№ 10478
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110106857 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба с вх. № 3,/05.02.2025г., подадена от „Д,Д,
ЕИК: 0,9, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Кн,8, чрез
процесуалния му представител юрк. Ма,а, срещу С,а, ЕИК: 0,7, със седалище
и адрес на управление – гр. София, 1000, ул. „М,3, представлявано от кмета на
С,а – Ва,в, чрез юрк. Да,в.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във
вр. 49 ЗЗД за сумата от 2984,58 лв., представляваща заплатеното от „Д,9,
застрахователно обезщетение по щета № 21,3, за отстраняване на щети по лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Селика“, с рег. № СА , РМ, настъпили на
07.08.2023г., вследствие на падането на клон от необезопасено дърво, докато
автомобилът бил паркиран на паркинг до стадион „Васил Левски“, и
ликвидационни разноски, в размер на 15лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2025г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът – „Д,Д, ЕИК: 0,9, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Кн,8, твърди, че на 07.08.2023г., в гр. София, на паркинг до
стадион „Васил Левски“ е настъпило застрахователно събитие, а именно –
падане на клон от необезопасено дърво върху паркирания лек автомобил
„Тойота Селика“, с рег. № СА , РМ, в резултат на което били причинени
материални щети по автомобила.
Към датата на настъпване на произшествието, увреденият автомобил
марка „Тойота“, модел „Селика” с рег. № СА , РМ – собственост на „Тони
Консулт“ ООД, бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при
1
ищцовото застрахователно дружество, като бил сключен застрахователен
договор по полица № ,/23.02.2023г., валидна от 23.02.2023г. до 22.02.2024г.
Ищецът счита, че отговорността за настъпване на произшествието е на С,а,
която е бездействала, в качеството си на собственик на дървото и възложител
на работата по поддръжка на тревните площи, при или по повод на която са
възникнали вреди, вследствие на неизпълнението на задълженията по чл. 27 и
чл. 30 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната
растителност и чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от Закона за пътищата, от страна на
лицата, на които е била възложена работата.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и подадено искане за
оценка на настъпилите вреди по застрахованото МПС, била образувана щета
№ 21,3. Били съставени опис и калкулация на увредените авточасти, като били
констатирани следните вреди: преден капак, заден капак, таван, преден ляв
калник, преден десен калник, предна лява врата, задна броня, заден ляв панел,
странично ляво огледало и челно стъкло. Ремонтът, с който бил възстановен
автомобилът, бил възложен на избрания от застрахованото лице автосервиз
„Вирунга 2015“ ЕООД. След извършване на ремонта, била издадена Фактура
№ ,/13.10.2023г., за сума в размер на 2969,58 лв. Сумата била заплатена на
сервиза с преводно нареждане № 20, на 17.10.2023г. Посочено е още, че в хода
на обработване на преписката били реализирани и ликвидационни разходи в
размер на 15лв.
Застрахователят реализира своето право да се суброгира в правата на
своя застрахован срещу причинителя на вредата, до размера на изплатеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. „Д,Д отправило
Регресна покана № ,,/26.01.2024г. за сума в размер на 2984,58 лв.,
представляваща сбор от застрахователното обезщетение, в размер на 2969,68
лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, към С,а, като бил предоставен 7-
дневен срок за доброволно изпълнение. Задължението на било заплатено и
към момента на подаване на исковата молба.
Моли се да бъде осъден ответникът – С,а, да заплати на „Д,“ сумата от
2984,58 лв., представляваща заплатеното от „Д,9, застрахователно
обезщетение по щета № 21,3, за отстраняване на щети по лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Селика“, с рег. № СА , РМ, настъпили на 07.08.2023г.,
вследствие на падането на клон от необезопасено дърво, докато автомобилът
бил паркиран на паркинг до стадион „Васил Левски“, и ликвидационни
разноски, в размер на 15лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.02.2025г., до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се и направените в заповедното и исковото
производство съдебни и деловодни разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът – С,а, ЕИК: 0,7, със седалище
и адрес на управление – гр. София, 1000, ул. „М,3, представлявано от кмета на
С,а – Ва,в, чрез юрк. Да,в, е подал отговор на исковата молба, с която се
2
оспорват така предявените искове – като неоснователни и недоказани.
Счита, че не е изпълнен фактическият състав, при наличието на
елементите от който възниква регресното право на застрахователя, доколкото
оспорва възможността за възникване на деликтната отговорност на С,а и
механизма на настъпване на застрахователното събитие, като оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото събитие –
падане на клон, и настъпването на посочените вреди по автомобила. Навежда
твърдения, че в настоящия случай липсва противоправно поведение
(бездействие) от страна на ответника, което изключва възможността за
реализиране на деликтната му отговорност. Посочва, че чл. 44, ал. 1 от
Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С,а
забранява отсичането и изкореняването на дълготрайни дървета и храсти,
независимо от собствеността на имота, в който се намират. Ал. 2 от същата
разпоредба предвижда изключенията от тази забрана, като, според ответника,
относима е т.1 от нея – при наличие на изсъхнали или болни дървета, издънкова
или самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения,
както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите,
безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната
инфраструктура. В чл. 45 от Наредбата пък бил предвиден редът за
преместване, премахване или кастрене на дървесна или храстова растителност
– след писмено разрешение на кмета на С,а или от оправомощено от него
длъжностно лице, въз основа на експертна оценка, както и изготвяне на план
за безопасност и здраве, в който са посочени мерките за осигуряване на
безопасни условия на труд, безопасност на движението и опазване на
съседните сгради, мрежите и съоръженията.
Във връзка с настоящото производство, било изискана информация от
ресорното направление в С,а – „Зелена система, екология и земеползване“,
като в отговор с рег. № СОА,-[2]/ 04.03.2025г. било посочено, че Дирекция
„Зелена система“ и ОП „Паркове и градски градини“ регулярно извършват
проверки на дървесната растителност на територията на Борисовата градина,
като в случай, че бъдат констатирани опасни или сухи дървета или клони,
били изготвяни експертни становища от специалисти от ОП „Паркове и
градски градини“, въз основа на които били издавани разрешения за
премахване и кастрене. В периода 2023-2024 било изготвено становище за
състоянието на дървесната растителност около Национален стадион „Васил
Левски“ и било издадено разрешение за премахването на 3 дървета и за
кастрене, повдигане и оформяне на корените на 13 дървета. Премахнатите
растения били мъждрян, люляк и ясенолистен явор, като те били разположени
във вътрешността на парка, далеч от посочения паркинг, където нямало
автомобилно движение. Посочено е още, че през периода 2023-2024 не били
постъпвали сигнали за състоянието на дървесната растителност. Фактът, че на
21.08.2024г. не били констатирани опасни или изсъхнали дървета, нямало как
да е имало подлежащо на премахване дърво и към момента на процесния
инцидент (07.08.2023г.). Счита, че от изложеното може да бъде направен
3
извод, че С,а не е бездействала във връзка с нормативното задължение да
поддържа дървесната растителност.
На следващо място, изтъква, че в подаденото от водача на МПС
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение било посочено, че
клонът е паднал вследствие на силния вятър, а не защото бил изсъхнал. Този
факт водел до обосноваване на извода за настъпване на случайно събитие,
което изключва деликтната отговорност. Счита, че служителите са направили
всичко необходимо, но въпреки положените усилия, е възникнал
вредоносният резултат.
Оспорва и механизма на настъпване на застрахователното събитие,
доколкото не можело да се установи по несъмнен начин, че щетите са
възникнали точно по описания в исковата молба начин – вследствие на падане
на клон. Изтъква, че не е приложен изготвен от длъжностно лице документ -
протокол за ПТП или документ от Столична дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“, удостоверяващ настъпването на твърдените
събития, а само частен документ, съдържащ изгодни за изготвилия го
обстоятелства – заявлението от водача до застрахователя.
Моли се да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователен и недоказан,
така предявения иск. Претендират се направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира следното от правна и фактическа страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с претенции с правна квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ
във вр. чл. 49 ЗЗД.
Със заплащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна - за
чужди виновни противоправни деяния (действия или бездействия) и има
гаранционно-обезпечителен характер. За ангажиране отговорността на
ответника е необходимо да се докаже, че при или по повод на възложената от
него работа, лицата, на които е възложена тя, са причинили вреди на ищцата.
Освен основните елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД – деяние, изразяващо се в действие или бездействие,
извършено виновно (вината се предполага), противоправност на деянието,
вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, допълнителна
предпоставка за възникване на отговорността по чл.49 е деликтното поведение
да е на лице, изпълняващо възложена му работа, а вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.
Достатъчно е да се установи, че увреждането е резултат от неправомерно
действие или бездействие на работник или служител на възложителя, без да е
4
установено кое точно е това лице (т. 7 от ППВС № 7/1959г. на ВС).
Отговорност по чл. 49 ЗЗД за възложителя възниква и когато вредите са
причинени от действия или бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите или други правила или характера на
работата (ППВС № 9/1966г.; т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на
ВС; т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС).
Съгласно разпределението на доказателствената тежест:
По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД,
в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие н следните
предпоставки: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка "Каско", с предмет увредения лек автомобил; 2)
настъпилото застрахователно събитие, вследствие на противоправното
поведение на изпълнителите на възложената от ответника работа по
поддръжка и обезопасяване на пътното платно, представляващо покрит риск
от застрахователя; 3) механизма на застрахователното събитие, както и
нанесените щети по автомобила в резултат на него, съответно - тяхната
стойност; 4) причинно - следствената връзка между процесното събитие и
нанесените щети по застрахованото имущество; 5) фактът, че в изпълнение на
договорното си задължение, ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и обичайните
разходи по неговото определяне; 6) изискуемостта на вземането, както и че
ответникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина като докаже,
че е осъществил необходимите действия по поддръжка и обезопасяване на
дървесната растителност, както и да докаже възраженията си относно
механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на
които основана своите искания или възражения.
Между страните са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства: 1) че увреденият автомобил марка „Тойота“, модел
„Селика” с рег. № СА , РМ – собственост на „Тони Консулт“ ООД, бил
застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото застрахователно
дружество, като бил сключен застрахователен договор по полица №
,/23.02.2023г., валидна от 23.02.2023г. до 22.02.2024г.; 2) че във връзка със
застрахователното събитие била образувана щета № 21,3; 3) че на 17.10.2023,
на сервиза, извършил ремонта на автомобила била изплатена сума в размер на
2969,58 лв., въз основа на Фактура № ,/13.10.2023г.; 4) че ищецът – „Д,Д е
изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение на заплатеното
застрахователно обезщетение, както и че С,а не е извършила плащане по
регресната претенция.
5
Основните спорни въпроси по делото са какъв е механизма на
настъпване на ПТП и дали С,а е осъществила необходимите действия по
поддръжка и обезопасяване на дървесната растителност:
1. По делото се установява, че механизма на ПТП-то е следния: на
07.08.2023 г. в гр. София л.а. “Тойота Селика” рег. № СА,РМ е бил паркиран на
паркинг пред стадион “Васил Левски”, където върху превозното средство
внезапно пада клон от дърво и му нанася щети върху ляво странично огледало,
таван и предно стъкло. В горния смисъл са приетата съдебно-автотехническа
експертиза, както и показанията на свидетеля Б. Т.. Показанията на свидетеля
се ползват с доверие от съдебния състав като обективно дадени от лице, което
възпроизвежда лични възприятия. Разказът на свидетеля е логичен,
последователен и кореспондира с останалите доказателства по делото, поради
което и казаното от него се приема за обективно възпроизвеждане на
събитието.
2.Видно от САТЕ щетите по лекия автомобил се намират в пряка-
причинно следствена връзка с ПТП-то.
3.Стойността, необходима за възстановяване на л.а. изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП е 4160,35 лв.,а обичайните разноски по
ликвидиране на щетата са в размер на 10-25,00лв.
4.С оглед приетото по-горе ответникът не успя да обори при условията
на пълно и главно (обратно) доказване презумпцията за виновност по чл. 45
ЗЗД.
5. Ответника не доказа своите правоизключващи възражения.
По делото е безспорно, че С,а е длъжна да извършва поддържане на
тревните площи, включително дървета около националния стадион “Васил
Левски”.
Съгласно разпоредбата на чл. 61 ЗУТ в териториите на общините се
устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за
подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на
отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи, за
широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на
обществени потребности от национално или общинско значение - паркове,
градини, улично озеленяване. Допълващи зелената система са озеленените
площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни,
обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и
озеленените площи с друго специфично предназначение - гробищни паркове,
ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Според
чл. 61, ал. 4 ЗУТ, озеленените площи по ал. 2 и площите със специфично
предназначение по ал. 3 - собственост на държавата и общините, са публична
собственост. Съгласно чл. 16, във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за общинската
собственост поддържането и ремонтите на вещите - общинска собственост, се
извършват от лицата, на които са предоставени за управление, като
необходимите средства се предвиждат ежегодно по бюджетите им. С
6
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост във вр. с
параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация в задължение на ответника е вменено стопанисване и
поддържане в изправност на повереното му имущество, в това число
общински пътища, булеварди, площади, обществени паркинги и зелените
площи за обществено ползване, сред които попадат и териториите по чл. 61
ЗУТ. Планирането, изграждането, поддържането, опазването и развитието на
зелената система на ответника се урежда от Наредбата за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на С.О.
Според чл. 31, ал. 1 от Наредбата поддържането на зелените площи е
специфична и творческа дейност, която се ръководи и осъществява от
специализирано общинско предприятие. Тя е непрекъснат процес с
агробиологичен строително - ремонтен характер, осигуряващ необходимите
условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система, а
според чл. 31, ал. 2, общинските зелени площи за широко обществено
ползване на всеки пет години се подлагат на преглед и преценка за
необходимостта от частична реконструкция на амортизирани биологични или
благоустройствени фондове. Прегледът и преценката се извършват от ДЗС и
специализираните служби към районните администрации.
6. Съдът намира, че ответникът чрез служителите си не е изпълнил
вмененото му задължение да премахне опасния клон, а падането на клона е
било предотвратимо при условие, че своевременно са извършвани
наблюдения на развитието на дървото и са взети мерки за резитба.
Представените от ответника писмени доказателства, не променят извода
на съда.
От изложеното следва, че ответникът в качеството си на
собственик на зелената площ, част от която е и процесното дърво, носи
задължение да поддържа растителните видове от зелената система в гр.
София, така, че същите да не представляват опасност за гражданите и
тяхното имущество. С,а е имала задължение да поддържа в безопасност
крайпътните насаждения с грижата на добрия стопанин. В резултат на
това виновно бездействие, доколкото вината се предполага съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, е причинено и процесния инцидент.
Поради това на основание чл. 49 ЗЗД възложителят на дейностите по
поддържане на озеленени площи – ответникът С,а, следва да отговаря за
вредите, причинени от бездействието на лицата, на които е възложил да
извършат тези дейности.
7. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на
ответника, че вредоносният резултат не е произтекъл от бездействието на
лице, което ангажира неговата отговорност, а е произтекъл от случайно
събитие – бурен вятър. Случайното събитие е такова събитие, което не е
могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила.
Твърдението на ответника би било правилно в случай, че ответникът
7
установи, че е спазил всички изисквания на закона относно изпълнението на
задълженията си по поддържане на озеленените площи и декоративната
растителност, но само и единствено поради въздействието на непреодолима
сила, нещастното събитие е осъществено. Вредоносният резултат при
непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от случайно
събитие, когато той се предхожда от виновно поведение. По делото не са
представено от ответника доказателства за такова събитие.
8. Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Принципът на пълната обезвреда, означава,
че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото
МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно
ответникът в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на
нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие. При нейното пълно или частично унищожаване
тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от
същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение
не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента
на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не
може да надвишава пазарната му стойност.
Както бе посочено стойността, необходима за възстановяване на л.а.
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 4160,35 лв.,а обичайните
разноски по ликвидиране на щетата са в размер на 10-25,00лв.
9. С оглед на диспозитивното начало в процеса, доколкото ищецът
претендира сума в по-малък размер с включени ликвидационни разноски лева,
именно в този размер искът следва да бъде уважен. Претенцията за законна
лихва е основателна.
10. С оглед изхода на делото, разноски следва да се присъдят на ищеца.
Ищеца претендира 119,38 лв. Държавна такса; 400 лв. Депозит за САТЕ;
50 лв. Депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение което съдът
определя в размер на 100 лв. - общо 669,38 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С,7, със седалище и адрес на управление – гр. София, 1000,
ул. „М,3, представлявано от кмета на С,а – Ва,в, ДА ЗАПЛАТИ на „Д,9, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Кн,8, на основание чл. 410,
8
ал. 1 КЗ във вр. 49 ЗЗД, сумата от 2984,58 лв., представляваща заплатеното от
„Д,Д, застрахователно обезщетение по щета № 21,3, за отстраняване на щети
по лек автомобил марка „Тойота“, модел „Селика“, с рег. № СА , РМ,
настъпили на 07.08.2023г., вследствие на падането на клон от необезопасено
дърво, докато автомобилът бил паркиран на паркинг до стадион „Васил
Левски“, в която сума са включени и ликвидационни разноски в размер на
15,00лв., ведно със законната лихва върху 2984,58 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.02.2025г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА С,7, със седалище и адрес на управление – гр. София, 1000,
ул. „М,3, представлявано от кмета на С,а – Ва,в, ДА ЗАПЛАТИ на „Д,9, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Кн,8, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски по делото в общ размер на 669,38 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9