РЕШЕНИЕ
№ 810
гр. Благоевград, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210103230 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С......... представлявано от
Изпълнителния директор Я.... Б..Я.....чрез Е.....Б..И...... - юрисконсулт, против Й. Г. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес - С.....като е предявен положителен установителен иск - за
установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр.основание
чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за
установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД има следните вземания
срещу Й. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес - София, ПК: 1000, кв, Люлин, бл.№ 563,
вх. 1, ет. 1, ап. 60, по Договор за паричен заем № 5630305 от 21.08.2020 г., както следва:
главница в размер на 2809.40 лв.; сумата от 576.76 лева - договорна лихва за периода от
04.09.2020 г. до 20.08.2021 г.; сумата от 1099.24 лева - лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница за периода от 21.08.2021 г. - датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението -
23.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се сторените разноски, както и се прави възражение за прекомерност на
претендираното от ответника възнаграждение.
Посочена е и банкова сметка по която може да бъде заплатено претендираното
вземане, а именно: банковата сметка на дружество „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, открита при "Банка ДСК" ЕАД, с IBAN: .............
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е подало Заявление по чл. 410
ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения едномесечен срок Й. Г. Ц. е възразила срещу същата, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД
е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
1
дружеството срещу него.
Твърди се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение
е подписан Договор за паричен заем № 5630305 от 21.08.2020 г. между „Вива Кредит“ ООД
като Заемодател и Й. Г. Ц. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит.
Излага се, че ищцовото дружество е сключил Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1
към него от 02.09.2021 г. г. с „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
(правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК:
*********, считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Направено е искане Уведомлението за извършена цесия от името на между „Вива
Кредит“ ООД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, да бъде връчено на
ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, като се позовават на
постановените от ВКС, на основание чл. 290 и чл. 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по
т.д. № 1711/2013г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. 12/2009г. на II ТО, съгласно
които ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършена цесия, същото уведомление достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
пр. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че „Вива Кредит“ ООД е упълномощило „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на
вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия, като по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Й. Г. Ц. е изпратено от страна на
„Вива Кредит“ ООД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД
уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договора постоянен адрес, като известието за доставяне е върнато в цялост със
статус „Писмото не е потърсено“.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, се иска
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Навежда се, че в
настоящото производство безспорно е установено, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, като се иска от съда да
приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Сочи се, че уведомлението по реда
на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно
плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на
изложеното, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне на вземането се
сочи, че не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се
установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока се
цитира съдебна практика /Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС постановено по гр.д. №
867/2011 г, и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС постановено по гр.д. № 788/2013г., ТК/.
Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 3000 лева, под формата на паричен заем, като с
подписването на договора, Й. Г. Ц. удостоверила, че е получила от Заемодателя заемната
сума от 3000 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена
сума. Навежда се, че заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 3668.34 лева, ведно с
2
договорната лихва на 26 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 141.09 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва). Излага се, че ако Заемателят не
изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят
има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане,
което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите
суми от Заемателя.
Твърди се, че по договора за паричен заем, Й. Г........ Ц. е извършвала плащания в общ
размер на 523.00 лв, като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 2809.40
лв.
Излага се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за
паричен заем № 5630305 от 21.08.2020 г. между страните, ответникът дължи договорна
лихва, в размер посочен в договора, като в настоящия случай начислената договорна лихва е
в размер на 576.76 лева за периода от 04.09.2020 г. - датата на първата вноска до 20.08.2021 г.
- датата на настъпване на падежа на договора.
Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 20.08.2021 г. -
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на
тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да
не изпълнява задълженията си, поради което се твърди, че същият дължи и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 1099.24 лева от
21.08.2021 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до
датата на подаване на заявлението - 23.07.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
С Разпореждане № 79/13.01.2025 г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с
нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис
от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника Й.
Г......Ц. и връчен на упълномощен от същия процесуален представител - адвокат Г. на
31.03.2025 година.
В указания от съда едномесечен срок ответникът чрез адвокат Г. е депозирал писмен
отговор, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Прави се възражение за
недействителност на процесния договор и при условията на евентуалност за нищожност на
отделни клаузи от договора за кредит, а именно неустоечната клауза, на база на която на
ответника е наложена процесната неустойка, както и клаузата, с която на ответника е
начислена такса за експресно разглеждане на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради
нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави,
респективно па основание чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност.
Пледира се за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на сторените
по делото разноски.
Оспорват се изцяло фактическите твърдения в исковата молба, като се сочи, че
изнесените в нея факти са неверни.
Оспорват се всички наведени от ищеца факти и обстоятелства както досежно
основанията, така и досежно размера на претендираната сума.
Твърди се, че договорът е недействителен, като се сочи, че съдържанието му
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави ( чл.9 ЗЗД и чл.26, ал.1
3
ЗЗД), като с него са уговорени задължения на ответника /лихвени проценти, възнаграждения
за такса експресно разглеждане, обезщетение за забава и неустойки и други/ в размери,
противоречащи на цитираните по-горе правни норми.
Твърди се, че договорът за паричен заем е недействителен поради неспазване
изискванията на чл. 11 от ЗПК, като е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 от ЗПК.
Оспорва се такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен
заем, като се счита, че не носи изискуемите от закона белези. Възразява се, че вземането по
допълнителните услуги не е включено в ГПР, с което се цели заобикаляне на ограничението
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Счита се, че не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което са
неправноправни и тъй като не са уговорени индивидуално, са нищожни по смисъла на чл.
146, ал. 1 от ЗЗП.
Оспорва се по същество и претенцията за присъждане на договорна, санкционна и
законна лихва, начислени за процесните в исковата молба период, поради тяхната
недължимост.
Прави се възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на
вземанията, чието установяване се търси чрез предявените искове.
Счита се, че за ответника няма валидно възникнало задължение да заплаща
претендираните от ищеца суми.
Прави се искане да прогласи недействителността на процесният договор на сочените
основания или евентуално, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор, а именно
неустоечната клауза, на база на която на ответника е наложена процесната неустойка, както
и клаузата, с която на ответника е начислена такса за експресно разглеждане на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради
нарушаване на добрите нрави, респективно па основание чл. 146 от ЗЗП, поради
неравноправност.
Оспорва се твърдението на ищеца за установяване съществуването на задължения
срещу ответника, че дължи на дружеството - ищец сумите предмет на исковата молба, като
се сочи, че се касае за претенция за заплащане на дължимите суми по така сключения
договор, каквато теза ответникът не поддържа. Счита се, че предявените искове за
установяване съществуването на вземания, както и този с осъдителна претенция, подробно
описани в исковата молба са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Твърди се, че към датата на писмения отговор, усвоената от ответника сума по
процесния договор в размер на 3000 лева е заплатена изцяло, както следва: извършено
плащане по договора в размер на 523 лева /които ищеца не оспорва/ и 2500 лева по сметка
на ищеца.
Възразява се срещу сума в размер на 1798,68 лева, представляваща допълнителна
услуга за експресно разглеждане на документите за отпускане на процесния паричен заем,
която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема, като се
твърди, че същата не се дължи, т.к. е налице противоречие на нормата на чл. 10а във вр.с
чл.22 от Закона за потребителските кредити.
Възразява се срещу сума в размер на 1199.12 лв, представляваща неустойка съгласно
чл.5, ал 2 , която заемателя дължи в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, а именно: страните са уговорили, че
заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на
определени от кредитора условия или банкова гаранция. Сочи се, че в ал. 2 на чл. 5 е
уговорено, че тази неустойка да се заплаща разсрочено, като в този случай дължимата
4
вноска ще бъде в размер на 256,39 лв., а общото задължение по кредита ще е в размер на
6666,14 лева.
Прави се възражение за нищожност по отношение на клаузите в договора, даващи
право на ищеца да получава суми от начислени неправомерни неустойки, годишен лихвен
процент и възнаграждение за допълнителни услуги.
Счита се, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, при
неспазване на нормите на чл.11, т.9, т. 10 и т. 11 ЗПК във вр. чл.22 ЗПК и поради
неравноправност на клаузата уреждаща размера на дължимата годишно лихва и такса
експресно разглеждане. Излага се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, като с уговорката да се заплаща договорно възнаграждение и да получава сума се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС №426/14 г. Поради това
се счита, че за ответникът няма валидно възникнало задължение да заплаща претендираните
от ищеца суми, при ГПР 49,37% и ГЛП 40,32%, като се твърди, че кредиторът е в нарушение
на принципа за забрана на неоснователното обогатяване. Сочи се, че в нарушение на
императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като
процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване. Излага се, че липсата на ясно разписана методика па формиране на ГПР по
кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в
договора ГПР е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр, чл. 10,
ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Твърди се, че кредиторът не е посочил как се изчислява
ГПР, не е посочил включва ли се към нея такса за експресно разглеждане, неустойка за
непредоставяне на поръчител, застраховка и т.н., като се сочи, че по този начин
потребителят няма реалната възможност да изчисли реалният ГЛП, без същият да притежава
специални знания и умения.
Във вр.с горното се счита, че следва да върна единствено чистата стойност на
кредита, като ответникът не дължи лихва или други разходи по кредита.
Оспорва се договора за кредит поради наличие на неравноправни клаузи по смисъла
на чл.143 вр. с чл.146 от ЗЗП.
В настоящият случай се счита, че се касае за еднотипни договори за паричен заем,
върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК
е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв, като в тази връзка се цитира съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити.
В този смисъл се твърди, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави поръчител, е
нищожна, както и че същата противоречи на целта на закона, /чл. 2 ЗПК/. Излага се, че
кредиторът, в случай, че е преценил, че длъжникът не е отговарял на определени изисквания
е могъл да откаже да сключи договора, въпреки това обаче, на длъжника се вменява
задължение да осигури документ едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това
дългът му нараства, като според ответника опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава и
по този начин, вместо кредиторът да спазва целта на закона, а именно отговорно
кредитиране, той създава предпоставки потребителят да изпадне в свръх задължнялост.
Твърди се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД,
като претендираната неустойка се явява уговорена с цел да се заобиколи императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на
годишния процент на разходите.
5
Сочи се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал.
2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като същата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, като се
твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Твърди се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК „Вива кредит” АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на
„неустойка“ и допълнителна услуга, като и двете по своята същност представляват печалба
за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което според
ищеца трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Ако ГПР е било
законосъобразно описано, се твърди, че действителният такъв щял да възлиза многократно
над допустимия, а не както е посочен в договора, поради което се смята, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като
цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР,
приложим в отношенията между страните.
С Определение № 1025/27.05.2025 година по делото е насрочено открито съдебно
заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил
им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг
способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законният
представител, не се представлява. С депозирана молба от 13.06.2025 година се изразява
становище, че се поддържа депозираната искова молба. В депозирана молба на 18.09.2025
година на основание чл.233 от ГПК се прави частичен отказ от първоначално предявените
искове за 302 лева, представляващи доброволно погасена главница, 576.76 лева договорна
лихва за периода от датата на първата вноска 04.09.2020 до 20.08.2021 г. дата на последна
вноска, 1099.24 лева представляваща лихва за забава, начислена за периода от 21.08.2021 г. –
датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до 23.07.2024 г. –
датата на подаване на заявлението, 259.62 лева, представляваща законна лихва, начислена за
периода от 23.07.2024 г. – подаване на заявлението в съда до 04.04.2025 г. – деня, в който е
направено доброволното плащане от ответника. Сочи се, че ищцовото дружество
претендира сума от 2507.40 лева, представляващи непогасена главница по Договор за
паричен заем № 5630305 от 21.08.2020 г., сключен между Й. Г. Ц. и „Вива кредит“ ООД,
задължението по което е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД на 02.09.2021 г. с подписване на Приложение № 1 към Рамков договор за
цесия от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва от 04.04.2025 г. до изплащане на
дължимите суми. Изразява се становище по същество на делото. Претендират се сторените
по делото разноски, както и се прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответната страна адвокатско възнаграждение, като се иска да бъде намалено до предвидения
в Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа минимум.
Ответникът, редовно призован, чрез процесуалният си представител, в депозирани
молби изразява становище, че поддържа депозирани писмен отговор. Изразено е становище
по същество на делото, както и се претендират сторените по делото разноски.
Съдът с протоколно определение № 1754/24.09.2025 година, на основание чл.233 от
ГПК е прекратил производството по гр.дело 3230/2024 г. по описа на Районен съд Б....... в
частта на предявените искове, както следва: за сумата от 302, 00 лева, представляващи
доброволно погасена главница, за сумата от 576.76 лева договорна лихва за периода от
датата на първата вноска 04.09.2020 до 20.08.2021 г. дата на последна вноска, за сумата от
1099.24 лева представляваща лихва за забава, начислена за периода от 21.08.2021 г. – датата,
следваща деня на последната погаситена вноска на паричния заем до 23.07.2024 г. – датата
на подаване на заявлението, за сумата от 259.62 лева, представляваща законна лихва,
начислена за периода от 23.07.2024 г. – подаване на заявлението в съда до 04.04.2025 г. –
6
деня, в който е направено доброволното плащане от ответника и е обезсилил заповед №
1207/20.09.2024 г. постановено по ч.гр.д. 2535/2024 г. по описа на Районен съд Б......в частта,
с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя следните суми : сумата от 302
лева, представляваща главница, сумата от 576.76 лева -договорна лихва за периода от
04.09.2020 до 20.08.2021 г., сумата от 1099.24 лева- законна лихва за периода от 21.08.2021 г.
до 23.07.2024 г., сумата от 259.62 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода
от 23.07.2024 г. – подаване на заявлението в съда до 04.04.2025 г. – деня, в който е направено
доброволното плащане от ответника.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, като същите са
приети и приобщени към доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2535/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Б.....
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 1207/20.09.2024 г., по силата на която е разпоредено длъжникът Й. Г. Ц., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. Б...... ул. „М..............ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр. С........... представлявано от Я.... Б... Я.... - управител, чрез пълномощника
Е... Б....И...... - юрисконсулт, следните суми: - сумата от 2 809, 40 лв. /две хиляди осемстотин
и девет лева и четиридесет стотинки/ - представляваща главница по Договор за паричен заем
Standart 14 № 5630305, сключен на 21.08.2020 година между „Вива Кредит“ ООД и Й. Г. Ц.,
като на 02.09.2021 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016 година между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД /правоприемник на което е „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД/, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” АД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението пред Софийски районен съд - 19.08.2024 г. до
окончателното погасяване; - сумата от 576, 76 лв. /петстотин седемдесет и шест лева и
седемдесет и шест стотинки/ - договорна лихва за периода от 04.09.2020 г. до 20.08.2021 г.; -
сумата от 1 099, 24 лв. /хиляда деветдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ -
законна лихва за периода от 21.08.2021 г. до 23.07.2024 г.; - сумата от 89, 71 лв. /осемдесет и
девет лева и седемдесет и една стотинки/ - държавна такса по делото; - сумата от 50, 00 лв.
/петдесет лева/ - представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Изпратеното съобщение до длъжника със заверено копие от Заповедта е връчена
лично на длъжника Ц. на 21.10.2024 година, като на 29.10.2024 година Ц. е депозирала
писмено възражение. С разпореждане № 30.10.2025 година, съдът е приел постъпилото
възражение от длъжника и е указал на заявителя (кредитор), че може да предяви иск относно
вземането си срещу длъжника Ц. в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса, както и че следва да представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, в
противен случай съдът ще обезсили заповедта за изпълнение. На 06.11.2024. е връчено
съобщение, ведно с препис от разпореждането, съдържащо указанията на заявителя. Видно
от данните по делото в указания срок от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 2535/2024г. по описа на Районен съд - гр. Б.....
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и
за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
По делото е представен и приет като доказателство Договор за паричен заем Standart
7
14 № 5630305 от 21.08.2020г., че между "Вива Кредит" ООД, като заемодател, и Й. Г. Ц., от
който се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на
който видно от чл. 3, ал. 1 кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в
размер на 3000,00 лева, а заемодателят се задължава да я върне в срок от 52 седмици с 26
погасителни вноски с посочен в договора падеж за всяка от тях и падежна дата на
последната погасителна вноска на 20.08.2021г. Уговореният размер на погасителната вноска
е 210,27 лева, който включва част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане. Фиксираният годишен лихвен процент по заем е 40, 32 %-чл. 3, ал. 1, т. 5, а
ГПР – 49, 37 %. В чл. 1, ал. 2 от договора е посочено, че заемателят преди подписване на
договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора
за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 1798,68 лева. Съгл. чл.1, ал.4 от Договора
страните са уговорили таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на заем
да се заплати от Заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размер
на всяка от погасителните вноски. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, част от сумата по заема
е използвана за рефинансиране на друг кредит. Посочено е в чл. 3, ал. 1, т. 10 от договора, че
сумата по заема се усвоява в брой, като съгласно чл. 3, ал. 2 с подписването на договора
заемателят удостоверява, че е получил от заемателя заемната сума, като договорът има
силата на разписка предаването/получаването на сумата. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора
заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от усвояване на сумата, да предостави
на заемателя като обезпечение: поръчител -физическо лице, което да предостави на
Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на
представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да
работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател
6 месеца и минимален осигурителен доход от 1 000 лева; през последните 5 години да няма
кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със
статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или банкова
гаранция в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за
плащане по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 при неизпълнение на задължението да предостави
обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1199,12 лева, която се
заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски,посочени в чл.2, ал. 1, т. 4, като
в този случай дължимата вноска е в размер на 256,39 лева, а общото задължение по
Договора става в размер на 6666,14 лв.
Видно е от представеният и приет по делото Рамков договор за прехвърляне на
парични вземания /цесия/ от 01.12.2016г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД и Приложение № 1А, че задължението на Й. Г. Ц.
произтичащо от процесния договор за кредит е изкупено от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД.
По делото е представено Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3
т ЗЗД от „Вива Кредит“ ООД, с което се потвърждава извършената цесия на всички
вземания, цедирани от „Вива Кредит“ ООД на „АКПЗ“ ЕООД.
Видно от представеното по делото писмо /уведомление/ /л. 20-21/ изпратено до
ответника Й. Г. Ц., „Вива Кредит“ ООД, чрез „АКПЗ“ АД са уведомили Ц. за извършеното
прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит. Същият е уведомен, че считано
от датата на получаване на посоченото уведомление кредитор спрямо Ц. във връзка с
възникналото парично вземане по процесния договор е „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, както и че обявява кредита за предсрочно изискуем. По делото не са
представени доказателства за връчване на уведомителното писмо на Ц..
8
Видно от приложеното и прието като доказателство по делото, платежно нареждане
за кредитен превод от дата 04.04.2025 година се установява, че ответницата е превела по
сметка на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД сумата в размер на 2500
лева по процесния договор за кредит /л. 51/.
По делото е представен разходен касов ордер /л. 6/, от който се установява, че след
рефинансиране на кредита от 979,94 лева, на Й. Г. Ц. е предоставена в заем сумата от
2246,48 лева по процесния договор за кредит.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД- относно вземането за главница по договор за кредит.
Производството по делото, след прекратяването е продължило по отношение на
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД- относно вземането за главница по договор за кредит в размер на 2507,40
лева, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 2507,40 лева, считано от
04.04.2025г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Искът е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се
доказа от приложеното ч.гр.д. № 2535/2024г г. по описа на Районен съд - гр. Б.......... по което
срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 1207/20.09.2024 г., за посочените в заповедта суми.
Същата е връчена на ответника на 21.10.2024 година, който на 29.10.2024 година е
депозирал писмено възражение в законоустановения срок, като съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК на ищеца е указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането,
предмет на заповедта.
Уважаването на исковите претенции е детерминирано от кумулативното наличие на
следните предпоставки:
По иска с правно основание чл чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - наличието на валидни облигационни правоотношения, създадени между
ответника „Вива Кредит“ ООД по Договор за паричен заем. Ищецът следва да установи, че
уговорената сума е била предоставена и усвоена от кредитополучателя, от който за
ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена
главница; наличието на твърдения договор за цесия, с който процесното вземане е
прехвърлено в полза на ищцовата страна и уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Настъпилата изискуемост, размер на претендираната главница;
За ответника - погасяване на претендираното от ищеца вземане, представляващо
главница по заемния договор.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на
първите пет от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответника трябва
да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледан по същество, съдът намира следното:
От ангажираните по делото писмени доказателства се установи, че ответникът Й. Г.
9
Ц. е сключила на дата ..... Договор за паричен заем Standart 14 № 5630305 между "Вива
Кредит" ООД и Й. Г. Ц., по силата на който й е предоставена сума в размер на 3000 лева,
като е рефинансиран кредит на стойност 979,94 лева, като видно от представения разходен
касов ордер на 21.08.2020 година „Вива Кредит“ ООД е изплатил на Й. Ц. сумата в размер
на 2246,48 лева.
Установи се, че кредитора „Вива Кредит“ ООД е прехвърлил вземането по договора
на ищеца на 01.12.2016г. по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права
(вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си
по силата на сключен между тях договор. За успешното уважаване на иска на цесионера
спрямо длъжника е необходимо при условията на пълно и главно доказване да се установи,
че са цедирани валидни и изискуеми вземания към ответника по посочения договор - в
случая Договор за паричен заем от 21.08.2020 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и
ответника.
Видно от приложения по делото договор за цесия и приложение към него по делото е
доказано, че вземанията на „Вива Кредит“ ООД към ответника по договора са прехвърлени с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ в полза на купувача „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ АД.
Следователно въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че между „Вива Кредит“ ООД и ответника действително е сключен Договор за
паричен заем от 21.08.2020 г. Установи се също така, че с валидно сключен договор за
прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г., вземанията, произтичащи от горния
договор, са прехвърлени на ищеца "„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.
Липсват доказателства ответникът да е бил уведомен за продажбата на вземането преди
подаване на заявлението.
Въпреки това, съдът намира, че процесната цесия е произвела действие спрямо
ответника.
По делото се установява, че ищецът е приложил към исковата си молба уведомления,
изходящи от цедента, чрез пълномощник за извършената цесия.
Съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие
спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от
стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен
срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор, напълно логично е изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да
бъде извършено именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника
за извършената замяна на стария му кредитор с нов/ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на
ВС, решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, II ТО на ВКС/.
Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД
действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл.
36 ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил /чл.39 ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията.
Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
10
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.3 и
ал.4 ЗЗД (вж. в този смисъл решение № 156/30.11.2015г. по т. д. № 2639/2014г., II т. о. на
ВКС; решение № 137 от 2.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. на ВКС). В настоящия
казус старият кредитор е упълномощил адвокат да съобщи за извършената цесия, като тази
упълномощителна сделка не противоречи на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Следва да се има предвид и че съобразно практиката на ВКС (вж. решение №
3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г., II т. о. на ВКС; решение № 123/24.06.2009г. по т. д. №
12/2009г.,П т.о. на ВКС) връчването на препис от исковата молба с приложено към нея
надлежно уведомление от цедента, за цесията, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжниците, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК. Видно от приложеното по делото съобщение на ответника /л. 43 от делото/ на
ответницата чрез нейния процесуален представител – адвокат Г. й е бил връчен препис от
исковата молба, ведно с приложените към исковата молба писмени документи, в това число
и уведомлението за цесия. С оглед на това съдът намира, че цесията е породила действие.
Относно валидността на процесния договор за кредит, съдът намира следното:
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, с която е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото
вземанията си срещу ответника ищецът основава на твърдения за предоставен кредит, като
няма спор за това, че кредитодателят е правен субект, който предоставя кредит в рамките на
своята търговска дейност то правоотношенията между страните по договора следва да бъдат
разгледани при съобразяване императивните разпоредби на Закона за потребителския
кредит.В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на валиден договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, размера и изискуемостта
на исковите суми.
Правоотношенията между страните се уреждат от сключен договор за потребителски
кредит, чиято регламентация се съдържа в Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9,
ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Кредитополучателят, ответницата Ц. е физическо лице, за което няма данни при
сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или
търговска дейност, а кредиторът е търговско дружество с предмет на дейност банкови
сделки, включително предоставяне на потребителски кредити.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
На следващо място, доколкото страна по процесния Договор за паричен заем от
21.08.2020 г., в качеството му на кредитополучател, е физическо лице, за което няма данни и
не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и
предвид предмета на сделката, то в случая договорната обвързаност между страните попада
в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 ЗПК (Обн. в ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г., в
11
сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на
потребителя, регламентирана в ЗЗП (Обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006
г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
При извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът
не е обвързан от посочените от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието
на чл. 6, § 1 от горната Директива.
Даже при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани
всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата
на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава
съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл
решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към
датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Безспорно между страните се установи, че е сключен Договор за паричен заем
Standart 14 № 5630305 от 21.08.2020г., по силата на който видно от чл. 3, ал. 1 кредиторът се
е задължил да предостави на ответника сума в размер на 3000,00 лева, а заемодателят се
задължава да я върне в срок от 52 седмици с 26 погасителни вноски с посочен в договора
падеж за всяка от тях и падежна дата на последната погасителна вноска на 20.08.2021г.
Уговореният размер на погасителната вноска е 210,27 лева, който включва част от
дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Фиксираният годишен лихвен
процент по заем е 40, 32 %-чл. 3, ал. 1, т. 5, а ГПР – 49, 37 %.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за кредит се установи, че е рефинансиран кредит на
ответницата на стойност 979,94 лева, като видно от представения разходен касов ордер на
21.08.2020 година „Вива Кредит“ ООД е изплатил на Й. Ц. сумата в размер на 2246,48 лева.
Уговореният размер на погасителната вноска е 210,27 лева, който включва част от
дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Фиксираният годишен лихвен
процент по заем е 40, 32 %-чл. 3, ал. 1, т. 5, а ГПР – 49, 37 %. В чл. 1, ал. 2 от договора е
посочено, че заемателят преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за извършена от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в размер на
1798,68 лева. Съгл. чл.1, ал.4 от Договора страните са уговорили таксата за експресно
разглеждане на документи за отпускане на заем да се заплати от Заемателя разсрочено, като
се раздели на равни части и се включи в размер на всяка от погасителните вноски. Съгласно
12
чл. 2, ал. 1 от договора, част от сумата по заема е използвана за рефинансиране на друг
кредит. Посочено е в чл. 3, ал. 1, т. 10 от договора, че сумата по заема се усвоява в брой, като
съгласно чл. 3, ал. 2 с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил от
заемателя заемната сума, като договорът има силата на разписка предаването/получаването
на сумата. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни,
считано от усвояване на сумата, да предостави на заемателя като обезпечение: поръчител -
физическо лице, което да предостави на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена
не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е
навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход от 1 000
лева; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър
към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да
не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем
в качеството си на заемател; или банкова гаранция в размер на цялото задължение на
заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 при
неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1199,12 лева, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка
от погасителните вноски,посочени в чл.2, ал. 1, т. 4, като в този случай дължимата вноска е
в размер на 256,39 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 6666,14 лв.
Съгласно посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7, 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
В процесния договор са посочени датата и мястото на сключване, вид на
предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума,
общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите,
годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита - брой и размер
на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, срока на договора за
кредит — доколкото в погасителния план е посочена крайна дата за издължаване на
последната вноска — 20.08.2021 г., че са дължими 26 месечни вноски.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти.
Така поставените нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна на
уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не
променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в
договора. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за
посочване на методиката за определянето му. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в
договора е инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото
изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. В случая лихвата е с
фиксиран процент и не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, което изискване е поставено само при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се предвижда, че договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
13
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Същевременно в чл. 19 ЗПК
е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В случая, процесният договор за паричен заем е сключен в писмена форма, написан е
ясно, четливо и на разбираем език, като не е доказано да е изготвен със шрифт, по-малък от
изискуемия от закона 12, поради което за кредитополучателя съществува обективна
възможност да възприеме текста на договора и да се запознае със съдържанието му.
Несъмнено с оглед страните и неговия предмет, процесният договор за заем, е такъв
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закон за потребителския кредит и към него
са приложими разпоредбите на този закон, както и на Закон за защита на потребителите.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон (ЗПК), е нищожна.
На свой ред в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е уредено изискване за посочване в
съдържанието на договора за кредит на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита,
като в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е указано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с
постановление на Министерския съвет на Република Б......Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Процесният договор за кредит съдържа посочване на
ГПР, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, съдържа и обща сума,
дължима от потребителя. Същият формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от
потребителя. Така посочения размер обаче не съответства на действителния, съобразно
поетите от потребителя задължения, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - таксата за експресно разглеждане на документи в размер на 1798,68 лв. и
неустойката в размер на 1199,12 лв., които се начисляват от заемодателя и които следва да се
включат в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора, за извършената от кредитора допълнителна услуга
по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за опускане на паричен заем в размер на 1798,68 лева.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора за кредит заемателят се задължава в 3- дневен срок
от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните
обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: 1.Поръчител - физическо лице,
което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3
дни от деня па представяне и да отговаря па следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при
14
настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.;
през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър
към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да
не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем
в качеството си на заемател, ИЛИ 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни
след падежа за плащане по договора.
Съгласно ал. 2 на чл. 5 от договора, страните се съгласяват, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят
дължи неустойка в размер на 1199,12 лв. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и
да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4,
като в този случай дължимата вноска е в размер на 256,39 лева, а общото задължение по
Договора става в размер на 6666,14 лв.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22
ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК,
съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за
да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на
кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те
могат да вземат със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се
даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за
кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък
начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е
налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и
не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи
по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в
него общи положения и допълнителни допускания, а в чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1.
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които
потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали
плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с
договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент,
позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на
кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно
15
в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
В процесния случай, уговореният годишен процент на разходите е от 49,37%.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорените в процесния договор "такса за
експресно разглеждане на документи" и "неустойка" са разходи по кредита, които следва да
бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите-ГПР (индикатор за
общото оскъпяване на кредита) - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19,
ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Р......Б.... (основен лихвен процент плюс 10 %), а клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни- чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 ДР на ЗПК,
според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от
предоставяне на едно от посочените "обезпечения", като кредитополучателят се е съгласил
да заплати неустойка в размер на 1199,12 лв., която се заплаща разсрочено съгласно
включения в договора погасителен план. В частност настоящият съдебен състав приема, че с
уговорените в чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от договора за заем клаузи се цели единствено
осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума
- т. нар. "скрита възнаградителна лихва". Този извод, на първо място, следва от
специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на което е
уговорена неустойката- осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема.
По този начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. Още
повече, ако заемодателят действително е имал намерение да получи обезпечение от такъв
тип, той е можел да постави сключването на договора за заем и предоставяне на заемните
средства под условие от предварителното поемане на поръчителство от лице, отговарящо на
посочени изисквания, каквато възможност, той има съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В
подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на
задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано със следващата погасителна
вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда
към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение
няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че
посочената алтернатива за обезпечение- банкова гаранция е житейски немислима при
сключване на договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може
просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на банковата гаранция.
Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза и такса за експресно разглеждане
се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. С оглед гореизложеното задължението за неустойка
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на правилото чл.
11, т. 10 ЗПК не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема,
дължима от потребителя към деня на сключването.
Изложеното се подкрепя от трайната практика на съдилищата в страната постановена
по въпроса следва ли неустойката за недаване на обезпечение по договори за кредити да
бъде включена в ГПР, обективирана напр. в решение № 369/14.12.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в. т. д. № 457/2022 г., решение № 706/29.07.2022 г. на Старозагорски районен
16
съд по гр. д. № 738/2022 г., решение № 2261/18.08.2022 г. на Софийски градски съд по в. гр.
д. № 14174/2021 г., решение № 1117/29.07.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. №
1298/2022 г., решение № 974/11.07.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. №
1136/2022 г., решение № 976/11.07.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. №
1250/2022 г., решение № 713/27.05.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. №
887/2022 г., решение № 140/29.04.2022 г. на Пазарджишки окръжен съд по в. гр. д. №
114/2022 г., решение № 553/03.05.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 684/2022
г., в които е прието, че уговорена неустойка, дължима при непредставяне на обезпечение, е
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите - ГПР. Същата излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна
функции.
Принципно няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението, но в случая няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, тъй
като неустойката обезпечава изпълнението на вторично задължение за обезпечаване на
главното задължение. Следователно и санкционната функция в случая не е налице, тъй като
само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Основната цел на процесната неустоечна клауза е, да доведе до неоснователно обогатяване
на заемодателя за сметка на заемополучателя чрез увеличаване на подлежащата на връщане
сума по договора. При това положение е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е
създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по- слабата страна в
правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същата е
да не се допуска той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо
възнаграждение на кредитора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на
потребителя - да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други
задължения. Да се приеме обратното означава, да се допусне възможност за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за
неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на
които да не се включва в ГПР. Налице е именно такава хипотеза, тъй като при уговорено
задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща вноски за това, дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, като тези разходи
не са взети предвид при изчисляване на посочения годишен процент на разходите, в резултат
на което последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК преди
сключване на договора за кредит, следва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение при спазване на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като риска от невръщането на кредита следва да
се калкулира в уговорената по договора лихва. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна. В случая според настоящия състав е налице заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита, а посочените в договора проценти на
възнаградителната лихва и на годишния процент на разходите, не съответстват на
действително уговорените такива и са нищожни. Поради това не може да бъде направен и
извод, че за потребителя съществува яснота относно точния размер на задължението му и
общата стойност на кредита.
17
В този случай кредитодателят всъщност скрито променя параметрите на договора, по
отношение на които има уредба в ЗПК. С договореното задължение кредитополучателят да
предостави в тридневен срок след сключването на договора обезпечение, кредитодателят на
практика се освобождава от задължението си да извърши предварителна оценка на риска,
като отпуска кредит без да извърши такава, но вменява в тежест на кредитополучателя в
невъзможно кратки срокове и при трудно изпълними условия да обезпечи кредита.
Неизпълнението на това изискване е обвързано с неустойка, като по този начин увеличава
дължимата погасителна вноска. Чрез кумулиране на неустойката към задълженията по
договора на практика се стига до различни стойности както на ГПР, така и на лихвата. По
същество това представлява порок на договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК,
което води до последиците, визирани в чл. 22 ЗПК. В случая така наречената неустойка би
трябвало да обезпечи изпълнението и евентуално да обезщети вредите от неизпълнението на
едно свързано с кредита акцесорно непарично задължение на потребителя - да обезпечи
кредита с банкова гаранция или поръчителство. От непредставянето на обезпечение обаче не
произтича вреда за кредитора, ако кредитът се обслужва редовно. Неблагоприятните
последици за кредитора са свързани с евентуални затруднения при събирането на
просрочено необезпечено вземане, а те могат да настъпят едва след падежа на задължението.
Но дори и след това за кредитора е налице интерес от представяне на обезпечението, тъй
като ще получи банкова гаранция или поръчител, т. е. втори солидарен длъжник, от който да
претендира плащане. В контекста на горното съждение е нелогично и неоправдано
поставянето на кратък 3-дневен срок от сключването на договора, в който потребителят да
представи обезпечението, след което това негово задължение да се замества от неустойка с
компенсаторен характер, сякаш кредиторът е изгубил интерес от реалното изпълнение.
Освен това се оказва, че ако потребителят не представи обезпечението или го представи, но
след срока, той би дължал неустойката дори при редовно обслужван кредит. Уговарянето на
такъв кратък срок и възможността задължението да възникне при редовен кредит показва, че
целта на кредитора не е да обезпечи кредита, за да гарантира неговото събиране, а да получи
сумата от неустойката. Следователно действителната цел на обсъжданата договорна клауза е
да породи допълнително парично задължение за потребителя, наред с това за връщане на
главницата по кредита и заплащането на възнаградителна лихва. Неустойката е предвидена
да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. В
същото време обаче неустойката не е обявена по този начин на потребителя. Посоченият
размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително с размера
на неустойката по договора. Налице е и противоречие с добрите нрави и добрите търговски
практики, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка /чл. 143, т. 5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави,
поради което е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Действително, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не
се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит, но посочената законова разпоредба визира
неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне
предоставения му кредит, а не неизпълнение на други задължения. Да се приеме обратното
би означавало да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови
разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения -
различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. При
сключването на процесния договор е налице именно такава хипотеза - уговорено е
задължение за потребителя да даде обезпечение, при неизпълнението на което дължи
18
неустойка, която като дължим се от него разход не е взета предвид при определяне на ГПР, в
резултат на което последният е различен от посочените в договорите и не отговаря на
изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК, като е нарушена и императивната норма на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че ответникът дължи неустойка
за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна и не поражда
права и задължения за страните. Основното задължение на кредитополучателя по договора
за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането
на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира,
поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и
обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури заемателя,
който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения,
като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица
правомощия да изисква и събира информация и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума.
На следващо място по отношение претендираната неустойка /при неосигуряване на
обезпечение от страна на длъжника/, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още
едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение- недадено обезпечение от
длъжника. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем е
недействителна като противоречаща на законови разпоредби. При достигане до този правен
извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г.. по тълк. д. № 1/2009 г.
ОСТК на ВКС. Видно от представените по делото доказателства, вземането за неустойка е
включено като задължение в погасителния план и се погасява на равни месечни вноски,
наред с главницата и възнаградителната лихва. Следователно се налага извод, че така
уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено
в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да
бъде включено в годишния процент на разходите. При включване на уговореното от
процесния договор допълнително възнаграждение за кредитора в годишния процент на
разходите, същият със сигурност би надминал пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Р. Б......
.....Сходни са съображенията и по отношение на таксата за експресно разглеждане на
документи. Съгласно практиката на Старозагорски окръжен съд, обективирана напр. в
решение № 174/06.07.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т. д. № 133/2022 г.,
решение № 369/14.12.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т. д. № 457/2022 г. се
приема, че когато в ГПР не е включена таксата за експресно разглеждане и доколкото се
касае за възнаграждение по усвояването на кредита, по този начин реално се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тази допълнителна такса се покриват разходи, които
следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото
ограничение, регламентирано в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до нищожност на основание чл.
19, ал. 5 ЗПК. Освен това настоящият съд споделя изразеното в решение № 1491/25.11.2022
г. на Варненски окръжен съд по в. гр. д. № 1687/2022 г., решение № 294/08.03.2023 г. на
Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 3277/2022 г., решение № 185/15.02.2023 г. на
Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 2991/2022 г., решение № 374/23.03.2023 г. на
Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 354/2023 г., решение № 240/28.07.2022 г. на
Пернишки окръжен съд по в. гр. д. № 306/2022 г., решение № 28/06.02.2023 г. на Плевенски
19
окръжен съд по в. гр. д. № 888/2022 г., решение № 40/20.02.2023 г. на Шуменски окръжен
съд по в. гр. д. № 418/2022 г., /вж. и решение № 345/09.01.2019 г. на ВКС по т. д. №
1768/2018 г., II т. о. /, че въведената с договора за паричен заем такса за бързо разглеждане на
документи по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояване на
кредита. Подобни клаузи противоречат на чл. 33 ЗПК, тъй като преследват забранена от
закона цел да се присъди още едно допълнително плащане, чиято сума не е включена в
размера на ГПР. На практика дейността, за която е начислена тази такса, не е допълнителна
услуга, доколкото разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума,
дори и експресно, безспорно е типично действие по усвояване на кредита и съставлява
присъщ за основния предмет на договора разход, като при това липсва яснота въз основа на
какви критерии се прави разграничение между "обикновено" и "експресно" разглеждане на
документи. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1
ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит, като същевременно съобразно чл. 10а, ал. 2
ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление
на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита, както и да
събира повече от една такса за едно и също действие. С оглед на изложеното таксата за
бързо разглеждане противоречи и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването
и управлението на кредита, както и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която предвижда,
че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, доколкото в случая не е ясна
разликата между обикновено и експресно разглеждане на документи. Констатираното
противоречие на императивни законови разпоредби води до нищожност на договорната
клауза, предвиждаща дължимост на такса за експресно разглеждане на документи. Освен
това дейността по бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, което включва в
себе си и дейността по оценка на риска при конкретния потребител, обаче, за която е
предвидена в процесния договор еднократна такса, няма характер на такава допълнителна
услуга, а представлява неизменна част от дейността на кредитора по самото отпускане на
кредита. В глава четвърта от ЗПК изрично се урежда оценката на кредитоспособността на
потребителя, която дейност макар и посочена формално като предшестваща сключването на
договора за кредит, представлява неразривна част от същинската дейност на Банката
/кредитната институция/ - кредитор по отпускането, респ. усвояването на кредита; тя е
проявна форма на дължимата от кредитора грижа за собствените работи при извършване на
неговата основна дейност - кредитиране. Затова и в чл. 18 от гл. четвърта на ЗПК е
предвидено, че когато въз основа на извършена проверка в ЦКР или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите,
кредиторът откаже да предостави кредит, той е длъжен да уведоми незабавно и
безвъзмездно потребителя за резултата от извършената проверка и за консултираната база
данни. В тази връзка и по аргумент за по-силното основание, няма да има основание и при
положителен отговор по молбата за отпускане на кредит да се събира някаква такса от
потребителя, чиято кредитоспособност е била оценена положително от кредитора,
независимо от това дали искането е било разгледано в обичайните за кредитора срокове или
пък е разгледано приоритетно /бързо/. Следва да се има предвид и това, че бързото
разглеждане на едно искане за кредит е в интерес както на самия кредитополучател, но така
също е в интерес и на самия кредитор, който по този начин ускорява и увеличава оборота на
своята основна търговска дейност по отпускане на кредити, така че не се касае за някаква
допълнителна услуга оказвана на кредитоискателя, която поради това да следва да се таксува
допълнително, а до дейност която е във взаимен интерес. Това означава, че за дейността на
20
кредитора по оценка на риска /или оценка на кредитоспособността на потребителя / не се
дължи никаква отделна такса или комисиона от потребителя на кредитора и това е така,
защото се касае за част от същинската дейност на кредитора по отпускане на кредита, при
която е обичайно да се извършва проверка и оценка на риска за всеки евентуален
кредитополучател, а не се касае за осигуряване на някаква допълнителна услуга, излизаща
извън предмета на дейност на кредитора, независимо от бързината на извършването й.
Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че липсва
предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове
начисляването на претендираната от него такса - не е ясно каква е разликата между
експресното и обичайното преглеждане на документите и дали въобще има друга процедура
освен тази, която е наречена от кредитора "експресно разглеждане на документи". Отделно
от това уговореният размер на тази такса /1798,68 лв. / представлява малко над 1/2 от
размера на самия кредит /3000, 00 лв. /, като не е ясно въз основа на какви критерии е
формиран този необосновано висок размер, което е допълнително основание да се приеме,
че по същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин кредита, респ. ГПР, като
основен критерии за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита. Включена
по този начин в договора, тази такса по същество е добавък към възнаградителната лихва на
търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила
цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя. Именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца,
но в случая съдът намира, че клаузата за такса за експресно разглеждане от договора
въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
настоящият съд счита, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредитите и общата сума, дължима
от потребителя, т. е. настоящият съд приема, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която
възпроизвежда текста на чл. 10/2 на Директива 2008/48/ЕО е нарушена поради некоректност
на данните, които са посочени, а не поради непосочени допълнителни данни, величини,
допускания и обстоятелства, каквито не са изрично разписани в нормата /така определение
№ 527/09.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 151/2022 г., III г. о. /.Ето защо, въпреки че формално
в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без
включването в тях на обсъжданите суми по чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2, те не могат да изпълнят
отредената им функция- да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да
се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на
което да вземе информирано решение за сключването му.
На основание изложеното съдът приема, че заемодателят по договора за кредит не е
посочил действителния ГПР по договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер
на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще
стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната
норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и
липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР.
Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора; налице е невярна информация относно общите
разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
21
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4,
§ 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 от ЗПК недействителност на
договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от
25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 07.07.2020 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г. и др. / ГПР не се уговаря между страните. Той
представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК,
въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната,
която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -
за определяне на ГПР.
В аспекта на изложеното се налага извод, че посоченият в договора годишен процент
на разходите не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. След като действително
прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата
дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно
действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на
изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните
клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Предвид гореизложеното, процесният договор за кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, а съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От страна на ищцовото дружество не се оспорва, че до датата на подаване на
заявлението и исковата молба ответницата е извършвала плащания в размер на 532, 00 лева.
Отделно от това се установи, че в хода на процеса, ответницата е извършила плащане
22
в размер на 2500 лева /видно от приложеното по делото платежно нареждане за кредитен
превод на 04.04.2025 година – л. 51/.
С оглед констатираната нищожност на договора поради противоречие със закона,
съгласно чл.23 от ЗПК, както и като съобрази, че ответницата е погасила изцяло размера на
отпуснатия кредит от 3000 лева, като част от това погасяване е извършено в хода на процеса,
а друга част-30, 40 лв. преди завеждане на делото, намира, че предявения установителен иск
с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от
ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД-
относно вземането за главница по договор за кредит в размер на 2507,40 лева, ведно със
законната лихва върху главницата в размер на 2507,40 лева, считано от 04.04.2025г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, следва да се отхвърли като неоснователен и
като частично платен в хода на процеса.
По отношение на разноските:
От страна на ищцовото дружество е сторено искане за присъждане на разноски, както
по исковото производство, така и по заповедното производство.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й
относно разноските отпада.
Съдът намира, че на ответника се дължат разноски единствено относно платената в
хода на процеса и дължима била към момента на подаване на заявлението и исковата молба
сума за главница в размер на 2477, 00 лв. Това е така, доколкото съдът намери процесния
договор за недействителен, поради което от чистата стойност на кредита в размер на 3000,
00 лв. следва да се приспадне платената преди това сума в размер на 532, 00 лв.
Съдът намира, че ответницата е дал с поведението си повод за завеждане на делото,
като е изпълнила задължението си за заплащане на главницата в размер на 2477, 00 лв. след
образуване на исковото производство, по аргумент от противното от чл.78, ал.2 от ГПК, той
дължи сторените от ищеца разноски.
Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски по исковото производство за
държавна такса в размер на 122,67 лв.
По отношение на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение, съдът,
като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените от юрисконсулта
действия, намира, че на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ на ищцовото дружество следва да бъде присъдено на
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв.
Съдът, като взе предвид извършеното от ответницата плащане, което е било дължимо
в размер на 2477, 00 лева, намира, че разноските на ищцовото дружество следва да бъдат
редуцирани, като бъде взето предвид извършеното плащане в хода на процеса и на
ищцовото дружество бъдат присъдени разноски в размер на 122, 97 лева.
Ищецът е претендирал разноски в хода на заповедното производство, които са в
размер на 89,71 лв. – внесена държавна такса и сумата от 50, 00 лв.- юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските по заповедното, съразмерно платената част и единствено дължима от ответника
в хода на процеса, а именно сумата от 77, 15 лв.
23
С оглед стореното частично прекратяване на производството, поради отказ от иск на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответницата се дължат сторените разноски, като се дължат
разноски и за отхвърлената част от иска в размер на 30, 40 лв., които не са били дължими, а
от страна на ответницата е направено искане за присъждане на разноски с представен списък
по чл. 80 ГПК. Относно дължимите разноски във връзка с прекратяването, съдът намира, че
на ответницата се дължат разноски, доколкото сумите, за които е прекратено производството
не са били дължими предвид недействителността на договора. Обстоятелството, че
ответникът поддържа, че е сторил отказ от исковете в тази им част, тъй като същите били
платени от ответницата в хода на производството, съдът намира, че не може да бъде взето
предвид, при положение, че договорът бе приет за недействителен и тези суми не са
дължими. Дори и да не беше прекратено производството в тази му част, както и дори
ответницата да не бе платила, исковете биха подлежали на отхвърляне. На ответницата се
дължат разноски и върху отхвърлената част от иска за главница, поради недължимост.
Ответницата, видно от данните по делото е сторила разноски в размер на 750, 00 лв. за
адвокатско възнаграждение. От страна на ищеца е сторено възражение за прекомерност на
претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение, като е поискано в случай, че
същото е над минимума, определен в Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска
работа, да се редуцира до посочения минимум. Съдът констатира, че дължимото минимално
възнаграждение е в размер на 748, 54 лв. С оглед посоченото съдът намира, че заплатеното
от 750, 00 лв. адвокатско възнаграждение, като взе предвид сторените от процесуалния
представител на ответницата процесуални действия-подаване на отговор и становища за
всяко едно съдебно заседание, както и броя на предявените искове, не е прекомерно.
Предвид изложеното на ответницата се дължат разноски от ищцовото дружество за
прекратената част и отхвърлената, поради неоснователност в размер на 335, 82 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.......
представлявано от Изпълнителния директор Я.... Б... Я.... чрез Е...Б..... И... - юрисконсулт,
против Й. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес - С......положителен установителен иск
за признаване за установено, че Й. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес - С.......дължи
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: ********* сумата в размер на
2507,40 лв. /две хиляди петстотин и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща
главница по Договор за паричен заем Standart 14 № 5630305, сключен на 21.08.2020 г. между
"Вива Кредит" ООД и Й. Г. Ц., ведно със законната лихва върху главницата в размер на
2507,40 лева, считано от 04.04.2025г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1207/20.09.2024 г. по ч.гр.дело № 2535/2024 г. по описа на Районен съд - ....гр. Б. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН за сумата от 30, 40 лв. и ПОРАДИ ЧАСТИЧНО ПЛАЩАНЕ над тази
сума до претендираната, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен
адрес - С. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕ....НИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от
Изпълнителния.... директор Я..... ...Б.Я..сумата от 77, 15 лв. /седемдесет и седем лева и
петнадесет стотинки/, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2535/2024г. по описа на РС-Б...
съобразно частта, която е платил ответника в хода на процеса и сумата от 122, 97 лв. /сто
двадесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща разноски в исковото
производство съобразно частта, която е платил ответника в хода на процеса.
24
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр...... С. представлявано от Изпълнителния директор ....Я. Б....... Я..... да заплати на Й. Г. Ц.,
ЕГН **********, с постоянен адрес - С.....сумата от 335, 82 лв. /триста тридесет и пет лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на прекратената част от исковете и отхвърлената, поради неоснователност.
Решението подлежи на обжалване чрез РС-Б.......пред ....ОС- Б.с въззивна жалба в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско
дело № 2535/2024г. по описа на РС-Б.......
Препис от решението да се връчи на страните, като на ищеца се връчи по реда на чл.
50, ал. 5 ГПК, а на ответницата на съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
25