№ 423
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело №
20221100902233 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на “А.Ф.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. „****, представлявано от управителя
И.Р.С., за откриване на производство по несъстоятелност на същото
дружество, поради неплатежоспособност и в условията на евентуалност
свръхзадълженост с начална дата 01.11.2022 година.
В молбата се излагат твърдения, че поради икономическата стагнация
през последните три години към 01.11.2022 година дружеството е изпаднало в
трайна невъзможност да заплаща задълженията си във връзка с
осъществяваната от него търговска и производствена дейност и окончателно е
преустановило дейността си. Поддържа се, че към посочената дата пасивите
на дружеството превишават неговите активи и то не е в състояние да
обслужва ликвидните си и изискуеми парични задължения. Сочи се, че
общият размер на неплатените публични задължения към бюджета /данъчни
и осигурителни задължения/ възлиза на 310 885, 02 лева. Твърди се, че
дружеството не разполага с ликвидни активи – няма ДМА, нито парични
средства / средствата по банкови сметки са в размер на 60,30 лева, а на каса
9,45 лева/като единственият актив е вземане към Елпром комерц, Македония,
гр. Скопие, на обща стойност 26 625, 29 лева, което е по фактури с настъпил
падеж през 2015 година и 2016 година и е погасено па давност, като
последното дружество отказва да изпълни доброволно своето задължение.
На следващо място сочи, че необслужваните задължения на
дружеството са публични такива на стойност 383 995,43 лева с включени
лихви за забава, съгласно приложена справка от НАП, задължение към
Аудакс корп ЕООД на стойност 290, 11 лева и задължение на дружеството
1
към едноличния собственик на капитала по направени допълнителни парични
вноски, подлежащи на възстановяване - първата от 10 702, 50 лева и втората в
размер на 1650 лева.
Твърди, че към 29.11.2022 година всички трудови договори на
работниците и служителите, сключени с дружеството са прекратени.
Излага съображения, че продължаване на дейността би увредило масата
на несъстоятелността, поради което моли да бъде постановено решение по чл.
630, ал. 2 ТЗ, а тъй като наличното имущество не е достатъчно за
предплащане на разноските по несъстоятелността да се постанови решение
при условията на чл. 632 ТЗ.
По делото са събрани писмени доказателства. Приета е ССчЕ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От НАП е представена Справка за общите задължения на “А.Ф.“ ЕООД
към 16.02.2023г. Видно от съдържанието на справката срещу “А.Ф.“ ЕООД е
образувано изпълнително дело №22150046718/2015г. Задълженията,
подлежащи на принудително разпределение от публичен изпълнител към
16.02.2023г., касаят неплатени осигуровки, данъци и имуществена санкция от
1000 лева, наложена с наказателно постановление от РИОСВ София на
09.06.2015г., като задълженията са начислени за периода от 25.04.2016г. до
25.11.2022г. и възлизат на обща сума в размер на 393 313,38 лева, от които
301 980,41 лева – главница и 91 332,97 лева – лихви. Видно от справката, за
установяване и начисляване на задължения за корпоративен данък за 2015г. е
издаден ревизионен акт №П-22221317052709-003-001 от 23.03.2017г. (стр. 36
от справката на л. 403 от делото). Приложени са три постановления за
налагане на обезпечителни мерки по изпълнително дело
№22150046718/2015г. (Постановление с Изх.№ С170022-022-
0046892/21.08.2017г., Постановление с Изх. №С180022-022-
0066584/15.09.2018г. и Постановление с Изх. №С220022-022-
0013552/04.03.2022г), по силата на които са наложени запори върху
наличности в ТБ СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (за 43 302,16
лв.) и в ТБ УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД (за 245 800 лева). С
писмото от НАП е представен и ревизионен акт №P-22221316007354-091-001,
издаден на “А.Ф.“ ЕООД на 21.03.2017 г., връчен на същата дата по
електронен път, за който се сочи от НАП, че е влязъл в сила, като и по делото
няма няма данни (нито молителят твърди) актът да е обжалван. Съгласно
констатациите на същия, за периода от 20.01.2014г. до 31.12.2015г.
дружеството “А.Ф.“ ЕООД има задължения за довнасяне на корпоративен
данък (главница и лихва за просрочие) в общ размер на 139,79 лева.
2
Молителят е представил по делото годишните финансови отчети за
2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и към 01.11.2022г. С молба от 16.12.2022г. е
представен и инвентаризационен опис на ДМА към 01.11.2022г. от който е
видно, че дружеството не разполага с активи и материални запаси.
Постъпила е справка от Агенцията по вписванията, че за периода
01.01.1991г. - 16.01.2023г. не са установени вписвания, отбелязвания и
заличавания по партидата на дружеството “А.Ф.“ ЕООД.
От писмо на МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“ се установява, че в
централната база за настояща собственост на АИС-КАТ към 26.01.2023г. на
името на “А.Ф.“ ЕООД няма данни за регистрирани пътни превозни средства.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства съдът приема
за установено наличието на неизпълнение на изискуеми публични парични
задължения към ТД на НАП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.
631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред
компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в
разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ;
длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е
налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи
свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово
търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай е налице предвидената от закона
процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по седалището на
ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството –
длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно
организационната си форма като търговско дружество.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават
длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е
сезиран с молба от длъжника, който е сред легитимираните лица по смисъла
на чл. 625 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ посочва, че неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение
на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения.
Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на
извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки,
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от
ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в
ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от
това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от
публичен характер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
падежът му да е настъпил.
С оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по
чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има
достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните /текущи задължения, на база реалната ликвидност от
икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка
до справедливата пазарна стойност. От икономическите показатели, водещи
относно преценката за състоянието на неплатежоспособност са показателите
за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Съгласно заключението на вещото лице, предвид съставените от
дружеството и представени от НАП по делото ГФО, през финансовите 2018г.,
2019г., 2020г. и 2021г. дружеството е успяло да генерира приходи от
продажби и финансовият резултат е печалба. Към 01.11.2022г. е приключило
с отрицателен финансов резултат (загуба от дейността) възлизаща на 297 000
лева.
В баланса на молителя са отчетени ДМА, които към към края на 2018г.
4
са възлизали на 4 000 лева, към края на 2019г. – 17 000 лева, към края на
2020г. – 12 000 лева и към 31.12.2021г. – 10 000 лева.
Общата стойност на имуществото на дружеството съобразно баланса
към 31.12.2021г. е в размер на 364 000 лева, към 01.11.2022г. възлиза на
27 000 лева (вземания от клиенти), които са погасени по давност.
От краткотрайните активи с най-голям относителен дял са паричните
средства на дружеството, като към края на 2018г. възлизат на 334 000 лева,
към края на 2019г. – 436 000 лева, към края на 2020г. – 533 000 лева, към края
на 2021г. – 276 000 лева, а към 01.11.2021г. – 27 000 лева, които освен това
представляват 100% от сумата на актива. Вещото лице е установило, че през
2021г. и 2022г. в счетоводството е отразено разпределяне на дивиденти на
едноличния собственик, в резултат на което към 01.11.2022г. дружеството
отчита парични средства по каса в размер на 9,45 лв. и в банкови сметки в
общ размер на 60,30 лв.
В о.с.з.вещото лице уточнява, че дружеството е декапитализирано към
2022г., защото пред 2021г. независимо от разпределението на дивиденти е
имало достатъчно приходи (нетните приходи от продажби са били 532 000
лева), но през 2022г. има реализирана голяма загуба и при приходи от 190 000
лева е завършило годината със загуба от 297 000.
С най-голям относителен дял от задълженията на дружеството са
краткосрочните такива, чиито размер е с тенденция за нарастване и към
01.11.2022г. включват други задължения в размер на 2 000 лева и
публичноправни задължения- 311 000 лева. В заключението си вещото лице е
посочило, че съгласно справка от електронния портал на НАП към
29.11.2022г. задълженията са в общ размер на 383 995 лева, в т.ч. главница
299 982,25 лв. и лихва 84 013,18 лв. Размерът на публичните задължения не
може да бъде покрит от наличните парични средства на дружеството,
имуществото и/или вземанията му, каквито активи въобще липсват.
Последните плащания на задължения, са както следва- на 21.10.2022г.
по търговска сделка с „Аудакс Корп“ ООД и на 14.06.2022г. по
изпълнителното дело, образувано от НАП, като според поясненията дадени от
в.л. в о.с.з., това са частични плащания, докато последните погасявания към
клиенти и към НАП са от м. март 2022г.
Според анализа, извършен от вещото лице, дейността е прекратена през
м. май 2022г., тогава са освободени работниците и служителите, с
изключение на един, който е бил в отпуск по болест и е освободен през
м.октомври 2022г.
Изчислените от вещото лице показатели за ликвидност са, както следва:
01.11.2022Референтна
5
Ликвидност2018 г. 2019 г. 2020 г. 2021г.стойност
Коефициент на обща2.4611 2.66482.8725 1.13870.00001-3
ликвидност
0.0000
>1
Коефициент на бърза
ликвидност2.27782.65922.87251.1129
0.0000>0,4
Коефициент
на незабавна
ликвидност1.85562.43582.61270.8903
Коефициент 0.0000>0,2
на абсолютна
1.8556
2.43582.61270.8903
ликвидност
Задълженията, посочени в баланса към 01.11.2022г. са в общ размер на
313 000 лева, от които 311 000 лева са данъчни и осигурителни задължения
към НАП, а останалите са осчетоводени като задължение на дружеството към
собственика. Главницата на задълженията към НАП в баланса към
01.11.2022г. - 310 885,02 лева не е олихвена поради което вещото лице е
изчислило коефициентите на ликвидност за 2022г. и в алтернативен вариант (
с отчитане на сумата на лихвата в размер на 73 000 лева или общ размер на
задълженията към НАП от 384 000 лева), при който всички показатели за
ликвидност за 2022г. са с нулеви стойности.
Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията по
публичните задължения към държавата, каквото бе установено в настоящото
производство, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно
чл.608 ал.2 от ТЗ. Невъзможността на търговеца да обслужва своите
задължения се доказва и от представените доказателства за образувано
изпълнително дело по реда на ДОПК от НАП.
Предвид горното преценката относно изпадането на длъжника в
неплатежоспособност и нейната начална дата следва да бъде направена при
съпоставката на установеното от икономическите експертизи финансово
състояние и погасяването на установените задължения към кредиторите на
дружеството, съответно спиране на плащанията.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи според
най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с характеристиките
по чл.608 ал.1 от ТЗ. Кумулативно към сочената дата следва да са налице и
всички признаци, които характеризират неплатежоспособността по смисъла
на чл.608 от ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние, преценено с
оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност, длъжникът да
е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения по
6
търговски сделки и своите задължения към държавата, свързани с търговската
му дейност. Посоченият негативен състав следва да е изразен като трайно,
обективно и необратимо състояние на търговеца.
Предвид нулевите стойности на показателите за ликвидност за 2022г.,
наложеният от НАП като обезпечителна мярка на 04.03.2022г. запор върху
банкови сметки до размер от 245 800 лева и липсата на стопанска дейност
след м. май 2022г. съдът счита, че най-ранната дата, на която е настъпила
трайната невъзможност на дружеството да заплаща задълженията си, е
30.05.2022г.
Съдът не разглежда второто посочено в условията на евентуалност
основание за откриване на производство по несъстоятелност
По делото, както от твърденията на молителя, така и събраните
доказателства, се установява, че дружеството-молител не разполага с парични
средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на
първоначалните разноски в производството по несъстоятелността. Въпреки
изричното указание на съда, дадено на основание чл. 629б ТЗ с протоколно
определение от 07.03.2023г., да бъдат привнесени начални разноски в
производството в размер на 4 000 лева, такива не са заплатени в дадения срок,
изтекъл на 28.03.2023 година.
При тези данни съдът намира, че производството по несъстоятелност по
отношение на “А.Ф.“ ЕООД следва да бъде открито при условията на чл.632
ал.1 от ТЗ, с произтичащите от това последици - обявяване на
неплатежоспособността на молителя, определяне на началната й дата,
откриване на производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение,
чрез налагане на запор и възбрана, обявяване на дружеството в
несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране
на производството по делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то
на основание чл.620, ал.1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на
производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана
предварително. Поради изложеното съдът с настоящото решение следва да
осъди “А.Ф.“ ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като съгласно чл.620,
ал.1, изр.2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Воден от горното и на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
7
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “А.Ф.“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „****,
представлявано от управителя И.Р.С., и определя начална дата на
неплатежоспособността - 30.05.2022г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на “А.Ф.“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „****,
представлявано от управителя И.Р.С..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ “А.Ф.“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „****, представлявано от
управителя И.Р.С..
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на търговско
дружество “А.Ф.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „****, представлявано от управителя И.Р.С..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на търговско дружество
“А.Ф.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. „****, представлявано от управителя И.Р.С..
СПИРА производството по несъстоятелност на търговско дружество
дружество “А.Ф.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „****, представлявано от управителя И.Р.С..
УКАЗВА на молителя и кредиторите, че в случай, че в едногодишен
срок от вписване на решението производството не бъде възобновено при
условията на чл.632, ал.2 ТЗ- ако длъжникът или кредитор удостовери, че е
налице достатъчно имущество и ако депозира сумата от 4000 лева за
предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ, то същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на търговско дружество “А.Ф.“
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
„****
ОСЪЖДА “А.Ф.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „****, да заплати по сметка на Софийски градски
съд сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща
държавна такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
подадена от длъжника, която на основание чл.620, ал.1, изр.2 ТЗ следва да се
събере от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър пред Софийския апелативен съд, включително и от трети
лица, съобразно предпоставките на чл.613а, ал.2 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване му в търговския регистър на основание чл.622 ТЗ
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл.634в, ал.1
ТЗ книга при СГС, ТО.
Делото да се докладва при постъпване на молба за възобновяване на
производството по реда на чл.632, ал.2 ТЗ или след изтичане на една година
8
от датата на вписване на решението в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9