РЕШЕНИЕ №
гр.Плевен, 15.07.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети юли ,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ и в присъствието на прокурора ……………………………….. като разгледа
докладваното от съдията Данчев в.гр. дело № 455 по описа за 2019 год. и на
основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно обжалване.
С решение № 350 /
21.02.2019г. постановено по гр.д.№ 5865/2018г. Плевенски районен съд ОТХВЪРЛЯ
предявения от М. Й.К., ЕГН**********,***
против Д.Д.Д., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за
обявяване за окончателен на Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 08.05.2013г. по силата на който Д.Д.Д. и А.Б.Д.като продавачи
се задължават да прехвърлят на купувача М.
Й.К. собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в град
Плевен, на ул. „***“ № 6, а именно: ***, в сградата на етажна собственост на
ЖСК „***“, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж върху терена, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, Д.Д.Д., ЕГН**********,*** да
плати на М. Й.К., ЕГН**********,***
сумата от 5000 лева, ведно с лихвата за забава от 07.08.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща сума, получена на отпаднало основание
поради разваляне на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 08.05.2013г., КАТО ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 90, ал.1 от ЗЗД
едновременност на изпълнение на задълженията на М. Й.К., ЕГН********** за предаване на
владението върху ***, в сградата на етажна собственост на ЖСК „***“, гр.Плевен,
ул.*** № 6 със задължението на Д.Д.Д., ЕГН********** за заплащане на общата сумата от 5000 лв.,
като получена на отпаднало основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й.К., ЕГН**********,*** против Д.Д.Д., ЕГН**********,***
иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1093,93 лв.,
представляваща лихва за забава върху сумата от 5000 лв. платена на отпаднало
основание за периода от 08.05.2013г. до 07.08.2018г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д.Д.Д.,
ЕГН**********,*** да плати на М. Й.К.,
ЕГН**********,*** сумата от 400,00 лв. направени по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр.чл.38,
ал.2 ЗАдв., М. Й.К., ЕГН**********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА адв.С.М.,*** сумата от 446,46 лв. за предоставена безплатна
адвокатска помощ.
Това решение е било
връчено на Д.Д. ,чрез пълномощника му
адв.Сл.М. на 19.03.2019г. ,поради което срокът за неговото обжалване от тази
страна изтича на 19.03.2019г. , а на М.К. е било връчено ,чрез пълномощника му
адв. Е.Г. на 29.03.2019г. с оглед на което срокът за неговото обжалване изтича
на 05.04.2019г.
На 11.03.3019г. е подадена
въззивна жалба от Д.Д. ,чрез пълномощника му адв.Сл.М. срещу тази част от
решението на РС –Плевен с която е уважен искът по чл. 55, ал.1 от ЗЗД и е
постановена едновременност на изпълнение на задължението на М.К. за предаване
на владението върху недвижимия имот със задължението на Д.Д. за връщане на
сумата 5000лв. ,както и в частта за присъдените в полза на М.К. деловодни разноски.
Жалбата се явява
подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят е бил освободен от внасяне на дължимата д.т. за въззивно обжалване. Жалбата има необходимото съдържание, посочено
в чл. 260 от ГПК. Поради това следва да се приеме ,че въззивната жалба е
допустима и следва да бъде разгледана по реда на чл. 268 от ГПК.В нея не са
направени искания за събиране на доказателства пред ПлОС.
Представен
е бил препис от въззивната жалба ,който е бил връчени на въззиваемата страна –М.К. по
делото.Постъпил е писмен отговор от М.К.
,чрез пълномощника му адв. Е.Г. според
който въззивната жалба на Д.Д. е
неоснователна. В отговора също така не са направени доказателствени искания.
Подадена е била по
пощата на 04.04.2019г. въззивна жалба и
от М.К. ,чрез пълномощника му адв.Е.Г. срещу тази част от решението на
РС-Плевен с която е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за
обявяване за окончателен на Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 08.05.2013г. Тази жалба също така се явява подадена в срока по
чл. 259, ал.1 от ГПК.Внесена е дължимата държавна такса . Жалбата има необходимото
съдържание, посочено в чл. 260 от ГПК. Поради това следва да се приеме ,че
въззивната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по реда на чл. 268 от ГПК.В нея не са направени искания за събиране на доказателства пред ПлОС.
Постъпил е писмен
отговор на тази въззивна жалба от противната страна - Д.Д. ,чрез пълномощника
му адв.Сл.М. според който въззивната жалба от М.К. е „недопустима,поради липса
на правен интерес от жалбоподателя да предяви иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД,поради
това ,че решение № 350/ 21.02.2019г.на
ПлРС по евентуалния иск по чл. 55, ал.1
от ЗЗД било влязло в сила по отношение на жалбоподателя М.К. на 05.04.2019г.,
както и поради наличието на влязло в сила решение по гр.д.№ 5996/ 2017г. на
ПлРС по въпроса за собствеността на недвижимия имот –*** „.
Плевенски окръжен съд
,като разгледа въззивните жалби при
условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и
според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно
валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно решение ,което не
страда от посочените във въззивните жалби пороци,поради което същото следва да
бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са налице условията на чл. 272
от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на
РС-Плевен.
Заедно с това ПлОС
намира за необходимо да изложи следните допълнителни аргументи в подкрепа на крайния
извод ,направен от РС-Плевен :
Най-напред по
поставения в писмения отговор от Д.Д.
,чрез пълномощника му адв.Сл.М. въпрос
за това ,че въззивната жалба от М.К.
била „недопустима,поради липса на правен
интерес от жалбоподателя да предяви иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД,поради това
,че решение № 350/ 21.02.2019г.на
ПлРС по евентуалния иск по чл. 55, ал.1
от ЗЗД било влязло в сила по отношение на жалбоподателя М.К. на 05.04.2019г.,
както и поради наличието на влязло в сила решение по гр.д.№ 5996/ 2017г. на
ПлРС по въпроса за собствеността на недвижимия имот –***“.
Вярно е ,че М.К.
,чрез пълномощника си адв.Е.Г. е подал
въззивна жалба само срещу тази част от
решението на РС-Плевен с която е отхвърлен предявения от него главен иск с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на Предварителния договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 08.05.2013г., а не е обжалвал решението
на РС-Плевен в другата му част с която е уважен предявеният от него като
евентуален иск на основание чл.55, ал.1,
предложение трето ЗЗД ,за осъждане на Д.Д.Д.,
ЕГН**********,*** да плати на М. Й.К.,
ЕГН**********,*** сумата от 5000 лева, ведно с лихвата за забава от
07.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща сума,
получена на отпаднало основание поради разваляне на Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 08.05.2013г., КАТО заедно с това
постановил на основание чл. 90, ал.1 от ЗЗД едновременност на изпълнение на задълженията на М. Й.К., ЕГН********** за предаване на
владението върху ***, в сградата на етажна собственост на ЖСК „***“, гр.Плевен,
ул.*** № 6 със задължението на Д.Д.Д., ЕГН********** за заплащане на общата сумата от 5000 лв.,
като получена на отпаднало основание.
Срещу тази втора
част на решението на РС-Плевен с която се и произнесъл по евентуалният иск с
правно осн. чл. 55, ал.1 предл. трето от ЗЗД ,обаче е постъпила въззивна жалба
от другата страна в процеса - Д.Д. ,чрез пълномощника му адв.Сл.М.,което прави делото все още висящо пред въззивната инстанция и по този
евентуален иск .След като има подадена редовна и допустима въззивна жалба от Д.Д.
,чрез пълномощника му адв.Сл.М. срещу тази част от решението на
първоинстанционният съд ,то няма как да се приеме ,че решението в тази си част
е влязло в сила .Неправилна е изложената в писмения отговор от Д.Д. ,чрез пълномощника му адв.Сл.М.
конструкция според която решението на ПлРС в частта му по евентуалния иск по
чл. 55, ал.1 от ЗЗД вече е влязло в сила по отношение на необжалвалата го в
тази част страна ,при положение ,че противната страна по делото е подала въззивна жалба срещу същата тази част на
решението на ПлРС и делото продължава да е висящо по съществото на спора пред
въззивната инстанция и в тази своя част – по евентуалния иск.Поради това към
момента няма влязло в сила решение на ПлРС по гр.д.№ 5865/2019г. в нито една от тези две негови части , доколкото са
подадени две въззивни жалби ,насочени поотделно срещу двете части на решението
–тази с която е разгледан главният иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и тази с която е
разгледан евентуалният иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД. В т.см. няма влязло в сила
решение по гр.д.№
5865/2019г. на ПлРС ,чиято сила на
присъдено нещо да бъде зачетена от Плевенски окръжен съд.Още по –малко в т.вр. пък е налице някаква процесуална пречка
пред допустимостта на въззивната жалба от М.К.
,чрез пълномощника му адв.Е.Г.
срещу тази част от решението на РС-Плевен с която е отхвърлен предявения от него главен иск с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на Предварителния договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 08.05.2013г. Дори решението на ПлРС по евентуалният иск по чл.
55, ал. 1 от ЗЗД действително да беше
влязло в сила/ ако не беше обжалвано и
от Д.Д. ,чрез пълномощника му
адв.Сл.М. в тази му част / ,то това пак
нямаше да е въпрос за допустимостта на въззивната жалба от М.К. ,чрез пълномощника му
адв.Е.Г. срещу частта от
решението на ПлРС по главния иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД , а щеше да е въпрос по
съществото на този правен спор ,т.е. въпрос по основателността на иска по чл.
19 , ал. 3 от ЗЗД ,който би следвало да бъде приет за неоснователен ако вече
имаше влязло в сила решение между същите страни с което да е прието ,че
въпросният предварителен договор е развален поради неизпълнение задълженията на
продавача и е постановено връщане на даденото в резултата на отпаднало
основание. Още по –малко пък представлява процесуална пречка за допустимостта
на въззивната жалба от М.К. наличието на влязло в сила решение по гр.д.№
5996/2017г. на ПлРС ,което е по предявен иск по чл. 38а от ЗЖСК и касае
апартамент № 3 в сградата на ЖСК „ *** „ , а не и гаража ,производството по
отношение на който по същия иск е било прекратено като недопустимо,т.е. не е
налице сила на присъдено нещо относно собствеността на този гараж ,която да се
е формирала с решението по процесното
дело.Дори такова решение да беше налице ,то това пак щеше да бъде
от значение за решаване на настоящия спор по същество , а не въпрос по
допустимостта на иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД.
Поради тези
съображения Плевенски окръжен съд не приема възражението на Д.Д. ,чрез
пълномощника му адв.Сл.М., развито в
писмения му отговор на въззивната жалба от М.К. срещу решението на ПлРС по
главния иск по чл. 19 , ал. 3 от ЗЗД за недопустимост на тази въззивна жалба.
Иначе по същество
въззивната жалба от М.К. срещу решението
на ПлРС по главния иск по чл. 19 , ал. 3 от ЗЗД е неоснователна.Въззивната
инстанция не отрича твърдението на жалбоподателя ,че кредиторите на владелеца
могат също да искат от съда да бъде установено ,че владелецът е придобил
правото на собственост върху конкретен
имот на основание давностно владение и че това е в съответствие с
приетото решение на въпроса дадено в ТР № 4/17.12.2012г. на ОСГК на ВКС в което
в мотивите по т.3 е прието ,че позоваването на придобивна давност може да бъде
направено както от владелеца ,така и от неговите кредитори ,ако длъжникът им
бездейства. Това ,обаче не води до
отпадане на задължението на кредитора ,който се позовава на изтекла придобивна давност в полза на неговия длъжник ,да докаже не само
обективния елемент на владението- упражняването на фактическата власт ,но така
също и субективния елемент на това владение ,който следва да бъде изрично
манифестиран от владелеца и да има определени обективни проявления. В т.вр.
няма как сключването на предварителния договор да се възприеме като израз на
субективния елемент на владението от страна на продавачите А.Д.и Д.Д. по
отношение на процесния *** ,тъй като в този договор изрично се сочи ,че гаража
се намира „ в сградата на етажната собственост на ЖСК „*** „ и по –нататък в т.
3 от договора изрично е поето задължение
продавачите да прехвърлят собствеността върху недвижимия имот на купувача в
едномесечен срок от снабдяването им с нотариален акт за собственост по ЖСК„. От
тези клаузи на предварителния договор се вижда ясното съзнание на продавачите ,
че към момента на сключване на предварителния договор те все още не са
собственици на процесния имот – *** , а предстои да придобият правото на
собственост, снабдявайки се с нотариален акт за имота. Не се установяват по
делото и други действия или обективирани волеизявления на продавачите по
предварителния договор ,било преди сключване на предварителния договор ,било
след неговото сключване от които да може да се направи извод ,че те са
започнали да владеят гаража за себе си , че са демонстрирали това свое намерение
спрямо ЖСК и че владението им с посочения субективен елемент на своене е продължило десет години . Неслучайно и на
09.08.2017г. Д.Д. е предявил иск по чл.
38а от ЗЖСК/който е специфичен владелчески иск с който се упражнява правото на
бездействащия собственик ЖСК / против М.К.
за изваждането на последния от
определеното за Д.Д. с разпределителния протокол жилище ,както и от гаража
в сградата на ЖСК „ *** „ –секция Б в гр.Плевен , ул. „*** „ №6 въз основа на
който е било образувано гр.д.№ 5996/2017г. по описа на РС-Плевен . По този
начин Д.Д. ясно демонстрира, че и към датата на предявяване на иска не се счита за собственик на процесните
имоти / в т.ч. и по отношение на *** ,независимо че производството по отношение
на гаража по иска по чл. 38а от ЗЖСК е било прекратено/ , а счита за техен
собственик именно ЖСК „ *** „. Поради тези съображения , въззивната инстанция
намира за правилен крайния извод на
РС-Плевен в обжалваното решение ,че не е доказано придобиването по давностно
владение на правото на собственост от продавачите по предварителния договор
,тъй като остава недоказан субективния елемент от фактическия състав , необходим
за придобиване правото на собственост по давностно владение. Позоваването на
изтеклата придобивна давност действително може да стане не само от владелеца , но и от неговите кредитори , но
субективният елемент на владението следва да е демонстриран от самия владелец
чрез конкретни и достатъчно категорични негови действия или изявления, а именно
това не е установено от ищеца по делото. Безспорно е освен това ,че и до
приключване на делото пред въззивната инстанция ответникът по иска Д.Д. не се е
снабдил с нотариален акт за правото на собственост върху процесния *** от което
пък съгласно чл. 38, ал.3 от ЗЖСК следва, че ЖСК все още не е прекратена и тя
продължава да е собственик на процесния гараж.След като остава недоказано продавачът по предварителния договор да е
станал собственик на процесния гараж ,то няма как да бъде обявен за окончателен
предварителния договор ,тъй като продавачът не може да прехвърли повече права
отколкото самият той притежава,няма как да се сключи окончателен договор със
съпровождащия го вещнопрехвърлителен ефект
за правото на собственост върху този имот, респ. съдът няма право да
постанови заместващо окончателния договор решение. Поради тези съображения
Плевенски окръжен съд намира ,че въззивната жалба от М.К. ,чрез пълномощника му адв.Е.Г. срещу
тази част от решението на РС-Плевен с която е отхвърлен иск с правно основание
чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 08.05.2013г., е неоснователна, а решението
в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Правилно е решението
на РС-Плевен е в другата му обжалвана част – по иска с правно осн. чл. 55, ал.1
предложение трето от ЗЗД. След като е приел за установено ,че ответника Д.Д. не
е изпълнил задължението си по предварителния договор от 08.05.2013г. да се
снабди с нотариален акт за правото на собственост върху процесния гараж след
което да го прехвърли с окончателен договор на М.К./без да е имало за Д.Д. някакви обективни пречки за изпълнение на
това задължение / , то за купувача по предварителния договор ,който е изправна
страна поради това ,че е заплатил изцяло договорената цена ,е възникнало
правото да развали предварителния договор ,което той е направил чрез
отправяне на изрично изявление до продавача ,което е обективирано в исковата
молба ,която безспорно е получена от ответника по иска . Изпълнение не е
последвало от страна на продавача по предварителния договор в хода на целия
процес пред първата инстанция с оглед на
което правилно РС-Плевен е приел ,че процесният предварителен договор е
развален от купувача поради виновно неизпълнение на задълженията на продавача
по договора. Въззивната инстанция напълно споделя изложените от РС-Плевен
съображения за неоснователността на възражението от ответника Д.Д. за изтекла
погасителна давност както по отношение
правото за разваляне на договора така и по отношение на иска по чл. 55 от ЗЗД
.Поради тези съображения платената от купувача по предварителния договор цена
се явява дадена при отпаднало правно основание и следва да бъде върната от
продавача на купувача .Що се отнася до твърдяното във въззивната жалба
несъответствие на „определената цена на
вещта ,която не съответствала на реалната „ ,то това възражение се въвежда едва
с въззивната жалба ,не е било правено с писмения отговор на исковата
молба,поради което изобщо не следва да се обсъжда от въззивната инстанция.
Що се отнася до
оплакването за неприложимост на чл. 90,ал.1 от ЗЗД към случая , въззивната
инстанция намира ,че и в това отношение решението на РС-Плевен е правилно. В
конкретния случай купувача по разваления предварителен договор за продажба на
гаража /М.К. / разполага с изискуемо вземане срещу продавача по разваления
договор – вземане за платената цена от
5000лв. ,която се явява платена на отпаднало основание.Продавачът пък по същия
предварителен договор ,след неговото разваляне има вземане за фактическата
власт върху процесния гараж срещу купувача на което съответства задължението на
купувача да предаде на продавача тази
фактическа власт ,която е получил при сключването на предварителния договор. Налице
е следователно изискуемо вземане на длъжника М.К. срещу Д.Д. за сумата 5000 лв.
,както и задължение на М.К. по отношение на Д.Д. за връщане на фактическата
власт върху гаража. Както вземането на М.К. срещу Д.Д., така и неговото задължение произтичат от едно и също
правоотношение ,страни по което са М.К. и Д.Д., което е свързано с развалянето
на предварителния договор за продажба на гаража поради виновно неизпълнение на
задълженията на продавача. Именно това е хипотезата на чл. 90, ал. 1 от ЗЗД,
която ПлРС правилно е приложил към настоящия случай. В т.вр. следва да се
посочи ,че фактът ,че правото на собственост върху процесния гараж принадлежи
на ЖСК е без значение ,тъй като в случая М.К. се осъжда да предаде фактическата
власт върху имота /която му е била предадена при сключване на предварителния
договор и която след неговото разваляне той вече няма право да упражнява /, а
не е осъден да отстъпи собствеността върху гаража.Поради тези съображения ,
Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на РС-Плевен следва да
бъде потвърдено.С оглед този изход на делото пред въззивната инстанция при
който въззивната жалба на всяка от двете страни в процеса е неоснователна ,то
не следва да се присъждат в тяхна полза деловодни разноски за тази инстанция.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 350 / 21.02.2019г.
постановено по гр.д.№ 5865/2018г.на Плевенски районен съд.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :