Р Е Ш Е Н И Е
№ 260008
гр. Първомай, 09.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 525 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно и евентуално
съединени искове с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), чл. 26, ал. 1, предл. 3 и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *************,
моли съда да признае за
установено по отношение на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******************,
представлявано от Н. П. П. в качеството на управител и по процесуално
пълномощие от юрисконсулт Я.И.П., че сключените помежду им Договори за паричен
заем № № 78220/24.06.2016 г., 84645/23.08.2016 г., 95644/15.11.2016 г.,
109982/08.02.2017 г., 116534/23.03.2017 г., 127972/26.05.2017 г. и
137041/26.07.2017 г., а при условията на евентуалност – клаузата на чл. 3, ал.
7 от тях, са недействителни, и да го осъди да й заплати сумата от 2 481, 29
лева (две хиляда четиристотин осемдесет и един лева и двадесет и девет
стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание по същите недействителни
договори, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 10.12.2020 г., до окончателното й издължаване.
Излагат се фактически твърдения, че по силата на гореизброените
седем, сключени между страните в периода 24.06.2016 г. – 26.07.2017 г.,
договора, ответникът предоставил на ищцата парични заеми съответно от
1 000, 00 лева, 1 300, 00 лева, 1 300, 00 лева, 1 700, 00
лева, 1 700, 00 лева, 1 400, 00 лева и 1 300, лева, а последната
следвало да му ги възстанови с лихва при идентичен годишен лихвен процент от
40, 08%, уговорен в чл. 3, ал. 7 от всеки от тях, разсрочено чрез съответно
осем двуседмични вноски от по 133, 80 лева, дванадесет двуседмични вноски от по
119, 46 лева, девет месечни вноски от по 169, 62 лева, дванадесет двуседмични
вноски от по 156, 22 лева, девет месечни вноски от по 221, 81 лева, единадесет
месечни вноски от по 154, 17 лева и единадесет месечни вноски от по 143, 16
лева, или общо съответно 1 070, 41 лева, 1 433, 54 лева, 1 526, 60 лева,
1 874, 59 лева, 1 996, 33 лева, 1 695, 89 лева и 1 574, 76
лева.
Навежда се, че заемните контракти са
недействителни на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворяват
императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10 и
ал. 2 от ЗПК – размерът на шрифта, в който са отпечатани, и на този на
приложимите към тях Общи условия е по-малък от 12, не съдържат информация за
условията за прилагането, периодите, предпоставките и процедурите за промяна на
лихвения процент от 40, 08%, индекс или референтен лихвен процент, методиката
за изчисляването му, общата сума, дължима се от потребителя към момента на
договарянето, взетите предвид допускания, използвани при пресмятане на годишния
процент на разходите, конкретизация на начина, по който е формиран, и на
неговите компоненти, а общите условия не са предадени на ищцата и подписани от
нея на всяка страница.
При условията на евентуалност се твърди, че
клаузата по чл. 3, ал. 7 от договорните текстове противоречи на добрите нрави,
по съображения че уговореният с нея годишен лихвен процент от 40, 08% надвишава
трикратния размер на законната лихва.
Предвид горното ответникът получил без основание 1
664, 60 лева, съставляващи разликата между общо престираните за погасяване на
кредитите 11 364, 60 лева и общо заетите 9 700, 00 лева, които единствено
подлежали на връщане от кредитополучателя както при недействителност на
договорите, съгласно чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, така и в случай на
нищожност само на уговорката по чл. 3, ал. 7.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор
вх. № 260240/05.04.2022 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник
пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни. Признава, че процесните
договори са сключени между страните и заетите суми са усвоени от ищцата, но
оспорва извършването на погашения.
Релевира, че размерът на шрифта на съглашенията и
този на приложимите към тях общи условия, които й били предоставени, не е
по-малко от 12, че уговореният лихвен процент е фиксиран, поради което отсъства
необходимост от уточняване на методиката за прилагането му, че според
предписанията на ЗПК са посочени общата дължима се от потребителя сума и
взетите предвид допускания при изчисляване на годишния процент на разходите,
без да е нормативно наложително да се описва математическият алгоритъм за
определянето му, и че единственото легално ограничение на величината на
възнаградителната лихва е това по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В открито
съдебно заседание ищецът лично и чрез довереника си поддържа исковите
претенции, а ответникът не се представлява.
Съдът, след
като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда
на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
Въз основа на приобщените документи и обявеното по
реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключени помежду им седем
Договора за паричен заем № № 78220/24.06.2016 г. (л. 58 – л. 59), 84645/23.08.2016
г. (л. 62 – л. 63), 95644/15.11.2016 г. (л. 66 – л. 67), 109982/08.02.2017 г.
(л. 70 – л. 71), 116534/23.03.2017 г. (л. 74 – л. 75), 127972/26.05.2017 г. (л.
54 – л. 55) и 137041/26.07.2017 г. (л. 78 – л. 79) и приложимите към тях Общи условия, в сила от
01.05.2016 г. (л. 56 – л. 57), запознаването с и получаването на екземпляр от
които ищцата декларирала в чл. 11 от съглашенията, ответникът й отпуснал парични
заеми съответно от 1 000, 00 лева, 1 300, 00 лева, 1 300, 00
лева, 1 700, 00 лева, 1 700, 00 лева, 1 400, 00 лева и
1 300, лева. Кредитополучателят усвоил заемните суми в брой, което потвърдил
с изрично изявление в чл. 4, ал. 1 от договорите, и следвало да ги възстанови
на дружеството и да му заплати лихва при годишен лихвен процент от 40, 08%, или
общо съответно 1 070, 41 лева, 1 433, 54 лева, 1 526, 60 лева,
1 874, 59 лева, 1 996, 33 лева, 1 695, 89 лева и 1 574, 76
лева при годишен процент на разходите съответно от 48.847, 49.189, 48.497,
48.853, 47.783, 48.254 и 48.431, разсрочено чрез съответно осем двуседмични
вноски от по 133, 80 лева в периода от 08.07.2016 г. до 14.10.2016 г.,
дванадесет двуседмични вноски от по 119, 46 лева в периода от 05.09.2016 г. до
06.02.2017 г., девет месечни вноски от по 169, 62 лева в периода от 15.12.2016
г. до 15.08.2017 г., дванадесет двуседмични вноски от по 156, 22 лева в периода
от 22.02.2017 г. до 26.07.2017 г., девет месечни вноски от по 221, 81 лева в
периода от 24.04.2017 г. до 25.12.2017 г., единадесет месечни вноски от по 154,
17 лева в периода от 26.06.2017 г. до 26.04.2018 г. и единадесет месечни вноски
от по 143, 16 лева в периода от 25.08.2017 г. до 25.06.2018 г., подробно
описани по падеж и величина в Погасителен план към съглашенията.
В чл. 8 от тях е уговорено, че заемателят
дължи на заемодателя неустойка съответно от 394, 40 лева, 775, 68 лева,
1 338, 12 лева, 1 013, 76 лева, 1 749, 51 лева, 1 790, 03
лева и 1 661, 44 лева, платима ведно с погасителните вноски чрез добавка към
всяка от тях съответно на 49, 30 лева, 64, 64 лева, 148, 68 лева, 84, 48 лева,
194, 39 лева, 162, 73 лева и 151, 04 лева, в случай че не изпълни ангажимента
си по чл. 6, ал. 2 от договорите в 3-дневен срок от подписването им да му
предостави обезпечение по реда на чл. 9, ал. 2 от Общите условия във вид на безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер два
пъти общата сума за плащане за периода на договорното действие и до 6 месеца
след края му, или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи
кумулативно на изискванията: да имат осигурителен доход общо най-малко седем
пъти, а поотделно поне четири пъти минималната работна заплата за страната; да
не са поръчители по други заемни договори с кредитора или заематели по
непогасени такива; да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от „Редовен”, по активни и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, и да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответен документ за дохода си.
В
индивидуалните уговорки по чл. 5, чл. 9 и чл. 10 и в общата по чл. 7 били
регламентирани правата на потребителя да се откаже от договора, да пристъпи към
предсрочно погасяване на дълга и да изиска информация за извършените и
предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване.
В хода на
съдебното дирене са изслушани заключения на съдебно-техническа (л. 106 – л.
114) и съдебно-счетоводна експертизи (л. 79 – л. 82), които се кредитират като
обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвени. Техническото
изследване на документите, материализиращи процесните договори и Общите им условия,
показва, че текстът им е изпълнен с шрифт в размер „12”.
Вещото лице
икономист констатира, че ищцата е осъществила по тях погашения от общо 12 181,
29 лева, от които по Договор за паричен заем № 78220/24.06.2016 г. –
1 464, 81 лева в периода от 11.07.2016 г. до 23.08.2016 г., по Договор за
паричен заем № 84645/23.08.2016 г. – 1 784, 35 лева в периода от
09.09.2016 г. до 15.11.2016 г., по Договор за паричен заем № 95644/15.11.2016
г. – 1 352, 46 лева на 23.11.2016 г., по Договор за паричен заем № 109982/08.02.2017
г. – 2 033, 26 лева в периода от 27.02.2017 г. до 23.03.2017 г., по Договор
за паричен заем № 116534/23.03.2017 г. – 2 211, 61 лева в периода от
27.04.2017 г. до 26.05.2017 г., по Договор за паричен заем № 127972/26.05.2017
г. – 1 815, 59 лева в периода от 29.06.2017 г. до 26.07.2017 г., и по Договор
за паричен заем № 137041/26.07.2017 г. – 1 519, 21 лева в периода от
25.08.2017 г. до 29.08.2017 г., и с които са изцяло погасени задълженията й за
главница и тези за възнаградителна лихва до размера от 501, 55 лева, в това
число по Договор за паричен заем № 78220/24.06.2016 г. – 70, 41, лева, по Договор
за паричен заем № 84645/23.08.2016 г. – 96, 51 лева, по Договор за паричен заем
№ 95644/15.11.2016 г. – 11, 52 лева, по Договор за паричен заем № 109982/08.02.2017
г. – 73, 79 лева, по Договор за паричен заем № 116534/23.03.2017 г. – 110, 81
лева, по Договор за паричен заем № 127972/26.05.2017 г. – 89, 93 лева, и по Договор
за паричен заем № 137041/26.07.2017 г. – 48, 58 лева, и за неустойка – до
размера от 1 979, 74 лева, в това число по Договор за паричен заем №
78220/24.06.2016 г. – 394, 40 лева, по Договор за паричен заем № 84645/23.08.2016
г. – 387, 84 лева, по Договор за паричен заем № 95644/15.11.2016 г. – 40, 94
лева, по Договор за паричен заем № 109982/08.02.2017 г. – 259, 47 лева, по Договор
за паричен заем № 116534/23.03.2017 г. – 400, 80 лева, по Договор за паричен
заем № 127972/26.05.2017 г. – 325, 66 лева, и по Договор за паричен заем № 137041/26.07.2017
г. – 170, 63 лева.
Експертът
изчислява, че уговорената възнаградителна лихва от 40, 08% надхвърля 4, 01 пъти
законната от 10% и че годишният процент на разходите по изброените кредити, пресметнат
въз основа на главницата и възнаградителната лихва, е съответно 48.800, 48.802,
48.323, 48.322, 48.322, 48.324 и 48.329, а при положение че като компонент при
формирането му се включи и неустойката – нараства съответно на 921.726,
902.142, 755.854, 901.232, 755.608, 741.544 и 741.034.
При така очертаните фактически
положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
В правната теория, синтезирана от
ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020
г., ОСГТК, и Тълкувателно
решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и
обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното
от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък,
установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба
се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.
Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което
го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да
се санира. Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и
всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното
й прогласяване по съдебен ред.
Общоважимите й основания са изброени
в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити
наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма
или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в
различни други закони.
Според чл. 34 от ЗЗД, който е частно проявление на общия състав на неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД, всяка от страните по признат за
нищожен договор трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея.
Съобразно принципа
на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с
иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на
правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе
само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2020 г., ОСГТК).
В конкретния случай ищецът оспорва валидността на седем договора за
паричен заем с фактически доводи за наличие на недостатъци по чл. 22 от ЗПК, които
по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – а именно неспазване
на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т.
10 и ал. 2 от ЗПК, а при условията на евентуалност – клаузата по чл. 3, ал. 7
от тях като противна на добрите нрави.
Бидейки сключени от финансовата институция в
битността й на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с
упражняваното от нея занятие, процесните съглашения се квалифицират от чл. 286,
ал. 1 от ТЗ като търговски сделки и се подчиняват на съответната уредба на ТЗ.
С чл. 287 от ТЗ приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към
гражданското законодателство.
С оглед естеството
на насрещните престации и профила на контрагентите договорите се регулират и от
ЗПК, който въвежда Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.),
наричана Директива 2008/48/ЕО.
По разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия
закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско
кредитиране в рамките на своята
професионална или търговска дейност, предоставя или
се задължава да предостави на потребителя, който по пояснението в чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие
физическо лице, кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи
вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез
периодични вноски.
Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го
характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за
неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от
това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните
волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или
предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или
само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед
на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този
за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален,
реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на
заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на
хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните
реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т.
1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен
номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя
(т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или
ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица
и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен
посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1,
т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата
предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или
услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и
процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение
№ 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ
дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се
или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без
главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако
откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията,
при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания
лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за
променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава
на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси,
ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т.
19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока
и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от
ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за
правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от
ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване
на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за
правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както
и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за
кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т.
25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по
спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл. 11, ал.
2 от ЗПК разпорежда да е подписана от тях и всяка страница от общите условия,
ако такива са приложими.
В чл. 11,
ал. 1 от ЗПК са имплементирани насоките на чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава
Европейския съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9
цел – пълна и наложителна хармонизация в областта на потребителското
кредитиране за осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на
интересите на всички потребители в Европейския съюз и за улесняване
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар. Познаването и правилното
разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от
особена важност за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на
договорните си задължения, да сравни офертите и да вземе информирано решение
дали да се обвърже с предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в
този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да заложи ефективни и пропорционални санкции
с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби по приложението на
този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) българският законодател е въздигнал
неспазването на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, които са формулирани по примера на чл. 10, §1
и §2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на договора.
Според чл. 23 от ЗПК в хипотезата на чл. 22
от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на заема, без да дължи лихва
или други разходи по него. Касае се за специфична законова последица, която е
проявление на извъндоговорния институт на неоснователното обогатяване (в този
смисъл Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., Определение №
50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., и Определение № 485/14.06.2022 г. по гр.
д. № 2585/2021 г., IV г. о.).
Съотнесена към очертаната нормативна рамка, конкретната фактическа
обстановка сочи, че между ответното дружество, от
една страна като „Заемодател”, и ищеца, от друга страна като „Заемател“, са
сключени формални, реални, двустранни и възмездни Договори за паричен заем № №
78220/24.06.2016 г. (л. 58 – л. 59), 84645/23.08.2016 г. (л. 62 – л. 63),
95644/15.11.2016 г. (л. 66 – л. 67), 109982/08.02.2017 г. (л. 70 – л. 71),
116534/23.03.2017 г. (л. 74 – л. 75), 127972/26.05.2017 г. (л. 54 – л. 55) и
137041/26.07.2017 г. (л. 78 – л. 79) с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД при Общи условия, в сила от 01.05.2016
г. (л. 56 – л. 57), които с позволението на чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ
финансовата институция е утвърдила отнапред във взаимоотношенията с клиентите
си.
Страните еднопосочно твърдят, а и по делото
фигурират материализиращите частни и общите уговорки документи, които доказват,
че в изискуемия от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмен формат са съгласували воля за
предаването на сумата съответно от 1 000, 00 лева, 1 300, 00 лева,
1 300, 00 лева, 1 700, 00 лева, 1 700, 00 лева, 1 400, 00
лева и 1 300, 00 лева в собственост от заемодателя на заемателя със
задължения на последния разсрочено на вноски в срок съответно до 14.10.2016 г.,
06.02.2017 г., 15.08.2017 г., 26.07.2017 г., 25.12.2017 г., 26.04.2018 г. и
25.06.2018 г. да я върне на първия и да му заплати лихва при годишен лихвен
процент от 40, 08% и неустойка съответно от 394, 40 лева, 775, 68 лева,
1 338, 12 лева, 1 013, 76 лева, 1 749, 51 лева, 1 790, 03
лева и 1 661, 44 лева, каквато съгласно чл. 8 от договорите дължи, ако не
му предостави в 3-дневен срок от подписването им обезпечение във вид на безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер два
пъти общата сума за плащане за периода на договорното действие и до 6 месеца
след края му, или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи едновременно
на изискванията: да имат осигурителен доход общо най-малко седем пъти, а
поотделно поне четири пъти минималната работна заплата за страната; да не са
поръчители по други заемни договори с кредитора или заематели по непогасени
такива; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация,
различна от „Редовен”, по активни и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ, и да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответен документ за дохода си.
Обявено е за доказано усвояването на заемните средства в брой от заемополучателя.
Това е потвърдено и от него с нарочното му удостоверително изявление в чл. 4,
ал. 1 от договорите, формалната доказателствена сила на което по чл. 180 от ГПК
не е оспорена по законоустановения ред и се цени с доказателствено значение на
разписка по чл. 77, ал. 1 от ЗЗД.
В синхрон с чл. 11, ал. 2 от ЗПК договарящите са положили подпис на всяка
страница от Общите условия на търговеца (л. 56 – л. 57).
Договорите, кумулиращи частните и общите клаузи, кореспондират с конкретно
относимите за валидността им предписания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т.
7, т. 11, т. 12 и т. 20 от ЗПК. Съставени са на хартиен носител в шрифт, който
според заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е с размер „12”,
и в тях понятно са отразени общият размер на съответния кредит от 1 000,
00 лева, 1 300, 00 лева, 1 300, 00 лева, 1 700, 00 лева, 1 700,
00 лева, 1 400, 00 лева и 1 300, 00 лева; условията за усвояването му
– в брой; размерът, броят, периодичността и датите на платежите за издължаване във
вид на погасителен план, оформен като неразделно приложение към контракта, и
разяснения на правата по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК съответно на
извлечение от сметка и отказ от сделката. Последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми не е показана, но видно от чл. 11, ал. 1, т.
11 и т. 12 от ЗПК такава детайлизация е необходима само при променящи се
лихвени проценти и при поискване от потребителя (в този смисъл Решение № 106/03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3253/2021 г., III г. о.).
От аспекта на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК обаче договорите
не удовлетворяват в достатъчна степен критерия за яснота, пълнота и
прозрачност.
По смисъла на чл. 19, ал. 1
и ал. 2 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), и се представя като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, изчислен по формула
съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде
по-висок от пет пъти законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а водещите до надхвърляне на прага
клаузи чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за нищожни.
Във
величината на общия
разход §1, т. 1 от
ДР на ЗПК интегрира лихвата и всички други, пряко свързани с
договора и известни на кредитора разходи за потребителя – комисиони, такси с изключение на нотариалните,
възнаграждение за кредитни посредници и за допълнителни услуги и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато са задължително условие за отпускане
на заема.
Формално по предписанието на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договорите
са записани годишният процент на разходите съответно от 48.847, 49.189, 48.497,
48.853, 47.783, 48.254 и 48.431 и дължимата се обща сума съответно от 1 070, 41 лева, 1 433, 54 лева, 1 526, 60 лева, 1 874, 59
лева, 1 996, 33 лева, 1 695, 89 лева и 1 574, 76 лева.
Годишният процент на разходите очевидно не надвишава предела по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но в разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
не са отбелязани взетите предвид допускания, използвани при пресмятането му по
формулата по Приложения № 1 към закона по правилото на чл. 19, ал. 2 от ЗПК.
Отделно,
посочен е годишен лихвен процент от 40, 08%, но
не са уредени условията за
прилагането му, тъй като липсва уточнение дали е фиксиран или променлив, което,
на свой ред, не позволява да се провери приложимо ли е и респективно спазено ли
е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК за конкретизиране на периодите, предпоставките и процедурите за
неговата промяна. Не е конкретизирана и базата, върху която се начислява –
цялата заемна сума или остатъчната главница след всяко погашение.
Неизвестността на методиката за формиране на лихвата, чийто размер в числово
изражение – глобално или поне разпределен по вноските, също не е разписан, и
която е елемент от общия разход по кредита по §1, т. 1 от ДР на ЗПК,
компрометира достоверността и на реквизита „обща сума, дължима се от
потребителя”, зададен от §1, т. 2 от ДР на ЗПК да показва сбора от общия размер
на кредита и общите разходи по него.
Следователно договорите не осветляват кредитополучателя за всички задължителни сведения, които могат да имат отражение върху обхвата на отговорността му, и като последица от приложението на чл. 22 от ЗПК следва да се прогласят за недействителни, което изключва необходимостта от произнасяне по предявените евентуални искове за нищожност на части от тях.
По аргумент от чл. 23 от ЗПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД подлежи на връщане като получено от ответника без основание всичко платеното от ищцата вповече от заемните суми. Според съдебно-счетоводната експертиза погасяванията по кредитите възлизат общо на 12 181, 29 лева. След приспадане на заетите средства от общо 9 700, 00 лева се получава недължимо престиран остатък от 2 481, 29 лева, поради което искът за присъждането му следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.12.2020 г., до окончателното издължаване.
С оглед изхода на спора при режима а чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) ответникът следва да бъде осъден да заплати, както следва:
1) в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса от 553, 31 лева за разглеждане на уважените искове, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен по силата на чл. 83, ал. 2 от ГПК;
2) на процесуалния пълномощник на насрещната страна адвокатско възнаграждение, предпоставките за присъждането на което по чл. 38, ал. 2, изр. 1 от ЗА са налице.
Нормата урежда правото на адвокат, оказал безплатна
правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА, да бъде възмезден за
положения труд от насрещната страна, ако в съответното производство същата е
осъдена за разноски, като възнаграждението му се определя от съда в размер не
по-нисък от предвидения в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№ 1) в редакцията й към момента на
сезиране на инстанцията, пред която се заявява, независимо от последващите изменения на нормативния акт (в този смисъл Решение № 50001/03.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021
г., I т. о., Определение № 460/21.06.2023 г.
на ВКС по ч. т. д. № 900/2023 г., I т.
о., и Определение № 3163/23.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3280/2023 г., IV г. о.).
Както вече се отбеляза, ответното дружество е
отговорно по чл. 78, ал. 1 от ГПК, а представеният Договор № 38/07.12.2022 г. за правна защита и съдействие (л. 150), от който е видно, че адв. С.П.М. е бил ангажиран с
безвъзмездно процесуално представителство на своя доверител в хипотезата на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се явява достатъчно доказателство за нейното осъществяване,
след като опровергаващи я данни не са приобщени (в този смисъл Определение № 118/15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1469/2020 г., I т.
о., Определение № 162/28.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5096/2021 г., III г.
о., Определение № 50041/27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2022 г., I г. о.,
Определение № 50041/15.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 330/2022 г., I т. о.,
Определение № 365/17.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 894/2017 г., Определение №
163/13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г, І г. о., Определение №
95/19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г. и др.).
Във
формулировката от ДВ, бр. 68 от
31.07.2020 г., чл. 2, ал. 5 от НМРАВ
сочи, че хонорарите за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела се определят според
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно (в
този смисъл Определение № 50033/07.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2426/2021 г., І
т. о., Определение № 50228/31.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 975/2022 г., І т.
о., Определение № 146/04.04.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022г., II т. о.,
Определение № 77/24.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1692/2021 г., I т. о.,
Определение № 404/26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о.,
Определение № 60453/02.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 2006/2020 г., II т. о.,
Определение № 60309/02.08.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2005/2020 г., II т. о.,
Определение № 60187/17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3464/2020 г., III г. о.,
Определение № 60208/04.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1400/2021 г., IV г. о.,
Определение № 165/22.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 125/2021 г., III г. о.,
Определение № 118/15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1469/2020 г., I т. о.,
Определение № 43/23.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2967/2019 г., I т. о., и
Определение № 37/01.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 190/2021 г., IV г. о., и
много други).
От казаното следва, че за правните услуги, предоставени по всеки от осемте оценяеми иска – седем установителни и един осъдителен, с цена съответно от 1 070, 41 лева, 1 433, 54 лева, 1 526, 60 лева, 1 874, 59 лева, 1 996, 33 лева, 1 695, 89 лева, 1 574, 76 лева и 2 481, 29 лева, се полага минимално заплащане съответно от 304, 92 лева, 330, 34 лева, 336, 86 лева, 361, 22 лева, 369, 74 лева, 348, 71 лева, 340, 23 лева и 403, 69 лева, изчислено на база защитавания материален интерес по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 в редакцията й от ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., актуална към датата на завеждане на процеса, и след съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, която не се отклонява от типичната. Увеличен допълнително по правилото на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 (в редакцията от ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.) със 100, 00 лева за всяко от проведените след второто пет открити съдебни заседания, крайният дължим се адвокатски хонорар се равнява на 3 295, 71 лева. Това е и прагът, до който е лимитирана от чл. 78, ал. 5 от ГПК и допустимата редукция поради прекомерност, за която настоява противната страна.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
Договори за паричен заем № № 78220/24.06.2016 г., 84645/23.08.2016 г.,
95644/15.11.2016 г., 109982/08.02.2017 г., 116534/23.03.2017 г.,
127972/26.05.2017 г. и 137041/26.07.2017 г., сключени между „СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******************,
представлявано от Н. П. П.в качеството на управител и по процесуално пълномощие
от юрисконсулт Я.И.П., от една страна като „Заемодател”, и Д.Н.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *************, от друга страна като „Заемател“, са недействителни.
ОСЪЖДА „СИТИ
КЕШ“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******************,
представлявано от Н. П. П.в качеството на управител и по процесуално пълномощие
от юрисконсулт Я.И.П., да заплати на:
Ø Д.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: **************, сумата от
2 481, 29 лева (две хиляда четиристотин осемдесет и един лева и двадесет и
девет стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание по сключените
помежду им недействителни Договори за паричен заем № № 78220/24.06.2016 г.,
84645/23.08.2016 г., 95644/15.11.2016 г., 109982/08.02.2017 г.,
116534/23.03.2017 г., 127972/26.05.2017 г. и 137041/26.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 10.12.2020 г., до окончателното й издължаване,
Ø адв. С.П.М., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *************, сумата от 3
295, 71 лева (три хиляди двеста деветдесет и пет лева и седемдесет и една
стотинки) – адвокатско възнаграждение за процесуална защита на ищеца Д.Н.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, и
Ø по сметка на Районен съд – Първомай в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 553, 31 лева (петстотин петдесет и три
лева и тридесет и една стотинки) – държавна такса за разглеждане на делото.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители препис от
решението, а след влизането му в сила ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника уведомление за
доброволно изпълнение на присъденото в негова тежест задължение към бюджета на
съдебната власт, в случай че дотогава не е платено.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)