№ 17790
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110115059 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на П. Г. С. в качеството му на
наследник по закон на М. Г. Д. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както
следва: сумата от 1203.66 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г.
до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр.
София, ..............., сумата от 242.43 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 11.01.2022г., сумата от
22.16 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 02.2019г. до м. 04.2020г.
услуга дялово разпределение, както и сумата от 5.21 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2019г.
до 07.03.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 23.03.2022г.
до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот
топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение
съобразно дела си в съсобствеността по отношение на имота. Изяснява, че съгласно тези
общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя
към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със
стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно общите условия от 2014г., в сила от м. 03.2014г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща цената й в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на
интернет страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след
изтичане на 30- дневен срок, считано от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на
1
паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху
главните вземания, както и разноски.
Ответникът не е подал на исковата молба, негов представител не се е явил в първото по
делото открито съдебно заседание, не е заявил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде постановено
решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на
съда от 17.03.2023г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение от
23.05.2023г., преписи от които са надлежно връчени на адресата. С исковата молба
процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе
с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с
това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото
може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за посочените по- горе суми да бъдат уважени изцяло.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
при съобразяване на частта от претенциите, за която производството по делото бе
прекратено като недопустимо с влязло в сила на 08.03.2023г. определение, в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от общо 125.60 лева, включваща част от заплатената
държавна такса и от определеното от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
на делото.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД П. Г. С., ЕГН **********, в качеството му на наследник по закон на М. Г.
Д. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 1203.66 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, ..............., сумата
от 242.43 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на
топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 11.01.2022г., сумата от 22.16 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 02.2019г. до м. 04.2020г. услуга
дялово разпределение, както и сумата от 5.21 лева, представляваща законна мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. до
07.03.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 23.03.2022г. до
окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 125.60
лева- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
2
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3