ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44190
гр. София, 11.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110155254 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
278579/06.10.2023 г., от Е. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ***********, чрез
пълномощника адвокат Б. В. Б., със съдебен адрес за съобщения и призовки:
*************, *******. срещу „***************', с която е предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК , с
който се иска да бъде установено, че ищецът - Е. Б. К., не дължи по
отношение на ответника *********** сума в общ размер на 3 628.34 лева, от
които: сумата от 2 254.75 лева, представляваща стойността на консумираната
и незаплатена ел. енергия за периода от 01.03.2003 г. до 31.10.2003 г ., ведно
със законната лихва, считано от 25.02.2008 г. до окончателното изплащане,
сумата от 1245.58 лева - лихва за забава и сумите за съдебно-деловодни
разноски в размер на 70.01 лева - заплатена държавна такса и 58.00 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 26.02.2008 г. по гр.д.№338/2008 г. по описа на Районен съд - Видин.,
поради погасяване на вземането по давност.
В исковата молба (ИМ) са изложени обстоятелства, че през 2008 г.
ответникът по настоящия иск се е снабдил с изпълнителен лист по гр.д.
№338/2008 г. по описа на Районен съд - Видин срещу ищеца за следните
суми: сумата от 2 254.75 лева. представляваща стойността на консумираната и
незаплатена ел. енергия за периода от 01.03.2003 г. до 31.10.2003 г ., ведно със
законната лихва, считано от 25.02.2008 г. до окончателното изплащане,
сумата от 1245.58 лева - лихва за забава и съдебно-деловодни разноски в
размер на 70.01 лева-заплатена държавна такса и 58.00 лева - заплатено
1
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист ответникът е образувал
изпълнително дело №241/2008 г. по описа на ЧСИ *********, рег. №******
на КЧСИ, район на действие -Окръжен съд - Видин.
На 27.01.2023 г. ищецът поискал от съдебния изпълнител да констатира
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
поради настъпила перемпция - изтекъл двугодишен срок от последното
изпълнително действие. С постановление на съдебния изпълнител от
02.02.2023 г. е констатирано прекратяването на изпълнителното дело по
силата на закона, като последното изпълнително действие извършено от
ответника е 13.03.2012 г. - запор на трудово възнаграждение. Доколкото
перемпцията настъпва по силата на закона, именно това е и датата, на която е
прекратено и изпълнителното дело - 13.03.2012 г. От тази дата е започнала да
тече и погасителната давност за вземанията по издадения изпълнителен лист.
След прекратяване на изпълнителното дело на 29.03.2023 г. ищецът
отправил запитване към ответника по имейл на посочения на официалната
интернет страница на ответника, относно реда за възстановяване на
електрозахранването спряно по повод на задълженията по образуваното
изпълнително дело.
В отговор на имейла на 05.04.2023 г. ответникът е дал отговор на ищеца,
че продължава да претендира вземанията по издадения изпълнителен лист
въпреки прекратяването на изпълнителното действие поради перемпция с
последно изпълнително действие 13.03.2012 г.. които задължения към
04.04.2023 г. били според ответника както следва: главница в размер на
2254,75 лв.; лихви за просрочие в размер на 1915,31 лв.; съдебни разноски в
размер на 273,78 лв.
В резултат на поведението на ответника, с имейл от 13.04.2023 г.
ищецът е възразил извънсъдебно срещу така посочените суми като погасени
по давност и е приканил ответника незабавно да възстанови
електрозахранването, което е спряно по повод на задълженията. В същия
имейл ищецът изрично е предупредил ответника за намерението си да защити
правата и законните си интереси, в случай, че ответникът продължи да
претендира погасените по давност вземания.
С имейл от 20.04.2023 г. ответникът е дал отговор на доверителя ми, че
счита за дължими посочените суми и иска изпълнение на същите, като си
запазвал правото да предприема действия, в съответствие с действаща
нормативна уредба. В своя имейл ответникът развива подробни съображения
как при прекратяване на изпълнителното дело при съдебния изпълнител
сумите остават дължими, как давността не се прилагала служебно, не
настъпвала по право и как само съда можело да се произнесе относно
недължимостта на претендираната сума (въпреки направеното от ищеца
извънсъдебно възражение за погасяване на давност).
Счита, че с оглед поведението на ответника за доверителя ми е налице
2
правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен
иск. с който да бъде призната недължимостта на погасените по давност суми.
Излага правни доводи, че в процесния случай давността за вземанията
по издадения изпълнителен лист е общата петгодишна давност. Съгласно т.
10 от Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на В КС новата давност
започва да тече от последното изпълнително действие. Когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът
има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата
давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
Твърди, че последното изпълнително действие е поискано от ответника
на 13.03.2012 г. - запор на трудово възнаграждение. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСПТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по Т. Д. № 2/2013 Г. ОСГТК,
ВКС. С оглед на приетото от ВКС, давност не е текла за периода от
13.03.2012 г. до 26.06.2015 г.
Твърди, че към настоящия момент са изтекли повече от пет години от
започването на новата погасителна давност, а именно от 26.06.2015 г. и
вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. В допълнение,
излага , че ответникът не е предприемал каквито и да било други действия, с
които давността да е спирана или прекъсвана.
Претендира разноски.
Като писмени доказателства и доказателствени средства представя
следните документи: 1.Заверен препис от изпълнителен лист от 26.02.2008
г.по гр.д.№338/2008 г. по описа на Районен съд - Видин. 2.Заверен препис от
постановление за прекратяване на изпълнително дело №241/2008 г. по
описа на ЧСИ*****; 3.Заверен препис от изпълнително дело №241/2008 г. по
описа на ЧСИ ******; 4.3аверен препис от имейл кореспонденция между
ищеца и ответника
В случай, че ответникът оспори представените писмени доказателства –
моли съда да задължите съдебния изпълнител да представи заверен препис от
изпълнителното дело.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло признава иска, като твърди,
че вземането наистиа е погасена по давност. Не оспорва, че с ищецът се
намират в облигационна връзка, както и че начислената сума зе
електроенергия е въз основа на реален отчет с годно измервателно средство.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
3
Претендират разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, установи следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Б. Б. за всички инстанции, съгласно
представено пълномощно (л.5 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Цената на двата иска е 3628.34 лева, поради което на основание чл.1
ТДТССГПК, държавната такса е в размер на 145.13 лева, която сума е внесена
съгласно платежно нареждане от 06.10.2023 г. (л.4 от делото).
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да бъде съобщен
проект за доклад по делото.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
С оглед направеното признаване на иска, искането на ищеца по чл.192
ГПК да се задължи ЧСИ ***** да представи заверен препис от изпълнително
дело №241/2008 г. по описа на ЧСИ ****** на КЧСИ, район на действие -
Окръжен съд – Видин, е безпредметно и следва да бъде оставено без
уважение.
Предварителни въпроси
Въпреки, че е предявен установителен иск, поради което, съдът
служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез
съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно
решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване на иска,
признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила
и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната
цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните,
4
както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок, като първата свободна дата е 08.01.2024 година от 10.15 часа , за която
дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 278579/06.10.2023 г., от Е. Б.
К., ЕГН **********, с адрес: *********, чрез пълномощника адвокат Б. В. Б., със съдебен
адрес за съобщения и призовки: ***************, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК, с който се иска да бъде установено,
че ищецът - Е. Б. К., не дължи по отношение на ответника ********** сума в общ размер на
3 628.34 лева, от които: сумата от 2 254.75 лева, представляваща стойността на
консумираната и незаплатена ел. енергия за периода от 01.03.2003 г. до 31.10.2003 г ., ведно
със законната лихва, считано от 25.02.2008 г. до окончателното изплащане, сумата от
1245.58 лева - лихва за забава и сумите за съдебно-деловодни разноски в размер на 70.01
лева - заплатена държавна такса и 58.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 26.02.2008 г. по гр.д.№338/2008 г. по описа на
Районен съд - Видин., поради погасяване на вземането по давност.
5
В исковата молба (ИМ) са изложени обстоятелства, че през 2008 г. ответникът по
настоящия иск се е снабдил с изпълнителен лист по гр.д.№338/2008 г. по описа на Районен
съд - Видин срещу ищеца за следните суми: сумата от 2 254.75 лева. представляваща
стойността на консумираната и незаплатена ел. енергия за периода от 01.03.2003 г. до
31.10.2003 г ., ведно със законната лихва, считано от 25.02.2008 г. до окончателното
изплащане, сумата от 1245.58 лева - лихва за забава и съдебно-деловодни разноски в размер
на 70.01 лева-заплатена държавна такса и 58.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист ответникът е образувал изпълнително дело
№241/2008 г. по описа на ЧСИ ******* на КЧСИ, район на действие -Окръжен съд - Видин.
На 27.01.2023 г. ищецът поискал от съдебния изпълнител да констатира прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция -
изтекъл двугодишен срок от последното изпълнително действие. С постановление на
съдебния изпълнител от 02.02.2023 г. е констатирано прекратяването на изпълнителното
дело по силата на закона, като последното изпълнително действие извършено от ответника е
13.03.2012 г. - запор на трудово възнаграждение. Доколкото перемпцията настъпва по
силата на закона, именно това е и датата, на която е прекратено и изпълнителното дело -
13.03.2012 г. От тази дата е започнала да тече и погасителната давност за вземанията по
издадения изпълнителен лист.
След прекратяване на изпълнителното дело на 29.03.2023 г. ищецът отправил
запитване към ответника по имейл на посочения на официалната интернет страница на
ответника, относно реда за възстановяване на електрозахранването спряно по повод на
задълженията по образуваното изпълнително дело.
В отговор на имейла на 05.04.2023 г. ответникът е дал отговор на ищеца, че
продължава да претендира вземанията по издадения изпълнителен лист въпреки
прекратяването на изпълнителното действие поради перемпция с последно изпълнително
действие 13.03.2012 г.. които задължения към 04.04.2023 г. били според ответника както
следва: главница в размер на 2254,75 лв.; лихви за просрочие в размер на 1915,31 лв.;
съдебни разноски в размер на 273,78 лв.
В резултат на поведението на ответника, с имейл от 13.04.2023 г. ищецът е възразил
извънсъдебно срещу така посочените суми като погасени по давност и е приканил
ответника незабавно да възстанови електрозахранването, което е спряно по повод на
задълженията. В същия имейл ищецът изрично е предупредил ответника за намерението си
да защити правата и законните си интереси, в случай, че ответникът продължи да
претендира погасените по давност вземания.
С имейл от 20.04.2023 г. ответникът е дал отговор на доверителя ми, че счита за
дължими посочените суми и иска изпълнение на същите, като си запазвал правото да
предприема действия, в съответствие с действаща нормативна уредба. В своя имейл
ответникът развива подробни съображения как при прекратяване на изпълнителното дело
при съдебния изпълнител сумите остават дължими, как давността не се прилагала служебно,
не настъпвала по право и как само съда можело да се произнесе относно недължимостта на
претендираната сума (въпреки направеното от ищеца извънсъдебно възражение за
погасяване на давност).
Счита, че с оглед поведението на ответника за доверителя ми е налице правен
интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск. с който да бъде
призната недължимостта на погасените по давност суми.
Излага правни доводи, че в процесния случай давността за вземанията по издадения
изпълнителен лист е общата петгодишна давност. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение
2/2013 г. на ОСГТК на В КС новата давност започва да тече от последното изпълнително
действие. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
6
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително
действие.
Твърди, че последното изпълнително действие е поискано от ответника на 13.03.2012
г. - запор на трудово възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г.
по тълк. д. № 3/2020 г., ОСПТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по Т. Д. № 2/2013 Г. ОСГТК,
ВКС. С оглед на приетото от ВКС, давност не е текла за периода от 13.03.2012 г. до
26.06.2015 г.
Твърди, че към настоящия момент са изтекли повече от пет години от започването на
новата погасителна давност, а именно от 26.06.2015 г. и вземанията по изпълнителния лист
са погасени по давност. В допълнение, излага , че ответникът не е предприемал каквито и да
било други действия, с които давността да е спирана или прекъсвана.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло признава иска, като твърди, че вземането
наистиа е погасена по давност. Не оспорва, че с ищецът се намират в облигационна връзка,
както и че начислената сума е електроенергия е въз основа на реален отчет с годно
измервателно средство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендират разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Възражения на ответника:
Ответникът не оспорва, че с ищецът се намират в облигационна връзка, както и че
начислената сума е електроенергия е въз основа на реален отчет с годно измервателно
средство. Признава изцяло иска
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Ответникът не оспорва, че с ищецът се намират в облигационна връзка, както и че
начислената сума е електроенергия е въз основа на реален отчет с годно измервателно
средство. Признава изцяло иска. Не се оспорва, че има образувано изпълнително дело.
Спорното остава приложението на чл.78, ал.2 ГПК.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
За да бъде уважен искът, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва
да установи следните обстоятелства:
1. Образувано изпълнително дело
2. Периодът между две действия, които прекъсват или спират погасителната давност
давността, да са повече от 3 или 5 години – период от време в размер минимум на 3
или 5 години, който да е осъществен между две изпълнителни действия, които
прекъсват или спират давността.
7
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи
условията за настъпване или спиране на погасителната давност в период по-малък от 3 или 5
години
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да
посочат и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1.Заверен препис от изпълнителен лист от 26.02.2008
г.по гр.д.№338/2008 г. по описа на Районен съд - Видин. 2.Заверен препис от
постановление за прекратяване на изпълнително дело №241/2008 г. по
описа на ЧСИ *******; 3.Заверен препис от изпълнително дело №241/2008 г.
по описа на ЧСИ Виолета Томова; 4.3аверен препис от имейл
кореспонденция между ищеца и ответника
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.192 ГПК.
ПРИКАНВА страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора (признаване на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и
др.), като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
8
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
9
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.01.2024 година от 10.15
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10