Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260090/1.10.2020г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и осми септември 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 703/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 233, ал. 5 от ЗОВС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

Искова молба, от пълномощник на С.Д.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу ***, представлявано от министъра на отбраната, ***, без посочено правно основание и цена от 11103,84 лева главница и 3295,87 лева лихви.

Ищцата сочи, че на 27.04.2017г. претърпяла трудова злополука, по време на изпълнение на служебните си задължения, като военнослужещ. На основание чл. 233, ал. 1 от ЗОВС, и било изплатено обезщетение, в размер на 5175 лева. Тъй като претърпяната средна телесна повреда довела до болки и страдания в продължителен период от време, претендира осъждане на ответника да и заплати сумата от 278,84 лева имуществени вреди, 10825 лева неимуществени вреди, като разлика от 16000 лева, считани за адекватно обезщетение и изплатените от ответника такива, 3295,87 лева лихва за забава, за периода от увреждането до предявяване на иска /28.04.20г./, в едно със законната лихва, върху сумата от 11103,84 лева, от датата на предявяване на иска, до окончателното плащане, и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Иска отхвърлянето му. Позовава се на изтекла давност за вземанията.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, ищцата лично и с представителя си, поддържа иска така както е предявен, а ответникът, заявеното в отговора си, с писмено становище.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Липсва спор между страните и се установява от приложените неоспорени, писмени доказателства, че по време на призната за трудова злополука, с разпореждане № 33/02.05.2017г. на ТП НОИ – Шумен, станала на 27.04.2017г., ищцата се намирала в служебно правоотношение с ответника, като военнослужещ, съгласно договор № 3-375/01.03.2017г.. Не се спори и по фактите, че при злополуката получила средна телесна повреда, довела до трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник, за което и било изплатено обезщетение, в размер на 5175 лева, по чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ.

По отношение конкретният механизъм на настъпване на злополуката, следва да се отбележи, че е установен само с писмени доказателства и СМЕ, не съдържащи непосредствени възприятия на очевидци.

Приложените ЕР ЦВМК – София – обща ТЕЛК, определят временна неработоспособност на ищцата за периода до 18.12.2017г.. Според заключението на вещото лице по СМЕ, травмата на ищцата била остра, като настъпило навяхване на коленна става с руптура на предни кръстни връзки; при назначеното и проведено лечение, и последващи възстановителен период търпяла болки, страдания, неудобства и дискомфорт, като при проведения и преглед е установен пълен обем в движенията на лява коленна става, без болков синдром; лечебния и възстановителен период съвпадал с този на временна неработоспособност.

Разпитаните по делото свидетели, установиха в показанията си, че ищцата, непосредствено след травмата и в хода на лечението и възстановяването, изпитвала болки в засегнатата област и имал нужда от чужда помощ за задоволяване на елементарни ежедневни потребности – хранене, ходене до тоалетна, къпане и др.. Това наложило промяна и в местоживеенето и, в жилище на роднини, без партньора и детето и, тъй като семейното било на пети етаж в сграда без асансьор, а кракът бил имобилизиран. Лечението изисквало пътуване до лечебни заведения в гр. София, от местоживеенето и във Варна, което допълнително повишавало неудобствата и дискомфорта и. След злополуката, не можела да работи каквато и да е работа, имала загуба на тегло и промяна в емоционалното и състояние. След оперативно болничното лечение, провеждала рехабилитация продължителен период от време.  

 

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните правни изводи :

За ангажиране отговорността на Министерство на отбрана, за вреди на военнослужещ, претърпени при или по повод изпълнение на военна служба, е необходимо да са на лице следните предпоставки – съществуване на валидно служебно правоотношение; причиняване на телесна повреда – средна или тежка, при или по повод изпълнение на военна служба, от която са претърпени вреди изискващи обезщетение над законово определеното – чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ. Приетото за установено от фактическа страна, сочи наличието на всички предпоставки, правейки исковете установени, по основание, както за претендираните имуществени и неимуществени вреди, така и за лихвата за забава. Призната е, по установеният ред трайна неработоспособност, вследствие на трудова злополука, при което е претърпяна средна телесна повреда от военнослужещ. Основателна е претенцията за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, до претендирания размер от 10825 лева и за неимуществените до сумата от 278,84 лева. При определяне обезщетението, в първата му част съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе в предвид продължителността на търпените от ищеца болки и страдания – повече от 8 месеца, тяхната интензивност, затрудненията му в ежедневието, в същия период; претърпяната оперативна интервенция и свързания с нея болничен престой; невъзможността за пълно и бързо възстановяване. Претендирания размер от 16000 лева, счита съответен, както на възможните болките и неудобствата причинени от увреждането, така и на продължителността на възстановителния период. Така определения размер на обезщетението следва да се намали със сумата  5175 лева, съобразно чл. 233, ал.  5, изр. второ от ЗОВСРБ. Касателно имуществените вреди е достатъчно отбелязването, че сумата е разходвана за медикаменти и изделия, които според заключението на СМЕ са били адекватни и необходими за проведеното лечение на ищцата.

Основателен е и искът за присъждане обезщетение за забава, върху задължението, за посочения в исковата молба период и размер – от злополуката, до предявяване на иска, в размер на 3295,87 лева.

Неоснователно е ответното възражение, за погасяване и на двете вземания с изтичане на предвидената в чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, давност. Даже и в случая да е приложима сочената от ответника кратка давност, по отношение вземането по настоящия главен иск, което, не е така, а по отношение това, по акцесорния, е тази, по б. „в“ на чл. 111 от ЗЗД, тя не е изтекла. Злополуката с ищцата е станала на 27.04.2017г., а според приложената на л. 119 и л. 65/в оригинал/ разписка, исковата молба е била предадена на куриер на 27.04.2020г., тоест преди изтичането на три годишния срок, според разрешението в чл. 60, ал. 2 от ГПК.   

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 1876 лева разноски в производството.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ***, ***, да заплати на С.Д.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 233, ал. 5 от ЗОВСРБ, обезщетение за вреди от претърпяна средна телесна повреда, при или по повод изпълнение на военна служба, в размер на 14399,71 лева, сума представляваща имуществени вреди, в размер на 278,84 лева, неимуществени вреди, в размер на 10825 лева и 3295,87 лева лихва за забава, за периода 28.04.2017г. – 27.04.2020г., в едно със законната лихва, върху главницата от 11103,84 лева, считано от 28.04.2020г., до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА ***, ***, да заплати на С.Д.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1876 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен Съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: