№ 66
гр. Петрич, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20251230200074 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена от "МИА-МАРИЯ ТРАНС" ЕООД, ЕИК
********* жалба против Наказателно постановление №21-0000910 от
18.12.2024г., на главен инспектор на ОО “АА“ гр.Благоевград, издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение с бланков
№347964/18.11.2024г..
В жалбата се твърди, че НП е издадено от некомпетентен орган, същото
е и неправилно, незаконосъобразно, противоречи на материалния и
процесуален закон, както и че нарушението за което е ангажирана
отговорността е, че дружеството е бланкетна, и в НП липсва посочена правна
норма която да е нарушена. Не става ясно за какво нарушение е санкциониран
жалбоподателя, тоест се твърди че е налице нарушение, за което е приложена
санкция, без да е посочена правната квалификация на това нарушение.
Навеждат се доводи за малозначителност на деянието, като алтернативно
приложение на нормите. Навеждат се твъдения че водачът Д.А. е придобил
необходимата карта за квалификация с №079176 от 11.11.2024г. въз основа
Удостоверение №201443/30.10.2024г., което било описано в атакуваното НП.
Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно
легитимирано за целта лице, отговаря на изискванията чл.48 от ЗАНН, във
връзка с чл.320 НПК, поради което се явява процесуално допустима.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се
явява. Постъпило е становище от процесуалния представител, адвокат П. от
БАК, който изцяло поддържа жалбата, сочи доказателства и прави искане за
1
присъждане на адвокатско възнаграждение, като представя списък с разноски
по чл.80 от ГПК, ведно с пълномощно, договор за правна защита и съдействие
и фактура за заплатена договорена сума по възнаграждението на дружеството.
Насрещната страна, редовно призована, не изпраща представител,
депозира писмено становище от името на началник ОО“АА“ гр.Благоевград,
който заема позиция, че издаденото НП е постановено от орган в рамките на
компетенциите си по силата на приложени заповеди, както и че то е ясно
обосновано и прецизно. Относно маловажността сочи че се касае за
международен превозна товари с маса на натоварване 40 000 кг от
некомпетентен водач, т.е. от непреминал обучение водач определя като деяние
с висока степен на обществена опасност.
РП-Благоевград, ТО гр.Петрич представител не се явява, не заемат
позиция.
Настоящият съд, след преценка на всички събрани доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за
неоснователна, поради следните съображения:
По делото е безспорно установено, че на дружеството – жалбоподател
била извършена комплексна проверка от длъжностни лица към Областен
отдел "Автомобилна администрация" гр.Благоевград по повод която е
изпратено известие до управителя на дружеството-жалбоподател, в което се
сочи че по повод комплексна проверка във връзка с писмо с рег.№29-00-00-
3957/12/ от 08.11.2024г. следва да се явят в ОО“АА“ гр.Благоевград на
конкретна дата и час и да носят конкретни документи подробно посочени. За
това е уведомен и определение проверяващ св. Г., който е запознат с писмо с
рег.№29-00-00-3957/44/ от 18.11.2024г., като изрично е указано, че проверката
обхваща периода 01.10.2023г.- 01.10.2024г. и крайния срок на проверката е
20.11.2024г., като е указана възможност за продължаване на този краен срок.
Фирмата - превозвач притежава Лиценз на Европейската общност №
20586, издаден на 19.03.2019г. и с валидност до 18.03.2029г. за международен
автомобилен превоз на товари. За проверката е съставен констативен протокол
от 18.11.2024г. за извършена комплексна проверка за периода от 01.10.2023г.
до 01.10.2024г. , с изведен №29-00-00-3957/47/ като са приети следните
нарушения:
1.За периода на проверката от 01.10.2023г. до 01.10.2024г., в това число и
на 20.09.2024г. превозвачът е извършил международни превози на товари с
водача Д.А., който няма издадена валидна карта за квалификация на водачите
и не е назначен по трудов договор. Водачът е назначен на 26.10.2024г.;
2. За периода на проверката, в това число и на 20.09.2024г. превозвачът е
извършил превоз на товари с МПС, с рег.№Е8857КВ за което няма издадено
валидно удостоверение за техническа изправност /УТИ/ ;
3. При проверката превозвачът не представя информацията от картите
на водача Д.А., който е извършвал превози с МПС, с рег.№Е8857КВ и от
паметта на дигиталния тахограф в МПС, с рег.№Е 4611КХ за периода от
2
19.11.23г. до 01.10.24г.
4.За това че през периода на проверката превозвачът е извършвал
превози с водач Д.А. без да е назначен по трудов договор ще се уведоми ИТ
гр.Благоевград за вземане отношение по компетентност.;
5.На водача е издадена карта за квалификация №079176 на 11.11.2024г.
по удостоверение №201443 от 30.10.2024г. , което е със СУ от Р. Северна
Македония. Относно така установеното била извършена и справка в
информационната система на ИА АА, при която било установено изложеното
в протокола.
Така установените нарушение са намерили отражение както следва: в т.8
от таблица от Приложение №11, в която изрично е посочено : “Няма
назначени водачи през периода на проверката по трудови договори, като за
водача Д.А. е посочено с ЕГН-********** за дата на придобиване на
категория „С“ 13.12.2011г. , в графа УПГ е посочен №893678 от 02.11.24г.,
като за карта за квалификация се сочи N079176 от 11.11.2024г., а в последна
графа сочеща за сертификат на водача, ако на е гражданин на ЕС, че е
назначен на 26.10.2024г.. В таблица 9 изрично са посочени 2-те МПС-та с
които е извършван международния превоз на товари в ЕС - „Волов ФХ 12“ с
рег.№Е8857КВ, за който няма удостоверение за технически преглед и е с
протокол на тахографа №2024-324 и с ограничение на скоростта , сочи също и
собственост на превозвача, а относно МПС - „Волво“, с рег №Е4611КХ също
няма удостоверение за технически преглед и че е собствен на превозвача. В
т.10 изрично е подчертано, че в момента на проверката не е проверено
техническото състояние на МПС-та, както и че не се установява правилно
водене на бордовите дневници, както и че няма карта на превозвача за
дигиталния тахограф, което не позволява и да се установи работно време на
водача, почивки и използването на тахографите. Изрично е записано в
т.13.8., че проверката не може да се извърши и т.к. не е представена
информацията от карата на водача Д.А..
По повод проверката са дадени предписания на водача и за така
съставения констативен протокол е връчен на Д.Н. - пълномощен
представител на дружеството жалбоподател връчен от съставителя му - св. Г..
По преписката са представени и 2 броя декларации установяващи, че за
проверявания период дружеството не е извършвало превози на опасно товари
съгласно ААИ, както и че посочените в списъка ППС-та са технически
изправни.
По повод така установените нарушение е съставен от актосъставителя
му Г. АУАН с бл.№347964 от 18.11.2024г. от ОО “АА“ Благоевград, въз основа
на който е съставено и атакуваното НП за което дружеството е известено със
специално известие за целта, връчено на упълномощеното лице – Н., по
силата на изрично пълномощно с рег.№7142/30.08.2018г. на нотариус с рег.
№503 при НК-Р.Й., с обратна разписка на 31.12.2024г., на което изрично е
описан, че съдържа в себе си именно това известие.
3
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен от
св. Г. Г. в присъствието на свидетеля Кр. И. и представител на дружеството –
Д. Н. - упълномощено лице по силата на изрично пълномощно с рег.
№7142/30.08.2018г. на нотариус с рег.№503 при НК-Р. Й. и подписан от нея без
възражения на 18.11.2024г.. Последствие, дружеството - жалбоподател не се е
възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно наказателната преписка е издадено Наказателно
постановление №21-0000910/18.12.2024г. от главен инспектор при ОО “АА“
гр.Благоевград, с което на дружеството жалбоподател е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. за
нарушение на чл. 96г, ал.1 пр.2 от Закона за автомобилния превоз /ЗАвП/ във
връзка с чл.58, ал.1 т.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото писмени и гласни доказателства - от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя и свидетеля при съставяне на АУАН, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че
атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган с
оглед постановените Заповед №1097/06.12.2013г. на изп.директор на ИА“АА“
при Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, Заповед №РД-08-107 от 29.02.2024г. на министъра на
транспорта ИТС, както и относно компетентността на органа издал АУАН, с
оглед представените и приети Заповед №РД-01-66/29.02.2024г. на изп.
директор на ИА“АА“ при Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и Длъжностна характеристика относно
актосъставителя Г. Г., с оглед които съдът намира за неоснователен довода на
защитата за липсата на компетентност на органа постановил НП, респ.АУАН.
Жалбата е подадена от легитимирано лице. С оглед липсата на
доказателства на датата на връчване на НП съдът приема, че така
депозираната жалба е в срок и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображенията :
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.
Преди да разгледа спора по същество, съдът е длъжен да прецени
4
наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при
издаване на НП. Относно съставения АУАН, както по-горе съдът посочи –
Актът е съставен от длъжностно лице – служител на ИА „Автомобилна
администрация“, ОО „Автомобилна администрация“, имащо правомощия за
това, по силата на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и въз основа на заповеди издадени от
компетентните и правоимащи лица и органи. Същото е относимо и по
отношение на атакуваното наказателно постановление, издадено от
компетентен орган с оглед постановените Заповед №1097/06.12.2013г. на изп.
директор на ИА“АА“ при Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, Заповед №РД-08-107 от 29.02.2024г. на министъра
на транспорта ИТС , с оглед които съдът намира за неоснователен довода на
защитата за липсата на компетентност на органа постановил НП, респ.АУАН.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона
писмена форма, като е спазена регламентирана процедура по тяхното
връчване.
Настоящият съдебен състав, намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент на всяко административно производство, от което
зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-
наказателна дейност на административно наказващия орган. Абсолютно
задължително е в акта за установяване на административно нарушение,
вмененото нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като
съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като
нарушена норма от съответния нормативен акт. Същевременно наличието на
пълно описание на нарушението и съответствието на словесното описание с
правната му квалификация от една страна и санкционната норма от друга в
издаденото НП е основна гаранция за осъществяване на адекватна на
административното обвинение право на защита.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е
обусловена от спазване на императивните разпоредби, уреждащи
съдържанието им – съответно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не
отговарят на въведените с цитираните разпоредби изисквания към
съдържанието им, доколкото извършеното описание на приетото за
5
реализирано от дружеството-жалбоподател нарушение, респ. обстоятелствата,
при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна
степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и
адекватното упражняване на реципрочното право на защита на лицето, срещу
което се насочва административнонаказателната принуда.
В случая, както в акта, така и НП постановление не е посочено по
изискуемия се от закона начин, мястото на извършеното нарушение -
съответния маршрут на извършения с описания товарен автомобил,
управляван от водача на МПС-то. Отразено е мястото на извършената
проверка - ОО "Автомобилна администрация", Благоевград, което не може да
замести мястото на извършване на нарушението.
Административно – наказващият орган е длъжен да посочи място на
извършване на нарушението, като изписването на мястото на извършване на
проверката, при отчитане на факта, че същата е извършена по проверка на
документи и то не към момента на извършване на нарушението, не санира
порока в двата административни акта. Мястото на извършване на
нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление като
елемент от състава на нарушението. Отделно от това нито в АУАН, нито в НП
има някакви фактически твърдения и за това как е установено, че именно това
лице е ангажирано от процесното дружество като водач за международни
превози по лиценза на жалбоподателя, именно на сочения период от време в
АУАН и НП, още повече че дори и в собствения си констативен протокол
проверяващите изрично са отбелязали че не се представени извлечение от
тахографите и картата на водача на МПС-та.
С оглед обвинителната норма, а именно чл. 96г. (Нов - ДВ, бр. 60 от
2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г.), ал.1 която гласи :
Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв., размер относно който съдът не може
да изменя, поради окончателността на размера му.
Видно както от съдържанието на АУАН, така и от наказателното
постановление е, че изпълнителното деяние на извършеното нарушение се
6
изразява в това, че дружеството жалбоподател е извършил нарушение,
изразяващо се в обстоятелството, че е допуснал водача Д.А. да осъществи
международен превоз на товари без да е притежавал валидно карта за
квалификация за категория СЕ, за управление на МПС „Волво“ с рег.
№Е8857КВ от кат.№3 по смисъла на наредбата №11/31.10.2002г.-чл.58, ал.1,
т.4 на МТС, която разпоредба е във връзка с разпоредбата на чл.7б, ал.5 от
ЗАвП, а именно: чл.58 (1) (Предишен текст на чл. 58 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в
сила от 01.01.2007 г.) Водачът на превозно средство, извършващо
международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните
изисквания:
1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да е на възраст не
по-малко от 21 години за превозно средство за превоз на пътници и за
превозно средство за превоз на товари с допустима максимална маса над 7,5 t,
а за всички останали - 18 години;
2. да притежава свидетелство за управление на МПС за съответната
категория;
3. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2018 г.) да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;
4. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г. (*), изм. - ДВ, бр. 9 от 2018 г.) да
притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата
по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
В хода на съдебното производство не се събраха доказателства за това
притежава ли водача А. СУМПС и същото не бе представено, но, за това, че
жалбоподателят е дружеството превозвач, на когото е издаден лиценз на
Общността за извършване на международни превози на товари е
обстоятелство, което не е спорно. Законът за автомобилните превози в
разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 предвижда задължение за лицензираните
превозвачи да осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства,
за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E,
D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на
водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът
на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на
водача със срок на валидност 5 години. В атакуваното наказателно
постановление е описано, че водачът Д.А. е извършил международен превоз
на товар на 20.09.2024г., която дата е в рамките на проверявания период от
01.10.2023г. до 01.10.2024г., като не притежава валидна карта за квалификация
на водач от категория СЕ, за да управлява МПС - Волво, с рег.№Е8857КВ, кат.
N3, с което МПС е извършил обществен международен превоз на товари по
7
маршрут от Финландия до Кралство Швеция, а съгласно извършена справка
от Система за преглед на DQC карти от ИА“АА“ лист 14 от делото се
установява че този именно водач е придобил категория „С СЕ“ поради
проведено обучение е издадено удостоверение и е издадена карта №079176 на
11.11.2024г. с валидност 28.10.2029г., тоест водачът Д.А. е придобил
квалификационно карта след проверявания период, следователно водачът не е
отговарял на изискванията за квалификация на водача, като не притежавал
карта за квалификация на водача, а и липсва свидетелството му за управление
на МПС, от което да се установи има или не в него отразяване на това
обстоятелство. При издаденото НП не е разглеждан въпроса, а и не е
обсъждано обстоятелството СУМПС на водача съдържа ли хармонизиран код
„95“ на ЕС. Действително деянието е квалифицирано като нарушение на
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП, във връзка с чл.58, ал.1, т.4 от Наредба
11/31.10.2002г. на МТС, която норма е в изпълнение на чл. 7б, ал. 5 от Закона
за автомобилните превози изискваща да притежава валидна карта за
квалификация водача на МПС-то. От това описание на нарушението липсва
информация какво свидетелство за управление на МПС се изисква за водача
му и какво е притежавал и изисквано ли е такова от проверяващите. Тази
информация е необходима и задължителна, тъй като от поставените към
водача изисквания за квалификация зависи необходимостта той да притежава
карта за квалификация на водача, издавана от министъра на транспорта. По
делото липсват данни водачът на МПС-то е ли е български гражданин или не е
, или пък е с двойно гражданство, действително от справка от Система за
преглед на DQC карти от ИА“АА“ лист 14 от делото, може да се изведе извод,
че същият е роден в Р.С.Македония, но също така е видно, че той притежава
ЕГН, което не е характерно за гражданите на Р.С.Македония, а е специфичен
идентификационен номер за гражданите на Р.България. Следователно
вероятно се касае за водач с българско гражданство, но това е обстоятелство,
което не е изследвано от наказващия орган и относно което не са събрани
доказателства от проверяващия и от наказващия орган , а и не се представиха
такива и в съдебното производство.
Общностната уредба относно началната квалификация и
продължаващото обучение на водачи на някои пътни превозни средства за
превоз на товари или пътници се съдържа в Директива 2003/59/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 година, за изменение на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и
за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета. Съдържанието на т.15 от
преамбюла на Директива 2003/59/ЕО предвижда следното: За да удостовери,
че шофьор, който е гражданин на държава-членка, е притежател на един от
УПК (удостоверение за професионална компетентност), предвидени в
настоящата директива, и за да улесни взаимното признаване на различните
УПК, държавите-членки трябва да прикрепят хармонизирания код на
Общността, определен за тази цел, заедно с датата на изтичане на кода, в
свидетелството за управление на превозно средство или новата карта за
8
квалификация на водача на превозно средство, който да се признава взаимно
от държавите-членки, хармонизираният модел на която е определен с
настоящата директива. Тази карта трябва да отговаря на същите изисквания за
сигурност като свидетелството за управление на превозно средство, като се
има предвид важността на правата, които той дава за пътна безопасност и
равни условия на конкуренция. Предоставената възможност на държавите
членки да поставят код на Общността на новата карта трябва да им даде
възможност да определят период на валидност на свидетелствата за
управление на превозно средство, който не съвпада с датата на изтичане на
валидността на продължаващото обучение, при положение че Директива
91/439/ЕИО предвижда всяка държава-членка да си запази правото да
определя, на базата на национални критерии, срока на валидност на
свидетелствата за управление на превозно средство, които тя издава.
Според чл. 288, § 3 от ДФЕС (Договор за функционирането на
Европейския съюз) директивата е акт, който обвързва по отношение на
постигането на даден резултат от държавите-членки, до които е адресиран,
като оставя на националните власти свобода при избора на формата и
средствата за постигане на този резултат.
В случая разпоредбата на чл.10, § 1 от Директива 2003/59/ЕО е
конкретна и пределно ясна и от нея без никакви трудности може да бъде
извлечена волята на съюзния законодател – придобитата от водача
професионална компетентност, удостоверена първично чрез УПК за начална
квалификация или продължаващо обучение, да бъде доказвана при условията
на взаимно признаване чрез отбелязване на хармонизирания код „95" на
Съюза, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, редом до
съответните категории на свидетелството за управление, в някой от двата
посочени в тази разпоредба документа – на свидетелството за управление на
превозно средство, или на картата за квалификация на водача на превозно
средство. От гледна точка на доказване и взаимно признаване на придобитата
професионална компетентност, посочените документи съставляват
равностойни алтернативи като този извод следва от използвания съюз „или“,
както и от пояснението в изр. второ на разпоредбата, което гласи, че „…ако
компетентните органи на държавата членка, в която е получено УПК, не могат
да отбележат кода на Съюза на свидетелството за управление на превозно
средство, те издават на водача на превозно средство карта за квалификация на
водач на превозно средство“. Както картата за квалификация на водача, така и
СУМПС с нанесения в него хармонизиран код, се признават взаимно от
държавите-членки на ЕС – чл.10, § 1, изр.трето от Директива 2003/59/ЕО,
респ. чл.2, § 1 от Директива 2006/126/ЕО. Всъщност посочената разпоредба на
Директивата е правилно транспонирана в чл.4, ал.1 от Наредба № 41 от
4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация. Според
тази разпоредба: Водачи - граждани на държава, която е член на Европейския
9
съюз, удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация
или периодично обучение: 1. с карта за квалификация на водача, или 2. със
свидетелство за управление на моторно превозно средство, на което е
маркиран хармонизираният код „95“ на Европейския съюз, предвиден в
приложение I към Директива 2006/126/ЕО, отбелязан към съответните
категории в свидетелството за управление, издадени от компетентния орган на
съответната държава.в каквато насока са и произнасяния на АС-Благоевград,
пример: Решение №3085 от 09.10.2024г. по канд №786/24г. по описа на същия
съд.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че при издаването на АУАН и в
Наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, които влекат неговата незаконосъобразност и съставляват
основание за неговата отмяна. Настоящият състав приема, че са допуснати
нарушения по чл. 42, ал. 1, т.3, 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
регламентиращ задължение за посочване в АУАН и в НП на описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В
случая както в АУАН, така и в процесното НП липсва описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В конкретния случай
контролните органи и административно наказващият орган не са изследвали
въпроса и няма описание на обстоятелствата свързани с това дали СУМПС на
водача, който е български гражданин, съдържа хармонизирания код „95“ с
означение на валидността му, с което последният да е изпълнил изискванията
за квалификация. Като същото е от съществено значение, тъй като, ако в
СУМПС е налице подобно отбелязване, то е възможно да не се издава карта за
квалификация на водача. В случая липсата на посочени обстоятелства води до
недоказаност на твърдението за извършено нарушение. В НП не се
установяват ясно и категорично фактите и обстоятелствата, по които
административнонаказващият орган е установил нарушението. При тези
факти настоящата инстанция намира, че процесното НП следва да бъде
отменено.
Съдът не може да сподели и твърдението на защитата по въпроса,
касаещ приложение нормата на чл.28 от ЗАНН, относно маловажността на
случая по следните съображения: С оглед извършването на международните
превози на товари, без да има квалификационна карта е обстоятелство, което
навежда съмнения към липсата на квалификационни умения.Това предполага
водачът да е преминал специални обучителни курсове, даващи квалификация
за МПС-та с по-висока товароносимост и за тяхното управление . Именно с
оглед повишеното изискване към водачите на този вид МПС-та и шофирането
без такава квалификация няма как да се определи като малозначителен случай.
С оглед изхода от спора, съдът приема за основателна претенцията на
защитата да им бъде възложено възстановяване на сторените разноски за един
адвокат. Същите са в размер на 360 лева, претендирани са в срок и с установен
и доказан платен размер, чрез представена фактура №********** от
10
20.03.2025г.. С оглед което съдът счита че така стореното искане следва да
бъде уважено в цялост.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и чл.
63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0000910 от 18.12.2024г., на
главен инспектор на ОО “АА“ гр.Благоевград, с което на основание чл. 96 г,
ал. 1, пр. 2 от Закон за автомобилните превози, във връзка с чл.58, ал.1, т.4 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 3000,00 лева на дружество "МИА-МАРИЯ
ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Петрич, ул.“28-ми октомври“ №5, ет.2, представлявано от управителя М.А..
ОСЪЖДА ИА "Автомобилна администрация" гр.София да плати на
"МИА-МАРИЯ ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Петрич, ул.“28-ми октомври“ №5, ет.2, представлявано от
управителя М.А. сумата от 360,00 лв. за направените пред Районен съд
гр.Петрич разноски за процесуално представителство на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Благоевград в 14 дневен срок от съобщаване на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11