РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Бургас, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20222120105148 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К. Т. Н., от гр. ....,
срещу Х..Л. К., от гр. ..., за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер от 5895 британски лири, представляваща сбор от
припадащата се на ответника 1/2 част от платените от ищеца през периода
04.10.2019-09.09.2020 год. суми за лични нужди; за наем и за общински
месечен данък в гр. Лондон, Великобритания, и за режийни разходи в наетия
обект (електрическа енергия, вода и газ) за периода 04.10.2019-14.09.2020 год.,
и за суми за домашен и мобилен интернет, за месечни такси и телефонни
планове в Англия и България, както и за цена на мобилно устройство –
смартфон, и на телевизор, за периода м. септември 2019-м. септември 2020
год., която сборна сума е част от предмета на Заповед № 1753/02.06.2022 год.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ 3558/2022 год. на БсРС.
В изпълнение указанията на БсРС, дадени в хода на процеса, исковата
молба е уточнена с писмени молби от 23-и и 30.04. и 14.05.2024 год.
Съдът намира предявения положителен установителен иск за
1
допустим, правното му основание е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК и чл.
79, ал. 1, ЗЗД, за дължимост на сборната парична сума въз основа на сключен
между страните ненаименован договор. Това правно основание е посочено от
съда в коригиращия доклад на делото, съгл. протоколното определение от
18.02.2025 год., а и правопораждащите твърдения на ищеца се отнасят към
ненаименован договор, въз основа на постигнато между страните в устна
форма съгласие за поделяне на разноските в равни части – вж. мотивите на
Определение № 1280/20.03.2024 год. по ч. гр. д. № 834/2024 год. на IV ГО на
ВКС, постановено във връзка с настоящото дело.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: той и
ответникът Х..К. били обвързани с интимна връзка, двамата заминали заедно
за гр. ..., където живели под наем; след м. септември 2019 год. Х..К. спряла да
работи, което наложило ответникът да заплаща всички разходи, като й давал
пари и за лични нужди и купил и телевизор „Самсунг“; страните се уговорили
ответникът К..да възстанови на ищеца половината от заплатените от него
разноски, но след като тя започне работа; ответницата купила на изплащане
смартфон – на името на майката на ищеца, но го ползвала ответницата, без да
е плащала вноските за него; ищецът плащал тези вноски, както и сметките за
мобилни оператори в Англия и в България; общите разходи, направени от
ищеца, възлизат на 5635 паунда; за периода м. септември 2019-м. септември
2020 год. ищецът заплатил и общо 520 паунда за абонаментни планове към
мобилен оператор в Англия, от които суми ответникът дължи връщане на
половината.
Ищецът ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните
разноски.
В законоустановения срок ответникът Х..К. чрез процесуалния си
представител е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който е
оспорила исковете като неоснователни; изложила е следните насрещни
твърдения и възражения: страните са били сгодени и не е имало устна или
писмена уговорка между тях кой от двамата да поема разходите по
съвместното им пребиваване им във Великобритания, а тези разходи са били
общи; двамата са се разделили през м. август 2020 год., когато Х..К. е
напуснала съвместно обитаваното от двете страни жилище под наем в гр.
Лондон; през престоя си в Англия ответницата не е работила само в периода
2
09.2019-12.01.2020 год., а ищецът има по-малко работни дни от нея за общия
им престой в Англия; по отношение на искането за заплащане на вноските за
закупен телефон са изложени доводи, че договорът с А1 е сключен с майката
на ищеца, поради което и въпросът не е предмет на отношения между
страните по делото; част от сумите, чието връщане се претендира от ищеца, са
извършени към трети лица; оспорена е дължимостта на всяка от
претендираните в исковата молба суми, като са изложени подробни доводи.
В условие на евентуалност – при частично или пълно уважаване на
предявения положителен установителен иск, ответникът Х..К. моли за
отхвърлянето му като погасен с прихващане – по силата на предявено от нея
възражение за прихващане, с вземанията си срещу К. Н. за сума в общ размер
от 5793,81 британски лири, с които ищецът Н. неоснователно се е обогатил,
представляващи направени от ответницата разходи през периода на
съвместното съжителстване между страните във Великобритания.
Възражението за прихващане е уточнено с писмени молби от
08.11.2024 год. и 09.01.2025 год., както и устно, в проведеното на 20.11.2024
год. открито съдебно заседание.
Ищецът оспорва възражението за прихващане като неоснователно.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Ищецът твърди, че между него и ответницата е съществувала интимна
връзка, като през нейното времетраене двамата живели заедно в гр. Лондон,
Великобритания, в къща под наем. Според ищеца, след м. септември 2019 год.
ответницата не работела и не получавала възнаграждение, поради което
всички разноски за наема, за данък, за режийните разходи при ползването на
наетия имот, за лични нужди на ответника, за интернет, за вноска за смартфон,
за телевизор и за абонаментни планове към мобилен оператор в Англия
(вземанията са подробно пояснени в писмената молба от 23.04.2024 год. – л. л.
194-195 по описа на т. I на делото) били поети от него, но между страните
било постигнато в устна форма съгласие Х..да му върне половината от
платените от ищеца суми. В исковата молба се твърди, че страните са се
разделили през 2020 год., след като ответницата започнала добре платена
работа, но и до настоящия момент тя не възстановила на ищеца половината от
платените от него суми за заплащане на общи за страните и за лични на
ответницата разходи.
3
За заплащане на главницата е издадена Заповед за изпълнение №
1753/02.06.2022 год. по ч. гр. д. № 3558/2022 год. на БсРС, срещу която
длъжникът Х..К. е подала възражение по чл. 414, ГПК.
В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал показанията на
двама свидетелите, без родство със страните. Според свидетеля Ф..Х.., чието
семейство живяло в наета къща в гр. Лондон с това на страните, разходите за
наем и за режийни следвало да се поемат по равно между двете семейства – по
1/2 част от всяко семейство; по-късно, след раздялата на страните като двойка,
Х..устно обещала да поеме 1/4 от наема на жилището, но не го изпълнила.
Според този свидетел, раздялата на страните настъпила в края на м. март 2020
год., когато двамата заживели в отделни стаи на втория етаж на наетата къща.
Според свидетеля .Г..Ц.., при общата му среща със страните на
12.02.2019 год. Х...обещала, че след като си намери „стабилна работа“, ще
„плати на К. това, което той е изразходил за нея“.
По делото са представени банкови извлечения за платени с банкова
карта на ищеца суми, включващи различни основания.
Ответницата Х..К. оспорва иска с твърдение, че между страните не е
постигнато устно или писмено съгласие за твърдяното разпределение на
разходените средства по 1/2 част за всеки от двамата; сочи, че страните
били обвързани с интимна връзка, а впоследствие – и сгодени, а обичайно при
такава връзка не се сключва посоченият от ищеца ненаименован договор;
оспорва извършването на разходите само със средства на ищеца, както и че
всички платени суми се отнасят за нужди на ответницата.
Ответната страна е ангажирала показанията на двама свидетели, чиито
показания съвпадат изцяло в частта за липсата на уговорка между страните за
поделяне на разходите в равни части, както и за поето от Х..задължение за
връщане на част от платените от К. суми. Двамата свидетели сочат, че
страните са били обвързани с интимна връзка, а през време на престоя си в
Англия те се и сгодили. Според свид. Ю..К.., майка на ответницата, страните
са се разделили през м. юни 2020 год.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения положителен установителен иск за неоснователен. Предмет на
делото е установяване съществуването на сключен между страните
неформален ненаименован договор (съгл. изменения доклад по чл. 146, ал. 1,
4
ГПК с протоколното определение от 18.02.2025 год.), по силата на който
страните са постигнали съгласие за поемане в равни части от по 1/2 на общите
разходи през периода на съвместния си престой в Англия, в т. ч. безусловно
задължение на Х..К. да върне на К. Н. половината от платените от него суми за
общите им и за нейните лични разходи. Настоящият съдебен състав счита, че
такова доказване не е проведено; липсват убедителни доказателства, от които
да се направи мотивиран извод, че страните по делото са легитимирани като
контрахенти по посочения ненаименован договор. Данни за постигане на
съгласие за релевантните факти не могат да бъдат черпени от показанията на
свидетелите Ф..Х.., тъй като според твърденията й, Х..е поела задължението за
1/4 от наема на къщата, но съдът счита, че при евентуално такова изявление на
ответницата липсва ясно установен кредитор на вземането, поради което не
може да се приеме, че ищецът има право да получи 1/2 част от платения от
него наем.
Различен правен извод не може да се извлече и от показанията на свид.
Г..Ц.., тъй като според тях в общия разговор между страните през м. февруари
2019 год. не е посочена квотата на задължението на Х..– 1/2, нито за кои
разходи се отнася такова задължение, а и е въведено условие за плащането –
след като тя си намери „стабилна работа“.
За пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че дори
хипотетично да се приеме, че описаният ненаименован договор е бил сключен
между страните, то той бил нищожен поради противоречието му с добрите
нрави – чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД. Според неопроверганите с насрещно
доказване показания на свидетеля Ц.., разговорът между страните, при който
Х..е поела задължението да възстанови суми на К. Н., е бил проведен през м.
февруари 2019 год., т. е. към момент, в който страните са били обвързани с
интимна връзка (по-късно тя е прераснала в годеж). Обвързването на страните
с такава връзка представлява фактическо съпружеско съжителство (без
значение е дали то би завършило със сключване на брак, или не), при което
Х..и К. са свързали живота в обща единност. Добрите нрави, според
настоящия съдебен състав, не позволяват въвеждане на математически строго
определена част за разпределяне на разноските между двамата интимни
приятели, манифестирали несъмнената си воля да живеят като семейна
двойка. Съвместното съжителство, близостта между страните и годежната им
обвързаност предполагат участие в общия живот, в т. ч. и в посрещане на
5
общите и на личните разходи, съобразно конкретните възможности на всеки
от двамата, при съобразяване с фактическите условия на живот, работа и
размер на получаваното възнаграждение. Предварителното определяне на
квота в поемането на разходи на съвместното съжителство, или на
задължението за връщане на част от разноските на платилия ги партньор,
противоречи на добрите нрави, поради което съдът приема, че за Х..К. не е
възникнало валидно облигационно задължение за връщане на 1/2 част от
платените от ищеца суми. По тези съображения искът е неоснователен и не
следва да бъде уважен.
Отхвърлянето на иска представлява несбъдване на условието, под което
възражението за прихващане на ответника Х..К. е въведено в процеса, поради
което съдът не дължи разглеждането му по същество и произнасяне по него.
Неоснователността на предявения иск налага уважаване молбата на
ответника К. за присъждане на направените деловодни разноски в размер от
1250 лева – заплатени адвокатски възнаграждения, съгласно представения
списък по чл. 80 във вр. с чл. 78, ал. 3, ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422,
ГПК на К. Т. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ............, против Х..Л. К., ЕГН
**********, с адрес гр. ...., за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер от 5895 британски лири, представляваща сбор от
припадащата се на ответника 1/2 част от платените от ищеца през периода
04.10.2019-09.09.2020 год. суми за лични нужди, за наем и за общински
месечен данък в гр. Лондон, Великобритания, и за режийни разходи в наетия
обект (електрическа енергия, вода и газ) за периода 04.10.2019-14.09.2020 год.,
и за суми за домашен и мобилен интернет, за месечни такси и телефонни
планове в Англия и България, както и за цена на мобилно устройство –
смартфон, и на телевизор „Самсунг“, за периода м. септември 2019-м.
септември 2020 год., която сборна сума е предмет на Заповед №
1753/02.06.2022 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
6
издадена по ч. гр. д. № 3558/2022 год. на БсРС.
ОСЪЖДА К. Т. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ...., на основание чл.
78, ал. 3, ГПК, да заплати на Х..Л. К., ЕГН **********, с адрес гр. .....,
деловодни разноски в размер от 1250 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7