РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1364
гр. Пловдив, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІV-ти състав в открито съдебно
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа
адм. дело № 260 по описа на съда за 2023г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.
Образувано
е по жалба на „САРАЙ АВТО ПЛЮС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя А.С.И., чрез пълномощника адв. С.,
със съдебен адрес:***, ***, против акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 6603-204-1 от 23.02.2022г., издаден от Е.В. – главен
специалист в община Калояново, упълномощена със заповед № 133 от 08.05.2018г.
на кмета на община Калояново, мълчаливо потвърден от началник на отдел „БФУС“
при община Калояново, в качеството му на ръководител на звеното за местни
приходи в общината, относно допълнително установени дължими суми за данък върху
недвижимите имоти, данък върху превозните средства и такса за битови отпадъци
за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2021г. в общ размер на 106 451,57лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 40 867,63лв.
С жалбата
се иска прогласяване на нищожност на АУЗД, тъй като част от публичните
задължения за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2018г. са установени с издаден
предходен АУЗД № 4-1 от 27.02.2018г., който е влязъл в сила. АУЗД от 2018г. е
предаден за принудително събиране на частен съдебен изпълнител П.Н. с писмо от
13.07.2018г. на кмета на община Калояново, като в писмото са посочени главници
и лихви на данъчните задължения и ТБО и прилежащите им лихви, начислени до
27.02.2018г. В тази връзка, се касае за влязъл в сила АУЗД, който е приет от
административния орган за изпълнително основание за образуване на изпълнително
производство и повторното издаване на втори АУЗД със същия предмет е
недопустимо, производството по издаването му е инициирано при съществено
нарушение на административно процесуални правила и в нарушение на разпоредбата
на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, приложим субсидиарно съгласно препращащата норма
на § 2 от ДР на ДОПК. Фактът, че е заявена претенция от административния орган
за образуване на производство по принудително изпълнение пред ЧСИ за много
по-малка сума от посочената в АУЗД (в размер на 54 052,24лв. главници и
3 393,28лв. прилежащи лихви) не санира допуснатите при издаването на
обжалвания АУЗД съществени нарушения на административно процесуални правила.
Ответникът – началник отдел „БФУС“ при община
Калояново, чрез процесуалния представител адв. Н., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Заявява претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение, съобразно представен списък с разноските на л. 96. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена
защита.
Пловдивският
административен съд, като прецени данните по делото, намери за установено
следното:
Дружеството
– жалбоподател е подало декларации по чл. 17, ал.1 от ЗМДТ вх. № ********** от
22.10.2007г., отнасяща се до 17бр. недвижими имоти и вх. № F16111 от 07.02.2007г., отнасяща се
за 17бр. недвижими имоти, с административен адрес: с. Дълго поле, общ.
Калояново, представляващи земя и сгради. За недвижимите имоти са отредени
съответно партиден номер М1609159_041022 и партиден номер М1617018_070207. Подадена е и декларация по чл. 54
от ЗМДТ вх. № ********** от 12.03.2010г. за притежавано от дружеството ППС
автобус. За пътното превозно средство е отреден партиден номер РВ3076ВР_100312.
При
извършена проверка от служители в звеното за местни приходи в община Калояново
е установено, че за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2017г. не са внасяни ДНИ,
ТБО и данък върху превозните средства от дружеството. Издаден е АУЗД № 4-1 от
27.02.2018г., с който са установени допълнително задължения за ДНИ в общ размер
на 19 573,30лв. и прилежащи лихви към 27.02.2018г. в размер на
7 828,88лв.; данък ППС в общ размер на 783,33лв. и прилежащи лихви към
27.02.2018г. в общ размер на 314,72лв. и ТБО в общ размер на 54 619,38лв.
и прилежащи лихви към 27.02.2018г. в общ размер на 25 786,32лв. В АУЗД са
посочени конкретните задължения и прилежащите им лихви по години, недвижими
имоти, индивидуализирани с партидни номера и ППС, индивидуализирано с партиден
номер. Установено е, че посоченият АУЗД не е обжалван и е влязъл в законна
сила, предвид на което подлежи на принудително изпълнение. Издадено е
удостоверение за наличие или липса на задължения изх. № ********** от
12.07.2018г., в което са включени допълнително главници и лихви на задължения
за ДНИ, ТБО и данък ППС, станали изискуеми към 01.07.2018г. (първа и втора
вноска на задълженията за 2018г.). С акт за възлагане събирането на публични
вземания № 1 от 12.07.2018г. на ЧСИ Н. е възложено събирането на публични
общински вземания в размерите на главниците и лихвите за данък ППС и ТБО,
установени с АУЗД и в по-малък размер на главницата за ДНИ, спрямо установените
задължение с АУЗД. По делото не са представени доказателства за размера на
събрана по принудителен ред сума от ЧСИ.
Извършена
е повторна проверка за дължимите от дружеството ДНИ, ТБО и данък ППС за периода
от 01.01.2012г. до 31.12.2021г., при която е установено, че са внесени
единствено част от дължимите главници на задълженията, а именно за недвижим
имот партиден номер М1609159_041022
за 2012г. – ДНИ в размер на 657,07лв. и ТБО в размер на 507,11лв. В резултат на
извършената проверка е издаден оспореният в настоящото съдебно производство
АУЗД № 6603-204-1 от 23.02.2022г., с който са определени допълнително публични
задължения за ДНИ, ТБО и данък ППС за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2021г. в
общ размер на 106 451,57лв. и прилежащи лихви, начислени към 23.02.2022г.
в общ размер на 40 867,63лв. По-конкретно са установени дължима сума за
ДНИ в общ размер на 22 984,78лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер
на 11 192,27лв.; за ТБО в общ размер на 82 466,79лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 29 169,59лв. и данък ППС в общ размер на
1 000лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 505,77лв. Издаденият
АУЗД е обжалван по административен ред пред ръководителя на звеното за местни
приходи в община Калояново, като в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК не е постановено
решение. В срока по чл. 156, ал. 4 от ДОПК не е подадена жалба против
мълчаливото потвърждаване на АУЗД и същият е приет за влязъл в сила. АУЗД е
изпратен за принудително събиране на ЧСИ Н. с молба вх. № 29636 от
23.09.2022г., като изрично е посочено, че следва да бъде образувано
изпълнително дело само по отношение допълнително установените задължения за
ДНИ, ТБО и данък ППС и прилежащите лихви за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2021г., както следва:
-за
ДНИ главница в общ размер на 7 353,75лв. и прилежащи лихви в общ размер на
1 105,44лв.;
-за
ТБО главница в общ размер на 46 398,49лв. и прилежащи лихви в общ размер
на 6 565,57лв. и
-за
данък ППС главница в общ размер на 300лв. и прилежащи лихви в общ размер на
45,09лв.
Не
са представени доказателства за принудително събрани суми по образуваното пред
ЧСИ изпълнително дело или за постановяване на нарочен акт от оправомощен
служител в община Калояново за погасяване по давност на публични задължения. От
страна на жалбоподателя е представено обявление от ЧСИ Н. по изпълнително дело
№ 20229110400901/2022г. от 23.01.2023г. за провеждането на предстояща публична
продан на собствен на дружеството недвижим имот, дата на провеждане на търга и
начална цена, от която ще започне наддаването. В обявлението изрично е
посочено, че за недвижимия имот, предмет на публичната продан, има установени
тежести – договорна ипотека, вписана в полза на Общинска банка АД на
29.11.2004г. и подновена на 01.07.2014г. и възбрани, вписани в служба по
вписванията на 18.09.2014г., 11.12.2014г., 04.10.2018г., 23.03.2022г., както и
вписани договор за цесия към договорна ипотека от 2004г. и възбрана, вписана на
23.12.2022г.
Съдът
намира жалбата за допустима за разглеждане по същество. Спорният въпрос за
допустимостта на жалбата е разрешен с влязлото в сила на 24.02.2023г.
определение № 351 от 08.02.2023г.
Разгледана
по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
съдебен състав констатира, че по делото са представени два АУЗД – процесният, с
който са установени допълнително задължения за ДНИ, ТБО и данък ППС на „Сарай
авто плюс“ ООД за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2021г., ведно с прилежащите
лихви за забава, изчислени към 23.02.2022г. и АУЗД № 4-1 от 27.02.2018г.,
влязъл в сила, с който са установени допълнително задължения за ДНИ, ТБО и
данък ППС на „Сарай авто плюс“ ООД за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2017г.,
ведно с прилежащите лихви. Двата ИАА са издадени от един и същ служител в
звеното за местни приходи в община Калояново, надлежно оправомощен от кмета на
община Калояново „да издава актове по ЗМДТ“.
Съгласно
разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК. В разпоредбата на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ в
производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения - на публични изпълнители, съответно се определят със заповед
на кмета на общината. Независимо от възможността служители в общинската
администрация да изпълняват функциите на публични изпълнители при надлежно
оправомощаване от кмета на общината, в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 и
чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) е предоставена
възможността публични вземания да се възлагат за събиране на частни съдебни
изпълнители. В изпълнение на посочените разпоредби, публичните общински
вземания, установени с АУЗД № 4-1 от 27.02.2018г., влязъл в сила, са възложени
за събиране на ЧСИ Н., като в акта за възлагане са посочени конкретни размери
на главници и лихви и вида на публичните задължения.
По делото
не са представени доказателства за предприети изпълнителни действия от страна
на ЧСИ Н., вследствие на които са събрани принудително изцяло или част от
възложените за събиране публични вземания, освен обявлението от 23.01.2023г. за
насрочване на търг с предмет публична продан на недвижим имот, собственост на
длъжника. Не са представени и доказателства поради каква причина същият
служител в общинска администрация при община Калояново е извършил повторна
проверка относно неизпълнение на задължения на длъжника по вече образувано пред
ЧСИ изпълнително дело и е издал оспореният в настоящото съдебно производство
АУЗД, в който е посочено, че са заплатени част от главниците за ДНИ и ТБО за
2012г. от дружеството – жалбоподател и внесените суми са съобразени при
начисляване на прилежащите лихви за невнесените в срок публични задължения, но
към един по-късен момент – 23.02.2022г. В случая, може да се приеме, че
служителят в общинска администрация при община Калояново е извършил действия на
публичен изпълнител, включително за доначисляване на прилежащи лихви към
установени с предходен влязъл в сила АУЗД публични задължения, които действия
са извършени след образувано пред ЧСИ изпълнително дело, за което не са
представени доказателства да е прекратено.
Основателни
са изложените в жалбата твърдения, че за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2017г. е издаден предходен АУЗД през 2018г., влязъл в сила през същата
година, който е посочен като изпълнителен титул за образуване на изпълнително дело
пред ЧСИ. Това означава, че при издаването на процесния АУЗД е допуснато
съществено нарушение на административно производствените правила и по-конкретно
на разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, приложим по силата на
препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК. Липсата на влязъл в сила ИАА със същия
предмет и между същите страни представлява абсолютна предпоставка за
допустимост на административното производство по издаване на ИАА. В настоящия
случай, без посочване на конкретна причина, административният орган е пристъпил
към издаване на втори АУЗД за част от публичните задължения, предмет на първия
АУЗД, а именно за ДНИ, ТБО и данък ППС за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2017г., ведно с прилежащите лихви, като във втория АУЗД е извършил и
изменение на акцесорните задължения за лихви, установени в предходен момент с
влязъл в сила АУЗД.
В тази
връзка, следва да бъде посочено следното: в случай, че се касае за изменение на
задължения за данъци, приложимата разпоредба е тази на чл. 133 от ДОПК, която
може да се приложи и по отношение на производствата, приключили с влязъл в сила
АУЗД по силата на препращащата норма на чл. 144, ал. 2 от ДОПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ДОПК задължение за данъци, определено с
влязъл в сила ревизионен акт, който не е обжалван по съдебен ред, може да бъде
изменено по инициатива на орган по приходите. Тъй като по естеството си това
административно производство представлява възобновяване на производство по
издаване на АУЗД, с което се поставя за пререшаване същият въпрос, който е бил
решен с издадения и влязъл в сила ИАА, същото следва да бъде проведено при
наличието на конкретно изброени в разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от ДОПК
предпоставки и в определени за това преклузивни срокове – в 3-месечен срок от
узнаване на основанието за изменение и до изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК.
В случая,
може да се предположи, че основанието за издаване на втория АУЗД е откриване на
нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
установяване на задълженията за данъци, които не са могли да бъдат известни на
органа, издал първоначалния АУЗД, но узнаването на новите факти и обстоятелства
по отношение на задълженията за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. е станало
след изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК. Това означава, че не е следвало да
бъде образувано включително ревизионно производство по чл. 133 и сл. от ДОПК за
изменение на задълженията за ДНИ, ТБО и данък ППС за посочените отчетни периоди
и на по-силно основание – повторна проверка по отношение на същите задължения.
Противно на твърденията на процесуалния представител на ответника, се касае за
проведено повторно производство по проверка от некомпетентен орган, при
съществено нарушение на административно процесуални правила, по-конкретно при
несъобразяване разпоредбата на чл. 133 и сл. от ДОПК, регламентиращи
изменението на задължения за местни данъци и такси, установени с влязъл в сила
АУЗД.
По
отношение твърдението в жалбата, че допуснатото нарушение на административно
процесуални правила не е толкова съществено, че да доведе до нищожност на
обжалвания АУЗД, следва да бъде посочено следното: недействителността на
административните актове се проявява в двете си форми - нищожност и
унищожаемост. И нищожният акт, както и унищожаемият, за да бъде обявен за
такъв, следва да е постановен в нарушение на някое от петте изисквания за
законосъобразност по чл. 146 от АПК. Разликата между унищожаемия и нищожния
административен акт е в тежестта на порока, от който е засегнат и последиците
от засягането. При унищожаемия административен акт нарушението, което го
опорочава е съществено, а при нищожния - особено съществено. При унищожаемия
административен акт той поражда предвидените в правната норма последици и до
отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за в бъдеще,
докато при нищожния - от момента на издаването му. Решението по отмяната на
унищожаемия административен акт има конститутивно действие, докато решението по
прогласяване на нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се
дължи подчинение до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи
подчинение и той не подлежи на изпълнение. Съдебната практика е установила ясен
критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса
на компетентност. Противно на твърденията в жалбата, е проявена именно тази
хипотеза на липса на компетентност на издателя на ИАА, доколкото с факта на
повторно извършената проверка същия от една страна е извършил действия от
компетентността на ЧСИ по повод вече образувано изпълнително дело и от друга
страна, е допуснал съществено нарушение на административно процесуални правила,
като не провел регламентираната в чл. 133 и сл. от ДОПК процедура по изменение
на установени с влязъл в сила акт задължения за местни данъци и такси. Тези
съществени нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на настоящия
жалбоподател, не се санират от последващото поведение на ответника, който е
изпратил до ЧСИ изпълнителен титул за образуване на изпълнително производство
влязъл в сила АУЗД № 6603-204-1 от 23.02.2022г., но само по отношение на
установените с него публични задължения за ДНИ, ТБО и данък ППС за периода от
01.01.2019г. до 30.11.2021г. По делото не са събрани доказателства какъв е
размерът на събраните суми по образуваното изпълнително дело и дали не е налице
заплащане на главницата и лихвите на публичните задължения за 2018г. и
прилежащите им лихви, за да бъдат изключени от обхвата на подлежащите на
принудително събиране.
По
изложените аргументи, обжалваният АУЗД № 6603-204-1 от 23.02.2022г. следва да
бъде прогласен за нищожен, в частта му на определените публични задължения за
ДНИ, ТБО и данък ППС за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г., ведно с
прилежащите лихви за забава. В останалата си част, по отношение допълнително
определените публични задължения за ДНИ, ТБО и данък ППС за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2021г., ведно с прилежащите лихви, жалбата е
неоснователна, съответно обжалваният АУЗД – правилен и законосъобразен.
При този
изход на делото, на страните се дължат направените разноски, съобразно
уважената и отхвърлена част на жалбата. От страна на жалбоподателя не е заявена
претенция за присъждане на разноски и такива не следва да му се присъждат.
Изчислени съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т.
5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата й редакция), съобразно отхвърлената част на
жалбата, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 3 096,83лв. (три хиляди и деветдесет и шест лева и
осемдесет и три стотинки).
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш
И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 6603-204-1 от 23.02.2022г., издаден от Е.В. – главен
специалист в община Калояново, упълномощена със заповед № 133 от 08.05.2018г.
на кмета на община Калояново, мълчаливо потвърден от началник на отдел „БФУС“
при община Калояново, в качеството му на ръководител на звеното за местни
приходи в общината, В ЧАСТТА, относно допълнително установени дължими суми на
„САРАЙ АВТО ПЛЮС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя А.С.И. за данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните
средства и такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г.
в общ размер на 42 319,26лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
29 591,31лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „САРАЙ АВТО ПЛЮС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя А.С.И., В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, по отношение допълнително установени
дължими суми на дружеството за данък върху недвижимите имоти, данък върху
превозните средства и такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2018г. до
31.12.2021г. в общ размер на 64 132,31лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 11 279,32лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: