Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
12.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №13054 по
описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на И.Н.Г. ЕГН ********** ***,
чрез адв.Г.Г. от САК, с която е предявен иск с правно осн. чл.422 ГПК вр.чл.55
ал.1 пр.3 ЗЗД вр. чл.92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на „С.М.“ ООД ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от С.М.М., че съществува вземане на
ищеца за сумата от 39 800евро
невъзстановена сума по развален предварителен договор за
покупко-продажба на МПС от 14.02.2017г. – лек автомобил марка „Мерцедес“ модел
ГЛ 350 Блутек 4Матик, с рег.№*******, на отпаднало основание и сумата от 11 940
евро неустойка по т.6 от предварителния договор, ведно със законната лихва от
21.02.2018г. до окончателното заплащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 16.03.2018г. по ч.гр.д.№12142/18 г на
СРС. Претендират се и сторените по делото разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения.
Ищецът твърди, че с ответника по делото са
били в облигационни отношения, възникнали на основание Предварителен Договор,
сключен на 14.02.2017г. в гр.София за покупко-продажба на МПС. Ищецът бил
купувач, а ответникът продавач. Ищецът твърди, че при подписване на
предварителния договор е заплатил цялата продажна цена за автомобила, като
следвало да сключат окончателен договор най-късно до 14.02.2018г. твърди се, че
продавачът не бил собственик на автомобила, тъй като ползвал същия на основание
договор за лизинг в Република Австрия, което било причина да бъде сключен предварителен
договор, за да може с получената сума по него
продавачът да погаси лизинговите вноски и да получи собствеността върху
автомобила. Ответникът се задължил да представи на ищеца в срок до 14.03.2017г.
доказателства, че е заплатил лизинговите вноски и установяващи собствеността,
както и удължена гаранция до м.януари 2020г., както и четирите оригинални
автомобилни джанти с монтирани нови летни гуми. Ищецът твърди, че получил
владението на автомобила. След което в продължение на месеци многократно търсил
ответника и искане да изпълни поетите задължения, но той отказвал. На
16.06.2017г. получил нотариална покана от ответника, с която го уведомявал, че
няма да изпълни задълженията си, защото един от съдружниците му не бил съгласен
със сделката. Искал му още пари.ищецът твърди, че не се съгласил с тези условия
и настоявал да финализират договореното или да му бъдат върнати парите, но
ответникът преустановил всякакви контакти. Решил да отиде в ПП КАТ-СДВР и въз
основа на предварителния договор регистрирал колата на негово име. На
18.08.2017г. ищецът имал вече контролен талон на автомобила. Ищецът твърди, че
не е получил собствеността върху автомобила, защото и ответника не бил
собственик. Не изпълнил задълженията си по предварителния договор, но и
отказвал да върне парите на ищеца. Ищецът твърди, че в началото на 2018г.
служител на 04 РПУ при СДВР на МВР София се свързал с него и му обяснил, че
следва да предаде автомобила, защото същият бил обявен за издирване от властите
н РАвстрия. С протокол от 11.01.2018г. ищецът предал автомобила и разбрал, че
колата е обявена за издирване в Шенгенската информационна система.
На
22.02.2018г. ищецът депозирал в СРС заявление, въз основа на което е било
образувано ч.гр.д.№11454/2018г. Съдът издал заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата сумата, предмет
на иска. Ответникът обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение и СГС
отменил същото и обезсилил изпълнителния лист.
В законоустановения едномесечен срок по
делото ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва предявения
иск по основание и моли да бъде отхвърлен изцяло.
Твърдените обстоятелства не са оспорени от
ответника.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното.
Според представения по делото предварителен
договор, сключен на 14.02.2017г. за покупко-продажба на МПС, марка
„Мерцедес“ модел „ГЛ 350 БЛУТЕК 4МАТИК“ с рег.№*******, страните по делото И.Н.Г.
като купувач и „С.М.“ ООД като продавач са се задължили да сключат окончателен
договор за покупко-продажба на автомобила в срок до 14.02.2018г. Продавачът е
следвало да снабди купувача с всички необходими документи – квитанции за платен
данък, свидетелства за регистрация на МПС, решение на общото събрание на
собствениците на капитала на дружеството, удостоверение за застрахователна
стойност и др.подобни. В договора е посочено, че преди подписването му продавачът
е получил изцяло от купувача продажната цена на автомобила в размер на левовата
равностойност пи фиксинга на БНБ от 39 800евро по банков път, а владението
върху вещта се предава на купувача в деня на сключване на договора. Според т.6
от договора страните са уговорили, че ако окончателният договор не бъде сключен
в уговорения срок на каквото и да било основание по вина на продавача, той
дължи на купувача връщане на продажната цена, неустойка в размер на 30% от
продажната цена, както и стойността на всички претърпени вреди и пропуснати
ползи във връзка с договора.
От представените и приети като доказателства
две преводни нареждания, ведно с операционни бележки, се установява, че ищецът
е превел по банкова сметка, ***а от 77,842,03лв. или 39 800евро, с два
превода – на 08.02.2017г. сумата от 3911,66лв. и на 14.02.2017г. сумата от
73 930,37лв.
Според Нотариално уведомление от 15.06.2017г.
от „С.М.“ ООД до И.Н.Г., ответникът е уведомил ищеца, че един от съдружниците в дружеството с дялово участие в
капитала от 50% е поставил условия за участие във вземането на решение за
сключване на окончателния договор, а именно купувачът да внесе ДДС върху
продажната цена в размер на 15 568лв. както и да заплати 1500евро срещу
задължението на продавача да предостави оригинални лети джанти, като ако Г.
намира условията за неприемливи в едномесечен срок от връчване на уведомлението
дружеството ще му върне продажната цена и ще приеме обратно автомобила, защото
нямало протоколно решение от общото събрание за продажба на автомобила.
От представения Отговор на нотариално
уведомление от 10.07.2017г. от И.Г. се установява, че той е изразил несъгласие
с поставените му допълнителни условия, като е посочил, че цялата продажна цена,
която е била договорена е била заплатена в деня на подписване на предварителния
договор. Посочил е, че задълженията си продавачът не е изпълнил в срок до
14.03.2017г. според договора, поради което за него е налице основание за
едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на
продавача.
От представения Протокол за доброволно
предаване на вещ по чл.84 ал.2 от ЗМВР от 11.01.2018г. се установява, че
процесния автомобил,предмет на предварителния договор е предаден доброволно от И.Г.
на органите на полицията заедно с два
броя оригинални електромеханични ключове.
По делото е приложена преписка
рег.№4332р-440/2018г. по описа на 04 РУ – СДВР, образувана на 11.01.2018г. във
връзка с иззет автомобил марка Мерцедес, модел ГЛ350 Блутек 4Матик рег.№*******,
обявен за международно издирване с шенгенски идентификатор на 16.10.2017г.
Приложено е ч.гр.дело №12142/18г. по описа на
СРС, както и в.ч.гр.д.№11454/18г. по описа на СГС.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира следното от правна страна.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД вр.чл.92 ЗЗД за връщане на сума на
отпаднало основание
Видно от приложеното ч.гр.дело №12142/2018г.
по описа на СРС по заявление на ищеца, подадено по реда на чл.417 от ГПК, съдът
е издал Заповед от 16.03.2018г. за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредил ответникът да заплати на ищеца сумата от 101 194,63лв.,
представляваща левовата равностойност на 39 800евро и 11 940евро неустойка,
ведно със законната лихва от 21.02.2018г. до изплащане на вземането, получена
във връзка с предварителен договор за покупко-продажба на от 14.02.2017г. с
нотариална заверка на подписите. Срещу така издадената заповед ответникът –
длъжник е подал възражение с вх.№3032091/12.04.2018г., с което е възразил, че
не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е уведомен за
подаденото срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
възражение и същият е предявил в законоустановения месечен срок исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото дело. С оглед на това предявеният
иск е допустим.
По делото е безспорно установено, че ищецът е
заплатил на ответника сумата сума в размер на 3911,66лв.на 08.02.2017г. и
сумата 73 930,37лв. на 14.02.2017г., или сума в общ размер на
77 842,03лв. /39 800евро/, представляваща продажната цена на лек автомобил
Мерцедес модел ГЛ350 Блутек 4Матик рег.№*******.
Безспорно установено е, че към датата на
получаване на продажната цена от ответника, последният не е бил собственик на
автомобила. Ответникът не оспорва, че е получил цената, посочена в
предварителния договор за процесния автомобил.
От нотариалното уведомление от 15.06.2017г.,
изпратена от ответника до ищеца се установява, че ответника поставя различни
условия от договорените с предварителния договор, искайки заплащане на
допълнителни суми от страна на ищеца, като е заявил, че в случай на
неприемливост на тези условия ще преминат към процедура по връщане на
продажната цена и съответно връщане на автомобила.
На 10.07.2017г. ищецът е изпратил отговор на
това уведомление, в който изрично е посочил, че договорената цена по
предварителния договор е заплатена изцяло в деня на сключването му и че
ответникът не е изпълнил нито едно от поетите от него задължения до момента и
тъй като тези условия са съществени за него като купувач е налице основание
едностранно да прекрати договора по вина на продавача. С този отговор ищецът е
предоставил избор на ответника какви действия да предприеме.
В случая съдът счита, че и с двете
волеизявления – нотариално уведомление и отговор не е налице същинско изявление
за разваляне на предварителния договор от нито една от страните.
Представеният предварителен договор за
покупко-продажба на МПС е действителен, сключен е в изискуемата писмена форма
съгласно чл.19 ал.1 ЗЗД и съдържа всички съществени условия на окончателен
договор по смисъла на чл.19 ал.2 от ЗЗД. Налице е нотариална заверка на
подписите на страните.
Правото да се развали двустранен договор е
преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление
и възниква при наличие на неизпълнение на един двустранен договор. В чл.87 ал.1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че
договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление,
като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с
искане за изпълнение в подходящия срок, както и с изявление, че договорът се
смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок, доколкото страните
не са уговорили друго, предвид диспозитивния характер на разпоредбата.
Разпоредбата на чл.87 ал.2 ЗЗД регламентира хипотези за разваляне на договора от
кредитора, без искане за изпълнение в подходящ срок. Договорът може да бъде
развален и с искова молба. В този случай правото на извънсъдебно едностранно
разваляне на договора се осъществява с исковата молба с петитума, на която се
претендират последиците от развалянето. За да настъпи ефекта на разваляне на
договора, трябва да се установени предпоставките по чл.87 ЗЗД.
Когато една от страните е манифестирала воля
за преустановяване на договорна връзка и е изпълнила уговорената процедура по
конкретния договор или тази по чл.87 ЗЗД, двустранният договор се разваля. Развалянето
прекратява облигационната връзка, като развалянето има обратно действие т.е. договорът
се заличава с обратна сила.
В настоящия случай е безспорно, че правото на
собственост върху процесния автомобил, предмет на предварителния договор, не е
било прехвърлено на купувача в уговорения срок до септември 14.02.2018г., т.е.
налице е неизпълнение от страна на продавача, което е породило преобразуващото
право на другата страна да развали предварителния договор с предявяване на
исковата молба. Съгласно чл.87 ал.2 ЗЗД кредиторът може да заяви на длъжника,
че разваля договора и без да даде подходящ срок за изпълнение, когато поради
забавата на длъжника изпълнението е станало невъзможно или безполезно. Предварителният
договор за покупко-продажба е облигационен и няма вещно-правни последици. За да
претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД - разваляне на договора поради неизпълнение на основание чл.87 ал.2 ЗЗД, ищецът
следва да установи надлежно упражнено право на разваляне, т. е. да докаже
настъпването на някоя от предпоставките по чл.87 ал.2 ЗЗД, пораждащи право на
разваляне без даване на срок за изпълнение. В настоящия случай е безспорно, че
собствеността върху процесния автомобил не е била придобита от продавача, тъй
като установи се, че автомобилът е бил предмет на престъпно деяние, въпреки
предаденото владение върху същия в деня на сключване на предварителния договор
на ищеца, от последния е бил отнет от органите на полицията, поради което
изпълнението на договора от 14.02.2017г. е станало невъзможно.
С предявяването на исковата молба, ищецът Г.
е упражнил правото си да развали сключения предварителен договор и за него е
възникнало правото да получи изплатената при сключването на договора продажна
цена в пълен размер, тъй като същата е дадена на отпаднало основание.
Освен това, за него е възникнало и основание
да претендира уговорената неустойка, възлизаща в размер на 11 940евро за
неизпълнение съгласно т.6 от предварителния договор, ведно с лихва от 21.02.2018г.
до окончателното изплащане. Задължението за заплащане на неустойка
по смисъла на чл.92 ЗЗД се намира в тясна функционална връзка със задължението,
което обезпечава - зависи от него и е акцесорно спрямо същото. За да се дължи
неустойка, следва да са налице изискуемите от закона предпоставки - тя да е
била договорена между страните, кредиторът да е изправна страна и да е налице
виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника.
В случаят ищецът е изправна страна по предварителния
договор, докато ответника като продавач виновно не е изпълнил своето задължение
към купувача - да му прехвърли
собствеността върху процесния автомобил, страните са уговорили неустойка при неизпълнение
от страна на продавача, която да обезпечава задължението и главният иск по чл.55
ал.1 пр.3 ЗЗД е основателен, от където следва, че и акцесорният иск по чл.92 ЗЗД е също основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Целта на
правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно
фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова
несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно
лице и обедняване на друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до
получаване на неследваща се имуществена облага и не се изисква противоправност
и вина, а единствено обогатяване и липса на правно основание. В тежест на ищеца
е в процеса да докаже, че ответникът е получил претендираната сума, като
основанието за получаване е отпаднало с обратна сила поради развалянето на
договора. В конкретния случай, според съда, ищецът е доказал иска си по
основание и по размер.
По отношение на процесните суми е издадена
заповед за изпълнение от 16.03.2018г. на
основание чл.417 ГПК по ч.гр.д.12142/2018г. по описа на Софийски районен съд,
52с-в, и вземането е дължимо. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
39 800 евро продажна цена за лекия автомобил по предварителния договор от
14.02.2017г. и договорената неустойка в размер на 11 940евро.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати направените от ищеца разноски в размер на 6057,79лв. заплатена държавна
такса в исковото и заповедно производство, адвокатски хонорар, и деловодни
разноски съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.
На основание изложеното и на осн. чл.422 ГПК
вр. чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, и чл.92 ЗЗД съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по предявения от И.Н.Г.
ЕГН ********** ***, чрез адв.Г.Г. от САК, против „С.М.“ ООД ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.М.М. иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД вр. чл.92 ЗЗД, че „С.М.“
ООД ЕИК ******** дължи на И.Н.Г. сумата
от 39 800евро/тридесет и девет хиляди и осемстотин евро/ невъзстановена сума по развален предварителен
договор за покупко-продажба на МПС от 14.02.2017г. – лек автомобил марка
„Мерцедес“ модел ГЛ 350 Блутек 4Матик, с рег.№*******, на отпаднало основание и
сумата от 11 940 евро/единадесет хиляди деветстотин и четиридесет евро/
неустойка по т.6 от предварителния договор, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 21.02.2018г. до окончателното им заплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 16.03.2018г. по
ч.гр.д.№12142/18 г на СРС.
ОСЪЖДА „С.М.“ ООД ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от С.М.М. да заплати на И.Н.Г. ЕГН **********
*** разноски по делото в размер на 6057,79лв./шест хиляди петдесет и седем лв.
и 79ст./ заплатена държавна такса в исковото и заповедно производство,
адвокатски хонорар, и деловодни разноски съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Софийски апелативен
съд.
СЪДИЯ :