни
правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 54е, ал. 4 от КСО,
административният орган следва да установи наличието на три предпоставки: 1.
уволнението да бъде отменено като незаконно, 2. осигуреното лице да е получило
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, респективно по някой от другите посочени
закони и 3. периодите, за които е получено обезщетението чл. 225, ал. 1 от КТ и
по чл. 54а от КСО да съвпадат. В разглеждания казус е безспорно, че М. е
получил обезщетение за безработица за периода 01.09.2019 г.- 21.01.2020 г. на
основание чл. 54а от КСО и това обезщетение е получено преди влизане в сила на
съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно. От друга страна
на 20.06.2020 г. е получил от ТП на ДГС Т. 2 019 лева, като обезщетение за
вредите от оставането му без работа в периода от 01.09.2019 г. до 21.01.2020г.
Уволнението на жалбоподателя е признато за незаконно и периодите, за които е
получил обезщетение съвпадат, т.е. изпълнени са условията, даващи възможност за
издаване на разпореждане по чл. 54е, ал. 4 от КСО, поради което възниква вземане по чл. 54е, ал. 1 от КСО в
полза на Националния осигурителен институт.
Прилагането
на относимата към фактите материалноправна
норма на чл. 54е, ал. 1 от КСО не е обвързано с действията на работодателя ТП
ДСГ Т. по трудовото правоотношение. На основание чл. 54е, ал. 1 от КСО
изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за
периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение, определено съгласно нормативен акт. По силата на чл. 114, ал. 2, т.
1 от КСО в цитираната хипотеза добросъвестността на лицата е без правно
значение. Добросъвестно получените суми за парични обезщетения за безработица
подлежат на възстановяване в случаите, в които се дублират с парични
обезщетения по Кодекса на труда. Целта на паричните обезщетения по КСО е да
заместят доходите по трудово правоотношение, от които осигуреното лице е било
лишено поради настъпване на осигурително събитие по КСО. При наличие на доход
от трудово правоотношение, без значение трудово възнаграждение или заместващо
го обезщетение по КТ, не се дължи парично обезщетение от Държавното обществено
осигуряване. Законът не допуска да се изплащат два вида парични обезщетения на
едно и също фактическо основание - оставане без работа. От фактическа страна е
установено, че в полза на жалбоподателя е било присъдено обезщетение по чл. 225
от КТ за периода на незаконно уволнение и е бил издаден изпълнителен лист.
Паричното обезщетение по КСО за безработица за същия период е получено на
отпаднало основание и се дължи връщането му. Работодателят е начислил
присъдената сума за парично обезщетение по чл. 225 от КТ и я е превел на
лицето, с което обезщетението по КТ се счита за получено по смисъла на чл. 54е,
ал. 1 от КСО.
Съгласно заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза правилно е определен размерът на
подлежащото на възстановяване парично обезщетение за безработица. То съвпада с
размера на полученото парично обезщетение за безработица за процесния период -1
620,84 лева, изчислен съгласно правилото на чл. 546, ал. 1 от КСО - 60 на сто
от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени
или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица" за последните 24
календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.
Атакуваното
по съдебен акт решение на Директора на ТП на НОИ - Сливен и потвърденото с него
разпореждане съответстват на целта на закона - да не бъде допуснато изплащане
на две парични обезщетения за безработица при незаконно уволнение за един и
същи период.
Без значение в случая е кога е
било определено и изплатено обезщетението по чл. 54а от КСО. Лишен от правна
опора е и довода, че полученото обезщетение неправилно е било определено в непълен
размер. В случай, че не е бил съгласен с този размер, жалбоподателят е имал
възможността да оспори разпореждането, с което е отпуснато обезщетението за
безработица което очевидно не е направено. В случая е неприложима разпоредбата
на чл. 114, ал. 2 от КСО, относно добросъвестно получени осигурителни плащания,
защото в нея изрично е изключена хипотезата на чл. 54е от КСО. По изложените
съображения, съдът намира, че оспореното решение на Директора на Териториалното
поделение на НОИ, Сливен следва да бъде оставено в сила, като издадено от
компетентен орган, без наличието на съществени нарушения на
административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона и
материално-правните разпоредби.
При този изход на спора
в полза на административния орган следва да се присъдят направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00/сто/ лева, определени съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.Б.М. *** против Решение № Ц 1019-19-401#1/20.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ- гр. Сливен, с което е
отхвърлена негова жалба вх. № Ц1019-19-401/24.07.2020 г. срещу
Разпореждане № 193-00-201-4/13.07.2020
г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ, с което на жалбоподателя е разпоредено да
възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за
безработица за периода от 30.09.2019 г. до 21.01.20205 г. в размер на 1 620,84лв,
като неоснователна.
Осъжда С.Б.М. ***
ЕГН ********** да заплати на ТП на НОИ-
Сливен разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: