№……….
Гр.Варна………………2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Варненският
административен съд, Четвърти касационен състав, в публично
заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН
ДИМОВ
при секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 986 по описа на Административен съд гр.Варна за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез ю.к.А. против Решение №
260391/17.03.21г. по НАХД №644/2021г. на ВРС, 4 състав, с което е отменен
електронен фиш № ********** на МРРБ А“ПИ“, с който на И.П.П. е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.179 ал.3
ЗДП. Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е
постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че заплащането
на пътни такси е уредено в чл.10 от Закона за пътищата и чл.4 ал.1 от Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система
за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние, като съгласно чл.10 ал.1 ЗП и чл.4 ал.1 от наредбата
заплащането на винетна такса дава право на едно пътно превозно средство да
ползва за определен срок платената пътна мрежа. При закупуване на електронна
винетка потребителят следва да въведе период на валидност и данни за индивидуализацията
на превозното средство /държава на регистрация на превозните средства и
регистрационен номер/, които данни се събират персонално от потребителя по
негово усмотрение и на негов риск/чл.5, ал.2 и 3 от наредбата/ и именно
потребителят носи последствията от този избор. Твърди, че съдът правилно е
установил фактическата страна на спора, но неправилно е приложил материалния
закон и е направил необосновани изводи. Видно от доказателствата и безспорно
между страните е, че срещу заплащането на 97лв. ответникът е получил насрещна
престация електронна винетка, която дава право на л.а. с рег.№ ******,
регистриран в Република Вануату да ползва платената пътна мрежа. Електронната
система прави сравнителен анализ между регистрационните номера, за които са
заплатени винетни такси и регистрационните номера на МПС, които се движат по
платената пътна мрежа и при несъответствие отчита нарушенията с доклад.
Системата и административнонаказващият орган не могат да предвидят и нямат
задължение да изследват възможните грешки, допуснати от потребителя, още
повече, че фискалният бон е представен едва в първото съдебно заседание.
Простото плащане на сумата от 97лв. не означава, че е заплатена винетна такса
за автомобила на П.. Твърди, че с оглед разпоредбата на чл.2 от Регламент
/ЕО/№2411/98 на Съвета и чл.24 ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. държавата
на регистрация на превозните средства е част от регистрационния номер на ППС и
е отличителен знак и съществен елемент за идентификацията на ППС. Съгласно чл.5
ал.3 от НУРПИФССТРКППСБВБР при неправилно декларирани данни законодателят е
създал фикция, че се счита, че за съответното ППС не е платена винетна такса. Налице
е изрична регламентация за отговорността при неправилно декларирани данни,
включително и сгрешен регистрационен номер и отговорността е за
собственика/ползвателя. При оспорване или твърдения за заплатена винетна такса,
самото оспорване или твърдение не освобождава водача от задължението по чл.139
ал.6 ЗДвП, съответно от административно наказание по чл.179 ал.3 ЗДвП.
Правилното деклариране на регистрационния номер е императивно въведено в чл.10а
ал.3 ЗП. Твърди, че неправилно ВРС е приложил чл.28 ЗАНН без да са налице
условията за това, а именно липса или незначителност на вредните последици или
други смекчаващи обстоятелства, за да се приеме, че нарушението е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Твърди, че реално дължимата такса никога няма да постъпи в
бюджета, поради което е налице реална вреда. Относно погрешно заплатената такса
е налице изрично уреден ред за възстановяването на недължимо внесени такси.
Незнанието, че винетната такса не е заплатена, поради грешно деклариране на
данни, не изключва отговорността и не може да бъде квалифицирано като
извинителна грешка по смисъла на чл.14 ал.2 НК. Моли решението на ВРС да бъде отменено, а издаденият електронен фиш да бъде
потвърден.
Ответникът по делото И.П.П., чрез процесуалния си
представител адв.М., счита жалбата за неоснователна и моли решението на ВРС
като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на И.П.П.
против електронен фиш № ********** на МРРБ Агенция“Пътна
инфраструктура“, с който му е наложено административно наказание глоба в размер
на 300лв. на основание чл.179 ал.3 ЗДП
За да се произнесе по спора районният съд е
установил от фактическа страна, че на 03.04.2020г. била закупена електронна винетка от ******за лек автомобил
до 3,5 тона с рег. ******, годишна, със срок на действие до 30.04.2021г., като
била посочена държава на регистрация на МПС- VU – Вануату. На 20.04.2020г.,
около 07,15 часа л.а. ****с рег. ******, с обща техническа допустима максимална
маса 2675 кг., преминал покрай устройство – елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път І-9, км 150+249,
което отчело, че автомобилът се движи без заплатена винетна такса по чл.10 ал.1
от ЗП. Срещу собственика на ППС- въззивника П. бил издаден ЕФ №**********, в
обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение с правна квалификация
по чл.139 ал.5 и ал.6 вр. чл.102 ал.2 ЗДвП, като бил определен и размер на
наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.179 ал.3 вр.
чл.178а ал.1 ал.2 т.6 от ЗДвП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с
доказателство – снимков материал от техническото средство, както и справка
относно собствеността на автомобила и винетната такса. В срок не постъпило
компенсаторно плащане на такса по чл.10 ал.2 от ЗП. Сезираният със спора съд е
приел в мотивите си, че електронният фиш е съставен при спазване на
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП, а от събраните по делото доказателства се установява
по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка, идентична с твърдяната
от издаващия орган, но при правилно установена фактическа обстановка и правилна
правна квалификация на нарушението, неправилно е било прието, че въззиввика
следва да бъде санкциониран с налагане на административно наказание глоба, тъй
като от доказателствата е видно, че за автомобила, на 03.04.2020г. е била
заплатена винетна такса, като е била посочена погрешка страна на националност
на МПС- VU – Вануату, а не – РБългария, от деянието не са произтекли каквито и
да било вредни последици за състоянието на пътя, както и за здравето и живота
на останалите граждани, като в случая безспорно е налице неточно вписване на
данните при заплащане на винетната такса, но установеното по- горе, както и
факта, че се касае за първо установено нарушение, очертават извършеното
нарушение като такова с изключително ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл е налице хипотезата
на „маловажен случай” на административното нарушение.
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Решението на ВРС е правилно.
Районният съд е изяснил
фактическата обстановка
и е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, които настоящата инстанция
споделя.
С издадения електронен фиш № ********** на МРРБ Агенция“Пътна
инфраструктура“ на П. е наложено административно наказание глоба в размер на
300лв. на основание чл.179 ал.3 ЗДП
ВРС въз основа на установената по
делото фактическа обстановка е направил правилни и законосъобразни изводи,
които напълно се споделят от настоящата инстанция.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен
начин се установява извършването на нарушението, вменено с
НП, както правилно е приел районният съд.
Административнонаказателната
отговорност на касационния ответник е ангажирана на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, според който водач, който управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 300 лв. Съставът на това административно нарушение кореспондира с
предвиденото в чл.139, ал.6 от ЗДвП задължение на водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице.
По делото няма спор, че наказаното лице е управлявало
на посочените в АУАН и НП дата и час моторно превозно средство по път, за
използването на който се дължи винетна такса. Безспорно е установено и че е
закупена електронна винетка от ******, в която обаче е посочена държава на
регистрация на МПС- VU – Вануату вместо Република България. Съгласно чл. 10а,
ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на
пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от
собственика или ползвателя му.
Настоящата инстанция намира за правилни и
законосъобразни и изводите на ВРС, че в случая е налице основание за прилагане на чл.28 ЗАНН. Съгласно чл.28
от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В ЗАНН не е предвиден критерий
за
определяне на маловажен случай на административно нарушение, като
следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно
увредените обществени отношения. Преценката
за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с
правилното приложение на материалния закон и е в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Маловажен случай на
административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на
други обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид. Този критерий на
преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали
случаят е маловажен или не. Необходимо е да се извърши съвкупна преценка на
всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и
дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните
последици и др.
В настоящия случай по делото безспорно
е установено, че наказаното лице е било заплатило такса за
управлявания от него автомобил, тя е постъпила в бюджета, но е била допусната
грешка от служителя, въвел данните, относно държава на регистрация на МПС. От извършеното нарушение не са настъпили вредни последици, същото е първо установено и е с ниска степен на обществена опасност, както е приел и ВРС.
Предвид горното, настоящата инстанция, намира за
правилно и законосъобразно решението на ВРС и същото следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН в редакция ДВ, бр. 94 от 2019 г., в полза на касационния ответник
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63,
ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд –
Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260391/17.03.21г. по НАХД №644/2021г. на
ВРС, 4 състав.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на И.П.П.,
ЕГН ********** сумата от 300лв., представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.