Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 44 от 18.03.2022 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 22 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Благоевград, представлявана от директора ѝ – С. К.-Я., срещу Решение № ПИ-380/29.12.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София, с което е оставена без уважение жалбата от РИОСВ – Благоевград с вх. № 05-128/22.12.2021 г. по регистъра на ТД на НАП София срещу Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. № С210010-035-0307500/14.12.2021 г., издадено от М.А.– старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП София. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението. Иска се отмяна на същото.
В съдебното заседание по делото юрисконсулт Б. Т. – процесуален представител по пълномощие на РИОСВ – Благоевград, поддържа жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Ответникът – директорът на ТД на НАП София, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсултГ.М., оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Покана за доброволно изпълнение с изх. № 492/31.08.2020 г. РИОСВ – Благоевград е поканила Община Рила да заплати задълженията си за месечни отчисления по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., ведно със законната лихва за невнесените или внесени извън определените срокове дължими отчисления. В поканата е посочено, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще бъдат предприети действия за принудително събиране по реда на ДОПК. Поканата е получена на 02.09.2020 г. С Уведомление с изх. № 758/04.12.2020 г., връчено на 08.12.2020 г., на основание чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) кметът на Община Рила е уведомен за започване на производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). С АУПДВ № 02/11.12.2020 г., издаден от директора на РИОСВ – Благоевград, влязъл в сила на 30.12.2020 г., са установени следните задължения на Община Рила: 154 702,53 – главница за непреведени месечни отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., и 38 077,18 лева – законна лихва за забава на преводите, изчислена към 31.07.2020 г. и/или към датата на направените вноски. В ТД на НАП София е образувано изпълнително дело № *********/2021 г. срещу Община Рила за събиране на изискуеми публични вземания, установени с горепосочения АУПДВ. Община Рила е подала до публичния изпълнител Възражение с вх. № С210010-000-0539945/19.11.2021 г. за изтекла погасителна давност на публичните задължения за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за периода от 01.01.2014 г. до 30.11.2014 г., включително, ведно със законната лихва към 19.11.2021 г. С Разпореждане с изх. № С210010-035-0307500/14.12.2021 г. на основание чл. 225 от ДОПК публичният изпълнител е прекратил производството по изпълнително дело № *********/2021 г. в частта относно публичните задължения за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за периода от 01.01.2014 г. до 30.11.2014 г., включително, в размер на 54 203,90 лева и лихва в размер на 13 091,82 лева, поради изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. В разпореждането е посочено, че претендираните за погасяване отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО са били дължими за периода от 01.01.2014 г. до 30.11.2014 г., давностният срок за погасяването им е започнал да тече на 01.01.2015 г. и е изтекъл на 01.01.2020 г. Не са налице основания за спиране и/или прекъсване на давността, тъй като процесният АУПДВ е издаден и предявен за събиране от РИОСВ – Благоевград след изтичане на срока по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Разпореждането е връчено на РИОСВ– Благоевград на 14.12.2021 г. и същата е подала жалба срещу него с вх. № 05-128/22.12.2021 г. по регистъра на ТД на НАП София, която е оставена без уважение с Решение № ПИ-380/29.12.2021 г., издадено от директора на ТД на НАП София.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения.
Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК – директорът на ТД на НАП София. Решението е издадено в предвидената в закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително фактическите и правните основания за издаването му. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това основание.
В обжалваното решение обосновано и правилно е прието, че е налице основание за прекратяване на производството по изпълнително дело № *********/2021 г. в частта относно публичните задължения за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за периода от 01.01.2014 г. до 30.11.2014 г., включително, в размер на 54 203,90 лева и лихва в размер на 13 091,82 лева към 31.07.2020 г., поради изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Задълженията за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО и лихвите за тези задължения са публични държавни вземания по смисъла съответно на чл. 162, ал. 2, т. 2 и 9 от ДОПК. В чл. 168 от ДОПК са изброени способите за погасяване на публичните задължения, един от които е изтичането на давностен срок. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. В чл. 172, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно чл. 172, ал. 3 от ДОПК от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Задълженията на Община Рила за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за периода от 01.01.2014 г. до 30.11.2014 г. са били дължими през 2014 г. (съгласно чл. 60, ал. 3 и чл. 64, ал. 3 от ЗУО отчисленията се дължат ежемесечно). Давностният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за тези задължения е започнал да тече на 01.01.2015 г. и е изтекъл на 01.01.2020 г. Вземанията за лихви възникват от момента на настъпване на изискуемостта на главното вземане и се погасяват с погасяването на главното вземане. Предвид разпоредбите на чл. 60, ал. 3 и чл. 64, ал. 3 от ЗУО и чл. 23, ал. 1 и 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, отчисленията се превеждат ежемесечно по банкова сметка ***, на чиято територия се намира депото (в случая РИОСВ – Благоевград), до последното число на месеца за предходния месец, като при забавяне на превода се дължи законната лихва за всеки просрочен ден, но не повече от 20 на сто от дължимата сума. Давностният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията на Община Рила за лихви върху задълженията за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за периода от 01.01.2014 г. до 30.11.2014 г. е започнал да тече на 01.01.2015 г. и е изтекъл на 01.01.2020 г. В случая не са налице основания за спиране и/или прекъсване на давността. Уведомлението по чл. 26 от АПК с изх. № 758/04.12.2020 г. е връчено на Община Рила след изтичането на 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК и съответно след изтичането на този срок е издаден процесният АУПДВ.
По изложените съображения съдът намира, че процесната жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Производството по чл. 268 от ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима (вж. в т. см. Решение № 1921/13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13662/2017 г., I о. и Определение № 3544/20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2018 г., I о.), а юрисконсултското възнаграждение е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 143, ал. 3 от АПК и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в случая дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100,00 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Регионална
инспекция по околната среда и водите – Благоевград срещу Решение № ПИ-380/29.12.2021
г., издадено от директора на Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите София, с което е оставена без уважение жалбата от РИОСВ – Благоевград
с вх. № 05-128/22.12.2021 г. по регистъра на ТД на НАП София срещу Разпореждане
за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно
чл. 225 от ДОПК с изх. №С210010-035-0307500/14.12.2021 г., издадено от старши
публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП София.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Благоевград да заплати на Националната агенция за приходите сумата в размер на 100,00 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: