Определение по дело №2653/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 2517                                 05.07.2019 г.                          Гр. Стара Загора

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 05 юли                                                    2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

                                      Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 2653 по описа за 2019 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Постъпила е искова молба от Й.К.И., в която твърди, че е собственик на земеделски земи в землището на с. Оряховица, община Стара Загора. На 11.08.2014 г. сключила Договор за аренда с ответника по делото - „СММ" ЕООД, с ЕИК: *********, като му предоставила за ползване за срок от 5 години следните земеделски имоти: Нива с площ 8.300 дка, имот кад. № 098012, в местността „Черникьоолу", 4-та категория и Нива с площ 11.861 дка, имот кад. № 130008, в местността „Хасери", 4-та категория.

Предоставените за ползване земеделски земи били с обща площ 20.161 дка.

Съгласно сключения договор, за ползването на земеделските земи за срока на договора, ответникът дължал годишно арендно плащане по чл. 2 на Договора: 40 кг/дка ечемик, 40 кг/дка пшеница, 20 кг/дка царевица и от 0,5 до 1 литър за декар олио.

Срокът за плащане бил определен в чл. 2, ал. 2 от Договора - 15 дни след приключване прибирането на съответната култура.

Ответникът заплащал задължението си до 2015 г. включително, след което престанал да плаща арендните вноски. Въпреки многократните напомняния до момента не са й били платени годишните възнаграждения за стопанската 2016 – 2017 г. и за стопанската 2017-2018 година.

Предвид на което, за неплатените арендни вноски за стопанските 2016 г. - 2017 г. и за 2017 г. - 2018 г., предявява иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 8 от ЗАЗ, в размер на 1395.14 лв.

Сочи, че цената на иска, предявен като обезщетение за неполучено плащане в натура за двете стопански години, определила съобразно пазарната цена на плащането в натура.

За предоставените за ползване общо 20.161 дка за една стопанска година се дължало зърно както следва: ечемик 806.44 кг. (20.161 дка по 40 кг. = 806.44 кг.), пшеница 806.44 кг. (20.161 дка по 40 кг. = 806.44 кг.), царевица 403.22 кг. (20.161 дка по 20 кг. = 403.22 кг.).

Сочи, че за 806.44 кг. ечемик, при средна пазарна цена на ечемика 0.34 лв. за кг - арендната вноска била в размер на 274.19 лв.

За 806.44 кг. пшеница, при средна пазарна цена на пшеницата 0.33 лв. за кг. - арендната вноска била 266.12 лв.

За 403.22 кг. царевица, при средна пазарна цена на царевицата 0.26 лв. за кг. - арендната вноска била в размер на 104.84 лв.

За 20.161 дка по 1 литър олио при пазарна цена 2.60 лв. за литър, арендната вноска била 52.42 лв.

За една стопанска година задължението било в размер на 697.57 лв. (274.19 лв. + 274.19 лв. + 104.84 лв. + 52.42 лв.)

 

Твърди, че общо за стопанската 2016 г. – 2017 г. и за стопанската 2017 г. – 2018 г. задължението на ответника възлизало на 1395.14 лв.

Сочи, че съгласно сключените договори арендното плащане се дължи годишно в натура - 15 дни след приключване прибирането на съответната култура. В чл. 2, ал. З от Договорите за аренда било договорено, че арендното плащане може да се извърши и в стойностно изражение по взаимно съгласувани цени, каквито не били съгласували, въпреки че арендаторът плащал вноските в пари.

Срокът, в който трябвало да плати арендатора бил в зависимост от приключване прибирането на реколтата от ечемика, пшеницата и царевицата през съответната стопанската година - чл. 2, ал. 2 от Договора. Твърди, че царевицата е културата, която се прибирала последна от изброените в чл. 2 култури. Нейното прибиране е през месец септември. Приема, че крайният срок, през който арендаторът трябвало да плати арендната вноска бил 30.09. на съответната стопанска година. Считано от 01.10.2017 г. арендаторът бил в забава на плащането за стопанската 2016 г. – 2017 г. Считано от 01.10.2018 г. арендаторът бил в забава на плащането за стопанската 2017 г. – 2018 г.

Сочи, че арендаторът е в забава и до момента, тъй като все още не бил платил арендните вноски за стопанската 2016 г. – 2017 г. и за стопанската 2017 г. – 2018 г., поради което счита, че й дължи обезщетение в претендирания размер от 1395.14 лв.

Моли съда да постанови решение, с което ДА ОСЪДИ „СММ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. „Железни врата" № 10, представлявано от управителя СЛАВЧО МИХАЙЛОВ МИХАЙЛОВ, с ЕГН: **********, да й заплати сумата 1395.14 лева - обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по Договор за аренда от 11.08.2014 г., вписан в СВ Акт № 82, том 3, парт. 122294 и 122295, за предоставена за ползване земеделска земя – собственост на ищцата, в землището на с. Оряховица, община Стара Загора, представляваща: Нива с площ 8.300 дка, имот кад: № 098012, в местността „Черникьоолу", 4-та категория и Нива с площ 11.861 дка, имот кад. № 130008, в местността „Хасери", 4-та категория, за стопанските 2016 г. – 2017 г. и 2017 г. – 2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира за направените по делото разноски.

 

В условията на евентуалност и при оспорване от страна на ответника, моли да се назначи съдебно икономическа експертиза, с поставени в исковата молба въпроси.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от управителя Славчо Михайлов Михайлов на ответното дружество „СММ” ООД, в който твърди, че предявеният иск от ищеца е допусим, но неоснователен по размер.

Твърди, че за стопанската 2016 г./2017 г. по силата на Заповед № 005 от 01.09.2017 г. и за стопанската 2017 г./2018 г. по силата на Заповед № 002 от 30.08.2018 г., двете издадени от управителя на СММ ЕООД гр. Стара Загора във връзка с изплащането на дължимите ренти в паричната им равностойност, дължимото зърно в пшеница и ечемик се изплащало по 0.25 лв. на килограм, а дължимото олио се изплащало на цена 1.60 лв. на бутилка. Тези заповеди били доведени до знанието на всички арендодатели, включително и до ищцата. Същата се обаждала за дължимата рента и след като поискала да й се изплати рентата в парична равностойност знаела, на каква цена щяла да й бъде изплатена. Сочи, че е неправилно отразеното в исковата молба, че паричното изплащане ставало по взаимно съгласувани цени. Неправилно били възприети и тълкувани разпоредбите на договорите за аренда. Съгласно чл. 2, ал. 3 от трите поредни договори за аренда, които били еднакви по съдържание, арендното плащане можело да се извърши по взаимно съгласие в стойностно изражение. Това означавало, че страните постигат взаимно съгласие рентата да се изплати не в натура, а в паричната й равностойност. Последната била определена с посочената по-горе Заповеди и ако ищцата не била съгласна следвало да получи рентата си в натура. Или за стопанската 2016 г./2017 г. за предоставените от ищцата земеделски земи с площ от 20.161 дка, ответното дружество дължало рента в пари за 2016.1 кг. зърно по 0.25 лв. на килограм, което било равно на 504.02 лева и олио за 20.161 литра по 1.60 лв. ма литър равно на 32.26 лева. Или общо за една стопанска година рентата - зърно и олио възлизала общо в размер на 536.28лева.

За стопанската 2017 г./2018 г. рентата била със същото стойностно изражение на предходната стопанска година или общо  за дължимо зърно и олио в размер на 536.28 лева.

Сочи, че с оглед на гореизложеното признава иска за двете стопански години общо в размер на 1072.56 лева, до който размер признава иска, както и че има готовност да изплати в срок до 30.09.2019 г.

Предлага споразумение в този смисъл като се включат и разноските по делото направени от ищцата.

 

От обстоятелствата изложени в исковата молба се налага извода, че предявеният иск е с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД във вр. с и чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ във вр. с чл. 86 от  ЗЗД. Ищецът следва да докаже всички твърдени в исковата молба обстоятелства: че между страните е сключен договор за аренда за претендираните стопански години, че са предоставили ползването на недвижимите имоти на  ответника и последният не им е заплатил съответните арендни вноски.

 

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

         НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.

Предвид изложеното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И  :

         

          ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Договор за аренда от 11.08.2014 г., вписан в Службата по вписвания под акт № 825, том 3; Заповед № 005/01.09.2017 г., както и Заповед № 002/30.08.2018 г.

 

          НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, като  вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото, и извърши проверка в счетоводствата на ответника, да отговори на въпросите поставени от ищеца в исковата молба.

          ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице: ДАНИЕЛА ДЕМИРЕВА.

          ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 150 лв., платими в 3 дневен срок от ищеца и в същият срок да представи по делото банковото бордеро.

 

          УКАЗВА на ищеца в срок до следващо съдебно заседание да представи по делото банкова сметка, ***телен иск, да  му бъде преведена сумата от ответника.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 22.10.2019  г. от 11:00 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице, след представяне на депозит по делото.

 

         ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните, а на ищеца и копие от отговора.

        

         Разпореждането не подлежи на обжалване.   

        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: