Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261165
13.04.2021 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5271 по описа на съда
за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждането на ответницата С.К. да заплати на „ОТП
факторинг България“ ЕАД сумата от 8976.09 лева- главница с настъпил падеж за
периода от 15.05.2015г. до 15.05.2020г., 3363.86 лева- предсрочно изискуема главница
по вноски за периода от 15.06.2020г. до 11.10.2021г. и 3770.54 лева-
обезщетение за забава по т. 19.2 от общите условия за периода от 15.05.2017г.
до 18.05.2020г.
Ищецът твърди, че
между Банка ДСК АД и О. К. е сключен договор за кредит от 11.10.2011г., с който
била отпусната сумата от 15 000 лева, като неразделна част от договора
били общите условия. Между ответницата С.К. и банката, на същата дата бил
сключен договор за поръчителство, за обезпечаване изпълнението на задълженията
по договора за кредит. Поради неизпълнение на задълженията банката обявила
кредита за предсрочно изискуем и подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, което било уважено. След това с договор за цесия от
06.11.2013г. вземанията срещу кредитополучателя били прехвърлени на ищеца,
заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, като длъжниците били
надлежно уведомени за прехвърлянето. Заповедта за изпълнение била обезсилена в
частта й срещу поръчителя, след подадено възражение от нея. Кредитополучателят
получил заповедта и не подала възражение, поради което същата влязла в сила.
Счита, че е спазен срокът по чл. 147 ЗЗД, защото претенцията е била насочена
срещу главния длъжник с подаденото заявление по чл. 417 ГПК. Иска се уважаване
на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се прави
възражение за нищожност на договора за цесия и за изтекла погасителна давност.
Оспорват се подписи.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото се
установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и О. К. е възникнало облигационно
правоотношение по силата на договор за кредит от 11.10.2011г., съгласно който
банката се е задължила да предостави сумата от 15000 лева, която е следвало да
бъде върната на 120 месечни вноски. Уговорен е лихвен процент от 14.95% и е
посочен ГПР 17.06%. С ответницата е сключен договор за поръчителство от 11.10.2011г.,
съгласно който тя се е задължила да отговаря солидарно за вземанията на
банката. Кредитът е бил усвоен, съгласно приетата ССЕ.
С отговора на
исковата молба бе направено оспорване на подписи на ответницата. Предвид неяснотата
кои подписи върху кои документите се оспорват бяха дадени указания с
определението от 23.07.2020г. за конкретизация в срок до първото о.с.з.
Указанията не бяха изпълнени от ответницата в предоставения срок, поради което това
действието се смята за неизвършено на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
Банката е подала
заявление по чл. 417 ГПК за непогасената част от кредита на 30.08.2013г.,
позовавайки се на автоматично настъпила предсрочна изискуемост. По образуваното
ч.гр.д. № 13954/2013г. на ПРС е издадена заповед за изпълнение срещу
крадитополучателя и ответницата като поръчител. Заповедта е връчена на
поръчителя и от нея е постъпило възражение в срок. Поради непредявяването на
установителен иск заповедта и изпълнителния лист са обезсилени по отношение на
поръчителя.
Междувременно,
след издаването на заповедта е сключен договор за цесия от 06.11.2013г. между
„Банка ДСК“ АД и ищеца, както и приемо-предавателен протокол от 21.11.2013г., с
който вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца, ведно с всички
привилегии и обезпечения- т. 2.1 във вр. с т. 1.1. Предвид така представените
доказателства се установява, че ищецът е титуляр на вземанията по кредита и е
материалноправно легитимиран да претендира плащане от ответницата. Ищецът е
упълномощен да уведомява длъжниците от името на банката по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Уведомяването е станало с връчването на исковата молба и следва да се вземе
предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
С тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г. ОСГТК на ВКС се произнесе по въпроса за
настъпване на предсрочната изискуемост на договор за банков кредит, а по
отношение на началото на срока по чл. 147, ал.
1 ЗЗД, който е от значение за отговорността на поръчителя са
постановени от състави на ВКС решение №
23/24.03.15 г. по т. д. № 1717/13 г. на I т. о., решение № 205/06.01.16 г. по т. д. №
2703/14 г. на I т. о., решение № 81/08.07.14
г. по т. д. № 1705/13 г. на I т. о., решение № 7/15.04.15 г. по т. д.
№ 4196/13 г. на I т. о., решение №
207/22.06.15 г. по т. д. № 3780/13 г. на II т. о., решение № 132/02.10.15 г. по т. д. № 1904/14 г. на I т. о.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо,
ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника- кредитополучател и то ако са били налице
обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент
целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент
на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал.
1 ЗЗД по отношение на вноските за
които е изгубено преимуществото на срока. За вноските с настъпил падеж срокът
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от падежа на всяка от тях.
В настоящия случай, по делото се установява, че срещу кредитополучателя
е подадено заявление по чл. 417 ГПК и е издадена заповед и изпълнителен лист,
който не са обезсилени към момента. Не се установяват твърдения на ищеца заповедта
да е влязла в сила по отношение на кредитополучателя. Приложената към исковата
молба разписка не удостоверява връчването на заповедта или ПДИ, а залепването
на уведомление по чл. 47 ГПК от ЧСИ. От приложените доказателства не се
установява какво се е случило след това залепване (получена ли е заповедта или
не) и дали залепването е извършено на настоящия адрес на кредитополучателя, за
да се приложи фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това за целите на
настоящото производство следва да се приеме, че заповедта по чл. 417 ГПК срещу
кредитополучателя не е връчена и не е влязла в сила.
Издаването на заповед по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя следва да
се приеме за достатъчно за спазването на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, предвид
фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК, предвиждаща, че при подадено възражение
исковата молба се счита предявена от датата на подаване на заявлението.
(Решение № 149 от 19.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
2142/2015 г., I т. о.).
Предвид
липсата на данни за връчване на заповедта по чл. 417 ГПК, по делото не се
установява настъпването на предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника- кредитополучател на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните факти,
обуславящи настъпването й- Решение №
139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на І т. о. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д.
№ 362/2015 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І т. о. От
представените доказателства не се установява волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост да е достигнало до кредитополучателя под каквато и да
е форма. Уведомяването на поръчителя в заповедното производство и по настоящото
дело не може да доведе до изгубването на привилегията на срока. Той не е
страната по договора за кредит, отговаря за задълженията на кредитополучателя и
не би могъл да е задължен за повече от кредитополучателя или при по-тежки
условия- чл. 139, изр. второ ЗЗД.
Предвид
горното претенцията се явява основателна за сумата от 8248.07 лева
представляващата сборът на неплатените вноски за главница за периода от
15.06.2015г. до 15.05.2020г. Сборът е изчислен съгласно погасителният план по
приетата ССЕ, предвид констатираните от вещото лице промени в прилагания лихвен
процент. За разликата над тази сума до 8976.09 лева и за периода от
15.05.2015г. до 14.06.2015г. претенцията е неоснователна. Исковата молба е
подадена в съда на 20.05.2020г., поради което за всички вноски с падеж преди
20.05.2015г. е изтекъл предвидения в чл. 110 ЗЗД давностен срок.
Въпреки, че
не се установява настъпването на предсрочната изискуемост следва да се присъди
главницата по вноските с настъпил падеж по време на производството на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК. Така ответницата дължи сумата от 2073.65 лева,
представляваща сбор на главницата по вноски с падежи от 15.06.2020г. до
15.02.2021г. Сборът е изчислен съгласно погасителният план по приетата ССЕ,
предвид констатираните от вещото лице промени в прилагания лихвен процент,
довели до промяна в главницата и лихвата по всяка вноска.
За
разликата искът е неоснователен, поради неустановяване на изискуемостта на
задълженията.
По отношение на обезщетението за забава:
По отношение на него в исковата молба и уточняваща
молба ищецът се позовава на чл. 19.2 от общите условия, която предвижда
изискумите задължения да се олихвяват с договорения процент от 14.95% и
наказателна надбавка от 10%. Така прилаганият при забавено изпълнение лихвен процент
е в размер на 24.95%.
Подобна клауза,
позволяваща начисляването на лихва за забавено изпълнение над законната лихва,
съдът намира за неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП (в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.), защото
задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение. Това искане противоречи на забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП (в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.).
Ето защо претенцията в размер на 3770.54 лева- неолихвяемо вземане,
включващо договорна лихва и наказателна надбавка, е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
По отговорността за
разноски:
Предвид изхода на делото ищецът има право
на разноски по уважения осъдителен иск в размер на 412.67 лева за д.т. и 224.24
за ССЕ и юрисконсултско възн.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
С.Г.К.,
ЕГН **********, да заплати на „ОТП
факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 8248.07 лева-
главница за вноски с падежи от 15.06.2015г. до 15.05.2020г. по договор за
кредит за текущо потребление от 11.10.2011г., сключен между О. К. и „Банка ДСК“
АД, обезпечен с договор за поръчителство от 11.10.2011г., вземанията по който
са били прехвърлени на „ОТП факторинг България“ ЕАД с договор за цесия от 06.11.2013г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 8248.07 лева ДО 8976.09 лева и за периода от 15.05.2015г. до
14.06.2015г.
ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН **********,
да заплати на „ОТП факторинг
България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 2073.65
лева-
главница за вноски с падежи от 15.06.2020г. до 15.02.2021г. по договор за
кредит за текущо потребление от 11.10.2011г., сключен между О. К. и „Банка ДСК“
АД, обезпечен с договор за поръчителство от 11.10.2011г., вземанията по който
са били прехвърлени на „ОТП факторинг България“ ЕАД с договор за цесия от 06.11.2013г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 2073.65 лева
ДО 3363.86 лева предсрочно
изискуеми вноски за главница за периода от 15.03.2021г. до 11.10.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********
срещу С.Г.К., ЕГН ********** иск за осъждането на С.Г.К. да заплати на „ОТП факторинг България“
ЕАД сумата от 3770.54 лева-
обезщетение за забава, включващо договорна лихва и наказателна надбавка, за
периода от 15.05.2017г. до 18.05.2020г., на главницата по договор за кредит за текущо потребление от 11.10.2011г.
сключен между О. К. и „Банка ДСК“ АД, обезпечен с договор за поръчителство от
11.10.2011г., вземанията по който са били прехвърлени на „ОТП факторинг
България“ ЕАД с договор за цесия от 06.11.2013г.
ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН **********,
да заплати на „ОТП факторинг
България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
636.91 лева, разноски по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.