О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№3351/11.12.2018г.
11.12.2018 г, гр. Ямбол
Ямболският
районен съд ХV граждански състав
На 11.12 2018 година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
М. Христова
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско
дело № 3776/2018 г. по описа на Ямболския районен съд,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба на ответника по делото с искане за изменение на постановеното по
делото определение за прекратяване на производството, чрез присъждане на
разноски в негова полза ,на основание чл. 78,ал.4 от ГПК.
В законоустановения едноседмичен срок ищцата е депозирала
молба, с която е оспорила искането.
ЯРС, след като се запозна с молбата и доказателствата
по делото, намира следното от фактическа и правна страна.
Молбата е процесуално допустима, като подадена от
легитимна страна в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда деликтно вземане на ответника за репарация на разноските
при прекратяване на делото. Чл. 81 ГПК урежда задължение за съда да се
произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция. Процесуалната пречка по допустимостта на иска съдът може
да констатира в закрито съдебно заседание. В тази хипотеза за ответника остава
единствено възможността да заяви претенцията по чл. 78, ал. 4 ГПК в
рамките на образуваното дело чрез молба за допълване на определението за
прекратяване с искане съдът да се произнесе и по искането за репарация на
извършените разноски (чл. 248 ГПК).
В процесния
случай производството по делото е било прекратено на осн.
чл. 232 от ГПК, в закрито заседание, след като делото е било насрочено за
о.с.з. Съобразно практиката на ВКС – Решение
№ 91/04.06.2013 год. по гр.д. №860/2012 год. - мерките относно ползването на
семейното жилище като акт на спорна съдебна администрация не е акт на
правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права
със сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина
на упражняване на тези права. В Определение
№385/25.08.2015 год. по гр.д. №3423/2015 год. и др. ВКС приема, че правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не следва да намери приложение в производства представляващи
спорна съдебна администрация, т.к. за разлика от исковите производства в тези производства не се решава със сила на
присъдено нещо спор относно съществуването или несъществуването на едно
материално право.
Извън горното следва да се посочи, че
в чл.78
ал.4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на
делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне
или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските
за производството, в т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите
на отказ от иска, обаче, което процесуално действие е предприето от ищеца
поради новонастъпили след предявяването му независещи
от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно
право, отговорен за разноските е ответника. /Така Определение № 626/20.08.2012 по гр.д. № 257/2010, 4
г.о. на ВКС./ В процесния случай видно от отговора на
ищеца причината за оттегляне на претенцията е неизвестното му към датата на
исковата молба обстоятелство, че ответникът се
е разпоредил със семейното жилище.
Предвид горното, ЯРС
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя
без уважение искането на ответника П.И.И. за допълване на осн.
чл. 248 от ГПК на определение №3188/26.11.2018
г., постановено по гр.д.№ 3776/2018 год.
Определението подлежи на обжалване пред ЯОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: